Решение по дело №1267/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1703
Дата: 14 август 2018 г.
Съдия: Зорница Стефанова Гладилова
Дело: 20181100901267
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№….../…...г.

Гр. София,  …………………….   2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врати на седми август две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Зорница Гладилова

При секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 1267 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ.

Молителят „Е.Б.Г.“ ЕООД моли съда да открие производство по несъстоятелност по отношение на него. Твърди, че е в неплатежоспособност считано от 13.03.2018 г., когато дружеството изпаднало в забава, дължаща се на невъзможност за плащане, по отношение на най-старото си просрочено задължение  - към „Б.-А.К.Б.“ АД за сумата 195 583 лева /част от кредитен дълг/ ведно с натрупана законна лихва и разноски, дължими по Договор за кредитна линия от 2.12.2010 г. и анекси към него. Само по отношение на този кредитор „Е.Б.Г.“ ЕООД имало изискуемо общо задължение за кредитна главница в размер 7 276 876.52 евро по посочения договор. Банката се снабдила с изпълнителен лист от 8.02.2018 г. за част от общо дължимата сума в размер 100 000 евро. Дружеството било в невъзможност да изпълни и другите свои изискуеми задължения по представения Списък с кредитори и имало публично-правни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност в размер 1063.09 лв., но нямало задължения по частни държавни вземания. Дружеството нямало активи. Коефициентите на обща, бърза и незабавна ликвидност били 0.00, а коефициентът на финансова автономност - -1.00. „Е.Б.Г.“ ЕООД  нямало имущество, достатъчно за покриване на задълженията му биз опасност за кредиторите. Молителят бил спрял плащанията на задълженията си, тъй като не можел да изпълнява безспорните си и изискуеми задължения по търговски сделки, както и от същата дата е свръхзадължен.

Молителят иска от съда на основание чл. 625 от ТЗ да обяви неплатежоспособността му с начална дата 13.03.2018 г., да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, да постанови прекратяване на дейността на предприятието, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството.

                               Представени са Баланс; Отчет за приходи и разходи, Отчет за парични потоци на „Е.Б.Г.“ ЕООД към 31.12.2017 г.

                        Представени са Баланс; Отчет за приходи и разходи; Опис на пасиви на „Е.Б.Г.“ ЕООД към 15.06.2018 г.

                        Представен е Списък на кредиторите на „Е.Б.Г.“ ЕООД.

                        Представен е Договор за кредитна линия, сключен на 2.12.2010 г. между „Е.Б.Г.“ ЕООД като заемател и „Б.-А.К.Б.“ АД, по силата на който банката предоставя на заемателя кредитна линия в размер до 10 067 911 евро, при условията на договора.

                        Към договора са сключени 10 анекса, като с последния от тях падежът на цялото задължение на заемателят е определен на 31.08.2017 г.

                        На 8.02.2018 г. в образуваното от „Б.-А.К.Б.“ АД заповедно производство е издаден изпълнителен лист срещу длъжника „Е.Б.Г.“ ЕООД за сумата 100 000 евро, представляваща част от изискуемата главница в общ размер 6 276 876.62 евро по Договора за кредитна линия от 2.12.2010 г. и видно от представената Покана за доброволно изпълнение, банката е инициирала производство за принудително изпълнение на вземането си.

                        По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и като компетентно извършена, съдът възприема. Вещото лице С.Й. е изследвало имущественото състояние на длъжника. Представена е структурата на активите. В структурата на нетекущите активи на „Е.Б.Г.“ ЕООД с най-голям относителен дял са дълготрайните материални активи. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2014г. са вземанията, които: към 13.12.2014 г. са 16 хил.лв., представляващи 64 % от краткотрайните активи. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2015 г. и 2016 г. и 2017 г. са паричните средства. Представена е структурата на пасивите. С най-голям относителен дял от текущите пасиви на дружеството за анализирания период са задълженията към финансови предприятия. Представени са задълженията, произтичащи от търговски сделки и публично-правните задължения по години.

                        Експертизата изследва показателите за ликвидност, които характеризират способността на фирмата да изплаща текущите си задължения е наличните краткотрайни активи. Анализът на ликвидността дава възможност за оценка и прогноза на способността на дружеството да посреща финансовите си задължения или част от актива или пасива да се обръщат бързо в парични средства. Добрата ликвидност на фирмата се определя, ако средствата, които могат да се превърнат в парични, са повече или най-малко равни на краткосрочните задължения. За да може дружеството да посрещне краткосрочните си задължения, краткотрайните активи трябва да бъдат поне равни на задълженията т.е. съотношението трябва да има стойност по-голяма или равна на 1-ца. Това съотношение обикновено показва колко лева от краткотрайните активи се падат на 1 лев от текущата задлъжнялост. По- високият коефициент на покриване осигурява по-добра възможност фирмата да плати текущите си задължения. Вещото лице изчислява коефициентите за ликвидност на „Е.Б.Г.“ ЕООД  за изследваните години, които показват, че коефициентите на ликвидност към 31.12.2014 г. са извън референтните стойности, а към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 15.06.2018 г. имат нулеви стойности.

Експертизата изследва показателите за финансова автономност на „Е.Б.Г.“ ЕООД, които характеризират степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите /степента на използване на привлечения капитал/. В счетоводния баланс задълженията към кредиторите са посочени като дългосрочни и краткосрочни пасиви, които обхващат неуредените разчети към доставчиците, към банките кредитори, към клиентите, предоставили аванси срещу бъдещи продажби, към персонала, към държавния и общинските бюджети за начислени и невнесени данъци, към осигурителните фондове за начислени, но невнесени социални и здравни осигурителни вноски. Коефициентът на финансова автономност е показател, който показва какъв собствен капитал съответства на единица привлечен капитал. Изчислява се като съотношение на собствен капитал и пасиви. Коефициент на задлъжнялост е показател, който показва какъв привлечен капитал съответства на единица собствен капитал. Коефициент на задлъжнялост показва съотношението между дълговете и собствения капитал, т.е. какъв размер дългове се падат на 1 лев собствен капитал. Изчислява се като съотношение на пасиви и собствен капитал. Собственият капитал на фирмата Б.следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане с кредиторите за по дълъг период от време. За общ норматив на финансова автономност се приема коефициент 0,33. Към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 15.06.2018 г. коефициентът на финансова автономност на „Е.Б.Г.“ ЕООД има отрицателна стойност. Дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.

Експертизата изследва показателите за рентабилност, която е способността на дружеството да носи полза на собствениците на капитала му. Собственият капитал на фирмата Б.следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане с кредиторите за по дълъг период от време. За общ норматив на финансова автономност се приема коефициент 0.33. Към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 15.06.2018 г. коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност. Дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.

За финансовите 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и към 15.06.2018 г., дружеството не е успяло да генерира приходи от продажби, с които да е било в състояние да възстанови извършените разходи за дейността си и да осигури доходи за неговите собственици. Отчетеният финансов резултат за всяка година на периода е загуба.

Вещото лице е уточнило, че размерът на задълженията на „Е.Б.Г.“ ЕООД към 31.12.2017 г. е 12 854 хил.лв., а към 15.06.2018 г. – 12 955 хил.лв., направен е списък на кредиторите с уточнен размер на задължението към всеки един от тях. Общата стойност на имуществото на дружеството по последния годишен финансов отчет – към 31.12.2017 г. е 233 хил.лв., а към 15.06.2018 г. – 0 хил.лв. Размерът на паричните средства към 31.12.2017 г. е 1 хил.лв., а към 15.06.2018 г. е 0 хил.лв.

Експертизата изчислява, че общата балансова стойност на всички активи за периода 2014 г. до 2018 г. не е била достатъчна за покриване на всички негови задължения – текущи и нетекущи. Последното плащане от „Е.Б.Г.“ ЕООД е извършено чрез ЧСИ към „Б.-А.К.Б.“ АД след продажба на имот.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ  или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

Молителят поддържа, че е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено  в чл.608 ал.  1   от ТЗ.  Съгласно него,  неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно:   изискуеми   парични   задължения   по   търговска   сделка,   публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи   за   разпределение   на  доказателствената  тежест   при   доказване   на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под „спиране на плащанията" по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ  на база на легалното определение на  понятието  неплатежоспособност,   следва да  се  разбира  не  спиране  на плащанията    на   задълженията    на   длъжника    изобщо,    а   единствено   на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото   съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящият случай към датата на подаване на молбата молителят е спрял плащането на задълженията си, поради което на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

Това се потвърждава и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза като по отношение на финансово-икономическото състояние на молителя следва да се посочи и следното:

Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри Г.и: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като Г.ите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена Г.а или сбор от няколко Г.и краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за наличните парични средства е най-динамичен / както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства.

Следва да се отбележи, че делението на краткотрайните активи на 4-ри вида според тяхната ликвидност не следва да се абсолютизира, тъй като с оглед слабата развитост у нас на финансовия пазар спрямо стоковия пазар, не може да се приеме, че корпоративните ценни книжа имат по-голяма ликвидност от материалните запаси /такава може да се признае единствено на ДЦК/. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните    активи    т.е.    от    това    колко    са    материалните    запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието.

 На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Съдът възприема за меродавни коефициентите по заключението на вещото лице, изчислени при отчитане на всички задължения на молителя в техния пълен размер, тъй като показателите, с които работи експертът, отразяват реалното положение на предприятието към посочения момент /който е и последният най-близък момент към хода на устните състезания - чл.188 ал.З от ГПК /, с оглед на това, че са взети предвид всички фактори. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника за целия анализиран период от съдебно-икономическата експертиза е много под единица при норматив 1-ца, което сочи, че предприятието не може да поеме на 100% плащанията си. Ето защо, въз основа на коефициента на обща ликвидност, съдът приема, че не се оборва презумпцията на чл.608 ал.2 от ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.608 ал.З от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори, какъвто е настоящия случай. Трябва да се отбележи, че при икономическия анализ на състоянието на предприятието на длъжника се използват различни икономически показатели, но те са носители на различна информация и на тази плоскост относими за състоянието на неплатежоспособност на длъжника са единствено показателите на ликвидност. Останалите показатели, като показателите за автономност, за рентабилност и ефективност, дават друга, макар и значима информация за предприятието, служеща за други цели, различни от тези, за които се използват показателите за ликвидност.Така например, коефициентите за рентабилност са съотношение на финансовия резултат към такива величини като собствения капитал, пасивите и активите и в случая са отрицателни, тъй като предприятието е на загуба. Коефициентът на финансова автономност сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения. На база на гореизложеното, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Съдът намира, че цялостният анализ на предприятието на молителя и неговото финансово-икономическа състояние сочи на недобро финансово здраве, нерентабилност и невъзможност на молителя да посреща задълженията си, както и да ги обезпечи с притежаваните от него активи. Дългият период, в който е продължило това състояние  сочи на необратимост на процеса. Дружеството е трайно декапитализирано.

Пред вид осъществяването на състава на чл.630 ал.1 от ТЗ и липса на пречки по чл.631 от ТЗ, молбата по чл.625 и чл.629 ал.З от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да се уважи.

По аргумент на чл.608 ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Видно от представените сведения в заключението на вещото лице и определените от него коефициенти на ликвидност, неплатежоспособността на ответника следва да бъде определена към 13.03.2018 г., към която дата молителят е направил последното плащане и към който момент съдът намира, че същият е бил  състояние на невъзможност да изпълнява задълженията си.

По делото е установено, че наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и такива не са предплатени по реда на чл.629б ТЗ. Налице са условията за постановяване на решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.

Воден от горното съдът

 

                                   Р Е Ш И  :

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 13.03.2018 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на „Е.Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***     и

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Е.Б. Г.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Е.Б. Г.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***.

СПИРА производството по несъстоятелност по дело по несъстоятелност № 1267/2018 г.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър, съгласно чл.61За ал.1 от ТЗ.

 

СЪДИЯ: