Определение по дело №640/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Пред Окръжният съд производството по делото е по реда на чл.271,ал.6 във вр. с чл.345,ал.1 от НПК.Иницирано е от частната жалба на П. П. и Е. Г. от Г.П. срещу определение ,постановено в съдебно заседание на 03.10.2012 год. по нохд №.3/2012 год. по описа на Районен съд Г.П.,с което е оставено без уважение искането им за конституиране в качеството на частни обвинители по делото.

Твърди се в частната жалба,че атакуваното определение е незаконосъобразно.Считат,че това е така,тъй като са засегнати правата им на собственици, а и според жалбоподателите липсва законова забрана за конституирането им като частни обвинители,макар и престъплението по чл.323,ал.1 от НК да попада в глава Х на НК “Престъпления против реда и общественото спокойствие”.Друг довод на жалбоподателите е,че в обвинителният акт прокурорът е посочил,че са лишени от правото си на собственост на част от процесният имот,което е достатъчно да се приеме,че обвинителният акт съдържа факти за причинени вреди ,което от своя страна е основание да се приеме,че те са пострадали от престъплението.

Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново такова,с което П. и Г. да бъдат конституирани като частни обвинители.

Защитникът на подсъдимите по делото депозира писмено възражение по частната жалба.Излага съображения за законосъолразност на атакуваното определени и моли същото да се потвърди.

Окръжният съд,след като се запозна с доводите на жалбоподателите,с мотивите към атакуваното определение,с обвинителният акт и с данните по делото,намира,че жалбата е допустима и подадена в срок.Следва да бъде разгледана в закрито заседание по аргумент на чл.345,ал.1 пр.1-во.

По същество въззивният съд намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районният съд по нохд №.3/2012 год. е образувано по внесеният обвинителен акт от РП против Ж. Х. К.,Х. Ж. К. и И. Л. К. и тримата от с.М.,община П. с обвинение за извършено престъпление по чл.323,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК.С писмена молба от 04.04.2012 год. Е. Г. и П. П. са поискали да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители в производството по делото.Първото с.з. се е провело на 10.05.2012 год. .В него съдията-докладчик –М.Б. е конституирала като частни обвинители Г. и П. и не е приела за съвместно разглеждане предявените граждански искове за неимуществени вреди.В същото заседание по искане на частните обвинители съдия Банчева се е отвела от разглеждане на делото.

Следващото редовно с.з. се е провело на 03.10.2012 год.,когато съобразно правилата на НПК новият докладчик е започнал производството от начало,съобразявайки принципа на чл.258 от НПК.

В това с.з. е постановено и атакуваното определение,с което е оставено без уважение искането на Г. и П. за конституирането им като частни обвинители /както и за граждански ищци/.

От така изложеното,въззивният съд намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно.

Разпоредбата на чл.74,ал.1 от НПК дава легално определение на “пострадал” от престъпление и определя ,че това е лице,претърпяло имуществени или неимуществени вреди от същото.Част от правата на пострадалият са възможността му да се конституира като граждански ищец в наказателното производство,както и като частен обвинител.Последният за да бъде конституиран в производството по делото ,следва да притежава процесуална дееспособност за това,т.е. следва пряко и непосредствено да е претърпял вреди от престъплението.

В настоящият казус престъплението по чл.323,ал.1 от НК не включва в себе си от обективна страна признак,който да е свързан с причиняване на вреди.Обектът на обществените отношения,които се защитават от това престъпление ,съобразно глава Х от НПК са редът и общественото спокойствие,в случая-установеният в страната правен ред,поради това и самото престъпление самоуправство не е такова против собствеността /както се твърди в частната жалба/. Именно заради видът на обществените отношения,които се охраняват липсва и пряка и непосредствена вреда от престъплението ,която да е процесуална предпоставка за конституирането на частни обвинители в процеса.Следващото възражение в частната жалба,че фактите в обвинителният акт сочат на претърпени от жалбоподателите материални щети,изразяващи се в лишаването от възможността да добиват доходи /или земеделска продукция/ от имота си ,също е неоснователено.Този довод от една страна е неотносим към обстоятелствата,които следва да се изясняват при преценка на законовите предпоставки за конституирането им като частни обвинители,а от друга страна са свързани с т.нар. “пропуснати ползи”,които пък от своя страна представляват последица от неизпълнение на длъжник по договор.Именно поради това и те не произтичат от непозволено увреждане,което е основанието за ангажиране на гражданската отговорност на дееца в наказателното производство.

С оглед на изложеното съдът намира,че атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл.345,ал.1 от НПК,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение ,постановено в съдебно заседание на 03.10.2012 год. по нохд №.3/2012 год. по описа на Районен съд Г.П.,с което е оставено без уважение искането на П. С. П. и Е. Ж. Г. и двамата от Г.П., за конституирането им в качеството на частни обвинители.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: