Определение по дело №535/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260155
Дата: 11 май 2021 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20203000500535
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260155

гр. Варна,11.05.2021г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 535/20г., намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба и по частна жалба, подадени от В.Т.Т. и Н.Т.Т. и двамата от гр. Варна чрез общия им процесуален представител адв. Ст. С. ***, насочени съответно срещу решение № 449/09.04.2020г. и срещу определение № 1619/12.06.20г., постановени по гражданско дело № 2612 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Варна, а именно:

1.С въззивната жалба се обжалва изцяло решението, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателите срещу А.В.С. и С.Н.В. за приемане за установени правата на собственост на ищците върху недвижим имот в гр. Варна, ул. „Константин Доганов“, № 7, представляващ кафе-сладкарница на първия наземен етаж в жилищна сграда в груб строеж, със застроена площ от 85.64 кв. м, прилежаща изба (склад) с полезна площ от 27.75 кв. м, при общи граници, очертани с контур в червен цвят по комбинирана схема, изготвена от инж. Т. О. на 28.01.2019 г., ведно с 10.3117 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, построена в УПИ № II-6 в кв. 155 по плана на XI м. р. на града, при граници на дворното място: УПИ №№ III-7, VII-11, VIII-12 и XVIIII-4, основани на твърдения за придобиване чрез договор за дарение, сключен на 11.05.2007 г. с НА № 79, т. 2, peг. 4515, дело № 240/11.05.2007 г. на ВН № 196, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК; и е прекратено производството по исковете, предявени от същите ищци за отричане собствеността на същите ответниците върху същия имот. В жалбата е изложено, че решението е изцяло неправилно и необосновано. Освен това същото е произнесено при допуснати процесуални нарушения, тъй като без възражение на ответниците, съдът е изследвал нищожността на договора за дарение, легитимиращ ищците като собственици на имота. В тази връзка са развити правни съображения относно това кога е допустимо служебното изследване от съда на нищожността /излагайки становището си относно същността на отделните основания на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/ на договор, който е от значение за разрешване на правния спор, сочейки на наличието на висящо тълкувателно дело № 1/20г. на ОСГТК на ВКС по този въпрос. Освен това съдът не е изследвал нищожността на договора на ответниците, за който са изцяло относими направените от съда изводи за невъзможност на предмета на договора на ищците. Горното е рефлектирало и върху разпределението на разноските за първата инстанция, както и върху налагащия се извод, че ответниците са собственици на имота /след като е отхвърлен положителния установителен иск за собственост на ищците, а производството по предявения от тях установителен иск за отричане на собствеността на ответниците върху имота е прекратено/. Отправеното до въззивния съд искане е да се отмени обжалваното решение изцяло и да се установи правото на собственост на ищците върху процесния имот, както и съдът да се произнесе като се отрече собствеността на ответниците върху този имот, по който иск първоинстанционното производство е било прекратено.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни А.В.С. и С.Н.В. чрез общия им процесуален представител адв. М. Д. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че правата на ответниците, вкл. и техния титул за собственост, не са били изследвани, тъй като по делото не са били установени материалните права на ищците, легитимиращи ги като собственици на процесния имот. И поради това, че ищците не са установили надлежен правен интерес като носители на права или други факти за предявяване на отрицателен установителен иск, последният правилно е бил прекратен. Споделя се съдебната практика на ВКС, в която се приема, че тъй като нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно, то не е необходимо релевиране на възражение от ответната страна за нищожност на сделката. Развити са съображения и за липсата на конкуренция на права между страните при вписването в имотния регистър, тъй като е налице различие на прехвърлените недвижими имоти в нотариалните актове на всяка от страните, както и липсва идентичност в праводателите им по двете сделки. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските във въззивното производство. 

2. С частната жалба се обжалва определение, с което е оставена без уважение молбата на ищците за изменение на постановеното по делото решение № 449/09.04.20г. в частта за разноските чрез възлагането им върху всяка от страните, както са сторени, на осн. чл. 248 от ГПК. Излага се, че при идентичност на прехвърлените на всяка от страните права върху идентичен обект, и при извод за нищожност на прехвърлителната сделка на ищците поради невъзможен предмет, логически следва и извод за нищожност на същото основание на сделката на ответниците. Претендира се отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските.

 В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещните страни А.В.С. и С.Н.В. чрез общия им процесуален представител адв. М. Д. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че след като предявеният от ищците положителен установителен иск е приет за неоснователен и е отхвърлен, а производството по предявения от тях отрицателен установителен иск е прекратено, то разноските следва да се възложат на ищците. Въведените доводи за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение се считат за неоснователни. Претендира се потвърждаване на определението и присъждане на разноските за това производство.

Настоящият състав на съда е приел, че във въззивната жалба е инкорпорирана и частна жалба срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по исковете, предявени от ищците за отричане собствеността на ответниците върху същия имот.

С определение № 260037/21.01.21г. настоящият съд е потвърдил определение, инкорпорирано в решение № 449/09.04.2020г., постановено по гражданско дело № 2612 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството по исковете, предявени в евентуалност от В.Т.Т. и Н.Т.Т. и двамата от гр. Варна за отричане собствеността на А.В.С. и С.Н.В. върху недвижим имот в гр. Варна, ул. „Константин Доганов“, № 7, представляващ кафе-сладкарница на първия наземен етаж в жилищна сграда в груб строеж, със застроена площ от 85.64 кв. м, прилежаща изба (склад) с полезна площ от 27.75 кв. м, при общи граници, очертани с контур в червен цвят по комбинирана схема, изготвена от инж. Т. О. на 28.01.2019 г., ведно с 10.3117 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, построена в УПИ № II-6 в кв. 155 по плана на XI м. р. на града, при граници на дворното място: УПИ №№ III-7, VII-11, VIII-12 и XVIIII-4. Със същото определение въззивният съд е спрял производството по настоящото дело, имащо за предмет подадената от ищците въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявения от тях против същите ответници положителен установителен иск за собствеността върху описания имот, както и подадената от тях частна жалба против определението на ВОС по чл. 248 от ГПК, до влизането в сила или отмяната с влязъл в сила съдебен акт на горното определение.

Последното не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 53/20.04.21г. по ч.гр.д. № 1227/21г. на ВКС, І г.о., което е окончателно.

С оглед на горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 230, ал. 1 от ГПК и спряното въззивното производство в допустимите му части следва да бъде възобновено.

С оглед събрания пред първоинстанционния съд доказателствен материал следва да се посочи, че по делото са налице факти, които обосновават извод за необходимостта от проверка за евентуална нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим, оформен с НА № 135/08.07.1999г. на нотариус О. Ш.-Варна (въз основа на който се претендира придобиването на правата от ищците по договора за дарение, оформен с НА № 79/11.05.2007г. на нотариус О. С.-***, досежно кафе-сладкарница) - поради невъзможен предмет.

На страните следва да се даде възможност да изразят в писмен вид становища относно действителността на договора за покупко-продажба на недвижим, оформен с НА № 135/08.07.1999г. на нотариус О. Ш.-Варна (въз основа на който се претендира придобиването на права от ищците по договора за дарение, оформен с НА № 79/11.05.2007г. на нотариус О. С.-***), досежно правната възможност за обособяването на прехвърления имот като самостоятелен съгласно одобрен проект и при спазване изискванията за осигуряване на достъп до общите части по предназначение на етажните собственици, както и да ангажират доказателства в тази насока, ако считат, че събраните по делото не са достатъчни.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.гр.д. № 535/20г. на ВАпС, имащо за предмет въззивна жалба и частна жалба, подадени от В.Т.Т. и Н.Т.Т. и двамата от гр. Варна чрез общия им процесуален представител адв. Ст. С. ***, насочени съответно срещу решение № 449/09.04.2020г. в отхвърлителната му част и срещу определение № 1619/12.06.20г., постановени по гражданско дело № 2612 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Варна, на осн. чл. 230, ал. 1 от ГПК.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение да изразят в писмен вид с преписи за насрещните страни становища относно действителността на договора за покупко-продажба на недвижим, оформен с НА № 135/08.07.1999г. на нотариус О. Ш.-Варна (въз основа на който се претендира придобиването на права от ищците по договора за дарение, оформен с НА № 79/11.05.2007г. на нотариус О. С.-***), досежно правната възможност за обособяването на прехвърления имот като самостоятелен съгласно одобрен проект и при спазване изискванията за осигуряване на достъп до общите части по предназначение на етажните собственици, както и да ангажират доказателства в тази насока, ако считат, че събраните по делото не са достатъчни.

Насрочва делото за разглеждане в открито с.з. на 16.06.21г. от 9.45 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители. 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: