№ 14203
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110172598 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищцата Г. П. Н.
срещу ответника „.......................... ЕООД, с която е предявен иск за
прогласяване на недействителността на:
- клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи,
предвидена в чл. 3 от Договор за паричен заем № 83626, като противоречаща
на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 10 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП;
- клауза за заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно
прдложение, предвидена в чл. 3 от Договор за паричен заем № 83626, като
противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 10а, чл.
11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и като неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен
Договор за паричен заем № 83626 от 12.06.2021 г., по силата на който на
ищцата е предоставен заем в размер на 1200,00 лева, при фиксиран лихвен
процент от 15,00% и ГПР 14,03 %. В договора е предвидена клауза за
заплащане от заемополучателя на такса за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем във фиксиран размер от 511,08 лева, както и такса
1
за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 510,96 лева.
Счита, че за посочения договор са приложими разпоредбите на ЗПК и
посочените такси противоречат на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като
представляват такси за усвояване и управление на кредита. Поддържа, че
поради невключването на посочените такси към ГПР е нарушено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и това води до противоречие с разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че таксите заобикалят закона и като такива са
нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че процесните клаузи
от договора не са изготвени предварително и не са уговорени индивидуално,
поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
ГПК, с който оспорва предявените искове. Развива доводи, че ищцата не е
посочила в исковата молба каква сума се явява недължимо платена и фактите
– част от състава на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Заявява, че е предоставил на ищцата
информация за условията по кредита във формата на Стандартен европейски
формуляр, с която същата се е запознала и съгласила. Поддържа, че клаузите
в договора за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и за
заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение са
индивидуално уговорени, не противоречат на разпоредбите на ЗПК, не влияят
върху ГПР и ищцата изрично е посочила, че желае да се възползва от
услугите, за които са начислени. Направено е искане за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните не са се явили лично и не са били
представлявани.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е обявено за безспорно, че на 12.06.2021 г. между страните е
сключен Договор за паричен заем № 83626, по силата на който ответникът
предоставил на ищеца заем в размер на 1200,00 лева.
По делото са приети като писмени доказателства копия от договора за заем
и погасителния план към него, видно от съдържанието на които страните са
2
уговорили ГПР в размер на 14,03 %. В договора е уговорена еднократна такса
за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем в размер
на 511,08 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в
размер на 510,96 лева. Обща сума за връщане в тежест на ищцата възлиза в
размер на 2268,00 лева, в която са включени таксите за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение и еднократна такса за експресно
разглеждане на заявка, разсрочени с дължимите месечни вноски.
Към писмените доказателства по делото е приобщена и Форма за
кандидатстване за кредит с номер на искане 83626 от 02.06.2021 г. Видно от
попълнените данни в нея за кандидата и сумата, за която се кандидатства, с
посоченото искане ищцата е кандидатствала за отпускането на процесния
кредит. Във формата за кандидатстване са отбелязани желанията за експресно
разглеждане на кредита и за индивидуално кредитно предложение.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Пред първоинстанционния иск са били предявени обективно съединени
искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 2 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Отношенията между страните по процесния договор за заем са подчинени
на специалния режим по Закона за потребителския кредит (ЗПК). В
настоящия случай ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като става въпрос за вземане по
договор за кредит, по който на ищцата е била предоставена финансова услуга
по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Съгласно ТР 1/2020 г. на ОСГТК, ВКС „Съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.“.
Клаузите от сключения между страните договор, предвиждащи заплащане
на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на заем и на такса
за индивидуално предложение, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК установява забраната на
3
кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, какъвто именно е характерът на посочените такси,
поради което и на това основание уговорките се явяват нищожни. Посочените
такси несъмнено се явяват разход по кредита и е следвало да бъдат включени
в ГПР. Посочените такси водят до увеличаване размера на възнаградителната
лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Това е в пряко
нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. По този начин
ответникът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, което на основание чл. 21, ал. 1
ЗПК води до нищожност на клаузата.
Клаузите за заплащане на еднократните такси са сключени в нарушение на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За
противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки или отделни
клаузи, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. В случая поемането на задължение от страна на
заемополучателя да заплати възнаграждение за услуги, които са присъщи на
кредитирането и би следвало да са безплатни за него, е уговорено единствено
в интерес на кредитора. Те се кумулират към основно задължение на
потребителя по договора за заем и увеличават тежестта на задължението на
потребителя, като внасят значително неравноправие в правоотношението и
превръщат престациите на страните в явно нееквивалентни. Уговарянето на
допълнителни възнаграждения по договора за кредит третира неравноправно
икономически по-слабия участник в оборота – в случая при кредит в размер
на 1200,00 лева потребителят дължи възнаграждение в общ размер за двете
такси в размер на 1022,04 лева, т. е. стойността на тези допълнителни
плащания се доближава и е почти равна на заемната сума. Налице е очевидна
нееквивалентност на насрещните престации, накърняваща добрите нрави до
степен на недействителност на уговорките.
4
Що се отнася до възраженията на ответника, на първо място следва да се
отбележи, че се явява безпредметно обсъждането на оспорванията в отговора
на исковата молба касателно липсата на неоснователно обогатяване,
доколкото иск по чл. 55 от ЗЗД изобщо не е бил предявен по делото.
Недоказани се явяват твърденията на ответника, че на ищцата е била
предоставена информация за условията по кредита във формата на
Стандартен европейски формуляр, че ищцата изрично е заявила, че желае да
се възползва от услугите, за които са начислени таксите, и че условията били
индивидуално уговорени. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В
настоящия случай ответникът не доказа процесните уговорки да са били
индивидуално уговорени, а напротив – видно от приложена форма за
кандидатстване, клаузите за таксите стандартно са предвидени във
формуляра, изготвен предварително от ответника, върху който не се доказа
потребителят да е имал възможност да влияе върху съдържанието.
Предвид гореизложеното съдът счита, че исковите претенции следва да
бъдат уважени. В случая включването на клаузите за двете такси в договора
за кредит противоречи освен на закона, но и на добрите нрави, а също е
налице и заобикаляне на императивните правила на ЗПК и ЗЗП, последната
водеща до неравноправност на посочените уговорки, поради което
предявените искове се явяват основателни и доказани.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се
дължат разноски. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар и е оспорено качеството на материално затруднено лице
на ищцата във връзка с осъществяване на безплатно адвокатско съдейсвтие.
Следва да се отбележи, че адвокатски хонорар за безплатно предоставена
адвокатска защита не се претендира. Претендира се адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева, за уговарянето и заплащането на
което се представят доказателства, и държавна такса в размер на 110,00 лева.
Актуалната разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения, към момента
на сключване на договора за правна защита (15.12.2021 г.) предвижда като
минимум именно претендираната сума, поради което съдът счита за
неоснователно възражението за прекомерност и в полза на страната следва да
5
се присъдят разноските съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по предявените по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
искове от Г. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Люлин, бл. 712,
вх. №, ет. 14, ап. 65, срещу „.......................... ЕООД, ЕИК ..............., с адрес гр.
София, ж.к. „Младост – 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9, на клаузите от
сключен между страните Договор за паричен заем № 83626/12.06.2021 г.,
предвиждащи заплащане на такси за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем в размер на 511,08 лева и за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение в размер на 510,96 лева, като
противоречащи на добрите нрави, заобикалящи/противоречащи на
изискванията на ЗПК и неравноправни по смисъла на ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „.......................... ЕООД, ЕИК
..............., с адрес гр. София, ж.к. „Младост – 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9,
да заплати на Г. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Люлин, бл.
712, вх. №, ет. 14, ап. 65, сумата в размер на 600,00 (шестстотин) лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство за
адвокатски хонорар, и сумата в размер на 110,00 (сто и десет) лева,
представляваща държавна такса за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6