Разпореждане по дело №79/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 79 от 28.07.2009 г., постановено по гр.д.№ 2/2009 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от М. Е. М. и Ш. М. М., и двамата от с.З. /долна махала/, общ. Кърджали, против М. Ю. С. и Г. А. С., и двамата от с. З. /долна махала/, общ. Кърджали, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че са собственици на поземлен имот с пл.№ 34 в кв.11, по ПУП на с. З. /долна махала/, О., с площ от 530 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда на един етаж и призем, изградена в западната част на имота, със застроена площ от 62 кв.м., състояща се от три стаи и коридор на етажа и едно помещение в призема, и масивна стопанска постройка на един етаж със застроена площ от 18 кв.м., изградена в източната част на имота. С решението си съдът е осъдил М. Е. М. и Ш. М. М. да заплатят солидарно на М. Ю. С. и Г. А. С. разноски по делото в размер на 280 лева.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците М. Е. М. и Ш. М. М., които чрез своя процесуален представител го обжалват в срок. Считат, че решението на съда е необосновано и незаконосъобразно. Излагат съображения, че ответниците не са доказали, че са владели имота десет и повече години, респективно, че са го придобили по дÓвност. Молят съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите М. Ю. С. и Г. А. С..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е бил предявен от М. Е. М. и Ш. М. М., и двамата от с.З. /долна махала/, общ. Кърджали, против М. Ю. С. и Г. А. С., и двамата от с. З. /долна махала/, общ. Кърджали, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че са собственици на поземлен имот с пл.№ 34 в кв.11, по ПУП на с. З. /долна махала/, О., с площ от 530 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда на един етаж и призем, изградена в западната част на имота, със застроена площ от 62 кв.м., състояща се от три стаи и коридор на етажа и едно помещение в призема, и масивна стопанска постройка на един етаж със застроена площ от 18 кв.м., изградена в източната част на имота, на основание наследство и давностно владение.

Видно от представеното по делото като доказателство заверено копие от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 93/ 23.11.2007 г., том ХІ, рег.№ 16437, дело № 2009 от 2007 г., въззиваемият М. Ю. С. /ответник по иска/ е бил признат за собственик по давност на процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.№ 34 в кв.11 по ПУП на с. З. мах.Долна, О., с площ от 530 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда на един етаж и призем, изградена в западната част на имота, със застроена площ от 62 кв.м., състояща се от три стаи и коридор на етажа и призема със застроена площ 52 кв.м., и стопанска постройка – едноетажна масивна сграда, построена в източната част на имота, със застроена площ от 18 кв.м.

От удостоверение изх.№ 94-А-284/1/22.02.2009 г. на Община Кърджали се установява ,че имот с пл.№ 34 в кв.11 по плана на с.Долно З. е бил записан на М. Е. М., като на основание представен нотариален акт № 198, д.№ 3884/2007 г., имотът е бил презаписан на М. Ю. С..

В представен по делото, на основание чл.131 от ГПК, писмен отговор и направено уточнение в съдебно заседание на 03.04.2009 г., ответниците по иска М. Ю. С. и Г. А. С. твърдят, че в края на есента на 1997 г. са се настанили в процесния имот, който бил безстопанствен и не се ползвал от никого, а през 1995 г. започнали ремонт в него.

По делото е разпитан като свидетел А.Ю., който установява, че ищците живели в процесния имот 60 години и се „изселили” в Република Турция към 1990 г. Установява също, че ответниците М. и Г. са се настанили в имота около 2004 г. – най – много преди около 5 – 6 години, като той лично ги пуснал в имота от човещина. Преди това ответниците живеели другаде – в къщата на С. и в къщата на М.С.. Обяснява, че отивал на лекар в с. Енчец и на връщане срещнал ответниците на пътя, които му казали, че жилището, в което живеят, се руши и помолили да живеят в къщата на ищците. Установява, че преди да влязат ответниците да живеят в процесната къща, в същата живяло лице на име Д.2 – 3 години, а после влязъл друг за около една година. Установява, че когато ищците са идвали в България са отсядали в къщата.

Разпитаният по делото свидетел Ю.Х. установява, че ищците са живели в процесния имот 40 – 50 години до 1989 г., когато заминали за Република Турция. Установява, че ответниците М. и Г. живеят в процесната къща от 5 – 6 години, като преди това живеели в къщата на лице на име С., а след това в къщата на М.С. и едва тогава в процесната къща. Твърди, че ответниците са в селото повече от 10 години, но това е третата къща, в която живеят. Твърди също, че в процесната къща първо живяло момче на име Д.около 5 – 6 години, а след това там живял брат му около 2 – 3 години. Не знае ответниците да са правили ремонт на къщата, като установява, че са направили само ограда.

Разпитаният по делото свидетел Н.К. установява, че процесната къща е на ищците, които живеели в нея откакто той е роден до 1989 г. когато се „изселили” /по време на „голямото изселване”/. Установява, че ответниците по делото дошли в селото отнякъде, като първо живели в една къща, преместили се в друга и понастоящем живеят в процесната къща, която е трета поред. Твърди, че живеят в процесната къща от около 5 – 6 години. Помнил, че последно сял тютюн през 2003 г. когато чул, че ответниците са се настанили в къщата.

По делото е разпитан като свидетел и Х.И., който установява, че ищците са живели в процесната къща около 50 – 60 години до 1989 г., когато се „изселили” в Република Турция. След 1989 г. в къщата живяло едно семейство за 2 – 3 години. Когато ищците си идвали в България отсядали в тяхната си къща. Твърди, че ответниците са се настанили в процесния имот от 6 – 7 години, като преди това живеели другаде и това била третата им къща. Първо живели в една къща 4 години, после в къщата на М.али живели 6 – 7 години и от 6 – 7 години били в процесната къща.

По искане на ответниците по делото като свидетели са разпитани и М. М. и М. М., които са били свидетели и по обстоятелствената проверка, въз основа на която е издаден нотариален акт № 93/23.11.2007 г. Свидетелят М. М. твърди, че имота, за който се спори, първоначално бил на М. Б. и жена му А., а ищецът /М.Е./ бил заврян зет там, като след тяхната смърт последният живял 20 – 30 години в процесния имот. Установява, че ответницата Г. влязла да живее в процесната къща за да не се събори същата и ако не били влезли ответниците тя щяла да рухне. Твърди, че ответниците живели в процесния имот „приблизително преди 10 години и над 10 години”, „повече от 10 години”, „от 1999 г”, но точно годината не можел да каже. Свидетелят М. М. твърди, че ответниците живели в процесната къща от 1995 – 1997 г., като точно не можел да си спомни годината, но имало 10 – 12 години.

По делото е приета като доказателство и служебна бележка изх.№ 110/ 27.01.2009 г. на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Кърджали, в която е удостоверено, че ответникът М. Ю. С., живущ в с.З., по абонатен номер 1019786 към партида 1022/23 ползвал питейна вода от 1995 г. От писмо изх.№ 703/30.04.2009 г. се установява, че служебната бележка е издадена въз основа на страница на карнета за открита партида с № 1022/023 на името на М. Ю. С. /копие от която е приложена към писмото/.

При тези доказателства съдът намира предявения от М. Е. М. и Ш. М. М. против М. Ю. С. и Г. А. С. иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че са собственици на поземлен имот с пл.№ 34 в кв.11, по ПУП на с. З. /долна махала/, О., с площ от 530 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда на един етаж и призем, изградена в западната част на имота, със застроена площ от 62 кв.м. и масивна стопанска постройка на един етаж със застроена площ от 18 кв.м., изградена в източната част на имота, за основателен. От цитираното по – горе удостоверение изх.№ 94-А-284/1/ 22.02.2009 г. на Община Кърджали се установява, че първоначално имот с пл.№ 34 в кв.11 по плана на с.Долно З. е бил записан на ищеца М. Е. М.. В тази връзка от разпитаните по делото свидетели А.Ю., Ю.Х., Н.К. и Х.И. се установява по един несъмнен начин, че ищците са живели в процесния имот повече от 40 години до 1989 г., когато заминали за Република Турция – „60 години” /според показанията на А.Ю./, „40 – 50 години” /според показанията на Ю.Х./, „от както се помня” /показания на Н.К., на 52 години/, „50 – 60 години” /показания на Х.И./. Дори свидетелят М. М., посочен от ответника, твърди, че ищецът живял в имота „приблизително 20 – 30 години”. С така осъщественото от тях владение повече от 40 години ищците са придобили имота по давност.

Не е спорно по делото, че след като ищците са заминали за Република Турция, ответниците са се настанили да живеят в него, като спорно по делото е дали същите са осъществили необезпокоявано владение върху имота повече от 10 години, респективно, придобили ли са го по давност. В тази връзка, разпитаните по делото свидетели А.Ю., Ю.Х., Н.К. и Х.И. са категорични, че ответниците М. Ю. С. и Г. А. С. живеят в процесния имот от 5-6 години /свидетелите А.Ю., Ю.Х. и Н.К./ и 6-7 години /свидетелят Х.И./. Съдът дава вяра на тези свидетели, тъй като показанията им са точни, конкретни, кореспондират едни с други и като такива са достоверни. Така свидетелят А.Ю. изрично заявява, че помни кога ответниците влезли да живеят в пр¯цесната къща, тъй като тогава ходил на лекар и когато се връщал ги срещнал и последните го помолили да живеят в къщата на ищците. Същият сочи, че лично той ги пуснал да живеят в процесния имот. И четиримата свидетели заявяват, че процесната къща била третата, в която ответниците влезли да живеят, като преди това живели в други две къщи в селото.

Във връзка с горното, съдът не кредитира показанията на свидетелите М. М. и М. М., в частта им, в която твърдят, че ответниците живеели в процесния имот повече от 10 години, тъй като същите в тази им част са неубедителни и противоречат на показанията на цитираните по – горе свидетели. Така и двамата свидетели обясняват, че не могат да си спомнят точно годината, когато ответниците са влезли да живеят в имота, но твърдят, че живеят там повече от 10 години. Свидетелят М. М. първоначално сочи, че от 1999 г. ответниците живеят в къщата /при което към датата на завеждане на настоящия иск не са изтекли 10 години/, а после – че не може точно да си спомни годината. Показанията на свидетеля М. М. в частта им, с която установява, че от 1995 – 1997 г. само ответниците бил виждал да живеят в процесната къща, са неубедителни, тъй като самият той по – късно заявява, че не знае и не може да посочи точно годината от която същите живеят там. Впрочем, в тази им част, тези показания противоречат и на самите твърдения на ответниците, които в съдебно заседание уточняват своя отговор, като сочат, че в края на есента на 1997 г. са се настанили в имота. Не без значение в случая е и обстоятелството, че свидетелите М. М. и М. М. са свидетели и по обстоятелствената проверка, въз основа на която ответниците са били признати за собственици на процесния имот, поради което следва да се отчете тяхната заинтересованост. Само за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че видно от протокола от 23.11.2007 г. за обстоятелствена проверка, М. М. и М. М. са твърдяли пред нотариуса, че молителят М. Ю. С. /ответник по иска/ стопанисвал процесния имот повече от 15 години, като имал имота от своите родители – нещо, което по несъмнен начин се опровергава от събраните по настоящото дело доказателства, в това число и от твърденията на самите ответници.

Не опровергава гореизложеното и цитираното по – горе удостоверение на „В и К” ООД гр. Кърджали, съгласно което М. Ю. С. по абонатен номер 1019786 към партида 1022/23 ползвал питейна вода от 1995 г. Това е така, тъй като от цитираните по – горе гласни доказателства се установи, че ответниците са дошли да живеят в с.З. преди повече от 10 години, като са живели в една, във втора и накрая в процесната къща. В тази връзка, не се установява по делото, включително и от назначената съдебна експертиза, че така откритата партида касае именно процесния имот. Впрочем, от карнета за открита партида с № 1022/023 на името на М. Ю. С. е видно, че след 1996 г. липсва отчетена вода и подпис на абоната.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая ответниците по предявения иск не са осъществили непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесния имот 10 години, поради което и не са могли да го придобият по давност. Ето защо, като е приел противното и е отхвърлил предявения иск районният съд е постановил неправилно решение, което като такова следва да бъде отменено и да бъде признато по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесния имот. Като последица от уважаването на установителния иск за собственост, следва на основание чл.537,ал.2 от ГПК, да се отмени нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 93/ 23.11.2007 г., том ХІ, рег.№ 16437, дело № 2009 от 2007 г.

При този изход на делото следва да се осъдят въззиваемите М. Ю. С. и Г. А. С. да заплатят на възивниците М. Е. М. и Ш. М. М. направените за двете инстанция разноски общо в размер на 978.75 лева, от които 43 лева – държавна такса и комисионна за първата инстанция, 800 лева – адвокатски хонорар, 11.75 лева – разноски за издаване на удостоверение, 43 лева – разноски за свидетели, 53 лева – разноски за вещо лице и 28 лева – държавна такса и комисионна за въззивна инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 79 от 28.07.2009 г., постановено по гр.д.№ 2/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Ю. С., с ЕГН * и Г. А. С., с ЕГН *, и двамата от с. З. /долна махала/, общ. Кърджали, че М. Е. М., с ЕГН * и Ш. М. М., с ЕГН *, и двамата от с. З. /долна махала/, общ. Кърджали, са собственици на поземлен имот с пл.№ 34 в кв.11, по ПУП на с. З. /долна махала/, О., с площ от 530 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда на един етаж и призем, изградена в западната част на имота, със застроена площ от 62 кв.м., състояща се от три стаи и коридор на етажа и едно помещение в призема, и масивна стопанска постройка на един етаж със застроена площ от 18 кв.м., изградена в източната част на имота, при граници на имота: изток – улица, запад – улица, север- улица и юг – улица.

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 93/ 23.11.2007 г., том ХІ, рег.№ 16437, дело № 2009 от 2007 г. по описа на нотариус с район на действие Районен съд – Кърджали, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 020.

ОСЪЖДА М. Ю. С., с ЕГН * и Г. А. С., с ЕГН *, и двамата от с. З. /долна махала/, общ. Кърджали, да заплатят на М. Е. М., с ЕГН * и Ш. М. М., с ЕГН *, и двамата от с. З. /долна махала/, общ. Кърджали, направените по делото разноски в размер на 978.75 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.