Р
Е Ш Е Н И Е
№………
/ 10.01.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1190 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени от Е.Я.Р.,
ЕГН **********, чрез адвокат А.А., против М.Б.В., ЕИК **********, обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 127, ал. 2 от СК – за определяне на местоживеенето на детето Н.М.В., предоставяне на родителските права спрямо малолетното дете Н.М.В.; определяне на режим на
лични отношения на бащата с детето, чл. 143 от СК – за осъждане на ответника да
заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в
размер на 180 лева, считано от подаване на исковата молба, с падеж
до 20-то число на текущия месец, платима по банков път с паричен превод или в брой.
Ищецът излага, че до месец и половина преди подаване на исковата молба е
живяла на съпружески начала с ответника в дома на ищеца в с. ****, община ****,
област ****. От това съжителство на 28.05.2015 г. се родила дъщеря им Н.М.В.,
за която заедно полагали грижи. В началото на месец юли 2019 г. по
настояване на ищеца, заради непрекъснати скандали и упражнено от страна на
ответника физическо насилие, последният напуснал жилището и се преместил да
живее в с. ****. Детето, което било на четири години, останало да живее при
майката в с. ****, където посещавало детска градина. В момента ищецът Р. се
грижила за детето, подпомагана от своята майка, с която живеели заедно. Твърди,
че от раздялата им ответникът е дал 100 лева за издръжка на детето. Въпреки че
работела, възможностите ѝ да осигурява средства за задоволяване нуждите
на детето били ограничени. Отделно от това твърди, че ответникът вземал дъщеря
им без да я уведоми предварително и без да се съобразява с режима на детето. Предвид
изложеното, моли да бъде определено местоживеенето на детето при ищеца – негова
майка, на адрес: с. ****, ул. ****, да ѝ бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на малолетното им дете, на бащата да бъде
определен режим на лични отношения с детето, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с
преспиване, 20 дни през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск, един
ден с преспиване за рождения ден на бащата, по един ден с преспиване за Коледните,
Новогодишните и Великденските празници, както и да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка на малолетното дете
чрез неговата майка и законен представител в размер на 180 лева с падеж до
20-то число на текущия месец по банков път с паричен превод или в брой, считано
от подаване на исковата молба.
Поискано е определяне на привременни
мерки относно режима на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с
преспиване, 20 дни през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск, един
ден с преспиване за рождения ден на бащата, по един ден с преспиване за Коледните,
Нового-дишните и Великденските празници.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител,
поддържа исковете и моли съда да ги уважи изцяло.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание оспорва предявените искове. Твърди, че при ищеца няма осигурена стая
за детето, че присъствието на майката при детето е минимално, тъй като тя
отсъства много често от вкъщи. Твърди също, че е осигурил и разполага с всичко
необходимо за отглеждане на детето. Заявява, че има възможност да се грижи за
детето, каквато възможност има и майката. Предявява насрещни искания
местоживеенето на детето да бъде определено при него, да му бъдат предоставени
родителските права, да бъде определен режим на лични отношения на майката с
детето и майката да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето.
В съдебно заседание представителят на Дирекция
„Социално подпомагане” – Провадия потвърждава, че домът на майката е посетен от
социалните работници, но не взема становище по съществото на спора. Становища
на Дирекция ”Социално подпомагане” – Провадия и Дирекция
„Социално подпомагане” – ***** са изразени в представени по делото социални
доклади.
В производството по привременни мерки съдът се е
произнесъл в открито съдебно заседание, проведено на 17.09.2019 г., като е
определил следните привременни мерки относно режима на лични отношения на
бащата М.Б.В. с детето Н.М.В.: всяка първа и трета седмица от месеца от 10
часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване, 20 дни през лятото, когато
майката не ползва годишен отпуск, един ден с преспиване за рождения ден на
бащата, по един ден с преспиване за Коледните, Новогодишните и Великденските
празници, до постановяване на решението по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
От удостоверение за раждане на Н.М.В., издадено въз
основа на акт за раждане № 0961/01.06.2015 г.; служебна бележка изх. №
47/19.08.2019 г., издадена от ДГ „Пролет” – с. ****, община ****, област ****,
заверено копие на трудов договор № 00000030/02.04.2019 г., сключен между **** и
Е.Я.Р., свидетелство за съдимост рег. № 2115/07.11.2019 г. на М.Б.В., издадено
от РС – Провадия, прокурорска преписка № 818/2019 г. по описа на РП – Провадия,
заверени копия от молба вх. № 7476/10.12.2019 г. на РС – Провадия, подадена от Е.Я.Р.
против М.Б.В. за защита от домашно насилие, декларация по чл. 9, ал. 3 от
Закона за защита от домашното насилие и заповед за незабавна защита №
16/10.12.2019 г., издадена по г. д. № 1807/2019 г. по описа на РС – Провадия,
удостоверение изх. № 201917/09.12.2019 г. издадено от **** за трудовите
възнаграждения на М.Б.В. се установява, че детето Н.М.В. е родена на *** г. от
родители Е.Я.Р. и М.Б.В.. Детето посещава ДГ „Пролет” – с. ****, община ****,
област ****. Майката работи на трудов договор със срок за изпитване – 6 месеца
в полза на работодателя, с основно месечно трудово възнаграждение 566 лева и с
продължителност на работното време – 5 дни в седмицата по 8 часа на ден. С
решение № 96/20.01.2015 г. по АНД № 5453/2014 г. по описа на РС – ****
обвиняемият М.Б.В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК и
чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, със споразумение №
86/05.12.2017 г. по НОХД № 513/2017 г. по описа на РС – Провадия подсъдимият М.Б.В.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. За
деянието, на основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, подсъдимият е приел да му се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, както и глоба в размер на 300 лева в полза на Държавата. По сигнал за
битов скандал в с. ****, област **** е била образувана прокурорска преписка №
818/2019 г. по описа на РП – Провадия, като в хода на извършената проверка е
било установено, че на 02.08.2019 г. по повод имен ден на Е.Я.Р. на гости в
дома ѝ в с. **** бил Д.Д.С. от гр. ****, област
****. Около 22.00 часа същата получила съобщение от М.Б.В., от което разбрала,
че той ще я посети същата вечер. Я. се притеснила, че между двамата мъже може
да възникне конфликт и помолила С. да си тръгне. Когато обаче С. излязъл, В.
бил вече пред входната врата на дома. Между двамата възникнал вербален
конфликт, при който В. направил опит да удари С., но не успял, а последният си
тръгнал. В. влязъл в двора на имота, взел една мотика и с нея се опитал отново
да удари С., но последният не му отвърнал и си заминал. На М.Б.В. бил съставен
протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР. С постановление от 24.09.2019 г.
на Т.М. – районен прокурор на РП – Провадия е отказано да бъде образувано
досъдебно производство и преписката е прекратена на основание чл. 213, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради липса на
данни за извършено престъпление от общ характер. Със заповед за незабавна
защита от 10.12.2019 г. по г. д. № 1807/2019 г. на РС – Провадия са наложени
мерки за незабавна защита до произнасянето на съда с краен акт по делото на Е.Я.Р.
от осъщественото спрямо нея домашно насилие от М.Б.В., като последният е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е.Р. и му е
наложена забрана да се доближава на по – малко от 50 м. разстояние до Е.Р.,
дома, в който живее в с. ****, местоработата ѝ, местата за социален отдих
и контакт на по – малко от 50 м. разстояние. Бащата М.Б.В. работи и от представеното
удостоверение от последния работодател се установява, че за месец октомври за 8
работни дни е получил трудово възнаграждение в размер на 97.39 лева, а за месец
ноември за 21 работни дни е получил 280.00 лева.
Според изисканите
служебно по реда на чл. 127, ал. 3 от СК социални доклади, изготвени от
Дирекция ”Социално подпомагане” – Провадия и Дирекция „Социално подпомагане” – *****,
се установява, че след раздялата с ответника грижи за детето полага ищецът Р. с
моралната подкрепа на своята майка. Детето е в добро здравословно състояние,
записано е и посещава детска градина „Пролет” в с. ****. Детето контактува с
роднини по майчина и бащина линия. Социалните му контакти с бащата и роднините
по бащина линия не са ограничени. Всички основни потребности на детето са
задоволени. Жилището, в
което живее е водоснабдено, електроснабдено и хигиенно
– битовите условия са добри. Ищецът работи на трудов договор, като месечният
доход, който реализира е в размер на 930 лева. Майката е силно привързана към
детето си и притежава нужния родителски капацитет и качества, за да осигури
нормалното израстване и развитие на детето. Социалните работници посочват, че
и двамата родители имат желание и възможност да полагат грижи за детето. След
раздялата родителите са взели решение детето да бъде една седмица в семейството
на майката и една седмица в семейството на бащата, докато уредят правата си по
съдебен ред. Бащата работи в строителна фирма на 8 часов работен ден и е
назначен на минимална работна заплата. При отглеждането на детето в дните,
когато то е при бащата, последният разчита на подкрепа от страна на своята баба
и на своя баща. Социалните работници от ДСП – Провадия обаче са установили, че
между двамата родители съществуват разногласия и противоречия относно режима на
лични контакти на бащата с детето и че в отношенията им липсва диалогичност и толерантност.
Изискани са и
допълнителни социални доклади от Дирекция ”Социално подпомагане” – Провадия и
Дирекция „Социално подпомагане” – *****, според които в дома на майката има
отлични условия за детето – двете живеят в двуетажна наследствена къща, находяща се в с. ****, като обитават втория етаж, състоящ
се от две стаи, коридор и санитарни помещения, бащата живее в момента заедно с
баба си и баща си в двуетажна наследствена къща, находяща
се в с. ****, като всеки етаж се състои от две стаи и коридор. Пред социалните
работници бащата е споделил намерението си да започне ремонт на къщата, за да
създаде благоприятна за развитието на дъщеря си среда и условия, като за детето
ще бъде обособена детска стая, обзаведена според потребностите ѝ. В
докладите е посочено, че и двамата родители притежават необходимия родителски
капацитет и качества, за да осигурят правилното израстване и развитие на
детето. Детето има изградена емоционална връзка и с двамата родители, които са
силно привързани към него. Еднозначно е изразеното от социалните работници
становище, че е в интерес на детето да се поддържа емоционалната му връзка и с
двамата родители и разширения им семеен кръг.
По делото са разпитани
две групи свидетели: посочените от ищеца - Д.Т.Т. –
първа братовчедка на ищеца и А.К.К.– колежка на
ищеца, и посочения от ответника – Б.П.В. – баща на ответника. Съдът кредитира
показанията на всички свидетели, макар същите да са заинтересовани от изхода
на делото като близки роднини на страните по делото или техни приятели, тъй
като показанията им са еднопосочни и кореспондиращи с всички събрани по делото
доказателства.
От показанията на свидетеля Т. и свидетеля К. се
установява, че страните са се разделили от
лятото на тази година. След раздялата им детето живеело при майката в с. ****.
Грижи за детето полагали ищецът Р. и нейната майка, като разходите за
отглеждането на Н. били поети от ищеца. Свидетелят
Т. посочва, че доколкото знае бащата не е давал пари за издръжка на детето, а
свидетелят К. – че не ѝ е известно бащата да е давал средства за издръжка
на детето. Н. посещавала детско заведение в с. ****. Условията за отглеждане на
детето в дома на майката били добри. Къщата била
на два етажа – чиста и обзаведена. Вторият етаж бил обитаван от майката, детето
и бабата. Свидетелите твърдят, че майката не е възпрепятствала срещите на
бащата с детето. Е. е споделяла с тях за прояви на агресия от страна на
ответника по отношение на нея, които я плашат и тревожат. Свидетелят Т. посочва
още, че М. е осъждан и има една или две условни присъди. Знае от разказ, че
наскоро ответникът е заплашил ищеца, като е поставил бензин или нафта на колата
и е написал във фейсбук и на телефона, че ще я изгори
жива и други подобни.
От
показанията на свидетеля Б. В. се установява, че М. живее от 3 – 4 месеца при
него. Последният казал на баща си, че са се скарали с ищеца и ще се маха от с. ****.
Детето идвало в дома му два пъти в месеца в съботния ден и в неделя го водели
обратно. Бащата полагал грижи за детето – къпел го, хранел го, разхождал го. Свидетелят
посочва, че детето имало стая в техния дом, която била стаята на сина му,
намираща се на втория етаж от къщата. Свидетелят не знае дали след раздялата на
страните синът му е давал пари за издръжката на детето. Знае, че детето ходи на
детска градина в с. **** и че къщата на ищеца е уредена. Посочва, че Е. дава
детето на М. и че никога не е имало проблем с посещенията на детето при тях.
Посочва още, че когато детето е при тях, М. и свидетелят му купували дрехи и
подаръци.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Според
нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат
да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от
районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата съгласно чл. 59,
142, 143 и 144 от СК.
Производството
по чл. 127, ал. 2 от СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от
закона материални субективни права. По отношение на характера на производството в решение
№ 64/20.02.2012 г. по г. д. № 1398/2011 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че в
производството по чл. 127, ал. 2 от СК като предоставя упражняването на
родителските права върху детето на единия родител и определя мерките за лични
отношения с другия, съдът администрира граждански правоотношения. В
производствата по спорна съдебна администрация съдът определя начина за
упражняване на материалните субективни права. Принципът е, че за предявяването
на искания в тези производства няма изисквания за форма и срок, а за събиране
на нови факти няма и процесуални преклузии. В определение
№ 1161/20.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 4510/2013 г., III г.о. се
приема, че различен е случаят, когато отделно живеещите родители не могат да
постигнат съгласие относно конкретния режим на родителските права, свързан с
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката. Тогава всеки от родителите може да сезира съда
да се произнесе по спора с иск по чл. 127, ал. 2 СК /съответстващ на чл. 71,
ал. 2 отм. СК/. Това положение е идентично, както при развод /така решение №
669 от 17.VII.1992 г. по гр. д. № 869/92 г., II г. о., ВС/ - ако липсва
споразумение между съпрузите относно отглеждането и възпитанието на
ненавършилите пълнолетие деца, при постановяване на решението за развод съдът е
длъжен /чл. 59, ал. 2 СК/ да се произнесе служебно по всички въпроси, свързани
с родителските права върху децата, родени или осиновени през време на брака, а
именно: при кого от родителите да живеят децата, на кого от родителите се
предоставя упражняването на родителските права, определяне на мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и
родителите и издръжката на децата. Актът на
съда в производството по чл. 127, ал. 2 от СК не поражда последици, които
засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права,
а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т. е. определяне
начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт
е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални
субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и
в публичен интерес. Спорната съдебна администрация е учредена като производство
именно, за да се даде възможност за реализирането на субективни права от
обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 от СК, пряко свързани със
закрилата на децата и държавната политика за осъществяването ѝ. Поради
вменената му от закона цел, в производството по спорна съдебна администрация,
за разлика от исковото и охранителното производство, е засилено служебното
начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения,
дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на
страната, ползваща се от държавна закрила, да събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето
и извън установените в исковото производство преклузии.
В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 от СК, законодателят изрично
възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл.
127, ал. 1 от СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване
на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе
служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на
родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с
един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от
някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично
текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го
препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на
въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към
нормите, касаещи определянето издръжката на детето.
Относно исковете за
определяне местоживеенето на детето и предоставяне на родителските права:
Решаващо значение при
определяне местоживеенето на детето и предоставянето на родителските права имат
неговите интереси. В т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на
ВС, което не е загубило силата си, примерно са изброени обстоятелства, които
съдът следва да съобрази при преценката си на кой от родителите да предостави
упражняването на родителските права. Това са възпитателските качества на
родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към
децата, желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към
родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение,
жилищно-битови и други материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието
„интерес на детето“, като изрично е подчертано, че за него „решаващо значение
има цялата съвкупност от интереси, но „от аспекта на всестранното развитие на
личността“ /както материални, така и тези, които са от значение за правилното
отглеждане и възпитание на детето/. Посочените в постановлението обстоятелства, които съдът следва да
прецени с оглед на интересите на детето, са възпроизведени и в разпоредбата на
чл. 59, ал. 4 от СК: възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността
на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от
трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности.
Съблюдаването
на интересите на децата при разрешаване разногласията между техните родители,
освен прокламираните в Семейния кодекс принципи, следва и от редица други
норми. В чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, е прогласен принципът, че
висшите интереси на детето са от първостепенно значение за всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи. Задължение на държавите - страни по Конвенцията, а
съответно и на държавните институции, е да осигурят на детето такава закрила и
грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид
правата и задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на
детето според чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на
неговия най-добър интерес. В §1, т. 5 от ДР на ЗЗДт е
определено, че „най-добър интерес на детето” е преценка на: неговите желания и
чувства, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способностите на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства,
имащи отношение към детето. Отделно от това следва отново да се посочи, че за
разлика от исковото производство, в производство по чл. 127, ал. 2 от СК не се
решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона. Съдебната намеса е с цел охрана интересите на децата,
поради което съдът не може и не следва да бъде ограничен от исканията на страните.
Администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по
преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето. В същото
производство, след като страните не могат да постигнат съгласие по въпросите,
изброени в ал. 1 на чл. 127, те следва да заявят насрещните си позиции, както в
конкретния случай.
В доказателствена тежест на ищеца по така предявените искове
е да установи, че с ответника
имат общо дете Н.М.В., че с ответника са разделени,
че само тя, с помощта на майка си, полага
грижи за детето, родителския си капацитет, качества, възможности,
относими към искането да ѝ бъде предоставено
упражняването на родителските права върху детето, наличието на жилище, където
да живее детето.
В тежест на ответника е да установи възраженията си, в. т. ч., че
притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на
детето.
По делото не се
спори, а и от представеното удостоверение за раждане се установява, че родители
на малолетното дете Н.М.В. са Е.Я.Р. и М.Б.В.. От събраните по делото
свидетелски показания се установява, че към настоящия момент страните са
разделени, а детето живее със своята майка.
Съдът не се нуждае
от специални знания или доказателствена обусло-веност, за да приеме, че правилното развитие на едно
дете предполага пълноценно общуване и контакти с двамата родители, тогава
когато никой от тях не представлява опасност за детето. Тази негова потребност
не следва да страда от факта, че родителите по някакви причини са преустановили
съвместното си съжителство, какъвто е настоящият случай. Напротив, в името на
детето те следва да превъзмогнат личните си преживявания и разочарования, разногласия
и противоречия, за да компенсират онези липси, които са се породили в живота на
детето вследствие от раздялата им - необходимостта от привикване към различна
семейна среда, в която преимуществено присъства само единия родител, фактическо
отсъствие на другия родител, липсата на сигурността, която му дава "пълното"
семейство.
Главният въпрос
обаче е кой от двамата родители има качествата, потенциала и отговорността да
се грижи и възпитава детето, така че то да израсне здраво - физически и
психически и възпитано в обществено признати като добри ценности.
Както вече беше
посочено основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и
произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване
на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор,
авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание,
готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, като
здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самото
дете. Правилното възпитание на детето зависи от личността и
възпитателските качества на родителите, както и от умението на родителя добре
да направлява детето в живота и да му дава положителен пример, да му внушава
правилни постъпки и т. н.
От
разпитаните свидетели и приетите
социални доклади се установява, че и двамата родители разполагат с
необходимите социално-битови и жилищно-битови условия за отглеждане и
възпитание на детето, и двамата родители са еднакво привързани към детето, както
и то към тях, съществува силна емоционална връзка между детето и всеки един от
двамата родители, всеки един от тях може да разчита на помощта на членове на
разширеното семейство при отглеждане на детето. Следва да се отбележи, че не е
налице практическа разлика в материалните възможности на родителите на детето и
техните близки.
Налице са
доказателства, от които може да се направи извод, че всеки един от родителите е
полагал лични усилия за отглеждането на детето. Освен това и двамата родители
многократно за заявили изричното си желание да отглеждат детето. Няма данни
желанието на родителите да е продиктувано единствено от изгода – страните не
претендират родителските права единствено заради издръжка. Същевременно по
делото са събрани достатъчно доказателства, които са в насока, че детето е
еднакво привързано и към двамата си родители и има силна емоционална връзка с
тях. Впрочем, този извод е и напълно логичен, доколкото е нормално детето да е
привързано към родителите си, а по делото не се установяват факти, които да
разколебават извода за привързаността му.
Съдът намира обаче,
че до момента повече грижи за детето са полагани от майката, което ѝ дава
известно предимство при преценката на този показател, т. е. към момента
безспорно Е.Р. е развила в по-голяма степен уменията по отглеждане на детето,
което е и логично с оглед обстоятелството, че след раздялата между страните, тя
е тази, която го отглежда. Същевременно по делото няма данни, дискредитиращи
възпитателските качества на майката. Съобразявайки представените по делото
социални доклади и събраните гласни доказателства, съдът приема, че майката
разполага с необходимия родителски капацитет и качества, за да осигури
нормалното израстване и развитие на да детето. От раждането на детето и
към настоящия момент майката полага всички необходими грижи за
отглеждането на детето, което обстоятелство не се оспорва от бащата. Освен това
съгласно т. II, „е” от Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г.
на пленума на ВС, майката е по - пригодна да отглежда и
възпитава момичета. Ето защо по този критерий майката е биологично по
- пригодният родител за отглеждане на непълнолетното дете. В
т. II, „ж” от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/74 г. на
пленума на ВС е предвидено, че децата в ниска възраст се нуждаят от
непосредствена майчина грижа, като майката е по-пригодна да ги отглежда. Тъй
като в случая детето е на 4 години, то безспорно е в ниска възраст,
поради което неговата майка е по-пригодна да го отглежда.
Единствените наведени от страна на ответника
възражения се свеждат до това, че майката не стояла при детето, че детето
плачело и искало да е при бащата и че в дома на майката нямало осигурена стая
за детето. В тази връзка от събраните по делото гласни и писмени доказателства
се установява, че детето посещава детска градина, а майката работи, поради
което няма как майката да „стои” постоянно при детето. По делото е доказано несъмнено,
че в ежедневните грижи за детето ищецът може да разчита на своята
майка, с която живее в едно домакинство. От друга страна, така установените
факти дават основание да се приеме, че предприетите от майката действия да
запише и води детето на детска градина и да започне работа са разумни и
отговорни. С посещаването на детска градина детето има възможност да общува с
други деца, а със сключването на трудов договор майката изпълнява задължението
си да работи и да осигурява необходимите средства за издръжката на детето.
Такова задължение обаче има и бащата, но по делото не се установи след
раздялата на родителите бащата да е
давал парични средства за издръжка на детето, освен посочените в исковата молба
100 лева и закупуването на отделни подаръци и дрешки на детето, въпреки че той
също работи. Отделно от това, по делото няма данни в подкрепа на твърденията на
бащата, че детето плаче и иска да е при него. Тъкмо обратното, социалните
работници са категорични в своите констатации по въпроса за емоционалната
привързаност на детето и с двамата родители. В тази връзка следва да бъде
отчетено положителното поведение на майката, която стриктно спазва
постановените от съда привременни мерки относно режима на лични отношения на
бащата с детето, което не само не се отрича от ответника, но и по категоричен
начин се установява от показанията на всички свидетели. По този
начин съществуващата емоционална връзка между бащата и детето няма да бъде
нарушена. На следващо място, от представените по делото социални доклади и
свидетелски показания се установи, че действително в дома на майката няма
осигурена самостоятелна стая за детето, но това обстоятелство не дава основание
да се направи извод, че в нейния дом липсват необходимите условия за отглеждане
на детето. Да се приеме последното, би означавало да се приеме, че и в дома на
бащата такива условия липсват, доколкото по делото се установи, че и в неговия
дом няма осигурена самостоятелна стая за детето. Основания за подобни изводи
обаче липсват, тъй като и социалните работници са установили, и показанията на
свидетелите са еднопосочни по отношение на фактите за наличието на добри
условия за отглеждане на детето в домовете на двамата родители. Впрочем, на
такава крехка възраст детето нито се нуждае от самостоятелна стая, нито
съществува такова нормативно изискване, каквито доводи са наведени от ответника.
Като негативно от
възпитателна гледна точка следва да бъде отчетено противоправното
поведение на ответника спрямо ищеца. От изисканата и приложената по
делото прокурорска преписка № 818/2019 г. на РП – Провадия се установява, че на
02.08.2019 г. е съставен предупредителен протокол по чл. 65 от ЗМВР, с който
ответникът е предупреден да не се саморазправя и заплашва с извършване на
престъпления против личността лицата Е.Я.Р. и Е.И.Я./майката на ищеца – б. м./.
По повод молба до РС – Провадия за извършено от ответника домашно насилие
спрямо ищеца в хода на процеса – на 02.12.2019 г., е образувано г. д. №
1807/2019 г., по което на 10.12.2019 г. е издадена заповед за незабавна защита.
От представеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че
двукратно, в рамките на три години, ответникът е бил признат за виновен в
извършване на престъпления по 343в, ал. 2 от НК, които, макар и да не са престъпления спрямо личността на
ищеца, са индиция за нравствения облик на ответника и
преценени съвкупно заедно с гореописаните доказателства, дават основание да се
приеме, че личните качества на бащата не сочат и не
обосновават положителна оценка относно неговия родителски капацитет за
правилното възпитание на детето. Напротив, налице е сериозен дефицит по
отношение на родителския капацитет на бащата относно неговите възпитателски
качества. Подобно поведение е лош пример за едно дете, което в ранната си възраст е
силно възприемчиво към моделите на поведение на родителите си, поради
което съдът не приема положителните констатациите на социалните работници от
ДСП – ***** за родителския капацитет на бащата. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че след като в открито съдебно заседание ответникът се запозна
с така представените писмени доказателства, същият не оспори фактите,
удостоверени или обективирани в тях, включително и
тези, твърдени в молбата по Закона за защита от домашното насилие, независимо
че по нея към този момент няма постановено решение.
Налага се извода, че към
настоящия момент майката е по-подходящият родител да упражнява родителските
права спрямо детето. Тя е тази, която понастоящем полага непосредствени грижи
за детето, като не се установиха в хода на производството основания, които да
са пречка да върши това и за в бъдеще, поради което съдът намира, че на този
етап от развитието на детето не е в негов интерес да бъде променена средата, в
която живее.
Ето защо
упражняването на родителските права по отношение на детето Н.М.В. следва да
бъде предоставено на Е.Я.Р.. В тази
връзка и местоживеенето на детето следва да бъде определено при неговата майка на
адрес: с. ****, община ****, област
****, ул. ******, а възражението на бащата за предоставяне на родителските права
следва да бъде оставено без уважение.
По отношение режима на лични отношения с
родителя, който не упражнява родителските права:
На бащата, поради гарантираната от закона
възможност, следва да се определи режим на лични отношения с
детето. Определяйки режима на лични отношения между детето и родителя,
съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето
на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние,
както и с другите обстоятелства свързани със средата, в която се
отглежда. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е
ангажиран с конкретно предявената такава от страните. Поради горното, с оглед
привързаността на детето към бащата и желанието на бащата да се грижи за него,
съдът намира че на бащата следва да бъде определен един разширен режим на лични
контакти, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък от
до 16 ч. в неделя с преспиване, 25 дни през лятото, когато майката не ползва
отпуск; един ден с преспиване за рождения ден на бащата, по един ден с
преспиване за Коледните, Новогодишните и Великденските празници, като при осъществяване
на режима на лични отношения взема детето от дома на майката и го връща там.
Относно иска за
издръжка в полза на детето:
В чл. 143, ал. 1 от СК е
посочено, че всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето. Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на
нормалните за възрастта разходи, като няма данни същото да има специфични
нужди. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.
Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./
е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите за
неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.
Следователно съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по
отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и
по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални
потребности, във връзка с осигуряване на развитието на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК
размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в
размер на 152.50 лева месечно, арг. от чл. 142, ал. 2
от СК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ПМС № 350 от
19.12.2019 г. за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната, в сила от 01.01.2020 г. Ето защо предявеният иск е
доказан по своето основание. Ответникът не оспорва размера на претендираната издръжка.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят съобразно обикновените условия за живот за
тях, като се съобразяват възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за случая. С биологичното израстване на детето, нарастват
и неговите потребности за храна, облекло и възникват нови нужди –
образователни, социални и др., за задоволяването на които са необходими повече
средства. В случая към момента детето е на 4 години, което означава, че за него
все още не са възникнали голяма част от сочените потребности. От друга страна
детето е момиче и се намира във възраст, в която расте и се налага всеки сезон
да се купуват нови обувки, дрехи, играчки и пособия, които да стимулират
развитието му. От изготвения социален доклад по делото се установи и
представените писмени доказателства, че детето посещава детска градина, което неминуемо
е свързано с допълнителни разходи. Освен това от съда се отчита и фактът, че
понастоящем икономическата обстановка в страната е динамична. Налице е
неизменно повишаване на цените на стоките и услугите, като темпът на
нарастването им е устойчив.
По аргумент от чл. 125, ал. 1 от СК
задължението за издръжка е общо на двамата родители и произтича от общото им
задължение да се грижат за децата си, поради което съдът следва преди всичко да
определи общия размер на необходимата на детето издръжка. При съобразяване на
вече изложеното, ведно с икономическите условия в страната, пазара на работна
ръка и размера на минималната работна заплата (610 лв.), предвиден да покрие
основните разходи на възрастен човек, както и при съобразяване на специфичните
нужди на непълнолетното дете, съдът намира, че към настоящия момент за
задоволяване на потребностите на детето е необходима месечна издръжка в рамките
на около 300 лв. По делото не се събраха доказателства за наличието на
изключителни нужди извън общоприетите, които да налагат определянето на завишен
размер на издръжката на детето. По аргумент от чл. 143 от СК размерът на
издръжката зависи не само от нуждите на правоимащия,
но и от възможностите на лицето, което я дължи. Възможностите на лицата,
които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация. В тази връзка следва да се отчете фактът, че ответникът е в
трудоспособна възраст, в която би следвало да осъществява трудови функции с цел
да осигурява издръжката на непълнолетното си дете. Същият не страда от
заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови
дейности. Не се твърди наличието на данни за други алиментни
задължения, т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие
низходящ. От представеното удостоверение за доходите се установява, че в
периода месец октомври 2019 – месец ноември 2019 г. ответникът е осъществявал
трудови функции при работодателя „Проактив БГ” ЕООД като
за този период е получил трудово възнаграждение в общ размер на 377.39 лева.
Наред с това от изготвените по делото социални доклади се установява, че преди
този работодател, при когото работи от 22.10.2019 г., бащата е работил при друг
– „Надин – Желязков” ЕООД, където е бил назначен на минимална работна заплата. Ето
защо може да се направи извод, че ответникът без особени затруднения може да
покрива малко повече от половината от дължимата от родителите обща издръжка, а
именно по 180 лева месечно. Майката следва да осигурява останалата по – малка
част от общата издръжка, тъй като при упражняването на родителските права,
дава част от същата в натура и неизбежно върху нея ляга тежестта от
възпитанието и ежедневните грижи за детето. Впрочем и страните по делото са
съгласни, че издръжка в размер от 180 лева на месец, която да се заплаща от
родителя, който не осъществява родителските права, е достатъчна за нуждите на
детето. Този извод произтича от обстоятелството, че всяка от страните
претендира присъждане на издръжка именно в такъв размер.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че искът
за издръжка следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 180 лева
месечно, считано от датата на подаване
на искова молба – 21.08.2019 г., с падеж до 20 число на текущия месец, платима
по банков път с паричен превод или в брой,
до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа до
окончателното ѝ изплащане.
При този изход на делото ищецът има право на
разноски, но такива не се претендират, поради което не следва да се присъждат.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд - Провадия държавна такса в размер на 259,20 лева върху уважения
размер на претендираната издръжка.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето Н.М.В., ЕГН **********, родена на 28.05.2015 г., на майката Е.Я.Р.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Н.М.В.,
ЕГН **********, родена на 28.05.2015 г., при майката Е.Я.Р., ЕГН **********, на
адрес: с. ****, община ****, област ****,
ул. ******.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата М.Б. Вели-нов, ЕГН **********, с детето Н.М.В.,
ЕГН **********, родена на 28.05.2015 г., както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с преспиване, 25
дни през лятото, когато майката не ползва отпуск; един ден с преспиване за
рождения ден на бащата, по един ден с преспиване за
Коледните, Новогодишните и Великденските празници, като при осъществяване на режима на лични отношения
взема детето от дома на майката и го връща там.
ОСЪЖДА М.Б.В., ЕГН **********, с адрес: с. ****,
община *****, област ****, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Н.М.В., ЕГН **********,
родена на 28.05.2015 г., чрез нейната майка и законен представител Е.Я.Р., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 21.08.2019 г., с
падеж до 20 число на текущия месец, платима по банков път с паричен превод или
в брой, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,
считано от падежа до окончателното ѝ изплащане, на
основание чл. 143, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА
М.Б.В., ЕГН **********, с адрес: с. ****, община *****, област ****, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Провадийския районен съд
дължимата по делото държавна такса съобразно присъдената издръжка, в размер на
259.20 лева /двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки/, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Постановява на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
При неплащане на присъдената
държавна такса в едномесечен срок, считано от влизане в сила на решението, да
се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна такса за издаването
му.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС - ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: