№ 221
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000257 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 срещу
решение №14/17.01.2022 г. по т.д.217/2021 г. по описа на ОС - Варна, в частта с която
въззивникът е осъден да заплати на ХР. М. ХР. с ЕГН ********** от гр.Варна, жк
Вл.Варненчик бл.20 вх.19 ет.1 ап.3, сумата от 60 000лв., частичен иск от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 05.03.2018г. на кръстовището на бул.Сливница и бул.Република в
гр.Варна, по вина на Ж Г И като водач на 17 автобус, собственост на „Градски транспорт“
гр. Варна, превозващ пътници, марка Соларис, модел Урбино с рег. № Х ХХХХ ХХ,
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 111170024464029, издадена от
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
нанесените травматични увреждания, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес
от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2018г. (30 дни,
определени с поканата до застрахователя, като е спазен срока за повече от 15 дни работни
дни от получаване на поканата на 27.04.2018г., съгл.чл.497, ал.1 от КЗ, изтичащи на
18.05.2018г.) до окончателното й плащане.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като по
гр.д.12701/2019 г. по описа на ВРС, съдът в мотивите е определил справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лева, която сума доброволно е заплатена
от застрахователя, поради което по отношение на този размер е формирана сила на
пресъдено нещо, което се явява абсолютна процесуална пречка за разглеждане на
настоящата претенция и налага обезсилване на решението и прекратяване на
производството по делото. В условията на евентуалност се сочат допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от
ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената
1
съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди. Излага, че са налице основания за намаляване на обезщетението.
Насрещната страна ХР. М. ХР. от гр.Варна е подал писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна: Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба на ХР. М. ХР. от гр.Варна, с която срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК
********* със седалище гр.София е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.
чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 100 000 лв., частичен иск от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 05.03.2018 г. на кръстовището на бул.Сливница и бул.Република в
гр.Варна, по вина на Ж Г И като водач на автобус, собственост на „Градски транспорт“ гр.
Варна, превозващ пътници, марка Соларис, модел Урбино с рег. № Х ХХХХ ХХ, обхванат
от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 111170024464029, издадена от
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
нанесените травматични увреждания, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес
от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2018 г. до
окончателното й плащане.
С влязло в законна сила на 06.08.2020 г. решение №3032/10.07.2020 г., постановено
по гр.д. №12701/2019 г. по описа на ВРС, „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД е осъдено да заплати на ХР.
М. ХР. сумата от 1250 лв., представляваща частичен иск от 200000 лв., съставляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди за преживени болки и страдания от
причинените травматични увреждания, вследствие на настъпилото на 05.03.2018г. ПТП,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда - 08.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането. В мотивите на решението по гр.д. №12701/2019 г. е
прието, че сумата от 40 000 лева справедливо обезщетява претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
В т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г.на ОСГК на ВКС е прието, че
със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, т.е.
мотивите на решението не са източник на сила на пресъдено нещо. Съгласно
задължителните разяснения по т.2 на ТР №3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК
на ВКС, обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно
решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да
се формира нова, различна сила на пресъдено нещо. Установените с решението по частичен
иск общи правопораждащи факти на спорното право ще се ползват със сила на пресъдено
нещо при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на
вземането, като произтичащо от същото право на обезщетение, но разпростирането на
силата на пресъдено нещо относно правопораждащите факти в случая не засяга
последващата преценката на съда по критерия на чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението
по размер и справедливостта като източник на тази преценка. Недопустимо е в последващия
исков процес - за остатъка от обезщетение на неимуществени вреди, да се пререшават
въпросите дали същото правоотношение е възникнало и каква е правната му квалификация,
но въпросът дали с присъденото по частичния иск обезщетение пострадалото лице е
частично или напълно обезщетено, предполагащ формиране на изводи за определяне размер
на обезщетението по справедливост по правилото на чл. 52 ЗЗД, е такъв, на който следва да
се даде отговор с решението по същество по иска за останалата, непредявена с частичния
иск част от вземането.
С предявяването на частичен иск, ищецът е въвел като предмет на делото само част
2
от спорното субективно материално право. При парични притезания предмет на делото е
претендираната част от дължимата сума, на която в случая съответства и предметът на
влязлото в сила осъдително решение №3032/10.07.2020 г., постановено по гр.д.
№12701/2019 г. по описа на ВРС. Ищецът не е имал правен интерес да го обжалва, след като
частичният му иск е бил уважени изцяло в предявения размер и след като съдът е признал
основанието му. При посочване в дипозитива на влязло в сила решение между същите
страни, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди от деликт са по предявени
частични искове, мотивите на съда за справедлив размер на обезщетенията, независимо
дали те са в размер на предявените съобразно петитума по частичните искове или ги
надвишават, не формират сила на пресъдено нещо. При последващо предявяване на иск за
обезщетение на неимуществени вреди на същото основание сезираният съд е длъжен да
съобразява единствено размера на вече присъденото, т. е. доколко ищецът е вече обезщетен
за претърпените вреди.
Ето защо съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за недопустимост
на обжалваното решение.
От приложеното по делото н.а.х.д.№ 4357/2018 г. по описа на Варненски районен съд
се установява, че с решение № 1715/23.10.2018 г., Ж Г И е признат за виновен в нарушаване
на правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1 от ЗДвП – „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства…“ като по непредпазливост
причинил средни телесни повреди на ХР. М. ХР., изразяващи се в : 1. Многофрагментно
счупване на лява (диафиза) бедрената кост, закрито в ляво, обусловило трайно затруднение
в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца. 2. Счупване на
вътрешния малеол на лявата подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията на
левия долен крайник за период не по-малък от 2-2.5 месеца; 3. Счупване на външния малеол
на дясна подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник
за период не по-малък от 2-2.5 месеца; 4. Счупване с изкълчване (фрактура-луксация) на
дясното ходило, обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
период не по[1]малък от 3-4 месеца, с което е осъществил състава на престъпление по
чл.343 ал.1 б. б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК, поради което и на осн.чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства
относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, какъвто характер
има и решението по чл.78а от НК по н.а.х.д.№ 4357/2018 г. по описа на Варненски районен
съд, поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали
е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед очертаните предметни предели на въззивната проверка съдът приема, че са
осъществени и установени предпоставките за възникване отговорността на застрахователя –
наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, както и
причинените на пострадалия травматични увреждания.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на дължимата обезвреда за
претърпяните неимуществени вреди и реално претърпените вреди, в който обхват
въззивният съд определя и спорните по делото въпроси.
След анализ на събраните доказателства по делото се установи, че в резултат на
произшествието, ищецът е получил счупване на тялото (диафиза) на бедрената кост, закрито
в ляво, счупване на вътрешния медиален малеолус, в ляво, счупване на външен латерален
малуолус, в дясно, счупване на тилуса, в дясно. На 07.03.2018 г. е извършено открито
намествана с вътрешна фиксация на фрактура – фемур с остеосинтезен материал
3
реконструктивен бедрен пирон; открито наместване с вътрешна фиксация на десен талус с 2
канюлирани винта и титаника, синтеза на фибуларния малеол на десен глезен, репозиция и
остеосинтеза на табиалния малеол на лява глезенна става, както и гипсови имобилизации.
След преглед от ортопед-травматолог 23.05.2018 г., е констатирано общо увредено
състояние, болки и ограничени движения в областта на травмите, което е наложило терапия
– лечение с ултразвук, аналитична лечебна физкултура, лечение с инфрачервени и видими
лъчи. На 19.10.2018 г. в отделение по Ортопедия и травматология на болница
„Еврохоспитал“ ООД гр.Варна, е извършено отстраняване от костта на имплантирани уреди
от тибия и фибула на дясна глезенна става. На 01.11.2019 г., в отделение по ортопедия и
травматология на МБАЛ Еврохоспитал гр.Варна, чрез латерален достъп на бедрото (ляво) и
медиален на глезенната става е достигнато до имплантите, които са отстранени. С
Експертно решение № 1485 от 13.05.2019г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна на
ищеца е определена трайна загуба на работоспособност – 50 % с водеща диагноза : Счупване
на тялото (диафиза) на бедрена кост.
Според вещото лице по извършената в първоинстанционното производство съдебно-
медицинска експертиза, получените увреждания в своята съвкупност не позволяват ходене,
докато не се види костно срастване на бедрената фрактура или фрактурата на талуса.
Счупените кости причиняват много силни болки в началото, намаляват след обездвижването
и са поносими с помощта на обезболяващи. При извършения от вещото лице медицински
преглед на 22.10.2021 г. е констатирана походка без помощно средство, накуцваща с десния
крак. Деформирано дясно стъпало - предния отдел на стъпалото е завъртян обратно на
часовниковата стрелка от 30 гр. По същия начин е и подведена петната кост. Предния отдел
на стъпалото сключва ъгъл към задния от 25-30 градуса - деформация известна с
медицинското си наименование - пес еквино-върус. Дясната глезенна става е с ограничени
движения- 0-0-45 градуса/норма 20-0-45гр. Това състояние на стъпалото и глезенната става
принуждава ищеца да ходи стъпвайки на външния ръб на стъпалото. Лява глезенна става -
белег в областта на тибиалния малеол вертикален около 8-9 см. Ограничени движения в
лява глезенната става[1]дорзална флексия – 15 градуса при норма - 20 градуса. Оперативни
белези по страничната повърхност на ляво бедро, в горна трета -7 см., в долна трета около 2-
3см и в трохантерната област около 10 см. Движенията в тазобедрената и колянна стави са в
пълен обем. Установено е ограничаване на функцията на десния долен крайник поради
деформациите на стъпалото и ограничените движения в ставите му. В десния Талус има
един винт. Деформацията на дясното стъпало се е получила в следствие на разрушаване на
долната скочна става на дясното стъпало и деформация на счупения Талус. Тази костица
има особено кръвоснабдяване, травмата е много тежка - има счупване с изкълчване на
проксималния фрагмент. Оздравителният процес не е приключил като е препоръчително да
се направи операция на дясното стъпало. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че към
настоящия момент десния крак е изкривен, което налага остеотомия на бедрената кост, с цел
завъртане на стъпалото напред. Според експерта увреждането на талуса е изключително
тежко, поради което е изключено пълното възстановяване на глезенната става.
От събраните във въззивното производство писмени доказателства се установява, че
на 26.04.2022 г. в Клиниката по ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Марина“
ЕАД е извършена нова оперативна интервенция на дясна петна кост, като е извършена
корективна остектомия и фиксация с два канюлирани винта.
От извършената в първоинстанционното производство съдебно-психиатрична и
психологична експертиза се установява, че въззиваемият в първите месеци до една година
след ПТП-то е развил проявите на разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен
синдром с характерните нарушения в емоционалната сфера, мисленето и поведението, които
са довели до промяна в начина и значително снижение в качеството му на живот.
Констатирани са нарушения в психическата устойчивост на въззиваемия и в способността
му да се справя с ежедневните семейни и битови задачи, включително да се придвижва
самостоятелно по улиците и да шофира самостоятелно, да предприема нови дейности и
решения.
4
От показанията на свидетелите Х М и В М, които се кредитират от съда като
непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че след
операцията, въззиваемият е бил в тежко състояние, като около година не можел въобще да
се движи и за него се грижели изцяло родителите му, както и неговите приятели. Тъй като
не можел да се изправя, свалянето му по стълбите на жилищния блок до колата ставало с
одеяла или с носилка, а в последствие и с инвалидна количка. В първите месеци след ПТП
не искал да излиза от дома си, притеснявал се от хората, че ще го виждат в това състояние.
След всяка операция психиката му се е сривала, при което не е искал да общува както с
роднини, така и с приятели. Притеснявал се, когато се вози в автомобил, което налагало да
се шофира бавно. Според свидетелите преди ПТП-то, въззиваемият спортувал бил весел, с
много мечти и идеи, а след събитието не искал да вижда и да общува с никого, затворил се в
себе си, живеел при спуснати щори.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност. Т.е. преценката за размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД се
извършва за всеки конкретен случай, по справедливост и вътрешно убеждение, поради
което съдът не изследва доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с
присъдени обезщетения по други казуси. Според последователната практика на ВКС, израз
на която е и цитираното по-горе ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по см. на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно, а винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на
даден етап от развитие на самото общество, в основата на което е както преценката на
конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на
индивида обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната, която последна,
съгласно постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на II т. о. на ВКС: № 66 от
03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. и № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г., се явява
база за непрекъснато осъвременяване нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В този смисъл е
постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. №
2527/2019 г., II т. о., ТК. С други думи, за да се обезвъзмезди справедливо увреденото лице
за понесените от него морални болки и страдания е нужно да се отчете и вземе предвид
характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
Относно релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства следва да се вземат в предвид възрастта на пострадалия, емоционалното и
психофизично състояние след инцидента.
За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и
страдания в конкретния случай следва да се вземе предвид продължителното лечение на
въззиваемия, време през което е търпял ограничения от физически характер, трудно се е
обслужвал сам, разчитал на помощта на трети лица. От характера на травмите, извършените
множество оперативни интервенции и на практика неприключилото напълно лечение,
съпроводено с чести болки и неудобства в ежедневието, може да се достигне до обоснован
извод относно интензитета на удара, болките и страданията, които е изпитал Х.Х.. Наред с
това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и
емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото деяние болки
и страдания, а продължават и след това. Продължилото над година лечение, поледвано от
допълнителни операции и практически неприключило възстановяване, допълнителният
дисконфорт свързан с премахване на металните елементи и неизвестността относно крайния
изход от лечението сочат, че претърпения инцидент се е отразил в негативна степен върху
неимуществената сфера на въззиваемия, поради което критерият на справедливостта
5
изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира
неблагоприятните последици върху личността на пострадалия.
Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за
определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000
лева, а след приспадане на платените 40 000 лева, присъждането на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в размер на 60 000 лева.
Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на
претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на
чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко
положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и
средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на
деликта.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданите претенции за основателни до
размера, уважен от ОС - Варна, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден
изцяло.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на
основание чл.272 ГПК. С оглед изхода
на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за правна
помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззивника,
на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в минимален размер, съобразно уважената част от иска, в размер на 2300 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14/17.01.2022 г. по т.д.217/2021 г. по описа на ОС -
Варна, в частта с която „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на ХР.
М. ХР. с ЕГН ********** от гр.Варна, жк Вл.Варненчик бл.20 вх.19 ет.1 ап.3, сумата от 60
000лв., частичен иск от 200 000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 05.03.2018г. на
кръстовището на бул.Сливница и бул.Република в гр.Варна, по вина на Ж Г И като водач на
17 автобус, собственост на „Градски транспорт“ гр. Варна, превозващ пътници, марка
Соларис, модел Урбино с рег. № Х ХХХХ ХХ, обхванат от действието на валидна към
момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № 111170024464029, издадена от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, изразяващи
се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания, както
и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 27.05.2018г. (30 дни, определени с поканата до застрахователя,
като е спазен срока за повече от 15 дни работни дни от получаване на поканата на
27.04.2018г., съгл.чл.497, ал.1 от КЗ, изтичащи на 18.05.2018г.) до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Т. Т., с ЕГН
**********, член на ВАК, като пълномощник на ХР. М. ХР., сумата от 2300 (две хиляди и
триста) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство,
съобразно уважената част от иска, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7