РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1776
гр. Пловдив, 20 октомври 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесети септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря В.В. и участието на прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 130 по описа
за 2022 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по искова молба предявена от В.В.Г.,
с ЕГН **********,***, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора Пловдив чрез пълномощника си адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен
дискомфорт и т.н., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в рамките на 2314 дни, както следва:
- от 13.08.2013 г. до 31.07.2015 г. (718 дни), от 01.11.2015 г. до 17.07.2017 г. (625 дни), от 03.07.2019 г. до 30.06.2020 г. (364 дни), от 01.12.2020 г. до 25.01.2021 г. (56 дни) и 10 месеца от 01.03.2021 г. в Затвора Пловдив, т. е. до 31.12.2021 г. вкл. (306 дни);
- месеците август, септември и октомври 2015 г. (92 дни), както и юли, август, септември, октомври и ноември 2020 г. (153 дни) – в Затвора Ловеч,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите –
„падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), без течаща топла вода в килиите; лоша хигиенна - наличие на дървеници,
хлебарки и гризачи; ищецът страдал от личностно разстройство, но не го лекували
и престоя в затвора за него бил по-тежък, отколкото за другите затворници, с
което се твърди нарушаване правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за
защита правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл. 3 от ЗИНС. Претендира се присъждане на
разноските по делото.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Прави възражение за
изтекла петгодишна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявения иск.
ІІ. За фактите:
5. От постъпилата по делото справка за правното положение на ищеца рег. № 199/21
от 25.02.2022 г. (л. 77) и писмо рег.- № 429/22.07.2023 г. (л. 384) на Началника на Затвора Пловдив, се установява, че В.В.Г. е осъждан многократно като последователно е
изтърпявал наказание лишаване от свобода, както следва:
- от 28.11.2013 г. до 15.10.2015 г. включително, в
Затвора Пловдив (исков период от 13.08.2013 г. до 31.07.2015 г.);
- от 16.10.2015 г. до
12.11.2015 г. вкл., в психиатрично отделение на СБАЛЛС към Затвора Ловеч, (л. 52 и 384), (исков период месеците август, септември и
октомври 2015 г..);
- от 13.11.2015 г. до 16.06.2017
г., когато е освободен, в Затвора Пловдив (исков период от 01.11.2015 г. до 17.07.2017 г.);
- от 15.09.2017 г. до
06.11.2018 г., когато е освободен, в Затвора Пловдив;
- от 01.07.2019 г. до
02.07.2020 г. вкл., в Затвора Пловдив (исков период от 03.07.2019 г. до 30.06.2020 г.);
- от 03.07.2020 г. до
05.11.2020 г. вкл., в психиатрично отделение на СБАЛЛС към Затвора Ловеч (л. 52 и 384), (исков период юли, август, септември, октомври и ноември
2020 г.);
- от 06.11.2020 г. до 21.01.2021
г., когато е освободен, в Затвора Пловдив (исков период от 01.12.2020 г. до 25.01.2021 г.);
- от 07.05.2021 г. до
31.12.2021 г. вкл., който е последния ден от исковия период, в Затвора Пловдив (исков период от 01.03.2021 г. до 31.12.2021
г.).
6. Според писмо от
17.02.2022 г. (л. 37) и писмо от 04.03.2022
г. на Началника на Затвора Ловеч (л. 52), спалните помещения са с капацитет от 2 л.св. до 6 л.св.
и са оборудвани съгласно медицинските стандарти за болничните заведения. Администрацията
на затвора няма задължение и не съхранява списъци за това в кои помещения са
настанявани лишените от свобода. Всяко помещение на психиатричното отделение на
СБАЛЛС към Затвора Ловеч има изградени, преди 2015 година, санитарни възли с
постоянно течаща вода. Прозорците са отваряеми, осигурен е достъп до светлина и
чист въздух, съобразно изискването на чл.20, ал.2 и ал. З от ППЗИНЗС. Банята е
обща и лишените от свобода я ползват по график два пъти седмично.
Относно
дезинсекцията и дератизацията има сключен договор между ГДИН и оторизирана
фирма, като периодично се обработват с препарати, против хлебарки, дървеници и
гризачи, помещенията в Затвора Ловеч и общежитията към него. За 2015 г.
документи във връзка с извършвана дезинсекцията и дератизацията не се
съхраняват.
На 22 юли 2015 г.
в Ловеч е открито ремонтираното психиатрично отделение на Специализираната
болница за активно лечение на лишени от свобода. Ремонтът, който се изпълнява
по проект ВО-15-1 „Подобряване на стандартите в затворите и арести чрез
ремонтиране на инфраструктурата, за да се осигури зачитане на човешките
права" на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г., обхваща реновация и
обзавеждане на спалните помещения в психиатричното отделение, както и ремонт,
обзавеждане и оборудване на кухненските и столовите помещения към отделението.
Проект ВО-15-1 е
насочен към подобряването на материалните условия чрез ремонтни работи и
реновация, както и спазването на националните и международните стандарти при
третирането на лишените от свобода с цел осигуряване на хуманни условия за
рехабилитация и ресоциализация.
С писмото са
представени: Справка за жилищната площ, капацитетните възможности за
настаняване 4 кв. м. на един затворник в Затвора Ловеч; Договор с рег. №
111179/13.11.2018 г. сключен между ГДИН и „ДДД-1“ ООД; Протоколи
за извършени ДДД услуги от 09.07.2020 г.; Фактура от 16.10.2020 г. с предмет
„Дезинсекция срещу дървеници и хлебарки 9450 кв.м.“; Протокол за ДДД услуги от
07.10.2020 г.
7. Според Становище от 23.02.2022 г. Инспектор СДВР Б.(л. 83) Становище от 23.02.2022
г. на инспектор СДВР П.(л. 79), Становище от 23.02.2022 г. на инспектор СДВР Ц.(л. 97), Становище от 23.02.2022
г. на инспектор СДВР И.(л. 103), Становище от 11.07.2023 г. на инспектор пробация С.(л. 386), в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН единствения меродавен документ, от които може да се
направи справка за броя на л. св. по спални помещения е „Сведение за
разпределение и движение на лишените от свобода", което пък по утвърдената
„Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните и
поделения" - ТС-НО-5, утвърдено със заповед № Л-42/02.01.2020г. на Главния
директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви", се съхранява
за срок от три години.
В тази връзка за В.В.Г.
е представена частична информация, а именно:
7.1. На 17.11.2015 г. лишеният от свобода Г. е настанен в спално помещение № 12
на пост VI, с площ 41,65 кв.м. без санитарния възел.
Със Заповед № 447
от 15.03.2016 г. е настанен в трета група, стая № 27, с площ 39,02 кв.м. без
санитарния възел.
Със Заповед №
1081 от 05.07.2016 г. е преместен в стая № 24.
Със Заповед №
2051 от 22.12.2017 г. е настанен в стая № 27, с площ 39,02
кв.м. без санитарния възел.
Със Заповед № 339
от 01.03.2018 г. е преместен в стая № 21.
На 02.03.2018 г.
лишеният от свобода Г. е настанен в спално помещение № 15 на пост VI, с площ 28,18
кв.м. без санитарния възел.
На 06.11.2018 г.
лишеният от свобода Г. е освободен.
7.2. В периода от 01.07.2019 г. до
04.07.2019 г. вкл. (общо 4 дни), ищецът е бил настанен в стая „РЦ“
с площ от 27,04 кв.м. и санитарен възел от 2,66 кв.м. с течаща студена вода.
Няма данни с колко лишени от свобода Г.
е пребивавал съвместно през посочения период.
7.3. Л.св. Г. е настанен на пост № 3, спално помещение № 39, съгл.
протокол № Л-2242 от 05.07.2019 г. като там е пребивавал до 25.02.2020 г.
|
Година./Месец |
Помещение № |
Площ
кв. м. без санитарен възел |
Площ
сан. възел кв .м. |
Брой
на л.св при 4 кв. м. |
Брой на л.св в стаята. |
|
|
РЦ 3-ти
пост, 39 стая |
47,80 кв.м. |
2,50 кв.м. |
11 човека |
|
|
05.07.2019
г. 07.07.2019 г. |
|
|
|
|
16 |
|
08.07.2019
г. 12.07.2019 г. |
|
|
|
|
15 |
|
13.07.2019
г. 24.07.2019 г. |
|
|
|
|
16 |
|
25.07.2019
г. 30.07.2019 г. |
|
|
|
|
15 |
|
31.07.2019
г. 02.08.2019 г. |
|
|
|
|
16 |
|
03.08.2019
г. 15.08.2019 г. |
|
|
|
|
15 |
|
16.08.2019
г. 12.09.2019 г. |
|
|
|
|
16 |
|
13.09.2019
г. 30.09.2019 г. |
|
|
|
|
15 |
|
01.10.2019
г. 04.10.2019
г. |
|
|
|
|
14 |
|
05.10.2019
г. 08.10.2019 г. |
|
|
|
|
13 |
|
09.10.2019
г. 11.10.2019
г. |
|
|
|
|
14 |
|
12.10.2019
г. 01.11.2019 г. |
|
|
|
|
15 |
|
02.11.2019
г. 08.11.2019 г. |
|
|
|
|
16 |
|
09.11.2019
г. 26.П.2019 г. |
|
|
|
|
17 |
|
27.11.2019
г. 29.11.2019
г. |
|
|
|
|
19 |
|
30.11.2019
г. 17.12.2019 г. |
|
|
|
|
17 |
|
18.12.2019
г. 20.12.2019 г |
|
|
|
|
18 |
|
21.12.2019
г. 03.01.2020 г. |
|
|
|
|
17 |
|
04.01.2020
г. 07.01.2020
г. |
|
|
|
|
16 |
|
08.01.2020
г. 09.01.2020 г. |
|
|
|
|
17 |
|
10.01.2020
г. |
|
|
|
|
16 |
|
11.01.2020
г. 17.01.2020 г. |
|
|
|
|
17 |
|
18.01.2020
г. 20.01.2020
г. |
|
|
|
|
16 |
|
21.01.2020
г. 24.01.2020
г. |
|
|
|
|
17 |
|
25.01.2020
г. 28.01.2020
г. |
|
|
|
|
18 |
|
29.01.2020
г. |
|
|
|
|
17 |
|
30.01.2020
г. 03.02.2020 г. |
|
|
|
|
16 |
|
04.02.2020 г.
07.02.2020 г. |
|
|
|
|
15 |
|
08.02.2020 г.
18.02.2020 г. |
|
|
|
|
16 |
|
19.02.2020 г. 22.02.2020 г. |
|
|
|
|
17 |
|
23.02.2020 г.
25.02.2020 г. |
|
|
|
|
16 |
7.4. На 25.02.2020 г. лишеният от свобода Г. е настанен в спално помещение №
15 на пост VI, което каза се е с площ от 28,18 кв.м. без санитарния възел
(с капацитет за 7 човека), в което:
От 25.02.2020 г. до 01.03.2020 г. са били настанени 7 л.св.;
От 02.03.2020 г.
до 23.03.2020 г. са били настанени 6 л.св.;
От 24.03.2020 г.
до 23.04.2020 г. са били настанени 7 л.св.;
От 24.04.2020 г.
до 04.05.2020 г. са били настанени 8 л.св. (11 дни);
От 05.05.2020 г.
до 15.05.2020 г. са били настанени 7 л.св.;
От 16.05.2020 г.
до 18.05.2020 г. са били настанени 8 л.св. (3 дни);
От 19.05.2020 г.
до 29.05.2020 г. са били настанени 10 л.св. (11 дни);
От 30.05.2020 г.
до 19.06.2020 г. са били настанени 9 л.св. (21 дни);
От 20.06.2020 г.
до 21.06.2020 г. са били настанени 8 л.св. (2 дни);
От 22.06.2020 г.
до 24.06.2020 г. са били настанени 7 л.св.;
От 25.06.2020 г.
до 29.06.2020 г. са били настанени 8 л.св. (5 дни);
От 30.06.2020 г. до 01.07.2020 г. са били
настанени 6 л.св.;
От 02.07.2020 г.
до 08.07.2020 г. са били настанени 5 л.св.
На 09.07.2020 г.
л.св. Г. е преместен на пост III в стая № 39.
(В периода от
03.07.2020 г. до 05.11.2020 г. вкл., ищецът е бил настанен в психиатрично
отделение на СБАЛЛС към Затвора Ловеч).
С протокол № 6508/10.11.2020 г. л.св. Г. е настанен в стая
№ 26.
|
Год./ месец |
Помещение № |
Площ кв.м. без |
Площ сан. |
Бр. л.св. при 4 |
Брой л.св. в |
|
|
|
сан. възел |
възел кв.м. |
кв.м. |
стаята |
|
06.11.2020 г. |
|
|
|
|
8 |
|
09.11.2020 г. |
|
|
|
|
|
|
10.11.2020
г. |
|
|
|
|
10 |
|
19.11.2020 г. |
|
|
|
|
|
|
20.11.2020 г. |
|
|
|
|
11 |
|
10.12.2020 г. |
26 |
27,80 кв.м. |
3,76
кв.м. |
6
човека |
|
|
11.12.2020 г. |
10 |
||||
|
13.12.2020 г. |
|
|
|
|
|
|
14.12.2020 г. |
|
|
|
|
9 |
|
15.12.2020 г. |
|
|
|
|
8 |
|
17.12.2020
г. |
|
|
|
|
|
|
18.12.2020
г. |
|
|
|
|
9 |
|
20.01.2021 г. |
|
|
|
|
На
21.01.2021 г. е освободен от Затвора Пловдив.
7.6. В периода от 07.05.2021 г. до 13.05.2021 г. вкл. (7 дни), ищецът е
бил настанен в стая „ОП-2“ с площ от 26,28 кв.м. и санитарен възел от
2,70 кв.м. с течаща студена вода, където през цялото време са били настанени
между 7 и 11 л.св.
За периода от
14.05.2021 г. до 11.06.2021 г. л.св. В.В.Г. е бил настанен в спално помещение
№ 58 на пост V, с площ от 27,06 кв.м. (с капацитет за 6 човека). В това
помещение:
От 14.05.2021 г.
до 21.05.2021 г. са били настанени 6 л.св.;
От 22.05.2021 г.
до 31.05.2021 г. са били настанени 7 л.св. (10 дни);
От 01.06.2021 г.
до 11.06.2021 г. са били настанени 6 л.св.
Л.св. Г. с протокол № 3243/11.06.2021 г. е
настанен в стая № 33.
|
Год./ месец |
Помещение № |
Площ кв.м. без сан. възел |
Площ сан. възел кв.м. |
Бр. л.св. при 4 кв.м. |
Брой л.св. в стаята |
|
11.06.2021 г. 29.06.2021 г. |
33 |
29,60 |
3,96 |
7 |
8 (19 дни) |
|
30.06.2021 г. 11.07.2021 г. |
|
|
|
|
7 |
|
12.07.2021 г. 26.07.2021 г. |
|
|
|
|
6 |
На 27.07.2021 г.
лишеният от свобода Г. е настанен в спално помещение № 10 на пост VI с
площ 28.51 кв.м. без санитарния възел (с капацитет за 7 човека), в което:
От 27.07.2021 г.
до 23.08.2021 г. са били настанени 7 л.св.;
От 24.08.2021 г.
до 16.09.2021 г. са били настанени 8 л.св. (24 дни);
От 17.09.2021 г.
до 19.09.2021 г. са били настанени 7 л.св.;
От 20.09.2021 г.
до 29.09.2021 г. са били настанени 6 л.св.;
От 30.09.2021 г.
до 01.10.2021 г. са били настанени 5 л.св.;
От 02.10.2021 г.
до 12.10.2021 г. са били настанени 6 л.св.;
От 13.10.2021 г.
до 18.10.2021 г. са били настанени 5 л.св.
На 19.10.2021 г.
лишения от свобода Г. е преместен в спално помещение № 18, на пост VI с
площ 26.32 кв.м. без санитарния възел (с капацитет за 6 човека), в което:
От 19.10.2021 г.
до 01.11.2021 г. са били настанени 5 л.св.
На 02.11.2021 г.
лишеният от свобода Г. е преместен в спално помещение № 9, с площ 27,99 кв.м. без санитарния възел (с капацитет за 7 човека), в което:
От 02.11.2021 г.
до 11.11.2021 г. са били настанени 6 л.св.;
От 12.11.2021 г.
до 15.11.2021 г. са били настанени 4 л.св.;
От 16.11.2021 г.
до 28.11.2021 г. са били настанени 4 л.св.;
От 29.11.2021 г.
до 09.12.2021 г. са били настанени 5 л.св.;
От 10.12.2021 г.
до 04.01.2022 г. са били настанени 6 л.св.
В периода от 07.05.2021
г. до 31.12.2021 г. вкл., са налице общо 60 дни - 7 дни на престой в стая „ОП-2“, 10
дни в помещение № 58 на пост V, 19 дни в стая № 33 и 24 дни в помещение № 10 на пост VI, през които Г. е бил поставен
в условията на пренаселеност.
7.7. В периода 06.08.2021 г. - 27.08.2021 г. лишеният от свобода Г. е участвал
в специализирана групова работа и е завършил програма за работа с лишени от
свобода с ниско интелектуално ниво.
На 04.01.2022 г.
л.св. Г. е преместен на пост III в 3-та затворническа
група, в спално помещение № 37, с площ от 46,55 кв.м. (периодът след 01.01.2022
г. е извън исковия)
По време на
изтърпяване на присъдата си (1 год. 8 месеца) с начало 01.07.2019 г. лишеният
от свобода Г. е работил като ръчник в Обособено производство" към ДП ФЗД -
ТП Пловдив от 30.10.2019 г. до 14.02.2020 г.
По време на
изтърпяване на наказанието си от 12.11.2021 г. л.св. Г. е устроен като работник
в "Обособено производство" към ДП ФЗД - ТП Пловдив където продължава
да работи.
За изискуемия
период лишеният от свобода Г. е настаняван на работа в "Обособено
производство" към ДП ФЗД - ТП Пловдив на 6-дневна работна седмица във всяко
от четирите му наложени наказания лишаване от свобода.
На всички лишени
от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а
работящите имат достъп /баня/ всеки работен ден. Във всички спални помещения в
Затвор Пловдив има обособени санитарни възли, с достъп до течаща студена вода.
Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през
отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от
свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в
спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават
съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора
Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените
вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да
получават, ползват и държат при себе си (зап. ЛС-04-642/28.11.2018г. на
Министъра на правосъдието).
8. Във връзка с наличието
на инсекти в Затвора гр. Пловдив са представени протоколи за извършени дезинфекция,
дезинсекция и дератизация (ДДД), както следва:
- 4 бр. за 2014
г.:
- 4 бр. за 2015
г.: : от м.04.2015 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени затворническа
кухня и столове, служебна кухня и стол без посочване на площ в кв. м.; от м.07.2015
г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 910 кв. м.; от м.09.2015 г.
за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 910 кв. м.; от м.11.2015 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 726 кв. м.
- 7 бр. за
2016 г.: от 28.03.2016 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив –
обработени 970 кв. м.; от 17.06.2016 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив –
обработени 630 кв. м. (л. 23); втори протокол от 17.06.2016 г. за извършени ДДД
в Затвора Пловдив – обработени 910 кв. м. (л. 107); от 12.08.2016 г. за извършени ДДД в Затвора
Пловдив – обработени 240 кв. м.; от 08.09.2016 г. за извършени ДДД в Затвора
Пловдив – обработени 4510 кв. м.; от 20.09.2016 г. за извършени ДДД в Затвора
Пловдив – жилищни помещения 2-ри пост без посочване на квадратура; от 03.05.2016
г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени затворническа кухня и
столове, служебна кухня и стол без посочване на площ в кв. м.;
- 9 бр. за 2017
г.: от 15.05.2017 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 500
кв. м.; от 01.07.2017 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 100
кв. м.; от 20.06.2017 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив –
обработени 100 кв. м.; от 19.07.2017 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 500 кв. м.; от 21.08.2017 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 300 кв.
м.; от 15.09.2017 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив –
обработени 200 кв. м.; от 29.09.2017 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 400 кв. м.; от 14.11.2017 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 2200 кв. м.; от 21.11.2017 г. за извършени ДДД в
Затвора Пловдив – обработени 2200 кв. м.;
- 9 бр. за 2019
г.: от 16.01.2019 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 2000
кв. м.; от 06.03.2019 г. за извършени ДДД в Затвора и Общежитие
Пловдив – обработени 1000 кв. м.; от 08.04.2019 г. за извършени ДДД в Затвора
Пловдив – обработени 800 кв. м.; от 22.05.2019 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 4200 кв. м.; от 26.06.2019 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 300 кв. м.; от 11.07.2019 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 2000 кв. м.; от 18.08.2019 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 2400 кв. м.; от 03.09.2019 г. за извършени ДДД в
Затвора Пловдив – обработени 2200 кв. м.; от 18.11.2019 г.
за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 400 кв. м.;
- 4 бр. за
2020 г.: от 29.01.2020 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени
600 кв. м.; от 10.03.2020 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени
800 кв. м.; от 18.09.2020 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив –
обработени 500 кв. м.; от 04.08.2020 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив –
обработени 4000 кв. м.;
- 8 бр. за
2021 г.: от 08.02.2021 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени
4000 кв. м. всички площи; от 23.03.2021 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв.
м., всички части; от 18.05.2021 г. за извършени ДДД в
Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв. м., всички части;
от 15.06.2021 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО
Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв. м., всички части; от 11.08.2021 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян
– обработени 14865 кв. м., всички части; от 15.09.2021 г. за извършени ДДД в
Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв. м., всички части;
от 10.11.2021 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв.
м., всички части; от 09.12.2021 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО
Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв. м., всички части (л.
21, 22, 23, 24);
В цитираните протоколи са описани освен размера и вида на
третираната площ и препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу
какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършил описаните в протокола
дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо протокола.
9. Във връзка с твърденията, че Г. е имал здравословни проблемни, но не е лекуван,
от страна на ответника по делото е представено медицинското му досие, ведно със
становища на д-р Даскалова от 24.02.2022 г. (л. 92), според което „л.св. Г. е с доказано психично заболяване – смесено
личностово разстройство. Алкохолна злоупотреба, ремисия. Многократно е лекуван
в СБАЛЛС Ловеч – психиатрично отделение. В момента е на терапия Неуротоп и
Сетенин.“.
В тази връзка по
делото е изготвена и КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА (КСППЕ), приета без заявени резерви от страните. След анализ на
представената по делото медицинска документация , вещите лица са е дали
следното заключение:
В.В. Г. страда от
ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА. ДЪЛЖАЩИ СЕ НА УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ,
понастоящем в ремисия, поради принудителна изолация. При същия е налице
личностова абнормност, от смесен тип, като особеност на характера. Катамнезното
проследяване на психичното му състояние сочи, че водещо в клиничната картина е
зависимостта към алкохола, която засилва характеровата особеност. В тази връзка
е и назначената терапия. Това психично разстройство не е причинено от условията
в затвора. Същият е адаптиран към сегашната среда, условия и ред, които са му
познати от предишни пролежавания. Оплакванията му и характеровите абнормности
не търпят динамика във времето с декомпенсация - психоза, депресивен синдром
или задълбочаване на екзекутивни и когнитивни нарушения. Поведението към
момента на експертизата е активно, което е ясен маркер за запазен потенциал да
защитава тезите си.
10. Като свидетел по делото е разпита М.Р.Л. – същият заявява, че познава с Г. от 20 години. Били заедно в затвора, но
не са били в една килия. Били в един коридор, в близки килии. Г. бил в 39-та и
37-ма килия. Сега последно бил в 39-та килия. От 2019 г. били заедно на трети
пост. В стаите, в които пребивавал Г. през този период обикновено са били между
10 и 15 човека. С дървеници и хлебарки било пълно в стаите. Топла течаща вода в
стаята нямало. Това се отнасяло за 39 и 37 стая. Г. многократно искал да се
мести от 39 стая, защото там обикновено били от малцинството - роми и не можел
да кара с тях, но не го местели. Здравословни проблеми имал – тромбофлебит, за
други свидетелят не е сигурен. Г. постоянно му се оплаквал, че не получава
адекватни медицински грижи. В 39-та и 37-ма стая тоалетна имало. Имало и течаща
студена вода. Пръскали редовно против дървеници и хлебарки. Поне два пъти
годишно пръскали, но нямало никакъв ефект.
ІІІ. За правото:
11.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
12. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
13. Следва да бъде
съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е от
фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това
разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът
действително, фактически е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под
стража" или пък наказание "лишаване от свобода" в някое от
специализираните за това места.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че В.В.Г. не е пребивавал в Затвора Пловдив през част от исковите периоди, както
следва:
- в периода от 13.08.2013 г., която е началната дата на
този исков период, до 27.11.2013 г. вкл. Както вече бе казано, от данните по
делото се установява, че същият е постъпил в Затвора Пловдив на 28.11.2013 г. и
е пребивавал там до 15.10.2015 г., а вредите се претендира до 31.07.2015 г.;
- в периода от 01.11.2015 г., която е началната дата на
този исков период, до 12.11.2015 г. вкл. и от 16.06.2017 г. до 17.07.2017 г. -
последната дата на този исков период. От данните по делото се установява, че
същият е постъпил в Затвора Пловдив на 13.11.2015 г. и е пребивавал там до 16.06.2015
г., когато е освободен;
- от 21.01.2021 г.,
когато е освободен до 25.01.2021 г., последната дата
на този исков период;
- от 01.03.2021 г., която е началната дата на този исков период, до
06.05.2021 г. вкл.
От наличните по делото доказателства не се установява В.В.Г.
да е пребивавал и в Психиатрично отделение на СБАЛЛС към Затвора Ловеч, през
следните периоди: от 01.08.2015 г. до 15.10.2015 г. вкл., от 01.07.2020 г.
до 02.07.2020 г. вкл. и от 06.11.2020 г. до 30.11.2020 г.
Само това е достатъчно да се приеме, че исковата претенция за общо 326 дни (от общо
2314 дни), досежно престоя на Г. в Психиатрично
отделение на СБАЛЛС към Затвора Ловеч за периодите от 01.08.2015 г.
до 15.10.2015 г. вкл. (76 дни), от 01.07.2020
г. до 02.07.2020 г. вкл. (2 дни) и от 06.11.2020 г.
до 30.11.2020 г. (25 дни) и в Затвора Пловдив за периодите от 13.08.2013 г. до
27.11.2013 г. вкл. (107 дни), от 01.11.2015 г. до 12.11.2015 г. вкл. (12 дни), от 16.06.2017
г. до 17.07.2017 г. вкл. (32 дни), от 21.01.2021 г. до 25.01.2021 г. вкл. (5 дни) и от 01.03.2021 г.
до 06.05.2021 г. вкл. (67 дни), е неоснователна.
При това
положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода и изтърпяване на
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“, ще бъдат
разгледани само за престоя на ищеца в
Психиатрично отделение на СБАЛЛС към Затвора Ловеч през периода от
16.10.2015 г. до 31.10.2015 г. вкл. (15 дни) и от 03.07.2020 г. до 05.11.2020 г. вкл. (126 дни), както и в Затвора Пловдив
през периодите от 28.11.2013 г. до 31.07.2015 г. вкл. (611 дни), от 13.11.2015 г.
до 15.06.2017 г. вкл. (581 дни) (тъй като на 16.06.2017 г. е освободен), от 03.07.2019 г. до 30.06.2020 г. вкл. (364 дни), от 01.12.2020 г.
до 20.01.2021 г. вкл. (51 дни) (тъй като на 21.01.2021 г. е освободен) и от 07.05.2021 г.
до 31.12.2021 г. вкл. (239 дни), съобразно
действителния престой на ищеца в посочените места за лишаване от свобода и предявените
искови периоди, доколкото в настоящото исково производство ищецът е този, който
определя предмета на правния спор.
В тази връзка следва
изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на
произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска
по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания –
различни от посочените в исковата молба.
14. На първо място, с
оглед направеното възражения от страна на ответника за изтекла петгодишна
погасителна давност, следва да бъде съобразено следното:
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а съгласно
чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. След изтичането на този давностен срок, правото на иск за
вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява.
Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено
единствено доброволно (аргумент от чл.118 от ЗЗД). И най-сетне,
съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а
следва да се предяви като възражение, каквото безспорно е сторено от страна на
ответника.
По отношение на периодите от 13.08.2013 г. до 31.07.2015 г. (когато се твърди, че
ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив) и от 01.08.2015 г. до 30.10.2015 г., (когато се твърди, че ищецът е пребивавал в Психиатрично отделение на
СБАЛЛС към Затвора Ловеч), следва да се констатира, че давностният
срок за предявяване на иск е изтекъл. (За част от обсъжданите
тук периоди, исковите претенции са неоснователни и поради обстоятелството, че
ищецът не е бил настанен в посочените места за лишаване от свобода – вж. т. 13
по-горе). В случая приложение следва да намери Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието,
че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на
административните органи, началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за заплащането им, е от момента на преустановяването им.
От приложените по делото справки се установява, че към 31.07.2015 г., дори и да са били налице
твърдените незаконосъобразните действия и бездействия от страна на
затворническата администрация в Затвора Пловдив, същите следва да бъде прието,
че са преустановени, доколкото след тази дата не се твърди да са били налице
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Пловдив,
т.е. следва да се приеме, че същите са преустановени на посочената дата. Освен
това, ищецът впоследствие е бил приведен в друго заведение, а именно – в
Затвора Ловеч (на 16.10.2015 г.).
Аналогична е ситуацията и по отношение на периода 01.08.2015
г. до 30.10.2015 г. Към 30.10.2015 г., дори и да са били налице твърдените незаконосъобразните
действия и бездействия от страна на затворническата администрация в Затвора Ловеч,
следва да бъде прието, че същите са преустановени на тази дата. Впрочем
въпросните незаконосъобразни действия и бездействия (ако са били налице), са
преустановени още на 13.11.2015 г., тъй като тогава ищецът е бил приведен отново
в Затвора Пловдив.
С други думи казано, иск за периода от 13.08.2013 г. до 31.07.2015 г. е следвало да
бъде предявен най-късно до 31.07.2020 г., а иск за периода от 01.08.2015 г. до 30.10.2015 г. е
следвало да бъде предявен най-късно до 30.10.2020 г. Исковата молба обаче, по
повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана на 17.01.2022
г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен
срок, поради което и искът за коментираните периоди е погасен по давност и като
такъв следва да бъде отхвърлен в тази част. Неоснователен е и обусловеният от
него акцесорен иск за лихва за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
15. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага
с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
16. Относно престоя на ищеца в Психиатрично отделение на СБАЛЛС към Затвора Ловеч в периода от
03.07.2020 г. до 05.11.2020 г. вкл., общо 126 дни, следва да се констатира, че от страна на ответника, не
бяха представени изисканите справки относно броя на лишените от свобода, които
са били настанени заедно с ищеца в съответното помещение през процесния период,
и изобщо относно битовите условия, при които ищецът е изтърпявал наказанието си
лишаване от свобода.
В случая обаче, това поведение на ответника, не дава
основание съдът да приеме за доказани фактите, за които не е представена
информация каквато принципна възможност (а не задължение) създава чл. 285 ал. 3
от ЗИНЗС (според който съдът задължава специализираните органи по
изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като в случай на неизпълнение на това
задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти), тъй като от
страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства в тази насока (нито
за нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, нито за наличие на дървеници и
хлебарки, нито за каквито и да било лоши битови условия в Психиатрично
отделение на СБАЛЛС към Затвора Ловеч).
Единствената информация (извън описаната в
т. 6 от настоящото решение), която може да бъде извлечена, е тази от докладите на Омбудсмана
на Република България, доколкото проверка на СБАЛЛС към Затвора Ловеч е извършена
през 2019 г., като резултатите от нея са обективирани в „ДОКЛАД НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРЕВАНТИВЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРОВЕРКИТЕ
В ЗАТВОРИТЕ В ГРАДОВЕТЕ ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН; ОБЩЕЖИТИЯТА И АРЕСТИТЕ КЪМ ТЯХ“.
Относимите в случая констатации се свеждат до следното:
„… В болницата работят 25 души персонал. Осигурено е
24-часова медицинска помощ… Отделението за психични заболявания е с 55 легла.
Обособени са сектор за жени и сектор за мъже. В отделението има добри
санитарно-хигиенни и битови условия….“
При това положение и доколкото възведената в закона
презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените
вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че
условията в Психиатрично отделение на СБАЛЛС към Затвора Ловеч, в които ищецът
е лекуван, изтърпявайки наказанието си лишаване от свобода през периода от 03.07.2020 г. до 05.11.2020 г., не могат да се квалифицира като неблагоприятни по
смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива
подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
17. Относно престоя на ищеца в Затвора Пловдив, общо 1235 дни през
периодите от 13.11.2015 г. до 15.06.2017 г. вкл. (581 дни), от 03.07.2019 г. до 30.06.2020 г. вкл. (364 дни), от 01.12.2020 г.
до 20.01.2021 г. вкл. (51 дни) и от 07.05.2021 г. до 31.12.2021 г. вкл. (239 дни), е необходимо да се съобрази следното:
Установява се, че в по-голямата част от прецените периоди
ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, в спални помещения без санитарния възел, в които освен това не му е била осигурена жилищна площ
от минимум 4 кв.м. Конкретните данни в тази насока са подробно описани в
раздела „За фактите“ от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.
В следващото изложение ще бъда конкретизирани съображенията за този извод.
17.1. Относно
периода от 13.11.2015 г. до 15.06.2017
г. вкл. - общо 581 дни:
Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на
неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните
факти.
Приложението на тази процесуална презумпция предполага
наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните
органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение
от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани
по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира
проявлението или липсата на определен факт с правно значение.
В случая, Началникът на Затвора Пловдив бе задължен да
представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни.
Това свое задължение, административният орган изпълни частично, като представи
справки, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на ищеца, в
мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за периодите след
2018 г., като за периода от 13.11.2015 г. до 15.06.2017 г. вкл. информация не бе предоставена, тъй като
последната се съхранявала за срок от три години съгласно „Номенклатура на
делата със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните й поделения“.
Въпросната номенклатура разбира се не е представена по делото.
Липсата на каквито и да било данни за срока на съхранение
на въпросната информация, както и множеството дела образувани през последните
години срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ от категорията на процесното,
включително и пред ЕСПЧ (наличието на които безспорно установява знанието у
ответната администрация за необходимостта от съхраняване на търсената
информация поне в рамките на установените от закона давностни срокове), според
настоящия съдебен състав е основание да се приеме, че поведението на ответника
следва да се квалифицира като неизпълнение на задължение по смисъл на чл. 285
ал. 3 от ЗИНЗС. Това обстоятелство от своя страна, преценено наред с останалите
събрани по делото доказателства, е основание да се приема, че в периода от 13.11.2015
г. до 15.06.2017 г. Г. е бил настанен в спални помещения, където е разполагал с
жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Освен изложеното, следва да се констатира, че през този период ищецът е
обитавал помещения (подробно описани по-горе в т. 7.1.) без санитарен възел,
което от своя страна пък е нарушение на чл. 20, ал. 3
от ППЗИНЗС.
17.2. Относно
периода от 03.07.2019 г. до
30.06.2020 г. вкл. - общо 364 дни:
В периода от 03.07.2019 г. до 04.07.2019 г. вкл. (общо 2 дни), ищецът е бил
настанен в стая „РЦ“ с площ от 27,04 кв.м. и санитарен възел от 2,66 кв.м. с
течаща студена вода, но от страна на ответника не са предоставени данни с колко
лишени от свобода Г. е пребивавал съвместно през посочения период. По
съображенията изложени в т. 17.1. по-горе, това е основание да се
приема, че през тези 2 дни Г. е бил настанен в помещение, където е разполагал с
жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
В периода от 05.07.2019 г. до 25.02.2020 г. Г. е настанен на пост № 3,
спално помещение № 39, в което през цялото време - общо 236 дни на престой,
същият е бил поставен в условията на пренаселеност, което каза се е в нарушение
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Капацитетът на въпросното спално помещение е 11
човека, а през коментирания период са били настанени между 13 и 19 л.св.
В периода от 25.02.2020 г. до 30.06.2020 г., общо 126 дни, Г. е настанен в спално
помещение № 15 на пост VI, без санитарния възел (представляващо нарушение на
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС), като 53 дни в рамките на този период отново е
поставен в условията на пренаселеност – нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
17.3. За времето от 01.12.2020 г. до
20.01.2021 г. вкл. - общо 51 дни,
Г. е настанен в стая № 26, в която и през този период е бил поставен в условията на
пренаселеност. При капацитет на стаята - 6 човека, в нея са били настанени
между 8 и 11 лишени от свобода.
17.4. Относно
периода от 07.05.2021 г. до 31.12.2021 г. вкл. - общо 239 дни:
През този период, са налице общо 60 дни - 7 дни на
престой в стая „ОП-2“, 10 дни в помещение № 58 на пост V, 19 дни в стая № 33 и
24 дни в помещение № 10 на пост VI, през които Г. е бил поставен в условията на
пренаселеност– нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Следва да се констатира същото така, че в рамките на този
период, а именно от 27.07.2021 г. до 20.01.2021 г. вкл., в нарушение на чл. 20, ал. 3 от
ППЗИНЗС, ищецът е бил настанен в спални помещения ( № 10, 18, 9), без санитарен
възел.
17.5. Съдът счита за основателни и твърденията досежно
наличието на дървеници и хлебарки в Затвора гр. Пловдив през исковите периоди. За 2015
г. са представени 4 Протокола за
извършени ДДД само на затворническа
кухня, складове и столове, служебна кухня и стол. За 2016 г. са представени 7. Протокола за извършени ДДД, от които
само 2 касаят обработване на жилищни помещение, останалите 5 отново са за ДДД
на затворническа кухня, складове и столове, служебна кухня и стол. За 2017 г. са представени 9 Протокола
за извършени ДДД, като общо обработената квадратура по всички протокол за
цялата година възлиза на 6230 кв.м. без посочване на конкретното място, където
са извършени въпросните ДДД (жилищни помещения, производствена сграда/цех,
кухня и т.н.). За 2019 г. са представени също 9 Протокола за извършени ДДД, но общо
обработената квадратура по всички протокол за цялата година възлиза на 15 300
кв.м., като отново в нито един протокол не е посочено конкретното място, където
са извършени дейностите по ДДД (жилищни помещения, производствена сграда/цех,
кухня и т.н.). За 2020 г. са
представени само 4 Протокола за извършени ДДД за общо обработена квадратура по всички
протокол за цялата година в размер на 5900 кв.м. (един за 4000 кв.м. един за
600 кв.м., един за 800 кв.м. и един за 500 кв.м.), но и тук липсва посочване на
конкретното място, където са извършени въпросните ДДД. Единствено през 2021 г.,
осем пъти са извършени дейности по ДДД на всички площи (14865 кв. м.) в Затвора
Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян,
Според настоящия съдебен състав, представянето на 41
протокола за извършени услуги за 72 месеца (общо за 2015 г., 2016
г., 2017 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. ), от които според настоящия съдебен състав (при съобразяване единствено квадратурата отразена в процесните протоколи) само 11 обхващат
цялата (това са протоколите за извършени ДДД на над 4000 кв.м.
площ) и пет 1/2 от територията на Затвора Пловдив (това са
протоколите за извършени ДДД на над 2000 кв.м. площ), не може да
обоснове извод, че от страна на администрацията на ответника са предприети
необходимите действия по дезинсекция и дератизация. Останалите протоколи за ДДД
за обработени площи между 100 кв.м. и 1000 кв.м. (вж. т. 8 от настоящото
решение).
Впрочем наличието на дървеници и хлебарки категорично се
установява и от показанията на свидетеля Л..
17.6. Изложеното до тук (в т. 17.1. – т. 17.5.) е достатъчен,
за да се приеме, че в посочените по-горе периоди от време, администрацията е
поставила изтърпяващия наказание Г. в неблагоприятни условия по за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода по смисъл на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС през
целия исков период, обхващащ 1235 дни.
18. За неоснователно съдът намира оплакването на ищеца, че не
е лекуван въпреки, че страдал от
личностно разстройство.
От представената по делото медицинска документация, както
и от приетата по делото КСППЕ без заявени резерви от страните, която съдът
възприема като обективно и компетентно изготвена, въвеждаща в процеса с необходимата
пълнота релевантни за разрешаване на настоящия административноправен спор факти
и обстоятелства, се установява, че действително Г. е страдал от ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ
РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ, но от страна на администрацията на
Затвора Пловдив му е осигурявано както
лечение
(два пъти е лекуван в Психиатрично отделение на СБАЛЛС към Затвора Ловеч) и консултации
със съответните специалисти, така и му е изписана и прилагана терапия. Изрично е посочено от вещите лица, че условията на
затвора не са причина за възникване на посоченото заболяване, а оплакванията му и характеровите абнормности не търпят динамика във времето
с декомпенсация - психоза, депресивен синдром или задълбочаване на екзекутивни
и когнитивни нарушения.
При това положение, следва да се приемат за недоказани
твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, свързани с неосигуряване на адекватно медицинско обслужване.
19. Приетото за установено в т. 17 от настоящото решение
налага да се приеме, че в рамките на престоя на ищеца
в Затвора Пловдив, общо 1235 дни през
периодите от 13.11.2015 г. до 15.06.2017
г. вкл. (581 дни), от 03.07.2019 г. до 30.06.2020 г. вкл. (364 дни), от 01.12.2020 г.
до 20.01.2021 г. вкл. (51 дни) и от 07.05.2021 г. до 31.12.2021 г. вкл. (239 дни), администрацията е
поставила изтърпяващия наказание Г. в неблагоприятни условия по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с
ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че Г. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив, на
нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване
от свобода Г. минимално необходима жилищна площ с постоянен достъп до санитарен
възел и постоянно течаща вода, както и обезпаразитени спални помещения.
Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както
и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на
лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража.
20. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените от Г. неимуществени вреди за посочените в т. 19 по-горе периоди,
или общо 1235 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.
52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на
ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, икономическия стандарт в страната към
момента на увреждането (минималната работна заплата през 2015
г. – 380 лв., през 2016 г. – 420 лв., през 2017 г. – 460 лв., през 2018 г. –
510 лв., през 2019 г. - 560 лв., през 2020 г. – 610 лв., през 2021 г. – 650 лв.
и през 2022 г. - 710 лв., през 2023 г. - 780 лв.), следва да се
присъди обезщетение по справедливост в размер на 8645 лв., който
най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от Г. неимуществени вреди. Съответно,
спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2022
г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
главницата.
ІV. За разноските:
21.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Те се констатираха в размер на 10 лв. - заплатената държавна
такса.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София, да заплати на В.В.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 8645 лв., ведно със законната лихва считано от 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 13.11.2015 г. до 15.06.2017
г. вкл., от 03.07.2019 г.
до 30.06.2020 г. вкл.,, от 01.12.2020 г. до
20.01.2021 г. вкл. и от 07.05.2021 г. до 31.12.2021 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 50000
лв. и досежно престоя на В.В.Г., с ЕГН **********, в Психиатрично
отделение на СБАЛЛС към Затвора Ловеч за периодите от 01.08.2015 г.
до 30.10.2015 г. и от 01.07.2020 г. до 30.11.2020 г., и в Затвора Пловдив за периодите от 13.08.2013 г. до
31.07.2015 г., от 01.11.2015 г. до 12.11.2015 г. вкл., от 16.06.2017 г. до 17.07.2017 г.
вкл., от 21.01.2021 г. до 25.01.2021 г. вкл. и от 01.03.2021 г. до 06.05.2021
г. вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на В.В.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 10
лв., представляваща заплатената държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: