№ 1545
гр. Варна, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100501869 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б.А.Б. срещу решение № 220/14.04.2021 г., по гр.
дело № 9930/2020 г. по описа на РС – Варна, с което е отхвърлен предявения отрицателен
установителен иск от Б.А.Б. в качеството му на ЕТ „Борис Борисов - ЕЛВА“ срещу
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД за приемане за установено между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 674,78 лв., представляваща цена за потребени
ВиК услуги в размер на 766 куб.м. за периода 06.04.2020 г. – 14.04.2020 г. на основание чл.
124, ал. 1, предл. II ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно,
постановено при изцяло погрешно възприета фактическа обстановка, поради което и съдът е
достигнал до грешни правни изводи. Въз основа на обстоен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, касаещи установяването на повреда в/около водомерния
възел, документирането на същата, смяната на водомера и отчитането на показанията на
стария водомер, се подържа необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят
сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да начисли количество според
средномесечния разход за съответния период през предходните години. Счита за недоказано
твърдението на ответника, че процесното количество съответства и представлява
изравняване на прогнозно начислените количества вода през зимния период за 2019 г. –
1
2020 г. Точно обраното, установява се според жалбоподателя, че отчетите са реални, т.е. не
са прогнозни. Поддържа, че ответното дружество не е доставило 766 куб.м. вода за периода
от 06.04.2020г. до 14.04.2020г., и това количество вода не е потребено от ищеца, поради
което последният не дължи нейното заплащане.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който
оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с отрицателен установителен иск от Б.А.Б. в качеството му на ЕТ
„Борис Борисов-ЕЛВА“ срещу „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД за приемане
за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 674,78 лв.,
представляваща цена за потребени ВиК услуги в размер на за 766 куб.м., за които е издадена
Фактура № **********/30.04.2020 г. за периода 06.04.2020 г. – 14.04.2020 г., за обект с аб.№
1709881, с адрес на потребление: **********, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
Ищецът твърди, че на 14.04.2020 г. е извършена подмяна на водомер № 06116 и е
монтиран нов № 035730 на адреса на потребление с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, по
партида с аб.№ 1709881, на която е титуляр. За извършената подмяна на водомера бил
съставен констативен протокол, в който било отбелязано, че демонтираният водомер е
неработещ с наличие на метрологична пломба в гаранционен срок, и било свалено
показание 1 008 куб.м. Твърди, че не е изразходвал 766 куб.м. вода за периода 06.04.2020 г. –
14.04.2020 г. на стойност 1 674,78 лв., като отчетеното на 06.04.2020 г. показание от 242
куб.м. е реално и е технически невъзможно да бъде изразходено посоченото по-горе
количество за период от 7 дни. Счита, че е задължение на ответника да поддържа
изградената ВиК система, включително водомерните възли на водопроводните отклонения.
Ответникът „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че на 14.04.2020 г. в
присъствието на ищеца е съставен констативен протокол и показанията на водомера в
размер на 1008 куб.м. са отчетени вярно. Твърди, че процесното количество вода в размер на
766 куб.м. за периода 06.04.2020 г. – 14.04.2020 г. може реално да премине през водомера и
в резултат на авария, както е посочено и от ищеца в самата жалба (че водомерната шахта е
пълна с вода в резултат на „теч от зимата“). Сочи, че водомерната шахта се изгражда,
поддържа и е собственост на потребителя. Излага, че водомерът е бил изправен. Твърди, че
този тип водомери (в шахта) не се отчитат ежемесечно, а два пъти годишно, какъвто е и
извършения отчет на 14.04.2020 г. с показания на водомера от 1008 куб.м. В отговора на
ответника е посочено също така, че ищецът е изплатил процесната фактура на три части: на
22.05.2020 г. – 100,00 лева, на 18.08.2020 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) –
100 лева и на 24.08.2020 г. – 1512,30 лева.
2
Във връзка с твърдението на ответника, че ищецът е заплатил дължимите суми по
Фактура № **********/30.04.2020 г., с разпореждане № 31290/07.10.2020 г. ВРС е дал
указания на ищеца да обоснове правния си интерес от водене на отрицателен установителен
иск за недължимост на процесната сума, ако същата е платена.
Твърдението на ответника за заплащане на процесната сума не е оспорено от ищеца.
С молба от 30.10.2020 г. ищецът е посочил, че извършеното плащане е в срока на получена
от него покана за доброволно плащане с предупреждение, че ако не заплати задължението,
водоснабдяването в процесния имот ще бъде преустановено. След подаване на исковата
молба, с цел избягване на допълнителни разходи свързани с прекъсване и възстановяване на
водоснабдяването и след изрично уведомяване на ВиК оператора, че не признава
задължението, ищецът заплатил сумата по фактурата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира,
че обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност и съдържащо реквизитите
по чл. 236 ГПК.
По отношение на допустимостта на първоинстанционното съдебно решение, съставът
на въззивния съд намира следното:
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
предявения установителен иск. Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, която
съдът извършва служебно, е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни
доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от
характера на спорното право. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. При
констатация, че той е недопустим, следва да прекрати производството по делото.
Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на
иска следва да бъде съобразено от съда при условията на чл. 235, ал.3 от ГПК.
3
Предявяването на установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК е допустимо, само когато
с установителното решение може да се постигне целения правен резултат и не ще се наложи
да се води след това друг иск. Ищецът има възможност за избор на път за защитата на
накърненото си субективно материално право, но при спазване на основните принципи на
гражданския процес, един от които е принципа на процесуална икономия. Ето защо
преобладаваща е съдебната практика, при която е възприето разбирането, че липсва правен
интерес от воденето на установителен иск, когато спорното право може да бъде защитено
чрез осъдителен или конститутивен иск.
В конкретния случай, настоящият състав намира, че предвид извършеното в хода на
производството по делото плащане на исковата сума, за ищеца е отпаднал правния интерес
за установяване нейната недължимост. След като процесната сума е платена, за ищеца се
явява безпредметно дългът му към ответника за бъде отречен със СНП, тъй като това няма
да доведе до връщане на „недължимо платената“ сума в патримониума на длъжника (ищец).
Нещо повече, с оглед на формулирания в исковата молба петитум, СПН на съдебното
решение не би обхванала основанието за недължимостта на сумата. Ищецът би постигнал
целения резултат единствено чрез предявяване на кондикционен иск по чл. 55 от ЗЗД. Чрез
предявяване на осъдителния иск би се постигнала цялостна и ефективна защита на
накърненото материално право на ищеца като наличието на този по-интензивен способ на
защита прави предявения отрицателен установителен иск недопустим.
Предвид на горното, съдът намира, че в случая е отпаднал правния интерес за ищеца
от предявения отрицателен установителен иск, което обуславя извод за неговата
недопустимост поради липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка. Като
се е произнесъл с акт по съществото на спора по недопустим иск първоинстанционният съд
е постановил недопустимо съдебно решение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК
решението на Варненския районен съд следва да бъде обезсилено, а производството по
делото – прекратено.
При този изход на спора на основание чл. 273 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК на
въззиваемата страна – ответник следва да се присъдят своевременно поисканите и дължими
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 150,00 лева
за първата и 100,00 лева за въззивната съдебна инстанция или общо 250,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 220/14.04.2021 г., по гр. дело № 9930/2020 г. по описа на
РС – Варна и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
4
ОСЪЖДА Б.А.Б., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „Борис Борисов-ЕЛВА“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева),
представляваща разноски в производството пред ВРС и ВОС за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5