Мотиви към
присъда № 264/23.05.2017 г.
по НЧХД №
925/2016 г.
по описа на
Районен съд-Горна Оряховица
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА А.А.Д.
посочва, че живяла на съпружески начала с подсъдимия Ш.К., от когото има едно
дете. Отношенията между тъжителката и подсъдимия се влошили и те се разделили.
Между майката на тъжителката и подсъдимия възникнал имуществен спор, по повод
на който било образувано гражданско дело. На 24.10.2016 г. в Районен съд-Горна
Оряховица било проведено съдебно заседание по това дело. По този повод около 10:00
часа на същата дата тъжителката, нейната майка и други лица се намирали пред
фотоателието срещу сградата на съда в град Горна Оряховица. Близо до тях минала
жената, с която подсъдимият съжителства след раздялата си с тъжителката. Тъжителката
я помолила детето, което има от подсъдимия, да не бъде малтретирано при
отглеждането. В този момент се появил подсъдимият. Грабнал майката на
тъжителката и я хвърлил на земята. След това нанесъл жесток побой на тъжителката,
като я бил с юмруци и шамари по лицето, ритал я, скубал ѝ косата и я
свалил на земята. В резултат на тези действия на подсъдимия на тъжителката били
причинени моравочервеникаво кръвонасядане с оток и с диаметър 4 см в тилната
област на шията, червеникаво кръвонасядане с размер 3 на 2 см по шията отпред и
под брадичката, разлят болезнен оток с размер 3 на 3 см по гърба на дясната
китка срещу трети пръст, охлузване със свежа кървясала повърхност с размер 3 на
4 см и оток на ръбовете по капачката на дясното коляно. Тъжителка поддържа, че
с действията си подсъдимият ѝ е причинил болка и страдание и е осъществил
състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК. Моли съда да признае подсъдимия
за виновен по обвинението, да му наложи сериозно и справедливо наказание и да
ѝ присъди направените по делото разноски.
По делото е приет за съвместно
разглеждане предявеният от частната тъжителка А.А.Д. против подсъдимия Ш.К.
граждански иск за обезщетение в размер на 1500 лв. за причинените от деянието
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болка и страдание, ведно със
законната лихва върху тази сума за времето от датата на увреждането 24.10.2016
г. до окончателното ѝ изплащане и направените по делото разноски.
ПОВЕРЕНИКЪТ на частната тъжителка
и гражданска ищца адв. В.Н. от ВТАК поддържа частното обвинение и гражданския
иск.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. П.П. от ВТАК моли
съда оправдае подсъдимия. Твърденията в тъжбата не кореспондирали напълно с
данните в съдебномедицинското удостоверение. Не бил установен по несъмнен начин
механизмът на причиняване на телесната повреда. Данните в съдебномедицинското
удостоверение не кореспондирали и със свидетелските показания. Показанията на
свидетелите В.А. и А.Й. били пристрастни, тъй като първата е майка на
тъжителката, а вторият е в лоши отношения с подсъдимия. Пристрастни били и
показанията на свидетелката А.М., тъй като тя била много близка на В.А.. Съдът
следвало да кредитира само показанията на свидетелката М.Б., тъй като тя била
безпристрастна. Следвало да се има предвид също така, че вещото лице по
изслушаната съдебномедицинска експертиза дало заключение, че описаните
травматични увреждания е възможно да са получени по съобщения от тъжителката
начин, но не било категорично, че са получени по този начин. Моли съда да
оправдае нейния подзащитен. Алтернативно моли, ако съдът намери подсъдимия за
виновен, да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно
наказание глоба в минималния предвиден в закона размер. От събраните доказателства
не се установявало колко дни тъжителката се е лекувала, поради което моли съда
да отхвърли гражданския иск.
ПОДСЪДИМИЯТ Ш.К. дава обяснения.
Не се признава за виновен. Отрича да е удрял тъжителката. Твърди, че
тъжителката и нейната майка свидетелката В.Ф.А. спрели свидетелката М.Б., за да
ѝ търсят сметка. Той се намесил само за да ги разтърве. Моли да бъде
оправдан.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ш.К. и тъжителката А.А.Д.
живели на съпружески начала в продължение на няколко години. От съвместното
съжителство имат едно дете – Е.Ш.К., роден през *** г.
В началото на 2015 г. подсъдимият
и тъжителката се разделили. След раздялата детето живяло известно време при
майката, а от началото на 2016 г. по силата на постигната съдебна спогодба
между родителите детето живее при бащата.
Между подсъдимия и свидетелката В.Ф.А.,
майка на тъжителката, възникнал спор във връзка със закупуването на недвижим
имот по време на съвместното жителство. По повод на този спор било образувано
гражданско дело по описа на Районен съд-Горна Оряховица. Първото заседание по
делото било насрочено за 24.10.2016 г.
В 10:00 часа на посочената дата пред
фотоателието срещу сградата на съда се намирали тъжителката А.А.Д. и нейната
майка В.Ф.А.. Покрай тях минала свидетелката М.М.Б., с която подсъдимият живее
на съпружески начала след раздялата с тъжителката. Тъжителката и нейната майка спрели
Б. и започнали да ѝ искат сметка защо бие Е.. Б. отрекла да бие детето.
Докато спорели, при тях дошъл подсъдимият. Той блъснал свидетелката В.А. и тя
паднала на земята. След това хванал с ръка косата на тъжителката и я дръпнал
силно. Нанесъл удари с юмрук по лицето и тялото на Д. и няколко пъти я ритнал. После
стиснал силно с ръка врата на тъжителката отпред под брадичката и в тилната
област и я съборил на земята. При падането си на земята Д. се наранила в
областта на дясната китка и на дясното коляно. Междувременно на мястото на
инцидента притичали намиращите се наблизо свидетели А.Й.Й. и А.М.М.. Подсъдимият
К. хванал свидетелката Б. за ръката и двамата тръгнали към сградата на съда.
По-късно в деня на инцидента
тъжителката се явила в кабинета на съдебния лекар д-р Н.Г., който след като я
прегледал, издал съдебномедицинско удостоверение за констатираните травматични
увреждания.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р Д.Г., при
инцидента на 24.10.2016 г. на А.А.Д. са причинени моравочервеникаво
кръвонасядане с оток и с диаметър 4 см в тилната област на шията, червеникаво
кръвонасядане с размер 3 на 2 см по шията отпред и под брадичката, болезнен
оток с размер 3 на 3 см по гърба на дясната китка срещу трети пръст и охлузване
с размери 4 на 3 см с оток на ръбовете в областта на дясното коляно. Тези
травматични увреждания отговарят да са причинени от и при действието със или върху
твърди тъпи предмети с ограничена площ и заоблени ръбове. Кръвонасяданията на
меките тъкани в тилната област на шията и отпред под брадичката отговарят да са
резултат от притискане, натиск и стискане с човешка ръка или удар. Отокът по
гърба на дясната китка и охлузването на дясното коляно е възможно да бъдат
получени при внезапно придаден на тялото инерционен момент (блъскане или падане
от собствен ръст върху терена). Описаните травматични увреждания са причинили
на тъжителката болка и страдание без разстройство на здравето.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията
на подсъдимия Ш.К., показанията на свидетелите В.Ф.А., А.Й.Й., А.М.М. и М.М.Б.,
заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р Д.Г.,
и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените
съдебни заседания.
В гласните доказателства е налице
противоречие относно обстоятелствата нанасял ли е удари подсъдимият по
пострадалата и събарял ли я е на земята. Свидетелите В.Ф.А., А.Й.Й. и А.М.М.
посочват, че подсъдимият е удрял пострадалата и я е съборил на земята, а
подсъдимият и свидетелката М.М.Б. отричат това. Съдът дава вяра на показанията
на първите трима свидетели, тъй като те се потвърждават както от обективната
находка, установена от съдебния лекар д-р Н.Г. при прегледа в деня на инцидента
(съдебномедицинското удостоверение на л.3), така и от установения от вещото
лице д-р Д.Г. механизъм на причиняване на травматичните увреждания на
пострадалата (т.3 от заключението на съдебномедицинската експертиза на л.46 – 49).
От друга страна, обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката Б., с
която той живее на съпружески начала, противоречат на данните от
съдебномедицинското удостоверение и от заключението на съдебномедицинската
експертиза за причинени на тъжителката увреждания, поради което съдът ги преценява
като подчинени изцяло на защитната теза на подсъдимия и не ги кредитира.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът прие за установено по несъмнен начин, че на 24.10.2016 г.
в град Горна Оряховица подсъдимият е причинил на тъжителката болката и
страдание без разстройство на здравето, с което е осъществил състава на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна, подсъдимият
е нанесъл удари с юмрук и е ритал тъжителката, дърпал я е за косата, стискал я
е в областта на шията и я е съборил на земята. В резултат на тези въздействия
на Д. са причинени малки по площ кръвонасядания и охлузвания и повърхностни
рани, които не са засегнали нейната анатомична цялост и физиологичните ѝ
функции. Вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза посочва
изрично в съдебното заседание на 17.03.2017 г., че така причинените увреждания
са с повърхностен характер и са довели до болка и страдание без разстройство на
здравето.
От субективна страна подсъдимият е
действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е, че като удря,
скубе и събаря на земята тъжителката, ѝ причинява болка и страдание, и е
искал настъпването на тези общественоопасни последици.
По изложените съображения съдът
призна подсъдимия за виновен да е осъществил състава на престъплението по чл.130,
ал.2 от НК.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в липсата на емоционално-волеви задръжки у
подсъдимия.
Съдът прецени, че са налице
предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. К. е извършил
умишлено престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода
до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. Не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. С престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не
са налице пречките по чл.78а, ал.7 от НК.
При определяне на размера на
административното наказание съдът взе предвид следното:
Обществената опасност на деянието
е ниска.
Ниска е и обществената опасност
на дееца.
Други смекчаващи отговорността
обстоятелства извън ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца,
както и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.
Съдът съобрази и данните за
семейното и материалното положение на подсъдимия, който е пенсионер по болест и
получава само доходи от пенсия, с които осигурява собствената си издръжка и
издръжката на малолетното си дете.
Предвид изложеното съдът прие, че
следва да определи административното наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и с отчитане на затрудненото семейно и материално
положение на подсъдимия – в предвидения в закона минимален размер. Ето защо
съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност за извършеното
престъпление по чл.130, ал.2 от НК и му наложи административно наказание
глоба размер на 1000 лв.
По гражданския иск:
Предявеният от тъжителката Д. граждански
иск за обезщетение в размер на 1500 лв. за причинените с деянието неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдание, ведно със законната лихва
върху тази сума за времето от датата на увреждането 24.10.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане, е частично основателен. От събраните по делото
доказателства се установи, че подсъдимият е причинил на тъжителката болки и
страдание без разстройство на здравето. От данните в заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява, че тъжителката се е възстановила
напълно за срок от около 10-12 дни без усложнения. Посочените неимуществени
вреди са пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно деяние
на подсъдимия, поради което той дължи на Д. обезщетение. Като съобрази
характера и степента на причинените увреждания, продължителността на
възстановителния период, липсата на усложнения и възрастта на пострадалата, съдът
прецени, че справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени
вреди е 500 лв. Поради това осъди подсъдимия да заплати на тъжителката
обезщетение за причинените неимуществени вреди в посочения размер и отхвърли гражданския
иск като неоснователен и недоказан в останалата част до пълния предявен размер
от 1500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.84,
ал.3 от ЗЗД подсъдимият е изпаднал в забава по отношение на задължението за плащане
на обезщетение от датата на увреждането. Поради това съдът уважи претенцията на
тъжителката за присъждане на законната лихва върху дължимото обезщетение за
времето от 24.10.2016 г. до окончателното му изплащане.
По разноските:
При този изход на делото и в съответствие
с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на
тъжителката направените от нея разноски по делото разноски в общ размер от 382
лв., в т.ч. 12 лв. държавна такса за разглеждане на тъжбата, 200 лв.
възнаграждение на повереника адвокат, 50 лв. такса за преглед и издаване на
съдебномедицинско удостоверение и 120 лв. депозит за възнаграждение на вещото
лице по съдебномедицинската експертиза.
На основание чл.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия
да заплати по сметка на Районен съд-Горна Оряховица сумата 50 лв.,
представляващи държавна такса за разглеждане на гражданския иск.
Съгласно изричната разпоредба на
чл.189, ал.2 от НПК разноските за възнаграждение на преводача остават за сметка
на съда.
По изложените по-горе мотиви
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …...……………