РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Бургас , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Иван А. Воденичаров
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка С. Ангелова
като разгледа докладваното от Иван А. Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20212000500137 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 ГПК.
Обжалвано е решение № 361 от 14.12.2020 г. по тд № 646/2019 г.
по описа на ОС-Бургас.
С решението съдът:
ОСЪДИЛ ЗК „Б.И АД да заплати на Р. К. Г. сумата 12 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие причинени телесни увреждания от ПТП на 30.07.2019 г. от водач
на застрахован с „гражданска отговорност“ автомобил, ведно със законна
лихва от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ иска
за разликата до претендирания размер от 70 000 лв.
ОСЪДИЛ ЗК „Б.И АД да заплати на Р. К. Г. сумата 591.00 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
причинени телесни увреждания от ПТП на 30.07.2019 г. от водач на
застрахован с „гражданска отговорност“ автомобил, ведно със законна лихва
1
от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ иска за
разликата до претендирания размер от 985.00 лв.
Осъдил страните за разноски.
Решението е обжалвано и от двете страни.
Въззивните жалби са допустими – подадени от лица, които имат
правен интерес и са легитимирани да обжалват първоинстанционното
решение, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на закона
– 260 и чл. 261 ГПК.
Въззивните жалби са били надлежно разменени. Постъпили са
отговори в законния срок.
Въззивникът ЗК „Б.И АД обжалва решението в осъдителната част
на иска за неимуществени вреди за размера над 5 000 лв. до присъдения от 12
000 лв. Счита решението в тази част за необосновано и незаконосъобразно.
Моли за отмяна и за постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен
за посочената разлика от 5000 лв. до 12 000 лв.
Изтъква следните съображения: Позовава се на ППВС № 4/68 г., т.
11 по отношение релевантните за размера на обезщетението обстоятелства,
включително обществено – икономическата конюнктура в страна от значение
за паричното измерение на обезщетението. Не ставало ясно по какъв начин
съдът е определил размера на обезщетението, тъй като липсвало конкретика
относно обществено-икономическите условия в страната към момента на
ПТП. Според въззивника следва да се имат предвид официалните данни на
НСИ за доходите и разходите на населението за периода на ПТП – среден
годишен доход 6952 лв. и среден годишен разход 6158 лв. В случая размера
на обезщетението не намира обосновка по тези критерии. Определения общ
размер от 20 000 лв., от който е извършено намалението поради
съпричиняване, е тригодишен доход, което е прекомерно.
В отговор на въззивнвата жалба въззиваемия Р. К. Г. я оспорва и
счита за неоснователна.
Твърди, че действително съдът не отчел всички специфични за
2
случая обстоятелства, които са от значение за размера, а именно установени
от съдебно-медицинската експертиза и показанията на св. Георгиева счупване
на външен малеол на десен крак с възстановяване 2 – 4 месеца и състоянието
на пострадалия след инцидента. Съдът не съобразил решението си със
задължителната съдебна практика – ПП № 4/68 г. решението на съда не
съдържа обосновка какво е съържанието на справедливостта довела до извод
за остойностяване с присъдения размер.
Въззивникът Р. К. Г. обжалва решението в отхвърлителната част на
иска за неимуществени вреди за размера над 12 000 лв. до от 50 000 лв., както
и в отхвърлителната част на иска за имуществени вреди за разликата над
присъдените 591, 00 лв. до предявения размер от 985, 00 лв. и в частта за
разноските. Счита решението в тези части за неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Моли за отмяната му в тези части и за
постановяване на ново, с което искът за неимущствени вреди да се уважи и за
разликата от 12 000 лв. до 50 000 лв., а искът на неимуществени вреди да се
уважи за разликата над присъдените 591,00 лв до 985. 00 лв.
Изтъква следните съображения: Нарушени са чл. 52 ЗЗД, чл. 172
ГПК, чл. 200 и сл. и чл. 236, ал.2 ГПК ГПК. Определеното обезщетение от 20
000 лв. не отговаря на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съдът не се
съобразил с постоянната съдебна практика на ВКС, не отчел достатъчно
характера, тежестта и последиците от увреждането. Неоснователно отказал да
кредитира свидетелските показания на св. Георгиева във връзка с
претърпените болки и страдания. Необосновано приел, че показанията се
опровергават от съдебно – медицинската експертиза. При сравнение между
заключението и обясненията на експерта и показанията на свидетелката съдът
възприел некоректно направения коментар на показанията на свидетелката от
страна на експерта. От друга страна конкретно установени от свидетелката
факти не се опровергават от експерта, но съдът не го зачел. Неправилен бил и
извода на съда, че свидетелката е заинтересована от изхода на делото, като
неправилно е приложен чл. 172 ГПК. Това е процесуално нарушение, поради
което извън преценката на съда са останали свидетелските показания за
важни и значими за спора факти. Не била съобразена и задължителната
съдебна практика относно значимите факти и обстоятелства при определяне
3
размера на обезщетението. Позоваването от съда на икономическите условия
в страната било формално и не е съобразено с практиката на ВКС по чл. 290
ГПК. Приетия от съда размер на обезщетението от 20 000 лв. било в грубо
нарушение на изискването за справедливост. При съобразяване с всички
обстоятелства паричния еквивалент на обезщетението е 50 000 лв. Съдът е
допуснал нарушение и при съобразяване факта на съпричиняването от страна
на пострадалия. В нарушение на закона съдът приел, че начина на протичане
на произшествието е установен безпротиворечиво. Направените от експерта
изводи в заключението се базирали на участници в ПТП, които не са
свидетели. Спорно било в кой момент пострадалия е видял автомобила, по
който въпрос заключението било вътрешно противоречиво. В случая
пострадалия не е могъл да възприеме автомобила към момента на маневрата
„заобикаляне“. Противоречиво е заключението и по въпроса могъл ли е
пострадалия да предотврати ПТП. Според въззивника ПТП е настъпило
изключително по вина на водача на автомобила. Неправилно съд е приел, че
пострадалия също е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 25,
ал.1 ЗДвП.
В отговор на въззивната жалба застрахователното дружество я
оспорва по следните съображения: Оплакванията се отнасят до размера
на обезщетението и факта на съпричиняването, като по тези въпроси съдът не
е допуснал нарушение и изводите му са правилни. В тази връзка механизма на
произшествието е бил правилно и категорично установен. Участници в него
са пострадалия, който е управлявал мотоциклет, водача на автомобила и друг
автомобил – зелен джип. Поведението на водачите е регламентирано в закона.
Съпричиняване има, тъй като мотоциклета не е изчакал потеглянето на
зеления джип. В този смисъл оспорването на заключението е неоснователно.
Същото е обосновано и подробно. Относно размера се поддържат всички
доводи във въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът-ищец Р.Г. чрез адв. Н.Д. и адв.
Н.Х. поддържат жалбата си и оспорват жалбата на противната страна,
ангажират доказателства и пледират за уважаване на жалбата.
Въззивникът – ответник ЗД „Б.И АД чрез адв. Г.Д. поддържа
4
жалбата си и оспорва жалбата на противната страна, пледира за уважаване на
жалбата.
След служебна проверка съдът констатира валидността и
допустимостта на обжалваното съдебно решение.
По основателността намира:
Ищецът твърдял, че на 30.07.2019 г. пострадал от ПТП в гр. Н.,
к.к. С.г на главната алея пред гранд хотел „Оазис“. Водачът на л.а Хонда
С.Р.Р отнел предимството на мотоциклет Хонда по време на маневрата му и
последвал сблъсък. Образувано било досъдебно производство. В резултат на
ПТП получил фрактура на десен крак /счупване на външен малеолус/. Бил в
болница за времето от 31.07.2019 г. до 06.08.2019 г. На 01.08.2019 г. била
извършена и оперативна намеса. След изписване продължил лечението в
домашни условия с рехабилитация и възстановителни процедури. Травмата
предизвикала болки и оток на крака, висока температура. Страдал от безсъние
и постоянно главоболие. Не можел да се придвижва самостоятелно, нуждаел
се от ежедневна помощ. Не можел да работи, ограничил социалните си
контакти. Претърпял и финансови загуби. Причините за травмата били в
пряка връзка с ПТП. Към датата на ПТП автомобилът имал
валидназастраховка „ГО“ при ответника. Предявил претенция, но не му било
заплатено.
Ответникът признал застраховката. Оспорил виновно причинения
деликт на водача и механизма на ПТП. Вина имал водача на мотоциклета.
Оспорил и причинените телесни увреждания на ищеца и причинно –
следствената връзка с ПТП.
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Фактическата обстановка е установена правилно от окръжния
съд и се заключава в следното:
Страните не спорят по факта на ПТП с участници Р.Р – водач на
л.а. Хонда Сивик № 34 FC и ищеца Р.Г. – водач на мотоциклет Хонда № А
***, както и по факта на валидно сключено застрахователно правоотношение
за автомобила Хонда при ответника. Механизма на произшествието и
5
последиците от него се установяват от подробно обсъдените в съвкупност
писмени доказателства – констативен протокол, протокол за оглед, съдебно-
автотехническа експертиза, които са безпротиворечиви.
Произшествието е настъпило на 30.07.2019 г. в кк С.г на главната
алея пред хотел „Оазис“. По тази алея се е движил към ССв.в зелен джип,
който спрял да даде предимство на излизащ от паркинг л.а. Хонда Сивик,
който предприел „ляв завой“ към с. Р. Зад зеления джип, посока ССв.в се
движил и мотоциклета Хонда, който без да намали скоростта предприел
маневра да го заобиколи отляво. Последвал удар между лекия автомобил и
мотоциклета, които се движели, съответно, с 20 км/ч. и 31 км/ч. Според
експерта произшествието е било предотвратимо ако водачите на автомобила
и мотоциклета са спазили правилата за движение – водача на автомобила не е
следвало да предприема „ляв завой“ при ограничена видимост излизайки от
паркинг и без да се убеди, че пътя е напълно свободен ; водача на
мотоциклета е трябвало да намали скоростта след като джипа е ограничавал
видимостта му и внимателно да предприеме маневрата да го заобиколи
внимателно, той е могъл и да спре, тъй като автомобила е бил на два пъти по –
голямо разстояние от опасната зона за спиране.
За понесените вреди е назначена съдебно-медицинска експертиза.
Установява се от заключението и медицинската документация, че ищеца е
бил приет в болница, извършена е операция и е лекуван за период от 7 дни.
Изписан в добро общо състояние със зарастваща рана. Предписано е
домашно лечение и указания за придвижване с помощни средства за 40 дни с
обичаен срок на възстановяване от 2 до 4 месеца. Разпитания св. Георгиева
установява, че ищеца при изписването бил с подут глезен. Не можел да се
обслужва сам в ежедневните нужди и тя меу помагала. Твърди извършване
на втора операция. Травмата се отразила на здравословното и емоционално
състояние на ищеца. Имал постоянно главоболие, изпитвал страх, сънувал
кошмари. Не можел да реализира доходи от сезонната работа. Предстояла и
друга операция за отстраняване на пластината и пироните, поставени при
първата операция.
При такава фактическа обстановка първоинстанционния съд е
направил законосъобразни правни изводи водещи до уважаване на исковата
6
претенция, поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция
препраща към неговите мотиви.
Пред въззивната инстанция се представя ново доказателство –
лист за преглед на ищеца от 15.04.2021 г. Установява се, че е бил прегледан
на контролен преглед. Констатирано е обективно състояние болка в десен
глезен, направени са изследвания, назначена е терапия – планова оперативна
намеса.
Възраженията във въззивните жалби против постановеното
решение съдът намира за неоснователни. Съдът е приложил правилно закона
относно кредитиране на събраните доказателства в съвкупност, включително
свидетелски показания и обосновано е извел крайния извод за
противоправното поведение на водача на лекия автомобил, причинените в
резултата на ПТП вреди, определил е справедливо обезщетение в размер на
20 000 лв. и е редуцирал този размер предвид съпричиняването от страна на
ищеца в посочения процент. Събраното от въззивния съд ново доказателства
не внася изменение в изводите по същество
По изложените съображения и съвпадението на правните изводи
на съдилищата, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно,
законосъобразно и обосновано.
При това разрешение на спора пред въззивната инстанция
исканията за разноски следва да се уважат. На процесуалния представител на
въззивника Р.Г. – адв. Н.Д., следва да се присъди адвокатско възнаграждение
на осн. чл. 38, ал.2 ЗА съобразно обжалваемия интерес в размер на 2004 лв.,
за каквато сума застрахователното дружество да се осъди. На
застрахователното дружество – въззивник следва да се присъдят разноски в
размер на 2 736 лв. за адвокат съгласно списък, за каквато сума Р.Г. да се
осъди да заплати.
Като се води от тези мотиви Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение 361 от 14.12.2020 г. по тд № 646/2019
г. по описа на ОС-Бургас.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И АД с ЕИК *** представлявано от М.Г – САК,
съд. адрес гр. Ял, ул. Б. № /, ет./, офис / да заплати на осн. чл. 38, ал.2 ЗА на
адв. Н.Н. Д., съд. адрес гр. С. ул. Х.Б № *, , офис № * сумата от 2 004 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Р. К. Г. с ЕГН ********** чрез адв. Н.Д., съд. адрес гр.
С. ул. Х.Б № *, четвърти полуетаж, офис № 4 д заплати на ЗД „Б.И АД с ЕИК
*** представлявано от М.Г – САК, съд. адрес гр. Я ул. Б. № *, ет.*, офис *
сумата от 2 736 лв. с ДДС съгласно списък, адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8