РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 12.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7740 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД твърди, че на 04.07.2016г. е бил сключен
договор за
потребителски паричен кредит № 2333256 между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника Д.Л.Д. в
изпълнение на който дружеството предоставило на Д. сумата 9270 лева, която сума
включва чиста стойност на кредита от 9000 лева и такса за разглеждане на
кредита от 270 лева. За кредита била сключена и застраховка със месечна
застрахователна премия от 10,75 лева или общи размер на застрахователната
премия 774 лева. Чистата стойност на кредита от 9000 лева била преведена на
кредитополучателя по посочена от него банкова сметка ***.07.2016г. Заемателят
се задължил да върне общата главница на 72 броя равни месечни вноски в размер
на 189,36 лева всяка, при годишен променлив лихвен процент 11,49%. Падежът на
първата погасителна вноска бил на 21.07.2016г, а падежът на последната-
21.06.2022г. Общата сума, която следвало да се върне от ответника била 13634,37
лева. На ответникът била начислена и законна лихва за забава в размер на 258,51
лева. Ответникът заплатил само сумата 2231,70 лева, с която погасил 965,52 лева
възнаградителна лихва, главница 1081,98 лева, 161,25 лева застрахователни
премии и 22,95 лихва за забава.
На 17.01.2018г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране
на вземания” АД подписали договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който договор вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу Д.Л.Д. по
договор за
потребителски паричен кредит № 2333256 било прехвърлено
на „Агенция за събиране на вземания” АД, като прехвърлителят упълномощил
„Агенция за събиране на вземания” АД да уведоми длъжника за прехвърлянето.
Ищецът изпратил уведомително писмо до ответника за извършеното прехвърляне,
което обаче било върнато с отбелязване, че адресатът се е преместил на друг
адрес. Ищецът представя уведомително писмо за цесията, което да се връчи на ответника
в настоящото производство. Навежда довод, че съобщението за цесията може да
бъде валидно връчено на особения представител на ответника назначен по реда на
чл. 47 ал.6 от ГПК.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5471/2018г. на
РРС за следните суми по договор за потребителски паричен
кредит № 2333256:
-
8188,02 лева главница със законната лихва;
-
522,35 лева възнаградителна лихва за периода
21.05.2017-17.01.2018;
-
258,51 лева обезщетение за забава за периода 21.05.2017-
02.08.2018;
-
229,38 лева разноски по заповедното производство.
Д.Л.Д. не бил открит за връчване на
заповедта за изпълнение, поради което на кредитора било указано да установи
вземането си в исково производство, във връзка с което е предявен настоящия
иск.
Д.Л.Д. не е открит и в настоящото производство, поради което му е назначен
особен представител, който оспорва иска.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на
вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание
на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във
връзка с чл. 240 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 04.07.2016г. е бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 2333256 между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника Д.Л.Д. (л.6-12) в изпълнение на който дружеството
предоставило на Д. сумата 9270 лева, която сума включва чиста стойност на
кредита от 9000 лева и такса за разглеждане на кредита от 270 лева. Чистата
стойност на кредита от 9000 лева била преведена на 08.07.2016г. с два превода
(л.105-л.106) на кредитополучателя по посочена от него банкова сметка. ***а 72
броя равни месечни вноски в размер на 189,36 лева всяка, при годишен променлив
лихвен процент 11,49%. Падежът на първата погасителна вноска бил на
21.07.2016г, а падежът на последната- 21.06.2022г. Общата сума, която следвало
да се върне от ответника била 13634,37 лева.
Ищецът признава, че ответникът заплатил по кредита сумата 2231,70 лева, поради
което съдът приема това обстоятелство за установено.
На 17.01.2018г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране
на вземания” АД подписали договор за прехвърляне на вземания (л.26-31), по
силата на който договор вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу Д.Л.Д.
по договор за
потребителски паричен кредит № 2333256 било прехвърлено
на „Агенция за събиране на вземания” АД, като прехвърлителят упълномощил
„Агенция за събиране на вземания” АД да уведоми длъжника за прехвърлянето.
Ищецът изпратил уведомително писмо до ответника за извършеното прехвърляне,
което обаче било върнато с отбелязване, че адресатът се е преместил на друг
адрес.
По делото е назначено вещо лице, което потвърждава размерът и датата на
усвояване на кредита от ответника, както са посочени по-горе. Изчислява и
размерът на остатъчното задължение по главницата по кредита в размер на 8818,02
лева. ИЗчислява и размерът на начислените лихви.
От правна страна съдът намира за следното:
Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК:
Съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
При извършената служебна проверка съдът намира, че процесният договор за потребителски паричен кредит № 2333256 нарушава няколко разпоредби от
Закона за потребителския кредит поради което е недействителен.
На първо място нарушено е законовото изискване за минимален размер на
шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и преддоговорната информация.
В съображение 31 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити е посочено, че:
„За да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за
кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин.“
От
една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е
достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на
шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да
се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази
връзка чл. 10, ал.1 от ЗПК. изисква всички елементи на
договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкциониран с
недействителност на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК.
В разглеждания случай договорът
е отпечатан с шрифт Arial Narrow, размер 8,5 , което се установява при визуално сравнение. Използването на шрифт с такъв
размер е в нарушение на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на договора само на това основание. За
извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи
се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания
по смисъла на чл. 195, ал.1 от ГПК. Разликата може да бъде онагледена чрез цитиране на част от текста на общите
условия към договора (например част от чл.1.1 в използвания шрифт Arial
Narrow, размер 8,5 (с който текста е
отпечатан) и съответно размер 12 (който би следвало да е най-малкия допустим
размер за отпечатване на договора):
Шрифт ArielNarrow 8,5:
Чл.1.1.
Приложимост
(1) Настоящите общи условия се прилагат за Договорите за
кредит между УКФ и Потребителите и Поръчителите, за отпусканите потребителски
Кредити попадащи в приложното поле на Закона за потребителския кредит, по които са приложими кумулативно следните условия:
Шрифт ArielNarrow 12:
Чл.1.1. Приложимост
(1) Настоящите Oбщи
условия се прилагат за Договорите за кредит между УКФ и Потребителите и
Поръчителите, за отпусканите потребителски Кредити попадащи в приложното поле
на Закона за потребителския кредит, по които са приложими кумулативно следните условия:
Горното показва недвусмислено, че текста на договора е отпечатан на шрифт с
размер 8,5, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 във
връзка с чл. 10 ал.1 от ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита.
Ответника несъмнено дължи връщането на сумата 9000 лева, която е получил,
като получаването се установява както от заключението на вещото лице, така и от
приложените по делото два броя платежни нареждания. Същият обаче не дължи лихви
и разноски по кредита. Не дължи и застрахователна премия, тъй като не се доказа
такава застраховка да е била сключена, нито се доказа, че „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е заплатило тази премия на застрахователя. По делото е
представен писмен документ озаглавен „Сертификат“, в който се твърди, че
удостоверява, че посочен застраховател се е съгласил да застрахова ответника по застраховка „Кредитна протекция
плюс“. Този сертификат със сигурност не представлява договор за застраховка, и
по делото няма представен такъв договор. Съгласно чл. 344 от КЗ, действал и към
момента на сключване на договора за потребителски кредит:
„Застрахователният
договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен
акт.“
Т.е. писмената форма при застрахователните договори е форма за
действителност, а такъв писмен договор не се представи по делото.
На следващо място т.нар. „сертификат“ е частен свидетелстващ документ,
който доказва само, че издателя му е направил определено изявление, но не и че
това изявление е истина. В случая издателя на серификата (кредитора- „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД) е „удостоверил“, че застраховател се е съгласил да
застрахова кредитополучателя по
застраховка „Кредитна протекция плюс“, но дори и да се приеме за вярно, че
застрахователя „се е съгласил да застрахова“ това не означава, че е застраховал в предвидената в закона
форма. А дори и изразеното съгласие на застрахователя не може да се приеме за
установено, тъй като издателя на „сертификата“ не може да удостовери този факт
с издаването му. Не на последно място и плащане по застрахователен договор към
застраховател също не се установи. За това разход за застраховка, която да
ползва Д.Л.Д. не се доказа да е правен, поради което посочената като платена
застрахователна премия сума не се дължи от ответника.
Възраженията във връзка със съобщаването на цесията са неоснователни.
Съобщението за извършената цесия е приложено към исковата молба и връчено на
представляващия длъжника и съгласно трайно установената практика на ВКС това връчване следва да се счита за редовно и
поражда правно действие.
По спорния въпрос дали поражда правно действие съобщение за цесия връчено в
хода на производството на особен
представител, в практиката на Русенски окръжен съд се затвърди виждането,
че такова връчване е валидно, поради което и в настоящото дело това връчване ще
бъде зачетено. Настоящият състав не споделя аргументите на РОС в подкрепа на
това разрешение, поради което такива няма да бъдат излагани.
Установи се, че ответникът е получил сумата от 9000 лева, като ищецът
признава, че Д.Л.Д. е върнал 2231,70
лева, следователно Д.Л.Д. дължи връщане на разликата от 6768,30 лева представляваща главница по договора. Сумата се дължи със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението пред съда, но такава не е била
присъдена със заповедта за изпълнение. Възраженията
на особения представител на ответника касаещи валидността на договора не е
необходимо да се обсъждат, тъй като съдът приема договора за недействителен по
посочените по-горе съображения. Задължението за връщане на сумата не произтича
от процесния договор, а от установеното обстоятелство, че сумата е получена и
от законови разпоредби създаващи задължение полученото без основание да се
върне. Въпросът за предсрочната изискуемост също не е необходимо да се обсъжда,
тъй като договорът е недействителен и сумата следва да бъде върната цялата и
веднага след поканата.
Разноски: Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.”
В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сума в общ
размер 8968,88 лева, а общият размер на
дълга, който се установява е 6678,30 лева. Предвид частичната основателност на
претенцията направените разноски в заповедното производство от 229,38 лева
следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска в размер на 170,80
лева. В настоящото производство ищеца се представлява от юрисконсулт, за което
съдът му определя възнаграждение в размер на 200 лева, като така общият размер
на разноските му в исковото производство става 1707,52 лева, от които следва да
му се присъдят 1271,43 лева съразмерно на уважената част от исковете. Мотивиран
така съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин
10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2 срещу срещу
Д.Л.Д., ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на сумата 6678,30 лева която представлява главница получена във връзка с договор
за потребителски паричен кредит № 2333256 между Д.Л.Д. и
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, като вземането на 17.01.2018г. е било прехвърлено на
“Агенция за събиране на вземания” АД по договор за цесия, за което
вземане е била издадена заповед за изпълнение по
ч.г.д. № 5471/2018г. на Русенски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2 срещу Д.Л.Д., ЕГН **********, с
адрес *** за установяване на вземане на ищеца по договор за потребителски паричен кредит № 2333256 сключен между Д.Л.Д. и
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, и договор за цесия от 17.01.2018г. сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
и “Агенция за събиране на вземания” АД както следва:
- за главница над размера 6678,30 лева
до предявеният размер 8188,02 лева;
-
за 522,35 лева възнаградителна лихва за периода
21.05.2017-17.01.2018;
-
за 258,51 лева обезщетение за забава за периода
21.05.2017- 02.08.2018, за които вземания
е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 5471/2018г. на Русенски районен съд, като отхвърля и предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове за същите суми.
ОСЪЖДА Д.Л.Д., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2 разноски в настоящото
производство в размер на 1271,43 лева и разноски по ч.гр.дело № 5471/2018г. на Русенски
районен съд в размер на 170,80 лева.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия:/п/