Р Е Ш Е Н И Е №595/3.10.2018г.
03.10.2018 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 25.09 2018 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 365 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба уточнение, предявена от „Мобилтел” ЕАД с ЕИК *** против Т.А.В., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, с изключение на претенцията за мораторна лихва, в която част производството е прекратено поради отказ от иска.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор с индивидуален потребителски номер ***г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги , със срок на действие на договора - 24 месеца. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, издавана на името на абоната за таксуващ период, за което абонатът бил уведомяван още при сключването на договора, като неполучаването на фактурата не освобождавало абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми. Сочи се, че ответникът е ползвал услугите на оператора по така сключения договор, но не е заплатил дължимите за това суми, като в тази връзка били издадени три броя фактури-подробно описани в исковата молба- за ползването на далекосъобщителни услуги и за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, тъй като неизпълнението от страна на ответника да заплати дължимите суми за ползваните от него далекосъобщителни услуги е обусловило правото на оператора да му начисли обезщетение /неустойка/ за неизпълнение на осн.чл.54 от Общите условия и договора, като предсрочно едностранно прекрати същия.
Така посочените фактури не били заплатени от ответника. Поради това, ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК същият възразил, че не дължи, поради което се предявява настоящият установителен иск. Претендира се уважаване на претенциите по подробно изложени съображения, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозиран отговор, в който посочва, че иска е недопустим, но неоснователен. По отношение на незаплатените далекосъобщителни услуги се посочва, че самото фактуриране не води до извод за дължимост на сумите.Неясно било как са формирани сумите и дали представляват – такси, лизингови вноски, пакетни минути. Общия сбор от сумите по двете фактури не съответствал на претенцията по иска.Липсвали доказателства фактурите да са получени от ответника. По отношение претенцията за неустойка се сочи, че освен , че остава неясно как е формирана и на какво основание е начислена, същата е и прекомерна, за което се развиват съображения. Иска се отхвърляне на претенцията .
В съдебно, ищецът не изпраща представител. Излага становище за основателност на иска в депозирана писмена молба.
Ответникът се представлява от особен представител, чрез когото оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 31,57 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор от 19.12.2011 год., сумата 90,75 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 7,41 лв. – мораторна лихва, законна лихва от датата на заявлението , както и 205 лв. – разноски по делото. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор №*** год., сключен между ищеца и ответника, по силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги за срок от 24 месеца , при условията на договора и ОУ- неразделна част от него. В представеното Приложени №1 към договора е посочен телефонния номер, който ще се ползва от абоната, вида на тарифния план, - срокът на договора.Представен е и договор за лизинг от същата дата , в едно с погасителен план, отново сключен между страните по делото.
Приети са в цялост и ОУ на мобилния оператор.
Представени са още фактура от 10.12.2014 год. с падеж 25.12.2014 год. и получател ответника, на стойност 17,71 лв. – разговори, данни и месечни такси ; фактура от 09.01.2015 год. с падеж 24.01.2015 за сумата 13, 80 лв. – разговори, данни и месечни такси, фактура от 10.03.2015 год. с падеж 25.03.2015 год. за сумата 0, 06 лв. – разговори, данни, месечни такси и фактура от 20.05.2015 год. с получател ответника на стойност 90, 75 лв. – неустойка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявеният иск е чл. 422 от ГПК във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение. В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за предоставяне на услуги. Същият е валиден и поражда правни последици, като се има предвид и че не е оспорен в съответните процесуални срокове, а именно с отговора на исковата молба. Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на ответника ищецът установява с представените фактури, в които подробно са посочени времето на разговорите, избраните телефонни номера. Не са представени доказателства за плащане на стойността на предоставените услуги, нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане. Следователно възникналото вземане не е погасено. Поради това искът за заплащане на възнаграждение на предоставените услуги е основателен и следва да се уважи.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор, каквато в процесния случай действително е налице. При недоказване на извършено плащане в срок, налице е виновно поведение на ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение за едностранно прекратяване на договора от ищеца. Самото му волеизявление за прекратяване е обективирано и в последната фактура, с които е начислена неустойката.
Същевременно съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при претенция за заплащане на неустойка съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС.Според това решение нищожна поради накърняване на добрите нравие клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В практиката си по чл. 290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост(Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.). Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени по договора наемни или,лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя съответните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно (както приема ВКС) при съпоставяне на размера на очакваните при сключване на договора вреди от предсрочното прекратяване (критерий за преценка според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.) и размера на конкретно договорената неустойка(таксите за оставащия период) е налице несъответствие,с което се нарушава принципът за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Поради това искът за неустойка следва да се отхвърли.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в намален размер, предвид частичното отхвърляне на претенцията и отказ от иска за мораторна лихва, а именно – 49, 89 лв.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 96, 79 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.Възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение, релевирано в молба от 17.09.2018 год. съдът преценява като неоснователно, т.к. ответникът по делото не е представляван от упълномощен адвокат, а назначен от съда особен представител, чието възнаграждение е определено на минимума.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.А.В., ЕГН **********, че дължи на «Мобилтел»ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: 31,57 лв. - главница , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 21.08.2017 г. до окончателното изплащане, като иска за сумата 90,75 лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги , като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т.А.В., ЕГН ********** да заплати на «Мобилтел»ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 49,89 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т.А.В., ЕГН ********** да заплати на «Мобилтел»ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 96,79 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: