Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2014г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав на двадесет и
втори май две хиляди и
четиринадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря К.К. и с
участието на прокурор Златин Златев, като разгледа докладваното
от съдия Д.Недева КНАХД №1354 по описа на съда за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от
Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, депозирана чрез ст.юрисконсулт В. Д., против Решение № 781/20.03.2014г., постановено по НАХД №101/2014г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-001606/05.09.2013г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на „Г.” АД,
със седалище гр.София, представлявано от М.И.В. е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 2500 лева на основание чл. 413, ал. 2 от КТ.
В касационната жалба се излагат съображения, че решението на ВРС е постановено
при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като се претендира неговата отмяна и
потвърждаване на издаденото НП.
Пред
настоящата инстанция в съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Моли решението на ВРС да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а в
условия на евентуалност да се върне делото за ново разглеждане от друг състав
на съда. Счита, че съда е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка.
Поддържа, че е ясно за какво е повдигнато обвинение, след като дружеството е
подало възражение и адекватно е организирало защитата си, поради което не може
да се приеме, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Ответникът
редовно призован не се явява, не се представлява, като
не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Дава заключение, че решението на
ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба като
подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и отговаряща на
изискванията на чл.212 и 213 от АПК е процесуално допустима за разглеждане.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „Г.” АД, със седалище гр.София, представлявано от М.И.В. против наказателно
постановление № 03-001606/05.09.2013г.
на Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” – Варна. С решение № 781/20.03.2014г., постановено по НАХД №101/2014г. ВРС е отменил процесното НП. Въззивният
съд в решението е приел, за установено от фактическа страна, че във връзка с авария от предходния ден, на
15.08.2013г., служители на ДИТ Варна, сред които св.К., извършили проверка на
обект - складова база, находяща се в с. Езерово. В обекта се съхранявали
петролни продукти, основно пропан бутан. При оглед на територията на базата
били намерени искрообразуващи инструменти - тръбен и гаечен ключ, които св. К.
установила, че са от обикновен метал - стомана, използвани масово в практиката.
Предвид установеното, на 29.08.2013г. бил
съставен АУАН за нарушение на чл.208 ал.2 от Наредба №7 МИЗБУТИРМИРО, за това,
че е допуснато използването на искрообразуващи инструменти в складовата база,
създаващи взривоопасна среда. Акта за установяване на административно нарушение
бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в
съдържанието му възражения. Възражения постъпили впоследствие по преписката, но
били преценени като неоснователни. Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение административно наказващият орган издал НП №03-001606/05.09.2013г.,
възприемайки изцяло установената в АУАН фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.208 ал.2 от Наредба №7
МИЗБУТИРМИРО. На дружеството било наложено административно наказание на
основание чл.413 ал.2 от КТ - имуществена санкция над минималния размер. За да достигне до този правен
резултат и отмени процесното НП ВРС е приел, че
не се установява по безспорен
начин, че именно дружеството е извършило вмененото му нарушение. Фактите от обвинението не са установени по безспорен
начин, като единствено обстоятелството, че на територията на складовата база са
намерени инструменти преценени от проверяващите като изработени от обикновен
материал не обосновава извършено нарушение от дружеството. Отделно от това ВРС
е изложил и мотиви досежно липсата на изпълнително деяние, не е възведено конкретно задължение за
работодателя, при неизпълнението на което спрямо същия да бъде реализирана
административнонаказателна отговорност в
посочената за нарушена разпоредба на Наредба №7 и и тази на чл.413 ал.2 КТ. Настоящият състав на съда споделя изводите на ВРС за незаконосъобразност на
процесното НП. Предмет на
касационната проверка е наличието на пороци в съдебното решение и при
постановяване на решението си настоящата инстанция преценява прилагането на
материалния закон само въз основа на фактите установени от първоинстанционния
съд, съгласно чл.218 и чл.220 АПК, вр. чл.63, предл. последно ЗАНН /в редакцията
след изм. по ДВ бр.30/2006г./. Поради това и предвид липсата на допуснати от
районния съд процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателствата
и разпределението на доказателствената тежест в процеса, настоящият състав не
следва да обсъжда наведените с касационната жалба твърдения за факти, различни
от установените с обжалваното решение. На дружеството е повдигнато обвинение за това, че като работодател е
допуснало използването на искрообразуващи инструменти /тръбен ключ, гаечен ключ
и др./ в складова база в с.Езерово създаваща взривоопасна среда. Съгласно
чл.208 ал.2 от Наредба №7 в
помещенията с взривоопасна среда се използват инструменти, недопускащи
образуването на искри. Нито от
АУАН, нито от НП се установява, че на посочената дата 14.08.2013г. описаните неизчерпателно в НП инструменти от кого
са били използвани, с каква цел, и по какъв начин именно дружеството като
работодател е допуснало използването им. Правилно ВРС е отменил процесното НП, тъй като
липсва описание на нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Съгласно чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН наказателното
постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. В настоящият случай се установява, че
административно наказващия орган не е установил по безспорен начин
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го
потвърждават. За да се приеме за нарушена една норма се изисква наличие на
доказателства, каквито в случая не са ангажирани. Горното не би могло да бъде санирано и от
посочения текст на чл. 413 ал.2
от КТ, тъй като нормата препраща към неизпълнение на задължения за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, предвидени в други хипотези. Настоящия
касационен състав намира, че процесното въззивно решение е правилно на
изложените мотиви обосноваващи допуснати от органа издал акта съществени
процесуални нарушения.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд
Варна
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 781/20.03.2014г., постановено по НАХД №101/2014г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.