Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260869 15.10.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ХVІI граждански
състав, в публично заседание на втори септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 19681 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4 против Г.А.И., ЕГН **********, адрес: ***, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 288, ал. 12 вр.
с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“, вр. с чл. 249 и чл. 259 КЗ /отм./.
Ищецът Гаранционен фонд с представляващи
Б. М. и С. С. чрез адв. С. М. заявява, че на основание чл. 228, ал. 1, т. 2,
буква „а“ КЗ /отм./, а сега 557, ал. 1, т. 2, буква „а“ КЗ е изплатена на
04.05.2015 г. сумата от 1107,21 лева по щета № *****г., която представлява
обезщетение за имуществени вреди възникнали в резултат на ПТП настъпило на *****г.
в гр. ***** по лек автомобил „****“ с ДКН ****собственост на Д. И. М..
Ищецът твърди, че виновен за
катастрофата е Г.А.И., който управлявал собствения си лек автомобил „*****“ с
ДКН *****при движение в гр. ***** на кръстовището между ул. „*****“ и ул. „*****“
с регулирано с пътен знак „Б-2“, не спазва същия и удря движещия се по пътя с
предимство л.а „*****“ като така причинява процесното ПТП. Посочено е че
ответникът е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „ГО“.
Ето и защо се иска осъждането на
ответника Г.А.И. да заплати сумата от 1107,21 лева по щета № *****г., която
представлява обезщетение за имуществени вреди възникнали в резултат на ПТП
настъпило на *****г. в гр. ****** по лек автомобил „****“ с ДКН ****собственост
на Д. И. М. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от
датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г.А.И.
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Заявява,
че давността за вземането е изтекла, тъй като са изминали повече от 5 години от
датата на ПТП – *****г. съгласно чл. 197 КЗ /отм./, а разпоредбата на 378, ал. 5
от действащия КЗ не може да бъде приложена тъй като не е в сила към датата на
настъпване на събитието и няма обратно действие. Ето и защо се иска
отхвърлянето на иска като погасен по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предвид
становището на ответника, безспорни по делото се явяват следните обстоятелства
– настъпилото ПТП по негова вина, при управление на
МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", неговият
механизъм, настъпилите вреди, наличието на причинна връзка между ПТП-то и
вредите, изплащането от Гаранционен фонд на сумата от 1107,21 лева обезщетение.
Всички тези факти се установяват и от
представените по делото писмени доказателства, а именно: протокол за ПТП № *****
от *****г.; писмо от 24.03.2015 г., изходящо от
ОД на МВР – Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, адресирано
до Гаранционен фонд, с което последният е уведомен, че във връзка с АУАН № *****, е издадено наказателно постановление № *****г., по
силата на което на ответника са наложени санкции по чл. 179, ал. 2, чл. 183,
ал. 1, т. 1 и чл. 181, т. 1, което постановление е било връчено на ответника на
30.01.2015 г. и е влязло в законна сила на 09.02.2015 г., както и, че против
ответника е издадено по повод на същото събитие и наказателно постановление № *****със
санкция по КЗ; доклад
по щета за имуществени вреди № *****от 20.04.2015 г., от което се установява,
че определеното обезщетение за имуществени вреди е в размер на 1107,21 лева;
заключителна техническа експертиза по щета № *****г.; техническа експертиза по
щета; преводно нареждане от 04.05.2015 г., от което се установява, че на Д. И.
М., посочен като участник № 2 в протокол за ПТП № *****/*****г., е преведена
сумата от 1107,21 лева, като в графа „основание за плащане“ на преводното
нареждане е отразено – „обезщетение по щ. *****г.“; покана за плащане с Изх. № *****,
адресирана до ответника, както и покана за плащане с Изх. № *****, адресирана
до ответника.
Безспорно от приложените по делото
писмени доказателства, се установява, че настъпилото ПТП е причинено от
ответника, който при управление на собствения си лек автомобил „*****“ с ДКН *****,
е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като на кръстовището
между бул. „*****“ и ул. „*****“ в гр. *****, регулирано с пътен знак „Б-2“, не
спазил същия и ударил движещия се по пътя с предимство лек автомобил „*****“ с
ДКН *****, собственост на Д. И. М.. В резултат на инцидента, на лекия
автомобил, собственост на М., били причинени материални щети, които били
констатирани в протокола за ПТП, описани и в техническа експертиза за щета,
като за тях е било определено обезщетение в размер на общо 1107,21 лева. То е
било изплатено на пострадалия, видно от преводно нареждане от 04.05.2015 г. /л.
10/. Установява се, че водачът – ответник по настоящото дело, е управлявал МПС
без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, която би покрила причинените
от него вреди на трети лица /по който въпрос страните и не спорят/. Не е спорно
и обстоятелството, че е изплатено обезщетение по банков път след подадено
уведомление от пострадалия за причинените имуществени вреди, на собственото му
МПС, установени по съответния ред в производството по образуваната преписка по
щета, след извършена експертиза.
В случая, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, тъй като след изплащане на
обезщетението, ищецът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по ал. 8. От представените с исковата молба писмени
доказателства /преписка по щета и платежно нареждане/, се установява размерът
на щетите и изплащане на съответното обезщетение на увредения. Ответникът не оспорва
размера на претенцията. Не оспорва механизма на извършване на произшествието,
както и размера на вредите. Оспорва единствено да му е изпращана покана за
доброволно изплащане на сумата, като твърди и, че давността за заплащане на
вземането е изтекла. Съдът намира за напълно ирелевантно за настоящото
производство възражението за липса на надлежно връчена регресна покана, тъй
като в случая не се търси заплащане на лихва за забава, поради което и същата
няма значение за спора. Ето защо и така направеното възражение не следва да се
коментира.
Досежно възраженията в отговора за изтекла
погасителна давност, следва да се отбележи, че действително по смисъла на чл.
114, ал. 3 от ЗЗД при вземания за непозволено увреждане давността започва да
тече от деня на откриването на дееца, но в конкретния случай отношенията между
страните не произтичат от непозволено увреждане, защото тук ищецът е встъпил в
правата на увредения, без реално самият той пряко да е бил увреден от
поведението на делинквента. При това положение началният момент на давността
започва да тече от деня на извършеното плащане от страна на ищеца /в т. см. и
т. 14 от ППВС № 7/1977 г./, защото това е моментът, в който за Гаранционния
фонд вземането става изискуемо, тъй като преди това за него не са настъпили
никакви вреди. Видно от датата на нареждането – 04.05.2015 г. до деня на подаване
на исковата молба в съда – 03.12.2019 г. /получена
чрез куриер с клеймо на дата на изпращане – 02.12.2019 г./ не е изтекъл петгодишния давностен срок, поради
което възражението не може да бъде уважено.
С оглед пълнота и изчерпателност на
изложението следва да се посочи и, че по отношение давността, започнала да тече
при действието на отменения Кодекс за застраховането е приложим §31 от ПЗР на
КЗ, според който са приложими чл. 378, ал. 1-6 и 9 и чл. 379 от действащия КЗ.
Съгласно чл. 378, ал. 6 от КЗ регресните и суброгационни искове на
застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10-13, раздел ІІ,
б. „А“ от Приложение № 1 /като т. 10 е гражданска отговорност, свързана с
притежаването и използването на моторно превозно средство/ срещу причинителя на
вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане
на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Тази разпоредба на
практика възпроизвежда установената при действието на отменения КЗ съдебна
практика, съгласно която регресните и суброгационни искове срещу причинителя на
вредата се погасяват по давност в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице.
Основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва
изплащане на сумата на правоимащото лице и даденото от закона право на регрес и
както се посочи по-горе към датата на предявяване на настоящия иск,
петгодишният давностен срок не е изтекъл.
Предвид изложеното, претенцията се явява
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло, като ответникът
се осъди да заплати на ищеца търсената сума, ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени и направените
от него разноски в производството в размер на 50 лева за платена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.А.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано от *****Б. И. М., СУМАТА от
1107,21 лева /хиляда сто и седем
лева и двадесет и една стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено
от Гаранционен фонд на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./ по щета
№ *****г. обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „****“
с ДКН *****, собственост на Д. И. М., ЕГН **********, причинени от ПТП, настъпило
на *****г. в гр. ***** при движение на кръстовището между бул. „*****“ и ул. „*****“,
регулирано с пътен знак „Б-2“, вследствие на виновно поведение на ответника Г.А.И.,
като водач на собствения си лек автомобил „*****“ с ДКН *****, който не спазил
пътния знак и ударил движещия се по пътя с предимство лек автомобил „****“, като
е управлявал МПС, без да е имал сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 03.12.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и СУМАТА от 50 лева
/петдесет лева/ – съдебно – деловодни разноски за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК /л. 2-гръб/:
IBAN: ***, BIC: *** – при банка „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр на банковата сметка – Гаранционен
фонд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.А.
Вярно с оригинала.
К.К.