О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. Габрово, 26.02.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от деветнадесет
и шести февруари, две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 64 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /АСГ/ искова молба вх. № СДА-01-418 от
15.02.2024 г., подадена от И.В.Г. ***, ЕГН: **********, против Министерство на
земеделието и горите, със стойност на иска 3 000.00 лв.
Мотивите на
иска се изразяват в следното:
Съдът е
разгледал служебно редовността и допустимостта на депозираната искова молба,
като е счел същата за нередовна. За да се търси отговорност от държавата за
увреждане на физически и юридически лица по ЗОДОВ задължителна предпоставка е в
исковата молба да се изложат обстоятелства, от които да видно че на ищеца са
причинени вреди, точно описани по вид и размер и че тези вреди произхождат от
незаконен административен акт, действие или бездействие на длъжностно лице
и/или административен орган. Т.к. в първоначално подадената си искова молба
ищецът не твърди, че са налице такива конкретни обстоятелства, свързани с
поведение на длъжностни лица и/или административни органи точно при ответника, искът
му е счетен за нередовен и с индиции за недопустимост. На същия е указано, че
съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред, а наличието на такова обстоятелство не
се твърди и не се прилагат доказателства в такава насока, поради което съдът
приема, че не е налице такъв акт. Също така в случай, че ищецът твърди
причинени му вреди в следствие незаконосъобразно действие и/или бездействие на
служител или административен орган при посочения от него ответник –
Министерство на земеделието и горите, то следва да посочи в какво точно се
изразява действието/бездействието, от кого /длъжностно лице, респективно
административен орган/ и кога е реализирано то. Затова е указано на И.Г. да посочи как, кога, кой и
по какъв начин го е задължил да превози дървен материал с неговия лек
автомобил.
Също така
съдът е отразил, че размерът на предявения иск е на стойност от 3000.00 лв., с
които ищецът счита, че следва да се обезщетят негови имуществени вреди, вкл.
пропуснати ползи, причинени от повреда на автомобила му, 14 дни труд и
необходимост от закупуване на дървени греди, но също така и сочи, че е
претърпял и неимуществени вреди, като не конкретизира в какво точно се
изразяват те и на каква стойност ги оценява, с оглед на което съдът е указал на
страната да конкретизира иска и в това отношение.
С допълнителна
молба от 22.02.2024 г. ищецът уточнява, че при разходка в гората намерил под
кабели за високо напрежение орязани акациеви дървета, които били подходящи за
греди, оставени да гният на място. Попитал в Горско стопанство Габрово как може
да ги вземе срещу заплащане, но тъй като не получил отговор, задал същия въпрос
в Министерство на земеделието и храните. Тогава на място дошли няколко души, вкл.
и директорът, които установили, че теренът е държавна собственост и позволили
на ищеца да вземе дървения материал, като му издали позволително за сеч.
Разпоредено му било да подреди на място дървения материал, за да бъде той
измерен и да се определи цена. Две седмици Г. кастрил и подреждал дървения
материал, след което го подредил в куп и се обадил на горския /Валери/.
Последният дошъл на място със свой колега и едва тогава на ищеца било пояснено
от тези служители, че преди да му бъде определена цена и да му позволят
пренасянето на материала, трябвало да го натовари на превозно средство, да се
изготвят три снимки, които да се изпратят в МЗГ в София. Определили му срок от
12 часа да извози дървата. Ищецът останал изненадан, т.к. до този момент това не
му било заявено, самите дървета били на около 200 м от пътя и смятал за няколко
дни да ги пренесе сам до гаража си, който се намирал в близост и там те щели да
се складират до пролетта. Г. бил принуден по този начин да натовари материала
на собствения си автомобил и да бъдат направени въпросните снимки, за да може
да му се определи цена, която той да заплати. След това разтоварил колата, но
тя се повредила от тежестта на товара, пренесъл дървата на ръце, но не могъл да
вземе всички, оставил 9/10 на място – незаснети и неплатени. Положеният труд по
почистването и подреждането на дървата ищецът намира, че следва да му бъде
обезвъзмезден от ответника под формата на обезщетение за причинени вреди. Що се
касае до служителя, от чието поведение Г. твърди, че са му причинени те, в
допълващата молба конкретизира, че името му е изписано на разрешението за сеч и
това е лицето, което му е заявило, че следва да натовари придобития дървен
материал и да направи въпросните снимки. Причинените му нематериални щети Г.
моли да му се обезвъзмездят по справедливост.
Ищецът моли
делото да се проведе в закрито заседание, но това негово изискване не може да
бъде изпълнено, т.к. законът определя вида на заседанията, като в случая по
дела от вида на процесното те са открити и публични и това не зависи нито от
волята на страните, нито от тази на съда. Провеждането на съдебните заседания в
разрез със законовите изисквания би съставлявало съществено процесуално
нарушение, което би било основание за отмяна на крайния съдебен акт.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че искът е предявен по ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК срещу Министерство на земеделието и горите, като твърди, че от поведението
на негови служители /горски стражар Валери Петков, издал Позволително за сеч №
5 от 04.01.2024 г., приложено към исковата молба/ за него са произтекли
имуществени и неимуществени щети, изразяващи се в повреждане на личния му
автомобил, в който е натоварил дървения материал, за да бъде заснет същия,
загуба на време и труд за 14 дни, претърпени от това негативни емоции, т.к.
въпреки положения труд се наложило да остави по-голямата част от окастрения и
подреден материал на място в имота, като за имуществените вреди ищецът сочи
сума от 3000.00 лв. обезщетение, а за неимуществените моли обезщетението да му
бъде определено по справедливост.
Т.к. според
нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК когато се твърди, че вредите са причинени от
действия и/или бездействия на служители и/или органи при ответника,
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението, то делото следва да се насрочи в
открито съдебно заседание с конституиране и призоваване на страните и съдът да
разпредели доказателствената тежест между тях.
С оглед така
изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, чл.
154, ал. 1, чл. 153, ал. 1 от АПК, Административен
съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА страни по делото:
1. Ищец: И.В.Г., с адрес за призоваване и съобщения: гр. Габрово, бул.
„Столетов“ № 66, ап. 5, ЕГН: **********.
2. Ответник: Министерство на земеделието и храните с адрес за призоваване
и съобщения: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55
3. Прокурор при Окръжна прокуратура Габрово.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.04.2024
г. от 10.30 ч., за когато на страните да се изпратят призовки.
На ответника и прокурор при ОП – Габрово ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от
исковата молба, приложенията и доказателствата към нея, в едно с призовките.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже фактите, на които
основава иска си, а именно да представи доказателства за това, че служители
и/или органи при ответното министерство са му причинили вреди, като са го
задължили да натовари с дървен материал собствения си лек автомобил и да го
заснеме; че приложените снимки са на негово лично превозно средство, като
представи и доказателства за собствеността; периода от време, през което е
положил личен труд, като е чистил, кастрил и подреждал дървения материал, както
и количеството такъв материал, времето увреждане на автомобила, вида и
стойността на причинените му вреди /повреди/, което установяване би могло да
стане чрез вещо лице – оценител, с което би могъл да установи претърпените от
него имуществени вреди по вид и размер; претърпените от него неимуществени
вреди, които също подлежат на установяване.
УКАЗВА на ответника, че в едномесечен срок да изготви и приложи по делото
отговор на исковата молба и да посочи от какви доказателства ще се ползва.
Препис от съдебния акт ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните в едно със съобщението.
Съдебният акт не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/