№ 1317
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.-
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110212480 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Д. М. ЕГН ********** срещу наказателно
постановление/НП/ № 42-0001978/02.08.2021 г., издадено от Ч.А.К. - директор на РД "АА",
София, ул. "Витиня" № 1, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда
на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на Б. Д. М. ЕГН:
********** е наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл. 93, ал. 1, т,1 от Закона
за автомобилните превози за нарушение на чл. 18,т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници.
С жалбата се моли за отмяна на НП, доколкото счита, че притежава валидно
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" за съответната община, на чиято
територия се извършват превозите, но не го е носил, което квалифицира като нарушение на
чл.93, ал.2 от ЗАвП. Сочи, че описанието на нарушението е непълно в АУАН и НП,
съответно, че не е посочено пълно наименованието на нормативният акт, където се съдържа
нарушената разпоредба. Счита, че не е извършил вмененото му нарушение.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят се
явява лично, пледира за отмяна на НП, като заявява, че притежава необходимото
удостоверение.
Въззиваемата страна ИА"АА", редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 05.02.2021 г. свидетелите Н. и М. се намирали в района на Националния дворец на
културата и решили да се придвижат до студентски град с такси. Използвали за повикването
1
му приложението „Максим“ за мобилен телефон. На повикването им се отзовал
жалбоподателят М., който пристигнал с лек автомобил "Форд", с per. № ************, от
категория М1, негова собственост, който не бил обозначен като таксиметров. М. притежавал
валидно удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" за Столична община
№1001735, регистрирано в системата на ИА АА и валидно от 09.07.2018г. до 09.07.2023г, но
не го носил в себе си. За превоза следвало да бъде заплатена сума, която била около 8 лева.
М. качил пътниците и се отправил към Студентски град. Около 22:25 часа в гр. София по ул.
"8ми декември", срещу "ДКЦ-5-София" ЕООД, с посока на движение ул. "Академик Стефан
Младенов", управлявал лекия автомобил "Форд", с per. № ************, от категория М1 с
двамата пътници в него. На същото място се извършвала съвместна проверка от органите на
МВР и от ИААА. Сумата за превоза била заплатена. Органите за контрол изискали
документи за самоличност на лицата, като от водача на автомобила изискали и други
документи във връзка с осъществяването на таксиметров превоз. Било изискано и
удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил" за Столична община, което М. не
представил, макар и да притежавал, но не носил в този момент.
Свидетелят Б. съставил на М. АУАН № 287894 от дата 05.02.2021 г.за нарушение на чл.
18, т. 5 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. АУАН е предявен
на и подписан от жалбоподателя на същата дата, като впоследствие постъпили и
възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и наказателно постановление/НП/ №
42-0001978/02.08.2021 г., от Ч.А.К. - директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" № 1,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП;
чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на Б. Д. М. ЕГН: ********** е наложена
глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 93, ал. 1, т,1 от Закона за автомобилните
превози за нарушение на чл. 18,т.5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на
пътници.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по
делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите М., Н. и Б..
Св. Б. описва обстоятелствата по извършената проверка, като от показанията му се
установяват релевантните за предмета на доказване факти, че провереният автомобил е бил
спрян за проверка, както и че водачът не е предоставил в хода на проверката удостоверение
"Водач на лек таксиметров автомобил".
От показанията на свидетелите М. и Н. се установява, че са повикали такси през
мобилно приложение, курсът, който са задали, пристигането на необозначения като
таксиметров автомобил и обстоятелството, че са платили за извършения превоз.
Съдът счете, че гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са единни и
непротиворечиви, с оглед на което ги кредитира в цялост. Съдът следва да отбележи
единствено, че притежанието на изисканото удостоверение по чл.18, т.5 от Наредба №34 се
доказва от приложеното копие на същото, представения оригинал в съдебно заседание и от
приложената справка на лист 18 от ИА „АА“.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана
е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана
2
по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от
АУАН и приобщените по делото заповеди Компетентността на актосъставителя инспектор
към ОО "АА"-София, произтича от качеството му на длъжностно лице - контролен орган по
чл. 92, ал. 1, вр. чл. 91 ЗАП, съответно от приложената длъжностна характеристика.
Съдът обаче намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено,
доколкото нарушението не е извършено.
Съгласно чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
водачът на лек таксиметров автомобил следва успешно да е положил изпит по теми,
определени с тази наредба, и да притежава валидно удостоверение "Водач на лек
таксиметров автомобил" за съответната община, на чиято територия се извършват превозите
(приложение № 7). По делото обаче се установи, че жалбоподателят М. притежава
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" за Столична община №1001735,
регистрирано в системата на ИА АА и валидно от 09.07.2018г. до 09.07.2023г. На първо
място такова е налично в копие по делото, приложено от самия жалбоподател с жалбата му,
на следващо място видно от справка, изискана от съда и предоставена от наказващия орган,
в тяхната система (лист 18 от делото) фигурира регистрирано именно това удостоверение.
На следващо място такова беше представено в оригинал и в съдебно заседание, като съдът
извърши проверка и установи, че същото е идентично с представеното копие. По безспорен
начин по делото се установява, че разпоредбата на чл.18, ал.5 от цитираната наредба не е
нарушена, съответно нарушението не е доказано, а напротив, отговорността на
жалбоподателя е ангажирана без да са събрани никакви доказателства същият да не е
положил изпит и да не му е издаден съответния документ, даващ право да се извършва
таксиметров превоз на пътници. В хода на съдебното следствие се установи притежанието
на изисквания в тази разпоредба документ.
Вярно е, че жалбоподателят не е носил удостоверението по приложение №7 в себе си
при извършената проверка, което поради тази причина не е представил на контролните
органи. Неносенето и непредставянето на този документ е обаче нарушение по чл. 31, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, според който текст при
управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да притежава валидно за
съответната община удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", както и валидно
удостоверение за психологическа годност. При поискване от контролните органи същият е
длъжен да ги представи. Нормата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредбата изисква от водачите при
управление на лек таксиметров автомобил да носят със себе си въпросното удостоверение,
което всъщност е извършеното от жалбоподателя деяние, за което обаче не му е повдигнато
административнонаказателно обвинение, не са изложени в АУАН и НП фактически
обстоятелства, свързани с неносене на удостоверението, а изцяло органът се е ограничил с
посочване, че лицето изобщо не притежава такова удостоверение, което от приетите по
делото доказателства се установи, че не е вярно.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че наказателното постановление
следва да бъде отменено
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива, съответно съдът
не следва да му присъжда.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление/НП/ № 42-0001978/02.08.2021 г., издадено от
Ч.А.К. - директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" № 1, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2
ЗАНН, с което на Б. Д. М. ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 2000 лева на
основание чл. 93, ал. 1, т,1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 18, т. 5
от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава X. АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4