О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       05.Х.2022 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковата молба

 

Производството по делото образувано по искова молба предявена от Д.А.С.,ЕГН:**********,А.А.С., ЕГН:**********,С.А.С., ЕГН:********** и Б.А.С.,ЕГН:**********, четиримата  действащи чрез своя родител и законен представител А.С.Д., ЕГН:**********,*** ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК *********,гр.С. №7 ет.5 за изплащане на по 200 000 лв. обезщетение за всеки един ищец,обосновани с причинената смърт на Ж.З.Ж., тяхна майка в резултат на предизвикано ПТП на 28.ХI.2018 г. на път II – 76,5+420 км. от водача на лек автомобил,марка „О.“ модел „В.“,рег. *** ** ** А.С.Д..

 

    Предявените искове представляват кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание-чл.432 ал.I от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

 

    Ищците твърдят,че на 28.11.2018 г., на път II - 76, на 5⁺⁴²° км., А.С.Д., в качеството на водач на лек автомобил "О. В." с рег. № * **** **, поради нарушаване правилата за движение по пътищата, по непредпазливост реализира пътнотранспортно произшествие с пострадали лица, при което са причинени изключително тежки телесни увреждания на Ж.З.Ж., на 28 г., в качеството й на пътник на предна дясна седалка в автомобила, вследствие на което е настъпила нейната смърт.

Ищците сочат,че механизма на ПТП бил следния- на 28.11.2018 г., около 03:00 часа, по време на движение по път П - 76, с посока на движение от с. Доситеево към с. Българин (общ. Харманли), на 5⁺⁴²° км., А.С.Д., в качеството на водач на лек автомобил "О. В." с рег. № * **** **, поради движение с несъобразена с пътните рните условия скорост (мокра пътна настилка и валеж на дъжд), губи контрол над управлението на автомобила, напуска пътното платно отляво по посока на движението си и се блъска с дясната си страна в крайпътно дърво.

Вследствие на пътната злополука, на място е починала Ж.З.Ж., возеща се на предна дясна седалка, което било удостоверено с препис -извлечение от акт за смърт № 03/29.11.2018г.

За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за 11111 с пострадали лица № 46/28.11.2018 г., по описа на РУ - Харманли, в който е отразено, че спрямо виновния водач А.С.Д. е взето административно отношение за причиняване на процесното ПТП, като му е съставен АУАН № 0728440/28.11.2018 г. По случая било образувано ДП № 613/18 г. по описа на РУ - Харманли, съответно пр. пр. № 1405/18г. по описа на Окръжна прокуратура - Хасково.

Ж.З.Ж., след смъртта си е оставила за наследници по закон: Д.А.С. на 12 г. възраст, А.А.С. на 11 г. възраст, С.А.С. на 8 г. възраст и Б.А.С. на 3 г. възраст, към дата на настъпване на пътнотранспортното произшествие.

Вследствие настъпилата смърт на Ж.Ж., без майчина обич, грижа и закрила са останали четирите й невръстни деца, които преживяват изключително тежко загубата на своята майка - за тях тя е била упората в живота, човекът, който ги е отгледал от самото им раждане, до настъпване момента на фаталния инцидент. Към деня на смъртта си, Ж е била на едва 28 години, в добро здравословно състояние, била е дейна и активна жена, грижила се е добре да възпита и образова децата си. Приживе Ж.Ж. е работила усилено, като по-голямата част от доходите й са били насочени за задоволяване нуждите на деца й. Четирите деца са били силно привързани към своята майка, която основно е полагала грижите по тяхното възпитание и отглеждане. Връзката по между им е била изключително силна. С причинената смърт ищците са загубили моралната и физическа подкрепа на своята майка, която винаги са имали. Децата, независимо от възрастта си, винаги имат нужда от грижите и подкрепата на родителите си. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Д. и А. са изпаднали в тежка депресия, станали са затворени и неконтактни, постоянно плачат, чувстват се безпомощни и не намират смисъл да живеят. По - малките С. и Б. все още дори не осъзнават, че майка им си е отишла от този свят завинаги и постоянно питат баща им, защо я няма вкъщи, кога тя ще се прибере у дома. Никой не е очаквал смъртта й и внезапната загуба е огромен шок и трагедия за цялото семейството.

С оглед на гореизложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалите следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимущесгвените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.

Предвид особената близка привързаност между децата и загиналата вследствие на процесното произшествие Ж.Ж., загубата на морална и материална опора в живота, ищците попадат в кръга на лицата, очертан в Постановление № 4/25.У.1961 г. от Пленумът на ВС, които имат право на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди, вследствие причинената смърт на тяхната майка.

Ищците сочат,че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗАД "ОЗК - Застраховане" - застрахователна полица № ВС/23/117003213696 от 07.12.2017 г., валидна от 08.12.2017 г. до 07.12.2018 г.

Била изпратена по пощата застрахователна претенция, която ответникът е получил на 04.01.2019 г., за което е образувал щета N1 0411-660-0001-2019г. по описа на ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД. С претенцията е претендирано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат на процесното ПТП, но до предявяване на иска ответникът не е обезщетил ищците за търпените от тях вреди, а предвиденият в чл. 496 ал.1 от КЗ три месечен срок е изтекъл на 04.04.2019 г.

Предвид гореизложеното, за ищците бил налице правен интерес да претендират изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие загубата на своята майка.

.

Ответното дружество намира предявения иск неоснователен.Описания   в   исковата   молба   механизъм на ПТП   не   отговарял  на действително развилия се.Този инцидент не възникнал по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД МПС. В конкретния случай вина за получените увреждания имала и починалата. Било налице съпричиняване на вредоносния резултат от Ж.З.Ж.. Тя била наясно с обстоятелството, че представя автомобила си на водач в нетрезво състояние и доброволно се качва в процесното МПС. С поведението си Ж. се излагала на изключително висок риск. В исковата молба удобно се премълчавал фактът, че водачът на автомобила е бил баща на нейните деца, съответно явно двамата са живели на семейни начала и са имали общи деца, а в този смисъл безспорно същата е знаела както, че се качва при водач в нетрезво състояние, така също и че той няма право да управлява МПС, с което сама се е поставила в изключително висок и необоснован риск и е допринесла значително за настъпване на вредоносния резултат, което пък са основания за намаляване на обезщетението.

Починалата се е возила без предпазен колан. Задължението за поставяне на предпазен колан на задната седалка било въведено след 2009г. От данните по делото е видно, че Д. бил без значителни наранявания, но за сметка на това Ж.Ж. е пострадала тежко, в следствие на което е починала. Поради липсата на поставен предпазен колан тялото на Ж. се е движило свободно в купето на автомобила, при което е създадена възможност за удари в твърди повърхности и въз основа на това тя е получила съответните наранявания. Приносът на починалата е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай починалата  създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания.Ответникът сочи,че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос на починалата, обезщетението се намалява,

Исковете в пълния им предявен размер били неоснователни, необосновани,   и   не  били   подкрепени   с  доказателства,   били и   прекомерно завишени по размер,Претенциите предявени   по   чл.   45   от   ЗЗД   и   чл.   432   от   Кодекса   на   застраховането   били неоснователно завишени и прекомерни, в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.

Дружеството оспорва  твърдението на ищците, че в следствие на процесното ПТП, търпят неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 800 000 лева лева общо или по 200 000 лева за всеки.

Тези размери на исковете не били съобразени и с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

 

Застрахователят оспорва и  претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.

На отделно основание, иска по акцесорния иск бил неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК -Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя била договорна, а не деликтна.

Отделно от горното, ответникът намира,че лихвите били недължими поради изтекла давност.

 

Обстоятелства по делото

 

    Видно от представен препис от акт за смърт Ж.З.Ж. е починала на 28.ХI.2018 г. в с.Рогозиново,община Харманли в следствие на пътно-транспортно произшествие,като е оставила за наследници четиримата ищци,съобразно удостоверение за наследници изх.№44/30.ХI.2018 г.,които са нейни деца.

    Инцидентът е предмет на произнасяне с влязла в сила присъда №11/01.IV.2022 г. постановена по НОХД №2/2022 г. ,с която Окръжен съд-Хасково признава подсъдимия А.С.Д., роден на *** ***, Община Харманли, български гражданин, неженен, неграмотен, без образование, работещ като пастир, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 28.11.2018 година на общински път между селата Доситеево и Рогозиново, Община Харманли, област Хасково, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „О." модел „В." с рег.№ * **** **, в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,37 на хиляда) и без да има необходимата правоспособност нарушил правилата за движение: чл.20 ал.1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват") и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице - Ж.З.Ж., б.ж. на с.Българин, Община Харманли, и тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с лявото око (вследствие разкъсване на очната ябълка и последвалото й оперативно отстраняване) на друго лице — И.Ж.И. ***, поради което и на основание чл.343 ал.З б."б" предлЛ-во вр. ал.4 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 вр. чл.58а ал.1 и чл.54 от НК му налага наказание „лишаване от свобода за срок от три години".

Съдът на основание чл.66 ал.I от НК отлага изтърпяването на така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода" с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

    Лек автомобил марка „О." модел „В." с рег.№ * **** ** към 28.ХI.2018 г. има активна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ОЗК-Застраховане“ АД  и е собственост на пострадалото лице.

    На 28.ХII.2018 г. ищците предявяват пред застрахователя „ОЗК-Застраховане“ АД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от смъртта на майка си неимуществени вреди от по 200 000 лева за всеки един от тях,получена от адресата си н 04.I.2019 г..На 07.I.2019 г. застрахователят изпраща отговор по заявената претенция,като изисква доказателства относно твърденията в нея,без да има произнасяне по исканото обезщетение.

 

    Свидетелят Ж.Г.Ж. установи пред съда,че загиналата и водача на МПС при настъпване на процесния инцидент били семейство,което работело в неговата селскостопанска ферма в с.Българин,Хасковска област.Двамата били негови работници,запознали се там и създали семейство,като от връзката им се родили четирите деца,ищци по делото.Починалата се грижела много добре за тях и същите не били лишени от нищоЗа процесното ПТП първоначална информация получил свидетелят Ж.,след което разбрали и децата,като започнали да плачат,да се вайкат,било пълна трагедия.Много тежко преживели същия,постоянно търсели майка си,ограничили контактите си.Не искали да ходят на училище,посещавали редовно гробищата,носели цветя за починалия си родител и досега същият бил непрежалим за тях.Всички,които работели и живеели във фермата на свидетеля били ангажирани да обръщат внимание на децата,за да облекчат мъката им.Свидетелят Ж. посочи,че най-малката ищца,Б.,по-бързо се отърсила от стреса от смъртта на майка си,тъй-като тогава била на три години.

 

    Съдебномедицинската експертиза на вещото лице Х.Е. извежда,че починалата Ж.З.Ж. е получила при процесното ПТП съчетана автомобилна травма-разкъсни рани и охлузвания по лицето,разкъсна рана на гърдите,отломъчно счупване на гръдната кост,отломъчно счупване на всички ребра,двустранно; разкъсване на левия купол на диафрагмата„контузия на средостението„разкъсвания на сърцето„разкъсвания на белите дробове;травма в областта на корема-разкъсана рана на коремната стена,разкъсване на органите в коремната кухина;съдържание на кръв примесена с мазнина в коремната кухина;счупване на дясната ключица.

    Вещото лице посочва,че смъртта на Ж. била в пряка причинно следствена връзка с ПТП.По тялото на същата нямало наранявания,характерни при поставен предпазен колан.Наличието на поставен предпазен колан или липсата на такъв в случая няма отношение към получените травми,довели до смъртта.Същите били резултат от навлизане на колн от дърво в купето на автомобила.

    Съдебнотехническата експертиза извежда,че причината за настъпване на процесния инцидент не е от техническо естество.При конкретната пътна обстановка,водачът е могъл да възприеме всички нейни елементи и да предотврати настъпването на инцидента.ПТП е възникнало след загубване конторол върху управлението на лекия автомобил от водача,след което същият се удря в крайпътно дърво с диаметър на основата 50 см.,след преминяване през насрещното пътно платно.Ударът е кос,страничен с контакт на дясната странична част на автомобила с дървото.При този удар в купето навлиза отчупен структурен клон през рамката на стъклото на предна дясна врата,при което установява контакт с горната част на тялото на пострадалата,което е изтласкано назад и наляво.Същата е пътувала на предна дясна седалка.В случая използването на предпазен колан бил без значение за настъпилите увреди.

 

Правни съображения

 

Предявените осъдителни искове по чл.432 от КЗ  и по чл.86 от ЗЗД са допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това правоотношение ответникът е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице,предвид правото му да упражни пряк иск за понесените вреди.

Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените  права чрез прекия иск против застрахователя .Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.     

По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС.     За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.

Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и  правоизключващи и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

 

Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил,с който е предизвикано процесното ПТП. В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства - настъпването на пътно-транспортно произшествие,наличието на валидно съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на автомобила,времето,мястото и участниците в процесното ПТП,че застрахователят не е заплатил никаква сума като обезвреда на пострадалия по отправеното искане по чл.380 от КЗ по наличното между него и виновния водач правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.В тази насока са изрично становищата на същите,като тези обстоятелства са отразени и в доклада на съда,приет без възражения от тях.

Безспорно обстоятелство е също така липсата на призната по надлежен ред правоспособност на водача на МПС към момента на възникване на процесния инцидент.

 

Обсъдената по-горе присъда на Окръжен съд-Хасково изрично установява в режима на чл.300 от ГПК правнорелевантно поведение на А.С.Д. ,като водач на процесното МПС.Безспорно се касае за причинени от него ПТП и настъпили в резултат на същото смърт на наследодателката на ищците,изведени от медицинската документация и заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза ,което обосновава и неимуществени вреди.     Влязлата в сила присъда на наказателния съд, е обвързваща за гражданския съд, предвид императива на чл.300 от ГПК,така и за всички други субекти. Със сила на пресъдено нещо е установено че А.Д. е извършил  виновно противоправно деяние довело до смъртта на Ж.Ж..Това действие съставлява деликт в граждански смисъл,осъществява състав на престъпление в наказателноправен аспект и едновременно с това е и застрахователно събитие,ангажиращо отговорността на застрахователя по покритието на договора за застраховката „Гражданска отговорност“.

Наведените от ответното дружество доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице са частично неоснователни.

След анализ на доказателствата по делото,вкл. и тези по приложеното НОХД, се извежда,че те еднопосочно установяват, че водещата  причина за настъпването на процесното ПТП е поведението на Д. като водач. Последният при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „О." модел „В." с рег.№ * **** **, в пияно състояние ,с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,37 на хиляда и без да има необходимата правоспособност нарушил правилата за движение: чл.20 ал.I от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице - Ж.З.Ж., б.ж. на с.Българин, Община Харманли.При спазване на горните императиви от страна на водача на МПС не би се предизвикало процесното ПТП.Съобразно установеното по делото,процесното ПТП е изцяло функция на субективния фактор,тъй-като от техническа страна настъпването му не се обяснява нито от състоянието на автомобила,нито от конкретната пътна обстановка.Този фактор е водача на въпросното МПС Д..

 

В каузалната поредица от друга страна,водеща до настъпване на релевантното застрахователно събитие,вследствие на процесното ПТП стоят и други причини,извън действията на А.Д.,които са вече обусловени от пострадалата.

 

Възраженията на застрахователя относно съпричиняването на настъпилия смъртоносен резултат от ПТП са в три насоки.Ж.Ж. е знаела,че водачът на въпросното МПС А.Д. е употребил алкохол,че същият е неправоспособен водач на МПС и е пътувала без предпазен колан.

Ж.Ж. не се установи в хода на съдебното производство по настоящото дело да е имала знание относно наличието на алкохолно опиянение на водача А.Д. при воденето на МПС в конкретния случай.Няма изведени никакви преки или косвени факти в тази насока.Няма данни по каква причина е предприето пътуването,какво се е случило преди него,дали пострадалата е имала въобще възможност по какъвто и да е начин да възприеме,че А.Д. е употребил алкохол в този случай.Поради това не може се презюмира,само въз основа на установената обективно концентрация на алкохол в кръвта на водача,,че същата е имала знание относно този факт и въпреки това е приела да осъществи пътуването.Тази концентрация не е задължително да доведе значителни отклонения в поведението на водача,които да се възприемат от пострадалата като негово алкохолно опиянение.По делото няма факти,които да сочат,че Ж. е имала знание за това обстоятелство или,че е имала възможността за узнаването му при проявена нормална дължима грижа от нейна страна.Поради това пострадалата няма отношение относно съзнателното поемане на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране в конкретния случай на основание употреба на алкохол от страна на водача,съобразно  Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК.

 

Неоснователно е възражението от страна на застрахователят,че част от каузалната поредица,довела да смъртта на Ж. е и обстоятелството,че същата е пътувала без предпазен колан.Видно от събраните по делото доказателства,вкл. и двете приети експертизи и разпитите на вещите лица по тях,се извежда,че наличието или не на поставен предпазен колан при процесното ПТП е без значение за настъпване на смъртта на Ж..Същата е резултат от фактори,които предпазния колан няма функцията да елиминира.Налице е навлизане на чуждо тяло-клон от крайпътно дърво в купето на автомобила,който клон нанася смъртоносните телесни увреди на пострадалата.В случая предпазния колан не би осъществил предназначението си по никакъв начин.

 

Възражението, за съпричиняване на вредоносния резултат и настъпилата смърт от самата пострадала,отправено от застрахователят - че Ж.Ж. е знаела,че А.Д. е неправоспособен водач към момента на настъпване на ПТП, е основателно. Ж. и А.Д. към 28.ХI.2018 г. живеят от значителен период от време като семейство и имат четири деца.Очевидно е,че при тези изключително близки,интензивни между дееца и пострадалата отношения,обстоятелството,че Д. не е правоспособен водач на МПС не е могло да не се знае от загиналата.Следва да се посочи и че именно същата е предоставила въпросното МПС за управление на Д.,с което е настъпило процесното ПТП.От друга страна и съобразно изложеното от свидетеля Ж.,самият той е знаел,че Д. няма свидетелство за управление на МПС.Свидетелят не е от семейния кръг на пострадалата и Д.,но въпреки това липсата на тази правоспособност му е била известна.Ясно е,че този факт е бил известен и на лица извън семейството, поради което и пострадалата очевидно е имала знание за това.

Дори да се приеме,че  Ж. не е знаела директно,същата е имала и възможност да установи дали Д. е правоспособен водач,а и е следвало да упражни тази грижа,тъй-като същият като глава на семейството е управлявал нейния автомобил като семеен за пътувания на нея и децата им.Поради това същата е била длъжна именно и най-малко поради нормална и естествена грижа за себе си,децата си,а и за Д. да узнае дали същият е правоспособен водач.В тази насока следва да се съобрази и че за да бъде приложена разпоредбата на чл.51 ал.II от ЗЗД  е достатъчно доказването и само на възможността за узнаване от увредения, при проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е неправоспособен- Решение № 139 от 28.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1780/2019 г., II т. о., ТК. Същевременно следва да се съобрази и че винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. В този смисъл съгласието да бъдеш превозван от неправоспособен водач на МПС означава сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед некомпетентността на шофьора.Въпросният риск  следва от знанието за липса на квалификация за управление на МПС и от съответната възможност да се направи основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на увреждането по смисъла на чл.51 ал.II от ЗЗД е изведено в  Решение № 350 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2010 г., IV г. о., ГК.

Ето защо и самото обезщетение следва да е функция на чл.51 ал.II от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Предвид изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на неимуществените вреди,установени по делото в конкретния момент от живота на ищците ,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение възлиза от по 150 000 лв. за първите три ищеца Д.А.С.,А.А.С. и С.А.С.,а за Б.А.С.-100 000 лева.  Този размер на обезщетението за всеки ищец според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай ,явява се съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице  и съставлява точно мерило за оценка на действителната загуба,търпяна от ищците.Предвид изведеното от съда съпричиняване от страна на починалата Ж.Ж.,което следва да се оцени на 25 процента,то на първите трима ищеца следва да се присъдят обезщетения от по 112 500 лева, а на Б.С.-75 000 лева.

Установи се по делото,че починалата Ж.Ж. е била приживе отлична майка на децата си,полагала е незаменими за тях грижи и възпитание,давала им е любов,била е незаобиколим и основен фактор в живота им,въобще е изпълвала  изцяло съдържанието на майка и родител.

Това състояние прекъсва изведнъж,внезапно,безвъзвратно и нелогично.Към момента на настъпване на смъртта й децата са достатъчно големи за да осъзнаят изложеното по-горе относно ролята на майката в живота им,а оттук и огромната и непрежалима загуба,която е дошла със смъртта й.Същите завинаги са лишени от майчината любов,топлота,грижи,внимание,които са били особено съществени и определящи в живота им,поради ниската им възраст.От друга страна те са също така завинаги лишени да обичат майка си,да споделят с нея живота си,да се радват на общуването с нея,да получават нейната подкрепа и родителска топлина и то в тази именно крехка възраст,в която имат най-силна потребност от това. След инцидента те изпадат в шок,настъпва пълна трагедия,не искат да общуват,затварят се в себе си,търсят починалата си майка,ходят на гроба й.Особено тези негативни чувства се засилват от това,че четирите деца съвместно изживяват идентични по дълбочина и интензитет отрицателни преживявания.Въобще загубата на родител от малки деца е винаги крайно негативно,непрежалимо и изключително разтърсващо и модулиращо в отрицателен аспект живота им събитие,което в конкретния случай няма нужда от повече анализ.

Извън изложеното по отношение на ищцата Б.А. Д. следва да се съобрази,че същата по време на смъртта на майка си е на по-ниска възраст от останалите-на три години.Това обстоятелство в случая предпоставя,поради по-ниската степен на развитие на психиката на детето,когнитивните му способности и възможността да прецена адекватно фактите,описаните по-горе негативни последици от  кончината на майката да не са така обострени и не толкова определящи,както при първите трима ищци,които са по на 12,11 и 10 години към релевантния момент.В тази насока следва да се съобрази и изложеното от свидетеля Ж.,който посочи,че „малката беше на три години и много бързо я забрави“.

 

Върху така определението обезщетения за неимуществени вреди,ще следва на основание чл.86 вр. с чл.497 ал.I т.2 от КЗ да се изплати и законната лихва считано от 05. IV.2019 г.,предвид постъпване заявлението по чл.380 от КЗ при застрахователя на 04.I.2019 г..В случая застрахователя отговаря чрез законната лихва  върху обезщетението за вреди за собствената си забава.

 

Ще следва на основание чл.78 от ГПК на адвокатско дружество“Г. и Марков“ Булстат*********,гр.С.,район „К.С.“, бул. “М.“ №10 вх.2 ет.1 ап.12 застрахователят да заплати разноски по делото на основание чл.38 ал.I т.2 от ЗА и чл.7 ал.II т.5 и   т.4 НМРАВ №1/2004 г. в размер общо на 14 120 лева -по 3 780 лева за отделните процесуални представителства на Д.А.С., ЕГН:**********, А.А.С., ЕГН:**********,С.А.С., ЕГН:********** и 2 780 лева за представителството на Б.А.С.,ЕГН:**********,като всички суми са без ДДС на основание §2 А от ДРНМРАВ №1/2004 г. и регитрацията по ЗДДС на адвокатското дружество.

 

Ответната страна е направила разноски от 21 036 лева платено адвокатско възнаграждение и 300 лв. депозити за експертизи или общо 21 336 лв.Относно платеното възнаграждение за адвокат от ответника е отправено възражение за прекомерност от ищите чрез процесуалният им представител. Съобразно чл.7 ал.II т.5 от НМРАВ при защитимия интерес по предявените искове от общо 800 000 лева минималния размер възлиза на 17 530 лв. без ДДС или 21 036 лева с ДДС.Следователно отправеното възражение за прекомерност е неоснователно.Ще следва съобразно изхода от делото ищците да заплатят разноски на ответника в размер съобразно уважената част от иска от 11 837.93 лева.,а на държавата по сметка на съда 300 лева разноски за вещи лица,тъй-като не са освободени от такива.

    Ответникът следва да заплати по сметка на съда и държавна такса върху уважения размер на исковете от 16 500 лева.

Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

Р  Е  Ш И

 

 

    ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК *********,гр.С. №7 ет.5 да заплати 112 500 лева на Д.А.С., ЕГН:**********,112 500 лева на А.А.С., ЕГН:**********,112 500 лева на С.А.С., ЕГН:********** и 75 000 лева на Б.А.С.,ЕГН:**********, четиримата  действащи чрез своя родител и законен представител А.С.Д., ЕГН:**********,*** обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на майка им Ж.З.Ж., причинена в резултат на предизвикано ПТП на 28.ХI.2018 г. на път II – 76,5+420 км.  между с.Досеитеево и с.Рогозиново,Хасковска област от А.С.Д. като водач на лек автомобил,марка „О.“ модел „В.“,рег. *** ** **,застрахован при ответника,за което има влязла в сила присъда №11/01.IV.2022 г. постановена по НОХД №2/2022 г. на Окръжен съд-Хасково,ведно със законната лихва върху тези суми от 05.IV.2019 г. до окончателното им изплащане.

 

    ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от Д.А.С.,ЕГН:********* за присъдената горница над 112 500 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, А.А.С., ЕГН:********** за присъдената горница над 112 500 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, С.А.С., ЕГН:********** за присъдената горница над 112 500 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева и от Б.А.С.,ЕГН:********** за присъдената горница над 75 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, четиримата  действащи чрез своя родител и законен представител А.С.Д., ЕГН:**********,*** ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК *********,гр.С. №7 ет.5 за обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на майка им Ж.З.Ж., причинена в резултат на предизвикано ПТП на 28.ХI.2018 г. на път II – 76,5+420 км.  между с.Досеитеево и с.Рогозиново,Хасковска област от А.С.Д. като водач на лек автомобил,марка „О.“ модел „В.“,рег. *** ** **,застрахован при ответника,за което има влязла в сила присъда №11/01.IV.2022 г. постановена по НОХД №2/2022 г. на Окръжен съд-Хасково.

 

    ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК *********,гр.С. №7 ет.5 да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд-Хасково 16 500 лева държавна такса върху уважения размер на предявените претенции.

 

    ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК *********,гр.С. №7 ет.5 да заплати на адвокатско дружество“Г. и Марков“ Булстат*********,гр.С.,район „К.С.“, бул. “М.“ №10 вх.2 ет.1 ап.12 сумата от 14 120 лева без ДДС възнаграждение по делото на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

 

ОСЪЖДА Д.А.С.,ЕГН:**********, А.А.С., ЕГН:**********, С.А.С., ЕГН:********** и  Б.А.С.,ЕГН:**********, четиримата  действащи чрез своя родител и законен представител А.С.Д., ЕГН:**********,*** заплатят солидарно на ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК *********, гр.С. №7 ет.5 сумата 11 837.93 лева разноски по делото съобразно уважената част на исковете.

 

ОСЪЖДА Д.А.С.,ЕГН:**********, А.А.С., ЕГН:**********, С.А.С., ЕГН:********** и  Б.А.С.,ЕГН:**********, четиримата  действащи чрез своя родител и законен представител А.С.Д., ЕГН:**********,*** заплатят 300 лева разноски за вещи лица по сметка на Окръжен съд-Хасково.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдия :