МОТИВИ към Решение № 260014
от 13.01.2021 г., ПОСТАНОВЕНО ПО АНД № 1082/2020 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
Производството е по реда
на чл.375 и следващите от НПК.
Образувано е въз основа постановление на ЯРП, с което се
предлага обвиняемият Г.В. *** да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание глоба, на осн. чл.78а от НК.
Обвинението сочи, че В. е извършил престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 16.05.2020 г. около 14:10 ч. в центъра на с. С., общ. Т., обл. Я., чрез захващане с ръце около
тялото на Д. С. от с.
С.., обл. Я., и хвърлянето му назад и настрани
върху земята /прилагане на хватка от спорта „суплекс“/, е причинил на С. лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия в тилната област на главата, врата,
гърба и кръста; контузия на дясната ръка с наличие по задно-страничната
повърхност на лакътна става на охлузвания на кожата с болезнен травматичен оток
на меките тъкани в областта, и контузия на десния крак, с наличие по
предно-страничната повърхност на колянната става, на охлузвания на кожата с
болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди. Поради това, и предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, както и
обстоятелството, че от деянието не са причинени имуществени вреди, се предлага
спрямо него да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
В с.з. участващият
по делото прокурор поддържа обвинението така, както е предявено. Изложената в
постановлението фактическа обстановка намира за безспорно установена от събраните по делото доказателства и пледира
обвиняемият да бъде признат за виновен. По отношение на наказанието прокурорът счита, в случая са налице
предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и
предлага на обвиняемия да се
наложи административно наказание глоба в минимален размер от 1000 лева.
Обв. В.,
редовно призован, участва лично в съдебно заседание. Дава подробни обяснения по
обвинението, в които сочи, че действително е повалил С. на земята по описания в
постановлението на прокуратурата начин. Не се признава за виновен и намира
поведението си за оправдано. В тази връзка излага, че според характеровите
особености и темперанта си, е реагирал адекватно на действията на пострадалия,
за когото твърди, че спирайки автомобила си пред неговия, е препятствал
възможността му да продължи движението си, че се насочил към него и отправил
ругатни по негов адрес.
Редовно упълномощеният защитник – адвокат оспорва изцяло залегналите в постановлението
фактически положения, като счита, че доказателствената съвкупност е
противоречива и разкрива различна от описаната в него фактология. Основавайки
се главно на обясненията на обвиняемия относно посоката на движение на двата
автомобила, поведението на пострадалия и причините за извършване на деянието, защитата
намира, че липсват убедителни доказателства телесните увреждания да са причинени
по хулигански подбуди и застъпва становище, че се касае за престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. По тези
съображения намира обвинението за недоказано, а деянието за несъставомерно и пледира
за постановяване на оправдателно решение. Алтернативно претендира за определяне
размера на наказанието глоба в минимален размер.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият и свид. С. се
познавали визуално по повод дейността на обвиняемия, свързана с изкупуване на
автомобили, а и поради обстоятелството, че свидетелят живеел в с. С., обл. Я.,
в околностите на което обвиняемият стопанисвал язовир. Св. С. ползвал л.а. „***“
с рег. № ***, а обвиняемият ползвал л.а. „***“ и джип, които управлявали при
необходимост и с които се придвижвали в селото. Около ***през 2020г. при
управление на ползваните от тях автомобили двамата се срещнали в селото и В. направил
забележка на С., защото смятал, че последният не бил подал мигач.
На 16.05.2020 г. при упрвление на ползваните от тях автомобили двамата отново се
срещнали в с. С., обл. Я.. В. управлявал горепосочения л.а. „***“, движейки се
по главната улица в селото, а св. С. управлявал л.а. „***“ по улица, водеща към
тази, по която се движел обвиняемия. В автомобила на обвиняемия пътувала св. П.,
а в този на свидетеля С. пътувала малолетната му дъщеря Д*. На кръстовището на
двете улици С. предприел маневра завой наляво, като по същото време към
кръстовището и отляво спрямо автомобила на свидетеля, с бърза скорост
приближавал обвиняемият с упрвлявания от него автомобил. Преди кръстовището обвиняемият
рязко намалил скоростта и спрял, а С* извършил маневрата и продължил по пътя си
в посока, обратна на посоката на движение на обвинямия. Тогава обвиняемият направил обратен завой и с бърза скорост потеглил след свидетеля. В огледалото за
обратно виждане С. видял следващия го автомобил и около 14.10 часа
спрял в центъра на селото плътно вдясно в лентата си за движение. Слязъл от автомобила
и се отправил в посоката, от която приближавал обвиняемия. В този момент зад
неговия автомобил спрял и обв. В., който също излязъл от автомобила, приближил
се до С. и непосредствено след това му нанесъл удар с ръка в областта на
главата. Веднага след това В. минал зад гърба на свидетеля,
захванал го с ръце около тялото, повдигнал го и го хвърлил назад и настрани
върху земята, прилагайки му прийом от свободната борба. В резултат на това на
св. С. били причинени контузия в тилната област на главата, врата, гърба и
кръста; контузия на дясната ръка с наличие на охлузвания на кожата по
задностраничната повърхност на лакътна става и с болезнен травматичен оток на
меките тъкани в същата област, както и контузия на десния крак с наличие на
охлузвания на кожата по предно-страничната повърхност на колянната става с
болезнен травматичен оток на меките тъкани в същата област, които по съвкупност
са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. След
като повалил свидетеля на земята, обвиняемият го затиснал с тялото си и му
казал: „Сега к"во ше прайш?!“. Междувременно от автомобила на свидетеля
излязла малолетната му дъщеря, която наблюдавала случващото се и плачела. На
място последователно пристигнали и свидетелите Д* и Е*, които се намесили и
предотвратили развитието на конфликта.
Обв. В.,
роден на ***г., е 33-годишен, със средно образование и към момента на
извършване на деянието е осъждан за престъпление от общ характер по транспорта
- по чл.343, ал.3,, б. „б“ вр. ал.1 б. „в“ от НК – с присъдата по НОХД № ***.
на ЯОС, но за това си осъждане е реабилитиран по право. Присъдата е влязла в
сила на 12.11.2007г. и с нея му е наложено наказание от една година лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години. До
изтичане на определения с присъдата тригодишен изпитателен срок на 12.11.2010г.
обвиняемият не е извършил друго престъпление, поради което на 13.11.2010г. за
осъждането е настъпила реабилитация по право в хипотезата на чл.86, ал.1, т.1 и
т.3 от НК.
Обвиняемият
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV
от НК.
На основание чл.378, ал.2 от НПК,
горната фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на
обвиняемия, дадени по време на съдебното следствие, както и от събраните в ДП
доказателства - отчасти от показанията на св. П., от показанията на свидетелите
С., Др. Д*, Ат. Е* и А*в, от заключенията на вещите лица, изготвили назначените
съдебномедицинска и видеотехнически експертизи, както и от писмените
доказателства по делото, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда. Същевременно,
горепосочената доказателствена съвкупност не сочи за наличието на нови факти
или на факти, различни от изложените в прокурорския акт.
Съдът не даде вяра единствено на обясненията на обвиняемия и на показанията
на св. П. в частта им относно обстоятелството, че постр. С. пръв посегнал да
нанесе удар на обвиняемия, тъй като тази им част същите се опровергават по категоричен
начин от заключенията на ВТЕ, видно от които констатираното вдигане лявата ръка
нагоре от водача на л.а. „***“ е извършено докато обвиняемият е бил в
автомобила си, поради което, а и с оглед посоката на движение на ръката –
нагоре, очевидно това му действие не е било насочено срещу телесната
неприкосновеност на обвиняемия.
Показанията на свидетелите неочевидци Николов и Осман не установяват
правнолеревантни факти, поради което се взеха предвид дотоклова, доколкото
допринасят за всестранното изясняване на делото от фактическа страна.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
И от обективна, и от
субективна страна, обв. В. е
осъществил състава на престъплението
по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като на
16.05.2020 г. около
14:10 ч. в центъра на с. С*,
общ. Т*, обл. Я*, чрез захващане с ръце около
тялото на Д* С. от с. *, обл. Я*, и хвърлянето му назад и настрани
върху земята /прилагане на хватка от спорта „суплекс“/, е причинил на С. лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия в тилната област на главата, врата,
гърба и кръста; контузия на дясната ръка с наличие по задно-страничната
повърхност на лакътна става на охлузвания на кожата с болезнен травматичен оток
на меките тъкани в областта, и контузия на десния крак, с наличие по
предно-страничната повърхност на колянната става, на охлузвания на кожата с
болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст от наказателния
закон, чието авторство се установява по безспорен начин от събраните в хода на
наказателното производство доказателства, включително и от обясненията на самия
обвиняем в съдебна фаза в кредитираната им част.
Осъщественото от обвиняемия деяние
покрива всички обективни признаци от състава на чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, криминализиращ
причиняването на лека телесна повреда по хулигански подбуди, първо, защото вследствие приложения от
него по отношение на св. С. прийом от свободната борба, изразяващ се в захващане с ръце тялото на пострадалия и хвърлянето му назад и настрани
върху земята, на последния са причинени описаните по-горе телесни увреждания, а именно, контузия в тилната област на
главата, врата, гърба и кръста; контузия на дясната ръка с наличие по
задно-страничната повърхност на лакътна става на охлузвания на кожата с
болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта, и контузия на десния
крак, с наличие по предно-страничната повърхност на колянната става, на
охлузвания на кожата с болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта, които по съвкупност са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. Т.е., обективно, в резултат от действията на обвиняемия, на св. С. е причинена лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Съдът
счита, че деянието на обвиняемия покрива и квалифициращия признак на т.12 от
чл.131, ал.1 от НК, като намира, че описаните телесни увреждания са причинени по хулигански подбуди. Според правната теория, квалификацията телесна
повреда „по хулигански подбуди“ е налице, когато чрез причиняване на
съответното телесно увреждане деецът цели да покаже явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. При
него, както е и в настоящия случай, липсват лични отношения между извършителя и
пострадалия, като вражда, завист и др. Характерно за него е, че то се
съпровожда от хулигански действия, които са подтикнали дееца да посегне на
телесната неприкосновеност на индивида, като изпълнителното деяние е част от
хулиганското поведение. Или, субектът осъществява едно или няколко непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, а деянието, с което е причинено телесното увреждане, е едно от тези
действия.
Безспорно е установено, че обв. В.
е зрял 33-годишен мъж със средно образование и до инцидента познавал бегло пострадалия.
Въпреки това, същият не просто е подходил по начин, несъответстващ на зрелостта
и житейския му опит (не се поинтересувал от причината, поради която С. е спрял
на платното и не направил опит за провеждане на какъвто и да било разговор с
него), а е реализирал действия по директно физическо нападение, нанасяйки му
първо удар в областта на главата, и непосредствено след това, прилагайки
сравнително опасен за пострадалия прийом от свободната борба, който сам по себе
си е демонстрация на превъзходство, израз на неуважение към обществото и установените норми на общуване. Проявил е неоправдана и непровокирана агресия към друг участник в
движението, афиширал
е пренебрежителното си отношение към обществото и установените норми на
общуване, и е проявил грубо незачитане на човешката личност. При това, деянието е извършено на обществено място
– в центъра на с. С*, обл. Я*, и публично - в присъствието на малолетното дете
на пострадалия, на св. П. и на св. Д*. Отделно, видно от показанията на св. П.
и от заключенията на назначените в ДП ВТЕ, нанасянето на телесните увреждания е
било съпроводено от други хулигански действия, изразяващи се в буйство – обв. В.
рязко сменил посоката си на движение и с висока скорост в центъра на населеното
място потеглил след св. С., очевидно с намерение да го настигне и да му потърси
сметка за поведението на пътя. Довод в подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че начинът на спиране на пострадалия на пътя – плътно вдясно в
лентата му за движение, който е безспорно установен от заключенията на ВТЕ, по
никакъв начин не е препятствал възможността на обвиняемия да продължи
движението си, ако е възнамерявал да го стори, както неонователно излага
защитата. Поради това и след като причиняването на телесните увреждания на
пострадалия е било съпроводено от други непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, и телесното
увреждане е едно от тези действия, е налице хулигански мотив за нанасянето му.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Имайки предвид начина на
нанасяне на уврежданията и използвания от обвиняемия прийом – чрез захващане с ръце тялото на пострадалия, видигането
му и хвърлянето
му назад и настрани върху земята, несъмнено
обвиняемият ясно е
съзнавал, че действията му са от
естество да причинят описаните по-горе
телесни увреждания на пострадалия, предвиждал е настъпването на тези последици и пряко е целял това.
Освен това,
обвиняемият е целял
по този начин да демонстрира своето превъзходство, да изрази пренебрежителното си отношение и да покаже, че стои над установените морално-етични норми за
обществено поведение. Хулиганският мотив за извършване на деянието се изразява
в демонстрация на явно неуважение към обществото и незачитане на човешката
личност чрез употребата на неоправдана агресия по отношение на свидетеля Стаффуца.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За
извършеното от обвиняемия умишлено престъпление законът предвижда наказание до
три години лишаване от свобода. Както
се посочи по-горе, за осъждането по НОХД № ***. на ЯОС обвинаяемият е
реабилитиран по право, и доколкото в случая нормативно не е установено
противното, по силата на чл.85, ал.1 от НК същият се счита за неосъждан по
силата на закона. В. не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,
раздел ІV от НК. Поради това и след
като от деянието не са причинени имуществени вреди, спрямо него са налице
законовите предпоставки на императивната норма на чл.78а, ал.1 от НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба от 1000 до 5000 лева.
В очертаните от закона рамки на
наказанието съдът наложи на обвиняемия административно наказание глоба от 2200
лева, чийто размер определи под средния на предвиденото в закона такъв, давайки
лек превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства – чистото съдебно минало и дадените в съдебна фаза обяснения,
с които в известна степен допринася за разкриване обективната истина по делото.
В досъдебва фаза същият се е възползвал от правото да не дава обяснения, а в
съдебна фаза не проявява и критичност към извършеното, поради което липсват
други смекчаващи отговорността му обстоятелства. От друга страна, данните за
личността му, съдържащи се в приложената по делото справка за съдимост, видно
от които, макар да е реабилитиран, същият е бил осъждан за престъпление от общ
характер, налагат извод, че извършването на противоправни деяния не е нещо
напълно неприсъщо за него. Поради това и
като отчете обстоятелствата, свързани с времето, мястото и начина на извършване
на деянието, както и с броя на причинените на пострадалия телесни увреждания и
начина на причиняването им, съдът намери, че в случая не е налице значителен
превес на смекчаващите отговорносття обстоятелства, обосноваващ определяне
размера на наказанието в законовия минимум от 1000 лева.
При този
изход на делото, тъй като обвиняемият беше признат за виновен, на основание
чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по делото
разноски за изготвяне на ВТЕ и СМЕ общо в размер на 584,47 лева, вносими в
приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я..
По тези съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: