РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Ардино, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян М. Ц.
при участието на секретаря Неше Т. Исмаил
като разгледа докладваното от Боян М. Ц. Административно наказателно дело
№ 20255110200021 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, като делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в съответствие с
указанията, дадени в мотивите на решение № 1525/16.07.2025г., постановено
по КАНД № 274/2025 г., I – касационен състав по описа на Административен
съд-КърджА..
Производството е образувано по жалба на Ю. Г. А., ЕГН **********
срещу Наказателно постановление № 24-0238-000285/27.08.2024 г., издадено
от Началник РУ в ОДМВР - КърджА., РУ - Ардино, с което на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000,00 лв. / две хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че същото е издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения, които ограничават правото му на защита, също така,
че е издадено в противоречие със закона. Счита атакуваното НП за
материално и процесуално незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
адв. К. Н., адв. М. Б. и адв. И. Ц., моли се атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено. Поддържа се, че в хода на
административнонаказателното производство при издаване на АУАН и НП от
административнонаказващия орган са допуснати многобройни съществени
нарушения на процесуалните правила, които нарушения са рефлектирА. и
върху законосъобразността на процесното НП, както и нарушения на
материалния закон, които са предпоставка за отмяна на обжалваното НП.
1
Претендират се разноски.
В съдебното заседание въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител.
Районна прокуратура - КърджА., ТО-Ардино, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 08.08.2024 г. по разпореждане на началника на РУ – Ардино,
полицейският служител свидетелят А. З. Б., около 20:23 ч. спрял за проверка
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 63 АМГ“, с рег. № ****** АЕ
управляван от жалбоподателя, собственост на Вангел Янев – „Ани 2“ ООД, гр.
Карлово, поради съмнения, че водачът е под въздействието на наркотични
вещества. На проверката присъствА. и полицейските служители свидетелите
Е. С. Н., Е. М. К. и Е. В. К.. Установено било, че водачът не притежава вА.дна
застраховка „Гражданска отговорност“, автомобилът е с прекратена
регистрация, жалбоподателя не носи в себе си свидетелство за управление на
МПС, свидетелство за регистрация на МПС и лична карта. По така
установените нарушение полицейските служители взели административно
отношение. Жалбоподателят бил тестван с техническо средство за нА.чието за
употреба на алкохол, като бил отчетен нулев резултат. Жалбоподателят бил
поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо
средство, но последният отказал теста.
Поради направения отказ на ****** бил издаден талон за медицинско
изследване № 0180085 с отбелязване, че следва да се яви във ФСМП - Ардино
за медицинско и химическо изследване в срок до 22:00 ч., като талонът му бил
връчен в 21:45 ч..
За констатациите от извършената проверка свидетелят Е. К. съставил
против водача на лекия автомобил Ю. Г. А., АУАН серия GA с бланков №
1331205/08.08.2024 г., в който квА.фицирал установеното нарушение по чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта, както и да
му бъде връчен препис от същия. Като свидетел по отказа в АУАН бил посочен
свидетелят А. З. Б..
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
Наказателно постановление № 24-0238-000285/27.08.2024 г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР - КърджА., РУ - Ардино, с което жалбоподателят бил
санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП с наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2 000,00 лв. / две хиляди лева/
и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите.
2
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59,
ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при нА.чие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: Настоящото производство е от
административнонаказателен характер. Същественото при него е да се
установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дА. това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и
дА. е извършено от него виновно. В тежест на административнонаказващия
орган, тъй като именно той е субектът на административнонаказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление, както и сроковете за реА.зиране на
административнонаказателното преследване. В тази насока, настоящият
състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административнонаказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно
съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или
издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дА. има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е
необходимо да се произнася по същество относно извършването на
административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът
следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на
НП и спазването на сроковете за реА.зиране на
административнонаказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила
(тоест има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното
производство по обжалване на НП административнонаказващият орган не
успее да докаже извършването на нарушението или авторството на
нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е
законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и
компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на
нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 от ЗАНН).
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
3
настоящият състав установи следното:
При така изяснената фактическа обстановка, според съда в хода на
производството административнонаказващият орган /АНО/ е допуснал
процесуални нарушения при установяване на административното нарушение
и по-конкретно при предявяване и връчване на препис от акта за установяване
на нарушението, които опорочават издаденото, въз основа на този акт,
наказателно постановление. Допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила - чл. 43, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН. Според
посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се запознае
със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия
орган, когато промени адреса си, както и при подписване на акта на
нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва
датата на неговото подписване. Целта на връчването на препис от акта е да
запознае лицето с образуваното спрямо него административнонаказателно
производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде
възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства.
Установяването на тези обстоятелства, както и че актът е бил предявен на
нарушителя и му е дадена възможност да се запознае със съдържанието му,
подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В конкретния
случай свидетелите Е. К. и А. Б. разпитани в хода на съдебното следствие
заявяват, че нарушителят отказал да подпише акта и да получи екземпляр от
същия, както и че липсва положен подпис от свидетеля по отказа, а именно от
свидетеля А. Б., като посочват, че липсващият подпис се дължи на допусната
от тях грешка при изготвянето му. От приобщения по делото АУАН серия GA
с бланков № 1331205/08.08.2024 г. е видно, че в графа нарушител, липсва
подпис на жалбоподателя, както и каквото и да е друго отбелязване,
разписката също не е подписана от жалбоподателя. Липсва и положен подпис
от А. Б., посоченият свидетел по отказа. Съгласно императивните разпоредби
на чл. 43, ал. 1, ал. 2 и ал.5 от ЗАНН, актосъставителят е длъжен да извърши
две действия: Да предяви акта на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише, и Да връчи препис от акта на нарушителя,
като за всяко едно от тези две действия следва да е нА.це надлежно
удостоверяване, че са извършени чрез полагането на подписи от нарушителя в
съответните разписки, предвидени в акта за всяко от посочените по-горе
действия или чрез удостоверяването за всяко едно от тях поотделно, че е нА.це
отказ на нарушителя - да подпише акта и да получи препис от него, и то
изрично посочени в съответните части в акта. Разписката за предявяване за
подпис на нарушителя на акта и разписката за връчване на препис от акта на
нарушителя следва да съдържат съответното удостоверяване. В случая липсва
отбелязване в тези разписки с ръкописен текст от актосъставителя, че е нА.це
отказ на нарушителя да подпише акта и да получи препис от акта. Разписките
са тези, които установяват, че актът е предявен на нарушителя срещу подпис и
че е връчен препис от него на нарушителя срещу подпис, както и че е нА.це
отказ за подписване на акта от нарушителя и отказ за получаване на препис от
акта, удостоверени с подпис на свидетел. Действията по предявяване на акта
на нарушителя, връчване на препис от акта, респ. отказите на нарушителя да
4
подпише акта и да получи препис от него не могат да се установяват със
свидетелски показания, а следва да бъдат изрично удостоверени съгласно
посочените императивните разпоредби, което в случая не е нА.це. / В този
смисъл Решение № 61/25.02.2016 г., по КАНД № 6/2016 г. по описа на
Административен съд – Смолян/. В случая допуснатото нарушение е от
категорията на абсолютните, водещи до незаконосъобразност на акта, които
не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на НП по реда на чл.
53, ал.2 от ЗАНН. Като последица от изложеното наказателното
постановление, следва да бъде отменено само на това основание, без да се
обсъждат останА.те посочени в жалбата основание за отмяна на процесното
НП. Тук следва да се посочи критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила. Нарушението е съществено, когато ако
не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса,
или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е
фаза на процеса. В случая нарушението по чл. 43, ал.1, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН се
е отразило върху цялото производство, като се има предвид, че съгласно чл.
36, ал.1 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение. Всички гореизброени разпоредби на ЗАНН са все процесуални
гаранции за осъществяване правото на защита на наказаното лице и затова
нарушаването им винаги се преценява като съществено нарушение на
процесуалните правила и е основание за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.
144 от АПК, вр. чл. 78 от ГПК жалбоподателят има право на разноски и
възнаграждение за един адвокат.
При първото разглеждане на делото по АНД № 50/2024 г. по описа на
Районен съд – Ардино се претендират разноски в размер на 600,00 лв.
/шестстотин лева/ съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие /л. 7 по делото/, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Пред касационна инстанция - КАНД № 274/2025 г., I – касационен
състав по описа на Административен съд-КърджА., касаторът е представляван
от двама адвокати, като се претендират разноски в размер на 600,00 лв.
/шестстотин лева/, съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 5 по
делото/, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, както и в размер на
1000,00 лв. /хиляда лева/, съгласно договор за правна защита и съдействие /л.
33 по делото/, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Необходимо е
да се посочи, че макар съгласно приложеното пълномощно /л. 5 по делото/,
като упълномощен адвокат да представлява жалбоподателя пред касационна
инстанция да е посочен адв. М. Б., съгласно договор за правна защита и
съдействие, адвокатът получил адвокатското възнаграждение в брой е адв. Д.
Й. К., тоест липсват доказателства за заплатено възнаграждение в полза на
адв. М. Б. от жалбоподателя.
От страна на административнонаказващия орган, както пред
първоинстанционния съд, така и пред касационна инстанция, на основание
5
чл.63д, ал.2 от ЗАНН, е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждения. Във връзка с това възражение за
прекомерност, съдът намира следното:
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 18.02.2025 г.) , ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение. В случая, наложеното административно наказание с процесното
наказателно постановление е глоба, в размер на 2 000,00 лв. /две хиляди/, при
което, конкретно приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1
от 9.07.2004 г., съгласно която, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес от 1 000,00 до 10 000,00 лв.,
адвокатското възнаграждение се определя на 400,00 лева плюс 10% за
горницата над 1 000,00 лв. Така, определено съобразно посочената
разпоредба, адвокатското възнаграждение за всяка от двете съдебни
инстанции е в размер на 500,00 лв. /петстотин/, или общо е размер на 1 000,00
лв. /хиляда лева/, като настоящият съдебен състав намира, че именно до този
размер следва да бъде редуцирано същото. Следва да се добави, че пред
първоинстанционния съд делото е проведено в две открити съдебни
заседания, в които упълномощеният от жалбоподателя адвокат не се е явил, а
представил писмени молби по хода производството, като съдът намира, че
размерът на това адвокатско възнаграждение от 500,00 лв. /петстотин лева/, се
явява обоснован и справедлив, както и напълно адекватен на осъществената
правна защита и съдействие по делото. Пред касационна инстанция е
проведен само едно открито съдебно заседание, в което ангажираните от
касатора двама адвокати са се явили и са изложили доводи и съображения в
подкрепа на касационната жалба, но това не може да обуслови по-висок
размер на адвокатското възнаграждение, като съдът намира, че на касатора
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 500,00 лв.
/петстотин лева/ - по договор за правна защита и съдействие /л. 33 по делото/,
който се явява обоснован и справедлив, както и напълно съответстващ на
осъществената правна защита и съдействие по делото. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение и в двете съдебни инстанции е
основателно, поради което в полза на жалбоподателя следва да бъде
присъдено такова, в размер на 500,00 /петстотин лева/, за всяка съдебна
инстанция..
При второто разглеждане на делото по АНД 21/2025 г. по описа на
Районен съд – Ардино, жалбоподателят е представляван по пълномощие от
трима адвокати, като се претендират разноски в размер на 1 000,00 лв. /хиляда
лева/, съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 20 по делото/, за
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, както и в размер на 600,00 лв.
/шестстотин лева/, съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 21 по
делото/, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Като и тук следва да
се посочи, че макар съгласно приложеното пълномощно /л. 21 по делото/, като
6
упълномощен адвокат да представлява жалбоподателя пред настоящата
съдебна инстанция да е посочен адв. М. Б., съгласно договор за правна защита
и съдействие, адвокатът получил адвокатското възнаграждение в брой е адв.
Д. Й. К., тоест отново липсват доказателства за заплатено възнаграждение в
полза на адв. М. Б. от жалбоподателя.
С оглед на горепосоченото, следва на жалбоподателя да се присъди
адвокатско възнаграждение заплатено в брой по договор за правна защита и
съдействие /л. 20 по делото/, в размер на 1 000,00 лв. /хиляда лева/.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0238-000285/27.08.2024 г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР - КърджА., РУ - Ардино, с което на Ю. Г.
А., ЕГН ********** от гр. ****************** на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2
000,00 лв. / две хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – КърджА. ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Г. А., ЕГН
********** от гр. **********************, сумата в размер на 2 000,00 лв.
/две хиляди лева/, представляваща направените в съдебното производство
разноски, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - КърджА. по реда на глава 12 от АПК в 14 - дневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
7