Определение по дело №787/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260924
Дата: 15 април 2021 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20215300500787
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта

                             О П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 260924

 

                                 гр.Пловдив, 15. 04. 2021 г.

 

                                     В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в закритото заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа  година,  в състав:

 

                        Председател:   Светлана Изева 

                                                    Членове:  Радостина Стефанова

                                                                        Светлана Станева

 

като разгледа  

докладваното от съдия Радостина Стефанова

възз.ч.гр.д.№ 787/2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  е по реда на чл.274 във вр. с        чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от П.В.Н., ЕГН – **********,***, чрез адв. Т.Т., против протоколно Определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.02.2021г., с което е оставено без уважение направеното от него искане за спиране на производството по гр.д.№ 6068/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с. Моли да бъде отменено и да се постанови спиране на производството на осн. чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до влизане в сила на акт по НОХД № 5598/2019г. по описа на Районен съд –Пловдив поради преюдициалност по отношение на факта на плащане на издръжка за периода м.11,2016г. до м.06,2018г, за което е повдигнато обвинение по чл.183 ал.1 от НК.

Въззиваемата страна В.В.П., ЕГН – **********, в качеството на законен представител на Н.П.Н., ЕГН – **********, чрез адв. К.Г., не депозира писмен отговор.

ПдОС – V  възз.гр.с., намира, че частната жалба е  подадена в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, неподлежащ на обжалване.

Пред Районен съд – Пловдив от П.В.Н. против В.В.П., в качеството на законен представител на Н.П.Н., е предявен иск на осн. чл.439 във вр. с чл.124 от ГПК. В открито съдебно заседание на 18.02.2021г. е направил искане за спиране производството до влизане в сила на акт по НОХД № 5598/2019г. по описа на Районен съд –Пловдив поради преюдициалност по отношение на факта на плащане на издръжка за периода м.11,2016г. до м.06,2018г, за което е повдигнато обвинение по чл.183 ал.1 от НК.

Районният съд, за да остави без уважение искането за спиране е цитирал разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4  ГПК, която  предвижда, че спиране на производство по делото се постановява, когато в същия или в друг съд се разглежда спор, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Посочил е, че връзка на преюдициалност е налице в случай, че решението по едното от делата обуславя изхода на спора по другото гражданско дело и то ако оспореното правоотношение по първото дело не е част от предмета на делото, за което се иска спиране на производството. Законодателят е придал правно значение за спиране на съдебното производство в посочената хипотеза само при наличието на преюдициалност между делата, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване е от значение за изхода на висящия правен спор. Висящността на посоченото по-горе наказателно производство не обуславя изхода на спора по делото, която да налага спиране на производството. Позовал се е и на правната норма чл. 300 от ГПК, която регламентира, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския досежно това дали е извършено деянието и негова противоправност, и виновност на дееца, и то за съда, който разглежда гражданскоправните последици от деянието. Предвид на тези  аргументи е наложил правен извод, че липсва преюдициалност на двата спора. След постановяването на определението изрично е указал, че не подлежи на обжалване.

С частната жалба П.В.Н. възразява, че Районният съд неправилно е оставил без уважение искането за спиране на производството, като е приел, че не е налице преюдиалност. Излага съображения в насока, че е налице твърдяната преюдициална връзка между двете  образувани дела.

Въззивната инстанция  намира, че подадената частна жалба не подлежи на разглеждане, а образуваното производство следва да се прекрати. Съобразно нормата на чл.274 ал.1 от ГПК – Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1/. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и 2/. в случаите, изрично посочени в закона. От съдържанието на атакувания акт се налага извод, че същото не само не прегражда хода на производството, а обратното, в откритото съдебно заседание след постановяването на отказа за спиране, делото е продължило с допускане на поисканата от ищеца П.В.Н. съдебно-счетоводна експертиза.

На следващо място, определението не е обжалваемо и на някое от основанията изрично посочени в ГПК /например: чл.129 ал.3 от ГПК, чл.70 ал.2 от ГПК и др./.

По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.

 

             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Оставя без разглеждане подадената частна жалба от П.В.Н., ЕГН – **********,***, чрез адв. Т.Т., против протоколно Определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.02.2021г., с което е оставено без уважение направеното от него искане за спиране на производството по гр.д.№ 6068/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с. на осн. чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до влизане в сила на акт по НОХД № 5598/2019г. по описа на Районен съд –Пловдив за което е повдигнато обвинение по чл.183 ал.1 от НК, поради преюдициалност по отношение на факта на плащане на издръжка на детето Н.П.Н. ЕГН – **********, за периода м.11,2016г. до м.06,2018г.

Прекратява производството по възз.ч.гр.д.№ 787/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.

 

             

        Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив,  в  едноседмичен срок  от връчването.

 

 

                                      Председател:

 

                                             Членове: