№ 24698
гр. София, 22.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110128498 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на М. И. И. срещу 28-мо С У "А К".
При извършена служебна проверка редовността на исковата молба съдът констатира, че
същата е редовна.
Съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1. ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, както следва:
1. Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 07.09.2016г. е работила при
ответника на длъжност „старши учител общообразователен учебен предмет –
икономически дисциплини“, като трудовото правоотношение било прекратено на
01.07.2019г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Заявява, че преди прекратяване на
трудовото правоотношение – 14.04.2019г. е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като преди това повече от 10 години е работила в
системата на образованието, поради което счита, че й се дължи обезщетение в размер
на 10 брутни работни заплати. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от
13913,60 лв. - обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 31.05.2022г. до окончателното плащане и 4116,44 лв.
– мораторна лихва за периода от 02.07.2019г. до 31.05.2022г.
2. Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
1
който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че през посочения в
исковата молба период между страните е съществувало трудово правоотношение,
което е прекратено на 01.07.2019г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Възразява, че
въз основа изявление на ищцата от 28.06.2019г. ищцата е отказала да получи
претендираното обезщетение. Мотивира тезата, че с извършения отказ ищцата е
отложила упражняването на правото си да получи обезщетение при следващ
работодател, поради което задължено лице се явявал СПГ по туризъм. Отрича ищцата
да е прослужила последните 10 години на длъжност педагогически специалист, като се
позовава на това, че през периода от 06.10.2015г. до 01.07.2016г. същата е заемала
длъжността „помощник директор“ АСД в С У С К и М, гр. К Счита, че не е налице
забава. Моли за отхвърляне на предявените искове.
3. Предявените искове са с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 219, ал. 6 ЗПУО и
по чл. 86 ЗЗД.
4. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения,
на които основава своите искания или възражения.
По иска по чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 219, ал. 6 ЗПУО е в тежест на ищцата да докаже
наличието на трудово правоотношение между страните; че същото е прекратено, както и че
към момента на прекратяването е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст; че през последните 10 години от трудовия стаж е заемала длъжност на
педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от
системата на предучилищното и училищното образование (в т.ч. че през периода през който
е заемала длъжността „помощник директор“ АСД в С У С К и М, гр. Ке изпълнявала норма
преподавателска работа).
По иска по чл. 86 ЗЗД е в тежест на ищцата да докаже наличието на главно
задължение и изпадане на длъжника в забава.
5. Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
наличието на трудово правоотношение, по което в периода от 07.09.2016г. до
01.07.2019г. ищцата е заемала при ответника длъжността „старши учител
общообразователен учебен предмет – икономически дисциплини“.
че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.07.2019г.,
на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ след придобиване от ищцата на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
че размерът на последно полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение,
изчислено на база пълен отработен месец, се равнява на 1391,36 лв.
II. 1. ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора към нея писмени доказателства.
2
2. ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение (СУ) на ответника, по силата на което да
се снабди с документите, посочени в отговора на исковата молба, СЛЕД представяне на
вносна бележка по делото за внесена държавна такса по сметка на СРС за издаване на СУ,
като му ПРЕДОСТАВЯ възможност да представи проект на съдебно удостоверение.
III. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че
то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
3
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
IV. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.02.2023г. от 11:00 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4