РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Дулово, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Веселинка В. Русева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №
20223410100327 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са Обективно съедниени искове с правно основание чл. 232,
ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът В. С. П. с ЕГН **********, от гр.*****, твърди, че с
постановление за възлагане на недвижим имот от 11.12.2019г. е придобил ½
ид.част от ПИ с идентификатор *****, целият с площ от 10.000 дка, находящ
се в местността ***, в землището на с. *** общ.Дулово. Същият месец се
срещнал с ответника Г.С.К. и му показал документа си за собственост. За
стопанската 2019/2020 г. вече имало действащ договор за имота, сключен
между ответника и другият съсобственик Г.А.С..
Ищецът и ответникът се договорили за наем за следващата стопанска
2020/2021г., като неформално се разбрали задължението да бъде заплатено
преди започването й. на 06.04.2020г. Г.С. сключил с ответника договор за
наем на земеделска земя, по силата на който наемодателят се задължил да
предостави на наемателя за временно възмездно ползване целият ПИ с
идентификатор ***** за срок от една година, срещу наемно плащане в размер
на 100 лв./дка. Наемната цена следвало да бъде платена след приключване на
стопанската година, тоест на 01.10.2021г.
Въпреки договорката, наемателят не изпълнил своето задължение за
плащане на наемната цена. Това не било сторено и до настоящият момент.
Ищецът многократно разговарял по телефона с ответника, като го подканял
да му изплати полагащият му се наем. След връчена покана за доброволно
изпълнение, получена на 10.06.2021г., ответникът платил на ищеца на
1
28.06.2021 г. наемната цена само за стопанската 2019/2020г.
За стопанската 2020/2021г. наемната цена не била платена и до момента
на подаване на исковата молба. Сумата която ответникът дължал на ищеца
била в размер на 500 лв. за ½ ид.част от ПИ с идентификатор *****.
С оглед на това, че ответникът не изпълнил в срок договорното си
задължение, той е изпаднал в забава и дължал мораторна лихва за периода от
01.10.2021г. до 25.07.2022г. в размер на 41.39 лв.
Ищецът счита, че поради неизпълнението на ответника на поето
задължение за плащане на дължим наем, за него е налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка иска от съда да
постанови неприсъствено решение, с което да осъди ответника да му заплати:
- сума в общ размер от 500 лева, представляваща дължим и неплатен
наем за стопанската 2020/2021година, за ½ ид.част от земеделска земя, имот
от ДПФ № ***, с площ от 10.000 дка, трета категория, находяща се в
местността ***, в землището на с.*** общ.Дулово, ПИ с идентификатор
*****;
-сумата от 41.39 лв., представляваща дължима мораторна лихва за забава
за периода от 01.10.2021г. до 25.07.2022г.;
-законна лихва върху главницата от 500 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на дължимата сума.
Претендира присъждане на разноски. Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗП Г.С.К. с ЕИК **********, от
с.*** ул. *** общ.Дулово, обл.Силистра, не взема становище по предявените
искове.
В съдебно заседание ищецът не се явява, депозира молба с която заявява
че след предявяване на исковата молба, на 18.11.202г. ответникът му е
заплатил претендираните главница и мораторна лихва, но не му е заплатил
дължимата законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане направено на 18.11.2022г. Не са му
заплатени и разноските които е направил по делото.
Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск
за главница и мораторна лихва като погасени чрез плащане в хода на процеса,
и да му присъди законната лихва върху главница от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, и разноските за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
В условията на евентуалност е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение, ако са налице предпоставки по чл.238 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, като
няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира,
2
че същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението си към
ищеца по основание и в претендираният размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
За установяване основателността на претенцията си, ищецът е
представил в заверени копия на Постановление за възлагане не недвижим
имот от 11.12.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна,
Договор за наем на недвижим имот от 06.04.2020г., Покана за доброволно
изпълнение от 05.05.2021г., и Известие за доставяне, получено на 10.06.2021г.
Видно от приложеният по делото отчет по сметка, на 28.06.2021г.
ответника е превел по банков път на ищеца на банковата сметка на последния
сумата от 500 лева, а като основание е посочил рента за 2019/2020 стопанска
година.
От представеният и приет като доказателство договор за наем на
недвижим имот от 06.04.2020г. се установява по безспорен начин че имот от
ДПФ № ***, с площ от 10.000 дка е нает за стопанската 2020/2021г. от
ответника при договорена наемна цена от 100 лева/дка.
С оглед на това съдът намира, че половината от наеманата цена за тази
стопанска година е дължим на ответника в качеството му на собственик на ½
от имот от ДПФ № ***.
Тези обстоятелства не се оспорва от ответника нито в срока за отговор,
нито в съдебно заседание.
При преценка на основателността на предявеният иск за главница в
размер на 500 лв. и за мораторна лихва за забава в размер на 41.39 лв. до
датата на подаване на исковата молба, следва да се вземе предвид
направеното от ищеца признание за извършено плащане на същите от страна
на ответника в хода на производство, след подаване на исковата молба.
Макар и извършено в хода на настоящото производство, съдът не може да не
отчете наличието на плащане по договора, което се претендира с предявения иск,
а е и длъжен да стори това съгласно разпоредбата на чл.235 ал.3 от от ГПК. С
извършване на плащането в пълен размер на главницата и лихвата за забава, макар
и закъсняло, ищцовите претенции стават неоснователни, тъй като с присъждане на
същата сума би се стигнало до плащане втори път за едно и също парично
задължение.
С оглед на това, съдът счита, че тези претенция са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Независимо, че се отхвърля главната претенция и акцесорната претенция по
чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава до датата на подаване на исковата молба, съдът
счита, че в настоящия случай претенцията за законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 27.07.2022г. до окончателното й плащане
– 18.11.2022г. следва да бъде разгледана и уважена.
Както се установи безспорно плащането на главницата от 500 лева и на
лихвата за забава в размер на 41.39лв. се случи в хода на настоящия процес, т.е.
3
след завеждане на иска.
За съда безспорно се установява също така, че така извършеното плащане
е закъсняло предвид обстоятелството, че е извършено след насрочване на
делото за първо съдебно заседание, но преди обявяването му за решаване.
От друга страна, съдът приема че с направеното плащане ответникът
признава исковите претенции на ищеца.
Предвид това обстоятелство, ответникът следва да понесе санкцията на
закона за закъснялото плащане като бъде уважен искът за законна лихва върху
главницата от 500 лева, считано от дата на подаване на исковата молба –
27.07.2022 г. до окончателното й плащане – 18.11.2022г., която изчислена с
помощта на ЕПИ „On-line“ калкулатор за законна лихва се равнява на 15.97 лв.
При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна
искане за присъждане на разноски, съдът намира, че ответникът дължи на
ищеца сторените такива на него по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 400 лева, тъй като с поведението си
(несвоевременното заплащане на претендираните суми) е станал причина за
образуване на настоящото производство.
Водим от горното, и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. П. с ЕГН **********, от гр.*****
против ЗП Г.С.К. с ЕИК **********, от с.*** ул. *** общ.Дулово,
обл.Силистра, искове за заплащане на сумата 500/петстотин/ лева
представляваща дължим и неплатен наем за стопанската 2020/2021година, за
½ ид.част от земеделска земя, имот от ДПФ № ***, с площ от 10.000 дка,
трета категория, находяща се в местността ***, в землището на с.***
общ.Дулово, ПИ с идентификатор ***** и на сумата от 41.39 лв./четиридесет
и един лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща дължима
мораторна лихва за забава за периода от 01.10.2021г. до 25.07.2022г., като
неоснователни поради извършено плащане в пълен размер в хода на
производството.
ОСЪЖДА ЗП Г.С.К. с ЕИК **********, от с.*** ул. *** общ.Дулово,
обл.Силистра да заплати на В. С. П. с ЕГН **********, от гр.*****, законна
лихва в размер на 15.97 лв./петнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/
върху главницата от 500 лева, за периода от 27.07.2022 г. до 18.11.2022 г.
ОСЪЖДА ЗП Г.С.К. с ЕИК **********, от с.*** ул. *** общ.Дулово,
обл.Силистра да заплати на В. С. П. с ЕГН **********, от гр.*****, сумата от
400/четиристотин/ лева направени по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
ЗП Г.С.К. с ЕИК **********, от с.*** ул. *** общ.Дулово, обл.Силистра
може да плати присъдените суми по посочената банкова сметка на ищеца:
4
IBAN:********, в „*****“
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението на страните пред Силистренският окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
5