Р Е Ш Е Н И Е
845/1.10.2018г.
01.10.2018
год.
Номер . . . . . . . Година
2018 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд
– Шумен седми състав
На 27 (двадесет
и седми) септември Година
2018
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2147
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно
съгласие,
образувано
по молба с правно основание чл. 50 от СК.
В
молбата си до съда молителите В.В.К. и И.Т.К. излагат, че са съпрузи от 15.05.1977
година. По време на брака си имали родено едно дете – понастоящем пълнолетно.
Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в
което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си.
Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие
без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри
представеното споразумение.
В
първото по делото заседание молителят К. се явява лично, а молителката К. се
представлява от пълномощник с изрично пълномощно и всеки от тях потвърждава
сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 15.05.1977 г.,
когато с акт №***/15.05.1977 г., съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в Община Шумен, сключват граждански брак. По време на брака имат
родено едно дете, имащо общ произход от молителите – понастоящем пълнолетната В.В.К.,
родена на *** г. (видно от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“).
Предвид
изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира,
че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50
от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите
споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи
на закона, поради което следва да бъде утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3
от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса
при допускане на развода в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи по
равно на молителите.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак, сключен на 15.05.1977 г. с акт № ***/15.05.1977 г. съставен от длъжностното
лице по гражданското състояние в Община Шумен, между В.В.К. с ЕГН **********,***
и И.Т.К. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. В.П. ***, ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между В.В.К. и И.Т.К. споразумение по чл.
51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:
1. След
прекратяването на брака И.Т.К. ЗАПАЗВА фамилното име – К..
2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след
прекратяването на брака.
3. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Варна, ул. „Г.Ж.” № 16, ет. 2, ап. 4, представляващо лична собственост на И.Т.К.,
се предоставя за ползване на И.Т.К..
4. Молителите са уредили всички свои имуществени
отношения и няма да имат бъдещи претенции един към друг.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лв., като
ОСЪЖДА В.В.К.
да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00
лева и И.Т.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ШРС сума в размер на 20,00 лева.
Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи
на обжалване.
Районен съдия: