Р
Е Ш Е
Н И Е
№ .....
гр.София, 23,07,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и седми май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Ваня Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова
гр. дело №4242 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Д.С.Д. срещу „З.А.“ АД, обективно съединени искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 100000,00лв., частично от 150000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по повод възникнало на 14,04,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 14,04,2017г., около 21:30 ч., в гр. София, лек автомобил, с марка „Тойота Авенсис“, с рег. № ******, управляван от А.И.Г.,***, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „България“ и в района на № 22-24 и участвал в пътнотранспортно произшествие с пресичащия платното за движение отдясно-наляво спрямо посоката на автомобила ищец. Поддържа произшествието да е настъпило поради противоправното и виновно поведение на водача на процесния автомобил. Вследствие на процесното ПТП ищецът претърпял телесни увреждания, довели от своя страна до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи, че гражданска отговорност на водача на процесния автомобил е застрахована при ответното дружество. Застрахователят е сезиран с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, като плащане не е извършено.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-З.А. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че гражданската отговорност на водача на процесния автомобил е била застрахована при него. Оспорва настъпването на процесното застрахователно събитие. Оспорва механизма на процесното ПТП. Оспорва причинната връзка между произшествието и твърдените телесни увреждания. Поддържа да липсват данни за осъществено виновно и противоправно деяние осъществено от застрахован при ответника водач. Твърди, че произшествието е настъпило изцяло по вина на пострадалия, който нарушил правилата за движение по пътищата – предприел е пресичане на необозначено място, в тъмната част на денонощието. Релевира възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият не е спазил правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 114, т. 1 и 2 от ЗДвП. Твърди, че преди да навлезе на платното за движение, ищецът не се е съобразил с разстоянието до приближаващото се превозно средство, с неговата скорост и е навлязъл внезапно. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след
като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От Констативен протокол с №К-249/14,04,2017год.,
съставен от СДВР, Отдел Пътна полиция,
се установява фактът на настъпило на 14,04,2017год., около 21:30 часа, в гр.София, ул.Околовръстен път, в района на №22-24 пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил, с марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № ******, управляван от А.И. Г. и пешеходец Д.С.Д.. /удостоверение изх.№12772/16,02,2019год./
. В този смисъл възраженията на ответната страна за неустановено
застрахователно събитие и участието на ищеца в него са неоснователни.
Безспорно между страните е наличието
на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
застрахователното събитие – 14,04,2017год. за процесния автомобил, постановено определение по реда на чл.146 от ГПК в закрито
с.з. от 22,11,2018год./
От изслушаното заключение на съдебна
автотехническа експертиза, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд. акт, от което се установява механизма на ПТП: Процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило в
гр. София на ул. „Околовръстно шосе” и на прав пътен участък. Улица „Околовръстно
шосе” се състои от две основни платна, разделени с разделителен остров и две
локални платна от двете му страни и е предназначен за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока има по три пътни ленти. Произшествието е
настъпило в тъмната част от денонощието с добра метеорологична видимост. Лек автомобил
„Тойота” се е движел по ул. „Околовръстно шосе” в средната пътна лента с посока
от бул. Черни връх към бул. България със скорост на движение около 60 км/ч. В
това време пострадалият пешеходец предприема пресичане на платното за движение
на ул. „Околовръстно шосе”, от дясно наляво за посоката му на движение, при
което се реализира ПТП. Автомобилът с предната си средна част челно, е ударил
пешеходеца от лявата му страна. Вследствие на удара, който е бил под масовият
център на тялото на пешеходеца, той е бил качен върху предния капак на
автомобила, достигнал е с главата си до предното стъкло и е последвало счупването
му. Пешеходецът е отхвърлен напред и под
малък ъгъл надясно от автомобила. Опасната зона за спиране на автомобила при установената скорост на движение е 46,5метра. Мястото на удара между лек автомобил Тойота и пешеходеца по
широчината на платното за движение на
ул.Околовръстно шосе е на около 5 метра вляво от десния бордюр по посока на
движение на автомобила. Автомобилът се е
намирал на разстояние от около 43,48м. от мястото на удара за
момент, в който пострадалия пешеходец е стъпил за първи път върху платното за движение. В
хипотезата на бърз ход на пешеходеца ударът е бил непредотвратим за водача на
МПС при движение със скорост от 60км.ч.
Мястото където е настъпило произшествието не е
обозначено за пресичане на пешеходци, в района няма подлези, надлези за преминаване на пешеходци.
От
допълнителното заключение на САТЕ се
установява, че водачът на автомобила
е имал възможност да спре преди
мястото на удара с пешеходеца за момент
от първото стъпване на пешеходеца върху локалното платно за
движение, по което се е движил автомобила и не имал възможност да спре
преди мястото на удара за момент на първото стъпване на пешеходеца върху платното за движение при спокоен и бърз ход в
хипотезата на движение на МПС в най-дясна пътна лента.
От
изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съдът, се установява, че при пътнотранспортното
произшествие ищецът е получил следните
травматични увреждания: съчетана травма на глава, гърди, корем и
долни крайници, довела до травматичен шок и временно безсъзнателно състояние
(кома), изразяваща се по тежест на увредите както следва:
-Глава -
черепномозъчна травма с мозъчни кръвоизливи в 3 зони (субарахноидално,
дясно слепоочно и тилно), както и фрактури на дясната зигоматична
кост (скула) и носни кости.
-Долни крайници - фрактура на костите на двете подбедрици
в горната им част.
-Гръдно-коремна
травма - контузия на гърдите с лек пневмоторакс в ляво и контузия на корема е
лек кръвоизлив в левия бъбрек.
-Повърхностни
травми - разкъсноконтузни рани на горния ляв клепач и горната устна.
За посочените травматични увреждания, ищецът е бил
хоспитализиран в УМБАЛСМ „Пирогов“, в периода
от 14.04. - 11.05.2017г. (27 дни), последователно в неврохирургична
реанимация, неврохирургия за възрастни и 3-та травматологична клиника и са
извършени две оперативни интервенции. Получените травматични увреди са с
различна медико-биологична характеристика както следва: Черепномозъчната травма с
мозъчни кръвоизливи е довела до шоково и безсъзнателно състояние с разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Фрактурата на носните кости е състояние
предизвикващо постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота (постоянно
разстройство на дишането). Фрактурата на двете подбедрици,
както и тази на дясната зигоматична (скулна) кост предизвикват трайно затруднение в движенията
на десния и левия долен крайник и на дъвченето за срок по-голям от 30 дни.
Гръдно-коремната травма и повърхностните травми са състояния водещи до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Получените травматични увреждания
отговарят да са получени при описания
механизъм на ПТП, поради което е налице причинно-следствена връзка с процесното събитие.
Общият възстановителен
период е около 6 месеца, в случай да не са налице усложнения, през който период
пострадалият е търпял болка с различно ниво на интензивност, а именно: с висока
интензивност при възникването на травмите и до 7 дни следоперативно, през
умерена с изостряния за 3 месеца и затихваща към края на възстановителния
период. Характерен е и постелния режим за период от около
2 месеца, както в болнични, така и в домашни условия и нуждата от чужда помощ
за същия срок. От извършения личен преглед на ищеца проведен на 02,02,2019год. се констатира възстановителният процес при
пострадалия да е приключил като е възстановен до ниво работоспособност. Не се
установяват видими белези от раните по горния ляв клепач и горната устна.
Контактен, адекватен. Липсват данни за дефицит по отношение на гръдно-коремна травма
– дишането е свободно. Проведеният тест за бъбречна болка (сукусио
реналис) е отрицателен. Констатира се самостоятелна
походка, без помощни средства. Осъществява стабилен моноподален
стоеж и на двата долни крайника. Измерени са активни и пасивни движения в коленната
и глезенната стави (съседни на фрактурираните
кости от подбедриците) - не се установява функционален
дефицит. При извършената актуална Рьо-графия на двете
подбедрици от 02.02.2019 г.
се установяват консолидирали фрактури на тибията и фибулата в горната им част. Състояние след метална
остеосинтеза с интрамедуларни пирони за двете тибии, застопорени с по 2 винта в
краищата им. Коленната и глезенните стави не са
засегнати от фрактурите и остеосинтезните материали. Имплантите не са извадени, за което предстои оперативна интервенция
по изваждането им, свързана с тридневна хоспитализация, без възстановителен период.
По делото са ангажирани и
гласни доказателства, чрез разпит на св.Красимир Василев, ценени по реда на
чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищеца.
От показанията на водача Г. се
установява, да не е забелязъл пешеходеца преди ударът
с него.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Съдът намира за установено осъществено от А.Г.
противоправно
деяние изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП съобразно, които водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, при избиране скоростта на движението
да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. В случай на необходимост
са
длъжни да намалят скоростта и да спрат, когато възникне
опасност за движението. В конкретната хипотеза съдът намира настоящият
състав намира да е създадена опасност за движението, която водачът е бил длъжен
да предвиди, тъй като пешеходецът е бил
видим за водача на МПС. Фактът, че се е намирал в осветена зона, видим за
водача/ поради улично осветление и доколкото попада в осветената зона на
фаровете на автомобила/ сочи на възникнала опасност за движението по пътищата.
Съдът намира, че следва да кредитира заключението на САТЕ във вариант за
предотвратимост на удара по основното
заключение, с оглед данните за място на удара, което според заключението е на 5 метра вляво от десния
бордюр или в средната пътна лента, а не в най-дясната пътна лента по сведения
на водача дадени в с.з., тъй като в тази
част показанията са опровергани от
заключението на САТЕ. От друга страна показанията на водача Г. не сочат пострадалият да е
предприел внезапно навлизане на платното за движение, поради което съдът приема, с оглед отстоянието до мястото
на удара и при спокоен ход на движение
на ищеца, водачът да е могъл да предотврати сблъсък с пострадалия, чрез аварийно спиране на автомобила, което не е
осъществено. Самият водач сочи да е видял пострадалия към момента на удара, но не и преди това въпреки, че е имал
възможност да го забележи, от САТЕ се установява да няма спирачни следи от
автомобила към момента на удара с пешеходеца. Ето защо настоящият състав намира, да е налице фактическия
състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от
КЗ е основателен и застрахователят
е пасивно, материалноправно легитимиран.
Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние. Неимуществените вреди
са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС № 4/1968год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на
смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
В постановени по реда на чл. 290 и сл.
от ГПК редица решения
на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д.
№ 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г. на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. с чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от
деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящият съдебен
състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 65000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените травматични увреждания –черепномозъчна травма с мозъчни кръвоизливи в 3 зони (субарахноидално,
дясно слепоочно и тилно), фрактури на дясната зигоматична
кост (скула) и носни кости, фрактура на
костите на двете подбедрици в горната им част,
контузия на гърдите с лек пневмоторакс в ляво и контузия на корема е лек
кръвоизлив в левия бъбрек, разкъсно-контузни рани на
горния ляв клепач и горната устна с общ възстановителен период от около шест
месеца. Съобрази се възрастта на лицето -26 години към датата на произшествие/
млада активна трудоспособна възраст, препятствана по причина на инцидента/,
обстоятелството, че оздравителния период към приключване
на съдебното дирене е приключил, без остатъчна инвалидизация и функционален
дефицит, констатиран при личния преглед на ищеца, извършените две оперативни
интервенции , необходимостта от грижа и чужда помощ за период от поне два
месеца-1 месец на легло и 1 месец движение с помощни средства. За определяне справедлив размер на обезщетението,
съдът съобрази и психичното отражение от реализирания деликт върху пострадалото
лице- при всички случаи претърпян пътен инцидент води до негативни последици в психоемоционалното състояние на пострадалия/.Същевременно
обстоятелства обуславящи занижаване на
обезщетението са свързани с
неангажирани от ищеца при условията на
чл.154 от ГПК доказателства досежно характера на мозъчната контузия, чрез в.л.
неврохирург-налице са данни за хеморагичен кръвоизлив, но без уточняване каква
е степента на претърпяната черепномозъчна травма-лека, средна или тежка,
проведено ли е специфично лечение за същата-няма данни за извършена оперативна
интервенция по отношение на ЧМТ, налице
ли са последици във връзка с претърпяната ЧМТ и каква е прогнозата за
възстановяването. От друга страна
ангажираните гласни доказателства не сочат на промяна в поведението или
емоционалното състояние на пострадалия.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на
ГО за релевирания период съдът намира, че горният размер на обезщетението
отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
За основателно съдът намира релевираното
възражение от ответника за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД поради нарушение на
разпоредбата на чл.113, ал.2, вр.ал.1, т.1 от ЗДВП и
чл.114, т.2 от ЗДВП. Установи са ищецът да е предприел пресичане на платното за
движение на необозначено за целта място,
при което няма вертикална или хоризонтална пътна маркировка, при
ограничена видимост-в тъмната част от
денонощието и без да се съобрази със
скоростта на движение на МПС, доколкото безспорно МПС е било видимо за пешеходеца
предвид излъчваната светлина от фаровете
му. Касае се до грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата и предвид мястото на
инцидента, ул.Околовръстно шосе, на което принципно е налице
интензивност при трафика на автомобили, което съдът определя на 50%.С оглед
установения процент на съпричиняване дължимото обезщетение е в размер на 32500,00лв., в който размер
исковата претенция е основателна и неоснователна до предявения размер.
Предвид
основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за лихва.
Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 31,08,2017год.
е дължима от 01,12,2017год. до изплащане на
вземането. Ето защо претенцията за заплащане на лихва от 07,12,2017год. е основателна.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на
осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 1300,00лв. –
държавна такса
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 155,20лв.
от общо 485,00лв., от които 300,00лв.-в.л., 100,00лв.-в.л., 5,00лв. –СУ и
30,00лв.-свидетел.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 234,50лв.,
от общо 350,00лв., от които 250,00лв.– в.л. и 100,00лв. –юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38 от Закона
за адвокатурата и съобразно уважената
част от иска на адв.Я. Д. се дължи адв.хонорар в размер на 1129,60лв.
от общия размер 3530,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно
цената на исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.“А.“АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес *** да заплати на Д.С. Д., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, суми в размер на по 32500,00лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, по повод настъпило на 14,04,2017г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 07,12,2017г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция над присъдения размер до пълния предявен размер от 100000,00лв.-частично
от 150000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.“А.“АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1300,00лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА З.“А.“АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес *** да заплати на Д.С. Д., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума
в размер на 155,20лв. –разноски.
ОСЪЖДА Д.С. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплати на З.“А.“АД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 234,50лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА З.“А.“АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес *** да заплати на адв.Я. Д. на осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума
в размер на 1129,60в.-адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: