Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ състав, в публично заседание единадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова и с
участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията
Ивета Пекова адм.дело N 938 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по
делото е по чл.203 АПК вр.чл.1 ЗОДОВ.
Предмет на делото е
искова молба, подадена от Т.К.Т., чрез адв. М.К. срещу НОИ, с която се
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените
му имуществени вреди в резултат от постановения отказ, обективиран в
Разпореждане № ********** по Протокол №10 от 12.02.2010г. на Районно управление
„Социално осигуряване“ гр.Варна да бъде отпусната месечна наследствена пенсия, с
цена на иска в общ размер на 3300лв., съизмеримо с претърпените от него загуби
и пропуснати ползи от нереализирани и неполучени пенсии за времето от
08.11.2012г. до 28.04.15г., ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от датата на завеждане на исковата молба до пълното й изплащане. В с.з.
от 11.03.2019г. е допуснато увеличение на предявените искове, а именно по пункт
4.1. от исковата молба, с която се претендира да бъде осъден НОИ да му заплати
компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди от действия или
бездействия по отпускане на месечна наследствена пенсия от починал родител за
периода от 08.11.12г.- 28.04.2015г. от 3300лв. на 3353.09лв. и по отношение на
п.4.2, с която се претендира да бъде осъден НОИ да запати на ищеца обезщетение
за забава за периода 08.11.2014г. до 07.11.17г. от 348.37лв. на 1011.70лв.
Твърди, че вредите са причинени в резултат на действие или бездействие при
заявено искане за отпускане на наследствена пенсия от починал родител. Твърди,
че от събраните доказателства се установява, че праводателят му е притежавал
трудов и осигурителен стаж повече от необходимите 5 години и е следвало да бъде
уважено искането за отпускане на наследствената пенсия. Твърди, че след като
неговата майка е внесла искането за отпускане на наследствена пенсия, служителите
на ответника е следвало да извършат
преценка дали действително въз основа на представената справка-декларация е
налице действително положен трудов и осигурителен стаж, да извършат насрещна
проверка на ЕТ”Це-Ве-Електроникс”. Налице са действия и бездействия, от които
са произлезли вреди. Моли да бъдат уважени предявените искове и да му бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Ответната страна – Национален
осигурителен институт, чрез процесуалния си представител ю.к.Г., счита
предявеният иск за недопустим, поради изтекла погасителна давност и поради
това, че липсва отменен като незаконосъобразен административен акт и моли
производството по делото да бъде прекратено. В условията на евентуалност, моли
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани претенциите, тъй като не са
налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл.1 ЗОДОВ. Твърди, че
пенсионният орган е извършил всички необходими действия във връзка с подаденото
заявление от майката на ищеца за отпускане на наследствена пенсия. Твърди, че
законният представител е имал задължението да представи със заявлението всички
документи за целия осигурителен стаж на наследодателя, но не го е направил,
както и не се е възползвал от възможността да оспори постановените откази на
пенсионния орган по съответния ред и в съответните срокове по КСО. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че исковете са неоснователни и
недоказани и следва да се отхвърлят. Счита, че ако се приеме, че са налице
действия или бездействия на ответната страна, свързани с подадените заявления
през 2009г., то те нямат самостоятелно значение и не засягат по никакъв начин
пряко имуществената сфера на ищеца. По същество всички действия, които са
извършени от служители на ответника са по попълване на административната
преписка с документи и тази преписка е приключила с издаването на разпореждане,
с което е отказано отпускане на исканата пенсия. Ако се приеме, че претенцията
се основава на действия или бездействия, извършени през 2009г.-2010г., то към
момента, а и към момента на подаване на исковата молба, е погасена по давност.
По същество претенцията се позовава на незаконосъобразност на издадените
разпореждания на РУСО-Варна, които са индивидуални административни актове, не
са били обжалвани и са влезли в сила. Незаконосъобразността на тези актове е
абсолютна процесуална предпоставка за провеждане на производство по чл.1 ЗОДОВ.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че ищецът е роден през 1997г.,
наследник е на починалия му през 2008г. баща К. Г.; със заявление вх.№ 7987 от
25.02.2009г. до ТП на НОИ- РУСО, Дирекция „Пенсионно осигуряване”, гр.Варна майка
му М. Г., като негов процесуален представител, е направила искане за отпускане
на наследствена пенсия по КСО за
инвалидност. С разпореждане № ********** по протокол №17/20.03.2009г. е
отказано отпускането на наследствена пенсия за инвалидност и общо заболяване по
подаденото заявление, тъй като молителят няма право на наследствена пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, тъй като наследодателят не отговаря на
изискванията на чл.74 ал.1 КСО- няма осигурителен стаж, придобит до смъртта- 5
г., а има 4 г. 4 м. и 21 дни, в това число военна служба. С административната
преписка е представен доклад за осигурителен стаж на К. Г.- 4 г. 4 м. 21 дни,
както и справки на НОИ за осигурителните периоди на Г..
Подадено е ново писмено Заявление, вх.№ 39985 от 08.11.2009г., от
майка му. В преписката е приложен доклад за осигурителен стаж- 4 г. 9 м. и 21
дни. С констативен протокол №60/02.02.201г. РУСО-Варна е дало задължителни
предписания на осигурителя ЕТ”К. К.-Комерс” да анулира удостоверение обр. УП-3
изх.№2 от 02.11.2009г. на К. Г., а с писмо от 09.02.2010г. търговецът е
уведомил РУСО за анулиране на издаденото удостоверение обр. УП-3. С
разпореждане ********** по Протокол №10 от 12.02.2010г. е отказано отпускане на
наследствена пенсия за инвалидност общо заболяване на ищеца.
С исковата молба са
представени Удостоверение УП-2, изх.№6/18.12.2008г.,
издадено от фирма ЕТ”Це Ве Електроникс-Ц. В.” за придобития от К. Г. трудов и
осигурителен стаж за 2006г., за 2007г. и за 2008г., общо за 2 години, 4 м. и
8дни; удостоверение УП-3, изх.№
5/18.12.2008г., издадено от ЕТ”Це Ве Електроникс-Ц. В.”; справка-декларация
изх.№ 10 от 02.11.2005г. от ЕТ”Це Ве
Електроникс-Ц. В.” за придобит трудов и осигурителен стаж на К. Г.за времето от
05.01.2005г. до 10.10.2005г.; заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение от 10.10.2005г.; удостоверение за прослужена военна
служба изх.№34 от 18.08.1992г.- 1г., 5м. и 19 дни; удостоверение изх.№82 от 11.07.2009г., издадено от
Общинска администрация- Община Долен Чифлик, обл.Варна за придобит трудов и
осигурителен стаж от една година; удостоверение №02/27.10.17г.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че определеният размер на
наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, определен към
18.11.2009г. би бил 102.06лв.; общата сума, на която възлиза размерът на
пропуснатите доходи от нереализираните и неотпуснати наследствени пенсии от
ищеца, които би получил за периода от 08.11.2012г. до 27.04.15г. е 3353.09лв.;
размерът на паричното обезщетение, съизмеримо със законната лихва за забавено
плащане върху изчислената обща сума от нереализирани, неотпуснати и неполучени
от ищеца наследствени пенсии – 3353.09лв. за периода от 08.11.14г. до
07.11.2017г. е 1011.70лв.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради
което са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
Ищецът
твърди, че
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение
за причинените му имуществени вреди в резултат от постановения отказ,
обективиран в Разпореждане № ********** по Протокол №10 от 12.02.2010г. на
Районно управление „Социално осигуряване“ гр.Варна да бъде отпусната месечна
наследствена пенсия, съответно, че вредите са му
причинени от действия
или бездействия на пенсионния орган по отпускане на
месечна наследствена пенсия от починал родител.
Според
чл.4 от Договора за ЕС съгласно принципа на лоялно сътрудничество,
Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при
изпълнение на задачите, произтичащи от Договорите; държавите-членки вземат всички общи или
специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от
Договорите или от актовете на институциите на Съюза; държавите-членки съдействат на Съюза при
изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха
могли да застрашат постигането на целите на Съюза.
Както следва от
решенията на СЕО по делата Frankovich и
Factortame условията при
кумулативното наличие на които може да се ангажира отговорността на държава
членка са три: нарушената норма от правото на ЕС да предоставя права на
частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди.
В случая не се твърди
нарушена от служители/органи на ответника норма от правото на ЕС. Отпускането
на пенсии се извършва от пенсионния орган и съгласно реда по КСО. Цитираните
от ищеца норми не въвеждат задължение за служителите на ответника, които да са
нарушили.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Ищецът твърди, че
вредите, които ответникът му е причинил произтичат от действия и бездействия на пенсионния орган по
отпускане на месечна наследствена пенсия от починал родител, съответно
постановен отказ за отпускане, вследствие на което са му причинени имуществени
вреди. С оглед твърденията на ищеца, същият претендира вреди от нарушение на
вътрешен акт, поради което отговорността е по реда на ЗОДОВ.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав
на правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на
административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и
непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и причинно-следствена
връзка между действието на акта, съответно действието или бездействието и
настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.
Право да подаде иск по
реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ има всяко лице, което счита, че е увредено от незаконосъобразна
административна дейност на орган на държавата или общината. Правото се поражда
от сложен фактически състав, който се състои от незаконосъобразна
административна дейност, която се изразява в незаконосъобразен /т.е. отменен по
съответния ред/ административен акт, действие или бездействие; вреди, причинени
на гражданите или юридическите лица и причинна връзка между незаконосъобразната
административна дейност и вредите. Незаконосъобразната административна дейност
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да се изрази в незаконосъобразно действие или
бездействие на административен орган или длъжностно лице при или по повод
изпълнявана от него служебна дейност и може да бъде порочно и поради това
недействително правно /юридическо/ действие, представляващо едностранно
властническо волеизявление - административен акт; изричен или мълчалив отказ да
се издаде административен акт; материално /фактическо/ действие, извършено по
служба от длъжностно лице в съответната администрация; бездействие на държавен
или общински административен орган или длъжностно лице да извърши определено
материално /фактическо/ действие, което органът или длъжностното лице са
задължени да извършат по силата на закон в интерес на гражданите или на техни
организации.
Съгласно чл.204 ал.1 АПК иск може да се предяви след отмяната на административният акт по съответния
ред, а съгласно разпоредбата на ал.2 искът може да се предяви и заедно с
оспорването на административния акт до приключване на първото заседание.
В случая ищецът
твърди, че вредите произтичат от незаконосъобразните действия и бездействия на
служители на ответника относно отпускане на наследствена пенсия от починал
родител. Тези действия са част от производството по издаване на индивидуален
административен акт- разпореждане, с което се отпуска или отказва да бъде
отпусната исканата с подадените заявления пенсия и не подлежат на самостоятелен
съдебен контрол по реда на административното правосъдие. От съдебен контрол са
изключени волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от
издаване на друг окончателен акт, подлежащ на съдебен контрол, в случая –
разпорежданията на РУСО, с които е отказано отпускане на исканата пенсия.
Издадените
индивидуални административни актове- разпореждания, с които е отказано
отпускането на исканата пенсия не са обжалвани и са влезли в сила, което не е
спорно по делото.
Съгласно чл.21, ал.1
от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразено
с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен
от закон за това орган или организация, с което се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
Актът, който засяга
правната сфера на ищеца са именно издадените по съответния ред разпореждания,
за които е безспорно, че не са били обжалвани в законоустановения срок и са
влезли в сила.
Не е налице хипотезата на чл.204 ал.4 АПК.
Не са налице действия/бездействия
на ответника, които да са от тези, за които е предвидена отговорност по ЗОДОВ.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че не е налице първата предпоставка за ангажиране
на отговорност по чл.1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие или
бездействие на административен орган.
Предвид факта, че
вредите по ЗОДОВ следва да са причинени от незаконосъобразни действия,
бездействия или административен акт, то не е налице и причинно следствена
връзка между твърдяните действия и претендираните вреди.
Вредата трябва да се явява
пряко, непосредствено и закономерно следствие от действие или бездействие от вида посочен в
чл.203 ал.1 от АПК. Следва да е налице причинно-следствена връзка между
доказана вреда и отменения акт, респ. действието или бездействието, които
трябва да са административни. В случая не се установи, че претендираните на
основание чл.1 от ЗОДОВ имуществени и неимуществени вреди произтичат от
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган и длъжностни лица от НОИ
при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което не са
налице предпоставките за реализиране отговорността на ответника и предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Предвид
изричната законова регламентация относно разноските в производствата по ЗОДОВ, а именно
разпоредбата на чл.10 ЗОДОВ, ответникът няма право за разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.К.Т., чрез адв. М.К. срещу
НОИ искове за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат от действия или бездействия по отпускане на месечна наследствена
пенсия от починал родител за периода от 08.11.12г.- 28.04.2015г., съответно от
постановения отказ, обективиран в Разпореждане № ********** по Протокол №10 от
12.02.2010г. на Районно управление „Социално осигуряване“ гр.Варна да бъде
отпусната месечна наследствена пенсия, с цена в размер на 3353.09лв. и
обезщетение за забава за периода 08.11.2014г. до 07.11.17г. в размер на
1011.70лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: