№ 16423
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110164020 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от К. П. Г.,ЕГН
**********,с адрес гр.Спротив П. А. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане
за осъждане на ответника да заплати сумата от **********00 лева,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 03.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ищцата заедно със семейството си живее
на първия етаж от къщата,а ответникът С.,който е племенник на съпруга на
ищцата живее с родителите си на втория етаж. Ищцата сочи,че предвид
работата на нейния съпруг,който пътува постоянно,през повечето време
ищцата е сама със своя син в дома. Исковата претенция се основава на
твърдения,че ответникът е отправял обидни и заплашителни изрази към
ищцата,за което ищцата Г. многократно е подавала сигнали до МВР. Ищцата Г.
поддържа,че живее в постоянен стрес,страхува се да се прибере в дома си,за да
не се достигне до физическа саморазправа. Ищцата сочи,че е травмирана
нейната психика и е повлияно на семейния,социален и професионален живот.
Ищцата моли съда да постанови решение,с което да уважи предявената искова
претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище за неоснователност на иска. Сочи се,че в исковата молба не е
посочена банкова сметка,но съдът при съобразяване регламентираните
съгласно чл.129 от ГПК правомощия намира,че не е налице нередовност на
исковата молба,за което съдът следи и за която съдът би могъл да даде
указания. Изразено е становище,че са описани отделни прояви,за които
ищцата би следвало да претендира отделни обезщетения,а не е допустимо да
бъде претендирано единно обезщетение. Твърди се,че отношенията в
семейството се влошили след като неговият вуйчо Е Г сключил брак с ищцата.
Сочи се,че ищцата и съпругът й се опитвали да разполагат свои вещи в
1
общото стълбище,с което ограничавали достъпа до втория етаж,а в периода,в
който ищцата и семейството й не са живели на адреса на същия адрес били
настанявани работници,които вдигали шум и не се съобразявали с околните.
Твърди се,че родителите на ответника изпитвали страх и притеснение и
винаги се прибирали по двойки. Ответникът сочи,че ищцата набедила
семейството му в кражба на ток,а него – в това,че е „контингент на
полицията“. Ответникът счита,че описани в отговора към исковата молба
деяния му дават правото да претендира обезщетение за неимуществени
вреди,които оценява на 5000 лева като формулира евентуално възражение за
прихващане – ако искът на ищцата бъде счетен за основателен да бъде
уважено възражението за прихващане като бъде възприето,че ответникът има
насрещно вземане за вреди. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представено е копие от жалба,подадено на 26.09.2023 г. до началника на
06 РПУ от К. П. Г.,в която са изложени твърдения,че П. А. С. – син на С Г. на
23.09.2023 г. започнал да мачка намиращите се пред входната врата
обувки,поставка за обувки,чердже,както и отправил обидни изрази към
жалбоподателката.
Приета е жалба,адресирана до 06 РПУ от К. П. Г. с изложени
твърдения,че С Н Г. краде ток,който се отчита на електромера на Е Г и С Г.. С
постановление от 11.09.2020 г. прокурор при Софийска районна прокуратура
отказва образуването на досъдебно производство относно евентуално
извършено престъпление.
Видно от постановление от 31.05.2023 г.,прокурор при Софийска
районна прокуратура отказва да образува досъдебно производство за
престъпление от общ характер по повод подадено оплакване от К. Г.,че С Г.
отглежда огромно куче.
По делото е прието психологическо заключение от клиничен психолог
А.А относно наличие при пациентката К. Г. на посттравматично стресово
разстройство и лека до умерена степен на депресия. Заключението е от
28.09.2023 г.
Представена е жалба от К. Г. до министъра на вътрешните работи.
Установява се от протокол от 04.05.2006 г. по гражд.дело № 9365/2005 г.
по описа на СРС,61 състав,че е одобрена спогодба между Е Н Г и С Н Г.
относно подялба на западен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда.
Според протокол от проведено съдебно заседание на 01.02.2012
г.,проведено по гражд.дело № 32433/2010 г. по описа на СРС,35
състав,одобрена е спогодба между Е Н Г и К. П. Г.,от една страна,и С Н Г.,от
друга страна,относно разпределяне ползването на съсобствен имот – дворно
място с площ от 465 кв.м.
С писмо до С Г. „С В“АД уведомява,че до общия водомер в имот на
***** водоподаването е нормално.
Видно от постановление от 22.11.2023 г. на прокурор при Софийска
2
градска прокуратура е потвърдено постановление на СРП относно отказ за
образуване на досъдебно производство за демонтиране на парапет от страна
на Е Г.
По делото е представен паспорт на домашен любимец.
Установява се,че с решение от **********.08.2023 г.,постановено от
Комисията за защита на личните данни по искане на С Н Г. е разпоредено на Е
Н Г да преустанови заснемането чрез демонтиране на камера в едномесечен
срок от влизане на решението в сила.
По делото е представено решение на ТЕЛК,с което е определена
инвалидност на А Ц С. – 62 % намалена работоспособност с начална дата
08.04.2011 г.
Представено е писмо от Столична община – район „В“,адресирано до Е
Г и С Г..
От обективирания в протокол от съдебно заседание оглед на запис от
национален телефон 112 се установява,че П. С. подава сигнал,че го нападат в
дома му на *****,като му „бият глави в лицето“,сигналът е предаден към
полицията.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства –
от разпита на свидетеля П. Г,който е син на ищцата се установява,че на
14.08.2023 г. майка му трябвало да предаде килим на служител на фирма за
почистване като наблюдавал своята майка,в същия момент се приближили
ответника П. С.,както и неговият баща А и ответникът казал „Да са ви честити
новите парапети. По тях ще се научиш да държиш мъжки пишки,след това
може и моята да хванеш.“. Според свидетеля П. Г тогава майка му отвърнала с
думите – „Не ви ли е срам?“ и тръгнала да се прибира,защото А С. я
предупредил да си затваря устата,за да не я фрасне. От показанията на
свидетеля П. Г към А се приближила С,слизайки от втория етаж,която се
обърнала към съпруга си – „Н,остави я,тя е луда“. Според свидетеля П. Г след
като се успокоила неговата майка подала жалба в полицията. Свидетелят П. Г
е казал,че многократно П. С. е отправял жестове,символизиращи мъжки
полови органи. От показанията на свидетеля П. Г се установява,че никога
между неговото семейство и семейството на леля му С – майка на ответника
П. С. не е имало нормални отношения,а непрекъснато има кавги и конфликти.
Според свидетеля П. Г парапетът,поставен на стълбището е бил премахнат от
неговия баща. От показанията на свидетеля Е Г се установява,че е имало
инцидент с П. С. на 08.09.2023 г.,когато минавайки покрай входната врата С.
започнал да мачка обувките им,които са пред вратата,което свидетелят видял
на поставената камера,на въпрос на свидетеля към П. С. защо прави това П. С.
проявил желание за борба,но свидетелят успял да го отблъсне. След около 20
минути дошли служители на МВР,които казали,че е постъпила жалба,че П. С.
е ударен и които предупредили свидетеля да няма саморазправи. От
показанията на свидетеля Е Г се установява,че на 23.09.2023 г.,прибирайки се
вкъщи,чул,че съпругата му К. Г. и П. С. спорят и П. С. казал,че на филиповски
циганки и люлински курви обяснение няма да дава като тогава съпругата му
обяснила,че П. С. я заплюл в лицето. Според показанията на свидетеля Е Г
след този случай съпругата му потърсила психолог,който изписал лекарства.
От показанията на свидетеля Е Г на 03.11.2023 г. при отваряне на шахтата за
3
проверка дали има нарушения на общия водомер П. С.,който стоял в частта от
имота,поставена в дял на неговата майка,започнал да обижда жена му като
казал,че ще духа като водомер,а свидетелят нарекъл мухльо и женчо. Според
показанията на свидетеля Е Г отношенията между него и семейството на
сестра му се влошили след като свидетелят се оженил и му се родило дете,а и
след смъртта на баща им отношенията между свидетеля и неговата сестра
постепенно се влошили. Свидетелят Е Г е казал,че той е премахнал
парапета,защото считал,че поставянето на парапет е самоуправство и никой не
го е питал за поставяне на парапет. Според свидетеля Е Г при поставяне на
парапета е прекъснато електрозахранването за имота му. Разпитана в открито
съдебно заседание,свидетелката С Г. – майка на ответника е казала,че
отношенията между двете семейства се влошили силно след смъртта на баща
им,според свидетелката Г.,тъй като в едно от мазетата има спирателен кран за
вода,а това мазе е в дял на нейния брат и се предполага,че е спирана водата и
на втория етаж,където живее свидетелката няма вода. От показанията на
свидетелката С Г. се установява,че К. отправяла упреци към синовете на
свидетелката като набедила П. С. за контингент на полицията,а другият син
Даниел набедила за кражба на вода. Според свидетелката С Г. през м.09.2023 г.
нейният син е бил бутнат от К. Г. и ударен от Е Г в главата,за което е викана
полиция,на 03.11.2023 г. имало служители от „С В“АД за проверка защо няма
налягане на вода до втория етаж и тогава Е Г нарекъл П. С.
олигофрен,свидетелката С Георгива е казала,че вследствие конфликтната
ситуация синът й не се чувства добре. Свидетелката С Г. е депозирала
показания,че К. Г. подала жалба,в която набеждавала свидетелката и нейното
семейство в кражба на електричество. От разпита на свидетеля Геневски се
установява,че е присъствал в дома на родителите на П. С. при проверка на
03.11.2023 г.,защото свидетелят разбира от ВиК и П. искал да получи
съвет,при проверката не бил установен теч,а роднините отказали проверка на
тръбите,влизащи в къщата и тогава чичото на П. го нарекъл олигофрен.
Според свидетеля Геневски П. не е отправял обидни думи и изрази към никой
от присъстващите. На свидетеля Геневски е известно,че семейството на П. е в
лоши отношения със семейството на брата на майка му.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД е
обусловено от провеждането на доказване,че на ищцовата страна са
причинени вреди,тези вреди са пряка и непосредствена последица от действия
или бездействия на ответната страна,с които се нарушава принципът да не се
вреди на други лица. Материалноправните предпоставки за уважаване на иска
по чл.45 от ЗЗД са кумулативното наличие на деяние,вреда,причинно-
следствена връзка между деянието и вредата. Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД е
установена презумпция за вина,което означава,че вината се предполага,т.е.
при доказване наличието на извършено деяние ответникът е длъжен да
докаже,че са налице обстоятелства,изключващи вината му. Съобразявайки
правилото за разпределение на доказателствената тежест,установено съгласно
чл.154 от ГПК ищцовата страна следва да докаже наличието на извършено
деяние,настъпването на вреди и съществуването на причинно-следствена
връзка между тях. Когато доказването е възложено на някоя от страните в
4
производството,тази страна е длъжна да проведе пълно доказване,т.е. от
доказателствата по делото да се установява по несъмнен и категоричен начин
реализирането на съответните предпоставки.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на производството
доказателства не може да бъде възприето,че предявената искова претенция за
присъждане на обезщетение за неимущетвени вреди е доказана по
основание,поради което и съдът намира,че исковата претенция подлежи на
отхвърляне. В конкретния случай ищцата Г. предявява иск за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД срещу ответника П. С.,който е племенник – син на
сестрата на съпруга на ищцата като се позовава на настъпили деяния на
14.08.2023 г.,на 23.09.2023 г. и на 03.11.2023 г. съгласно постъпила уточняваща
молба,с която конкретизира иска си. За да бъде уважена искова претенция по
чл.45 от ЗЗД,необходимо е по категоричен начин да бъде установено,че
ответникът е извършил деяние – чрез действия или бездействия,което деяние е
противоправно. Съдът приема,че в хода на производството не са събрани
доказателства,които еднозначно и категорично да сочат,че са извършени
противоправни деяния от ответника С. на посочените дати и по описания
начин. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че
единственото доказателство в подкрепа на твърдението,че на 14.08.2023 г.
ответникът е отправил обидни изрази към ищцата са показанията на свидетеля
П. Г,който е син на ищцата и неговите показания се явяват заинтересовани
при съобразяване родствената му връзка с ищцата К. Г.,както и при отчитане
влошените отношения с ответника и неговите близки. Съдът намира,че от
събраните в хода на производството доказателства не се установява на
03.11.2023 г. ответникът С. да е отправил обидни думи към ищцата Г.,за което
по делото са събрани противоречиви свидетелски показания като свидетелят Е
Г депозира показания,че ответникът е отправил обидни думи,докато според
показанията на свидетелите С Г. и Геневски ответникът С. е стоял спокойно в
частта от дворното място на неговата майка,а обидата е отправена към него от
страна на вуйчо му Е Г,който го нарекъл олигофрен. За да приеме,че не е
доказано настъпването на противоправно деяние от ответника С. на
23.09.2023 г.,съдът отчете,че е налице известна непоследователност и
противоречие между писмените доказателства,представени към исковата
молба,според които на сочената дата – 23.09.2023 г. ответникът С. започнал да
хвърля обувки,чердже пред входната врата на дома на семейството на ищцата
и свидетелските показания на свидетеля Е Г,който описва
ситуацията,свързана с мачкането на обувки като настъпила на 08.09.2023 г.
Отделно от това,според показанията на свидетеля Е Г ищцата К. Г. потърсила
психолог след събитието от 23.09.2023 г.,с което показанията на този свидетел
не хармонизират с представеното към исковата молба психологическо
заключение,в което като начална дата на посещаване на психолог е посочена
датата 04.09.2023 г. Предвид изложените съображения съдът намира,че не е
доказана по безспорен начин една от изискуемите за уважаване на исковата
претенция предпоставки,а именно да е доказано реализирането на деяние. С
оглед разпределената доказателствена тежест и предвид това,че не е доказано
несъмнено извършване на деяние,с което се нарушава правилото да не се
вреди другиму,съдът счита,че исковата претенция за присъждане на
обезщетение подлежи на отхвърляне. Съдът намира,че с оглед пълнота на
изложението следва да бъде отбелязано,че не може да бъде споделен доводът
5
на ответника чрез процесуалния му представител,че ищцата е следвало да
претендира отделни обезщетения за всяко от деянията,защото ако твърденията
са за деяния в непродължителен период от време и такива,които съвкупно
водят до настъпване на вредоносен резултат,страната,която твърди,че е
увредена,може да претендира общо обезщетение. Доколкото обаче,събраните
в хода на производството доказателства не позволяват да бъде възприето като
категорично доказано,че са извършени деяния,липсва материалноправна
предпоставка за уважаване на иска и същият следва да бъде отхвърлен.
Допълнителен аргумент за отхвърляне на исковете е и липсата на
проведено доказване,че за ищцата К. Г. са настъпили вреди. Не може да бъде
възприето,че ищцата Г. е претърпяла накърняване доброто й име в
обществото,както и че са нарушени социалния й и професионален живот. В
хода на производството не са събрани доказателства околните да са променили
отношението си към ищцата към процесния период,както и липсват
ангажирани доказателства,че след есента на 2023 г. в професионалния и
социален живот на ищцата Г. са настъпили негативни промени. В тази насока
следва да бъде отчетено,че от ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства безпротиворечиво се установява,че са налице дълготрайно
нарушени и силно влошени семейни отношения – между семействата на брат
и сестра – Е Г ( съпруг на ищцата ) и С Г. ( майка на ответника ) като тези
отношения датират още от сключване на брака на ищцата К. Г. с Е Г,в която
насока свидетелят П. Г – техен син депозира показания,че семейните
отношения винаги са били конфликтни и свидетелят не помни други
отношения. Дълбокото разрушаване на родствените връзки между двете
семейства и убеждението на всяко от семействата,че членовете на другото
семейство са в основата на раздорите,каквото състояние съществува
значително време преди процесния период не позволява на съда да
възприеме,че за ищцата Г. са настъпили конкретни вреди през есента на 2023 г.
от посочени в исковата молба и в уточняващата молба деяния. Съдът
намира,че следва да бъде отчетено,че от свидетелските показания на всички
разпитани по делото свидетели се установява непротиворечиво,че между
членове на двете семейства периодично възникват конфликтни ситуации,но е
налице разминаване относно това от кого и по какъв начин са провокирани. С
оглед обстоятелството,че тези конфликтни ситуации настъпват в къщата,в
която и двете семейства притежават имоти,съдът приема,че подобни ситуации
засягат единствено двете семейства,но не може да бъде възприето,че могат да
повлияят на авторитета на някои от членовете на семействата в
обществото,защото тези конфликтни ситуации не стават обществено
достояние и не е доказано да са повлияли на отношението на околните към
някой от участниците в семейния конфликт. Така мотивиран,съдът приема,че
не е доказана и друга предпоставка – настъпването на вреди.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.45 от ЗЗД от К. П. Г.,ЕГН
**********,с адрес гр.Спротив П. А. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане
за осъждане на ответника да заплати сумата от **********00 лева ( три
6
хиляди лева ) – обезщетение за неимуществени вреди от деяния,извършени на
14.08.2023 г.,23.09.2023 г.и 03.11.2023 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7