МОТИВИ към НОХД №734/2010 г.:

Обвинението е против подсъдимите З.Т.А. и  М.А.Ш. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК за подсъдимия А. и по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7от НК във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК за подсъдимия Ш..

Подсъдимият З.Т.А. се обвинява за това, че на 28.12.2009 г. в с.М. К., при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с М.А.Ш., като случаят е немаловажен, чрез използване на МПС – лек автомобил „Л.” с рег. №., собственост на С.М. *** и техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 140 лв. от владението на К.Й.П. *** и Д. И.Д. от с.М. К.без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Обвинението против подсъдимия М.А.Ш. е за това, че на 28.12.2009 г. В с.Мало Конаре, при условията на повторност, след предварителен сговор със З.Т.А., като случаят е немаловажен, чрез използване на МПС – лек автомобил „Л.” с рег. №., собственост на С.М. *** и техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 50 лв. от владението на К.Й.П. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимите З.А. и М.Ш. правят самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

На 28.12.2009 г. вечерта подсъдимите З.А. и М.Ш. били в барче в махалата в с.М. К.. Тъй като нямали пари, в един момент се наговорили да откраднат акумулатори, които после да продадат. Качили се на лек автомобил „Л.” с рег. №., собственост на С.М. *** – зет на подсъдимия А. и тръгнали да обикалят улиците и да набележат превозни средства, от които да свалят акумулатори. Автомобилът бил управляван от подсъдимия А.. На няколко пъти спирали да се оглеждат за подходящи МПС. Накрая стигнали до къщата на пострадалия К.Й.П., където бил паркирал трактора си „ЮМЗ” с ДК № . Там с помощта на клещи свалили акумулаторната батерия „Искра” 12 V, 60 Ah, качили я на автомобила и се прибрали, като акумулаторът останал у подсъдимия А..  

След половин час подсъдимият А. решил отново да извърши кражба на акумулатор, този път сам, и потеглил с автомобила из селото. Спрял наблизо до паркирания пред дома на пострадалия Димитър Дойчев трактор „Владимировец” Т 25, с клещите свалил акумулаторната батерия „М.” 12 V, 165 Аh и я качил на автомобила си.

На следващия ден отишъл при свидетелката К. Н. в с.Г., която имала пункт за изкупуване на черни и цветни метали и й продал двата акумулатора, като казал, че били негови и са стари, за което свидетелката Н. съставила покупко-изплащателна сметка № 2088 и платила на подсъдимия А. сумата от 59,80 лв.

Междувременно, по време преди осъществяването на първата кражба, свидетелят С.К. случайно забелязал странно движещия се автомобил „Л.” и се усъмнил, че хората вътре имат намерение да извършат кражба, поради което се обадил на полицията и споделил какво е видял. В същото време забелязал, че двете лица опитвали да демонтират акумулаторната батерия от трактора на съседа на свидетеля К. – свидетелят Д. О., но се отказали, тъй като се появил друг автомобил и тръгнали в друга посока. Тогава свидетелят К. заедно със свидетеля Острев, с неговия микробус, тръгнали да търсят въпросния автомобил „Л.”. Освен тях в търсенето се включил и сина на свидетеля Комсалов, както и служители на полицията.

Така в момента, когато подсъдимият А. извършвал втората кражба от трактора на пострадалия Д. и вече тръгвал с автомобила си, бил забелязан от свидетелите О., К. и сина му. След известно гонене, те му препречили пътя и се опитали да го спрат и извадят от колата, но подсъдимият А. включил на задна предавка, дал на заден ход и ударил автомобила на сина на свидетеля К., след което успял да се отдалечи.

При проведените оперативно-издирвателни мероприятия извършителите на кражбите били установени и отведени в РУ на МВР Пазарджик, където им били снети писмени обяснения.

С Протокол за доброволно предаване от 29.12.2009 г. свидетелката Николова предала двете акумулаторни батерии, които след това били върнати на пострадалите.

Подсъдимият А. предал с протоколи за доброволно предаване от 29.12.2009 г. оригинала на покупко-изплащателна сметка №2088 и лекия автомобил марка „Л.”. Същият е бил предаден след това с приемателно-предавателен протокол и оставен на съхранение в тиловата база на ОД на МВР П..

От назначената съдебно оценъчна експертиза е видно, че вещите обект на престъпното деяние са на обща стойност 140 лв., от които 90 лв. – на акумулатора „Монбат” и 50 лв. – на акумулатора „Искра”.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите  Д.Д., К.П., К. Н., Д. О., С. К., К. Н., А.Ш., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият З.Т.А. е осъществили от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като на 28.12.2009 г. В с.М.К., при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с М.А.Ш., като случаят е немаловажен, чрез използване на МПС – лек автомобил „Л.” с рег. №., собственост на С.М. *** и техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 140 лв. от владението на К.Й.П. *** и Димитър Илиев Дойчев от с.Мало Конаре без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

При анализа на събраните доказателства съдът прие, че подсъдимият М.А.Ш. от обективна и субективна страна е осъществил признаците на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7от НК във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на 28.12.2009 г. В с.Мало Конаре, при условията на повторност, след предварителен сговор със З.Т.А., като случаят е немаловажен, чрез използване на МПС – лек автомобил „Л.” с рег. №…, собственост на С.М. *** и техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 50 лв. от владението на К.Й.П. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

При извършване на първото деяние подсъдимите са действали при пряк умисъл, като е налице предварително сговаряне за извършване на кражбата. Сговарянето е предварително, защото съгласието е постигнато преди започване на престъпната дейност, с предварително набелязване на обекта на престъплението. Предварителното формиране на общия умисъл е обективирано впоследствие в участие и на двамата подсъдими в извършване на деянието. Подсъдимите са имали представа за всички обективни и субективни признаци на деянието, включително и квалифициращите и са искали настъпването на общественоопасните последици.

При извършване на второто деяние подсъдимият А. е действал при пряк умисъл, като извършител. Подсъдимият е съзнавал всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, в т.ч. и квалифициращите и е искал от така съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието.

Деяния на подсъдимия З.А. осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление “кражба”, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В тази връзка подсъдимият е извършил едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

Установи се от събраните доказателства, че за да прекъснат владението на собственика върху инкриминираните вещи подсъдимите са демонтирали акумулаторите, при първото деяние заедно, а при второто деяние подсъдимият А. сам с помощта на клещи.

С оглед на това съдът прие, че се касае за кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 от НК, като за осъществяване на деянието подсъдимите са използвали техническо средство.  

Освен това, за да достигнат до местопрестъплението и да установят трайнофактическо владение върху вещите предмет на деянието подсъдимите са изполвали моторно превозно средство, което квалифицира престъплението по чл.195, ал.11 т.4, пр.2 от НК.

Безспорно се установи от свидетелството за съдимост, че подсъдимият Ш. е осъждан преди настоящото деяние за същите такива престъпления, за които е осъден с влезли в сила присъди.   

Поради това настоящото деяние е извършено от подсъдимия М.Ш. при условията на повторност.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите З.А. и М.Ш. за извършеното от тях деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретните деяния като не особено висока, като се има предвид ниската стойност на предмета на деянието.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид характеристичните данни на същите, които са отрицателни за подсъдимия Ш. и положителни за подсъдимия А..

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства за двамата подсъдимите, съдействието за разкриване на обективната истина, с оглед направените самопризнания, съжаление за извършеното, ниския социален статус, ниската възраст към момента на деянието на подсъдимия Ш., чистото съдебно минало на подсъдимия А., много ниската стойност на предмета а деянията, възстановяването на отнетите вещи, а като отегчаващи - лошите характеристични данни и предишните осъждания на подсъдимия Ш..

При тези многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счете, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за конкретните деяния.

Затова съдът прие, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия М.А.Ш. при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, при редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК, именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, при периодичност на явяване за подпис пред пробационен служител два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.

По отношение на подсъдимия З.Т.А., съдът прие, че за постигане целите на чл.36 от НК, следва да се наложи наказание при спазване разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Същото следва да се наложи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени данните за личността на подсъдимия З.А., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.66, ал.1от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите З.А. и М.Ш. бяха осъдени да заплатят в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт  направените по делото разноски в размер на по 25 лева.

Лекият автомобил „Ланчия” с рег. №РВ 25 04 ТМ е иззет, като веществено доказателство. Въпреки, че същият е послужил като средство за извършване на престъпното деяние не собственост на никой от подсъдимите, поради което същият неможе да бъде отнет в полза на държавата.

Затова съдът постанови същият да бъде върнат на собственика С.М. *** Въпреки.

Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено съзнание на подсъдимите и стремежът им да се обогатят по неправомерен начин.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

  

                      

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: