Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 14.12.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на осемнадесети ноември
две хиляди
и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ЖЕНИ
СТОЙЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д.
№767 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С
решение №260001/06.08.2020г.,постановено по гр.д.№5789/2019г. Пл.РС е отхвърлил предявеният от И.Й.Г. ЕГН **********,*** срещу адвокат Н.Й.Н. *** ,иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.51 от
ЗА ,за заплащане на сумата в размер на 1000.00лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди, поради
неявяването на адв.Н.Н. в о.с.з. по ЧНД №621/2019 г. по описа на Пл.ОС,
изразяващи се в безсъние, психически
дискомфорт и пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на ИМ в съда до датата на пълното изплащане на сумата, като неоснователен.
Постъпила е
въззивна жалба от И.Й.Г. ЕГН **********,*** против горепосоченото решение на Пл.РС.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение. Твърди се,че по идентичен казус е осъден друг адвокат от АК-Плевен-Д.М.
по предявен срещу него от И.Й.Г. иск за
сума в размер на 2 500лв. по гр.д.№413/2014г. по описа на ОС-Ловеч,като е издаден и изпълнителен
лист.Въззивникът твърди,че са необосновани изводите на Пл.РС относно
обстоятелството,че ищецът е заявил
изрично по ЧНД№621/2019г. по описа на Пл.ОС за УПО,че желае да се гледа
делото при отсъствие на адв.Н.,тъй като
не е имало извинение за неявяването й по
уважителни причини.Твърди,че по вина на адв.Н. делото за УПО е разгледано едва
в края на м.август 2019г.,вместо през м.май 2019г.Ответницата се е опитала да подведе РС с твърдението,че
не имала пълномощия да представлява осъдения И.Й.Г. по ЧНД№621/2019г. по описа на Пл.ОС,а само да изготви молба по чл.70 от НК за УПО до
ОС-Плевен.Това обстоятелство се опровергава от представеното пълномощно от
31.05.2019г. по ЧНД№621/2019г. по описа
на Пл.ОС. Въззивникът твърди,че страда
от диабет,а това заболяване се влияе от всеки причинен стрес,като е налице
причинно-следствена връзка между поведението на ответницата и влошеното здравословно състояние на ищеца по повод на воденото ЧНД№621/2019г. на
Пл.ОС.Моли окръжния съд да постанови решение,с което да отмени решението на
Пл.РС и по съществото на спора бъде уважен изцяло предявения от него иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.51 от ЗА ,за заплащане на сумата в
размер на 1000.00лв.
като обезщетение за причинените на ищеца вреди от виновното неизпълнение на
задълженията на адв.Н.,със законните от това последици.
Не е постъпил е писмен отговор по
подадената жалба от въззиваемата страна Н.Й.Н..В съдебно заседание същата не се
е явила лично.Процесуалният представител на въззвиаемата адв.Н.Х. от АК-Плевен
е заявила,че оспорва подадената жалба като неоснователна. Моли да бъде потвърдено
решението на Пл.РС като правилно.Представена е писмена защита от адв.Х..
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на РС-Плевен е правилно и
законосъобразно.
В исковата си молба ищецът И.Й.Г. твърди,че през месец
май 2019г. е подписал пълномощно на адв.Н. във връзка с подаване на молба за
УПО през Пл.ОС,както и за защита по ЧНД №621/2019г. по описа на
Пл.ОС за УПО.Твърди,че ответницата е нарушила
задълженията си като адвокат,като нарушенията се изразяват в
следното:неподаване на молба за УПО,неявяване в съдебно заседание пред
ОС-Плевен по ЧНД№621/2019г. без уважителни причини и лишаването му от право на
защита,за което е заплатен хонорар.Първоначално исковата молба е оставена без
движение за уточняване на настъпилите вреди от страна на ищеца в резултат на
виновното поведение на ответницата в качеството й на адвокат,като с допълнителна
молба ищецът е уточнил,че се касае за неимуществени вреди,претърпени от него
поради неявяването на адв.Н. в о.с.з. по ЧНД№621/2019г. на Пл.ОС, изразяващи се
в безсъние, психически дискомфорт и пропуснати ползи,като претендира обезщетение в размер на 1000,00лв.
ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.51 от
ЗА за всяко виновно неизпълнение на
задълженията си по този закон,Етичния кодекс на адвоката и наредбите на
ВАС,адвокатът или адвокатът от ЕС отговаря за причинените на клиента вреди.
Следователно ,за да е налице отговорност на
адвоката пред неговия клиент за вреди по тази разпоредба,следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки:
неизпълнение на задълженията на адвоката съгласно законовите и подзаконови
разпоредби и Етичния кодекс, това неизпълнение да е виновно,от това виновно
поведение да са произтекли вреди за клиента,както и да е налице
причинно-следствена връзка между виновното поведение на адвоката и настъпилите
вреди за неговия клиент.
Към гр.д.№5789/2019г. на Пл.РС е приложено
ЧНД№621/2019г. по описа на Пл.ОС.От същото е видно ,че на 19.07.2019г. И.Й.Г. е
подал молба по реда на чл.70 от НК за УПО до Председателя на Пл.ОС,подписана
лично от него,а не от защитник. По делото е
приложен договор за правна защита и
съдействие от 31.05.2019г.,подписан от адв.Н.,но не и от клиент,с който е
договорено адв.възнаграждение за изготвяне на молба по чл.70 от НК за УПО пред
ОС-Плевен,в размер на 100лв. Представено е и пълномощно от същата дата,подписано
от страните по делото ,с което ищецът е упълномощил адв.Н. да изготви молба по чл.70 от НК до ОС Плевен за
условно предсрочно освобождаване, да го представлява пред органите на МВР, съд
и прокуратура, да завежда и води дела до приключването им в първа инстанция,в
производства по отмяна и възобновяване,като извършва всички съдопроизводствени
действия,вкл. получаване на депозиран разноски и преупълномощаване и т.н.“/генерално
пълномощно/.
От приложения по ЧНД №621/2019 г. по описа на Пл.ОС
протокол от проведено открито съдебно заседание на 28.08.2019 г., е видно,че „по даване ход на
делото“ И.Й.Г. е заявил:“Знам за какво съм тук.Имах защитник,но той ни се
явява.Той е лично уведомен от мен и от майка ми,но да се гледа делото“.
С протоколно определение от 28.08.2019г. Пл.ОС е
оставил без уважение молбата на осъдения И.Й.Г. за УПО от изтърпяване на останалата
част от наказанието лишаване от свобода,като неоснователна.В мотивите към
постановеното определение съдът е посочил,че лицето „не е дало доказателства за
поправянето си и въпреки изтеклия формално предвиден в закона срок за
предсрочно освобождаване,искането за УПО следва да бъде отхвърлено“.
С определение №95/18.09.2019г. АС-В.Търново по ВЧНД №282/2019 г. по
описа на същия съд, е потвърдил протоколно определение от 28.08.2019г.
Пл.ОС,постановено по ЧНД№621/2019г.
По делото са представени
и доказателства - протокол от о.с.з. на 30.05.2019 г по ЧНД 365/2019 г. по
описа на Пл.ОС ,от които е видно,че ищецът е поискал отлагане на делото, поради
ангажираност на адвоката му, но искането не е уважено, тъй като инициираното
производство е било недопустимо, поради което и производството по ЧНД №365/2019
г. е било прекратено.
В хода на съдебното дирене пред РС са
приети като писмени доказателства : ЕР на ТЕЛК, от които се установява, че
ищецът е с 92% т.н.р. без чужда помощ /според последното ЕР/ и с общо
заболяване „ дисоциално разстройство на личността“ и „захарен диабет, тип ІІ на
лечение с инсулин. КДС.ДПНП“. Също така са приобщени и
медицинските документи на ищеца за процесния период, съхранявани в Затвора в
гр. Плевен, от които се установява, че през процесния период същият е бил
лекуван и са му издавани медицински документи във връзка с основното му
заболяване – диабет, както и веднъж за оплакване от очи.
За ответницата също са представени
документи във връзка с влошеното й здравословно състояние- ЕР
на ТЕЛК за Н.Й. с 98% т.н.р. без чужда
помощ.
Спорни по делото както пред РС,така и пред настоящата инстанция са
въпросите дали с действията си или с бездействията
си адв. Й., в качеството си на пълномощник на ищеца по ЧНД№621/2019г. по описа на Пл.ОС,
е
допуснала съществени нарушения на ЗА
при защита правата и интересите на молителя,чрез нарушаване на правото му на условно предсрочно освобождаване,както и дали ищецът и въззивник е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, а също и наличието на причинно- следствената връзка между
деянието и вредите. Спорен е и размерът на претендираните вреди.
Окръжният съд споделя правните изводи на
Пл.РС досежно отговорността
на адвоката за вреди и че тя може
да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на
пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно
някое процесуално действие, което е довело до погасяването на съответна
процесуална възможност. Адвокат
не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е
приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин
/Решение № 227/19.08.2013 г. по гр. д. № 1166/2012 г. на ВКС, IV г. о./.
При упражняване на
професията си адвокатът е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента
си по най-добрия начин, като за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс
на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет отговаря за причинените на
клиента вреди- чл. 51 от ЗА.
Правилен е и изводът на Пл.РС,че адв. Й. е
упълномощена не само да изготви молба за УПО /за, което не се спори по делото/,
но и за процесуално представителство по същото/пълномощното е генерално/. Същата
не се е явила в проведеното открито
заседание по ЧНД № 621/2019 г. по описа
на Пл.ОС ,но както се посочи по-горе в мотивите към настоящото решение ищецът изрично е заявил,че желае делото да се гледа в
отсъствието на неговия защитник. Разпоредбата на чл.94 НПК изчерпателно
изброява случаите, в които в производства по наказателни дела следва да бъде назначаван
задължително защитник,като сред изброените производства не попадат делата по чл.70 НК, поради което и участието на процесуален представител по тези дела не е
задължително.
Ищецът не е представил доказателства ,чрез които да
установи ,че на първо място адв.Н.
виновно не е изпълнила задължението си за явяване в открито съдебно заседание
по ЧНД№621/2019г.,тъй като същата не е призовавана по надлежния ред за
заседанието/поради обстоятелството,че молбата по чл.70 от НК е подадена лично
от ищеца/.На следващо място не е представил доказателства,че адв.Н. не е
извършила процесуално
действие, което би
довело до погасяването на съответна процесуална
възможност за
ищеца като молител в производството по УПО/например да представи някакви
доказателства ,които да доведат до различен правен извод от този в протоколно
определение от 28.08.2019г. по ЧНД№621/2019г. на Пл.ОС/ .
В случая не може да се говори и за нарушено
право на защита на осъдения в производството по реда на чл.70 от НК,тъй като
той сам е заявил,че
желае делото да се гледа в отсъствието на неговия защитник,а такава защита не е
задължителна в производството по УПО.
Недоказани са и твърденията в ИМ,че делото е отложено през м.август
2019г. по вина на адв.Н.,тъй като производството по ЧНД №365/2019 г. е било прекратено,поради
недопустимост на молбата по чл.70 от НК.
Въззивната инстанция намира,че остават недоказани и твърдяните от ищеца неимуществени вреди в
резултат на виновното поведение на ответницата,както и техния размер. Безспорно
е ,че ищецът страда от заболяване-диабет,но от представените медицински документи по делото,
е видно,че ищецът през процесния период е лекуван единствено във връзка с
основното му заболяване и парене в очите, без никъде в издадените амбулаторни
листове да е посочено, че е налице влошаване на здравословното му състояние,а
също и психическо такова, за да може да се обоснове извод, че вследствие на
бездействието на процесуалния му представител,ищецът е претърпял неимуществени
вреди,изразяващи се в безсъние, психически дискомфорт и
пропуснати ползи/неуточнени/ .
Окръжният съд споделя изложените правни изводи от
първоинстанционния съд ,че не са налице всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане,като не може да бъде ангажирана отговорността на
ответницата в качеството й на адвокат на ищеца по ЧНД№621/2019г. по описа на
Пл.ОС,поради което предявеният иск с
правно основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.51
ЗА,се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Предвид изложеното следва
да бъде потвърдено решението на Пл.РС, постановено по гр.д.№5789/2019г. по описа
на същия съд, като правилно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на осн.чл.272 от ГПК Решение № 260001/06.08.2020г.
на РС-гр.Плевен,постановено по гр.д.№5789/2019г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ на
основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: