РЕШЕНИЕ
№ 4337
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330109432 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 56 от Закона за наследството ЗН).
Ищците И. Г. М., ЕГН: ********** и С. Г. М., ЕГН: **********, действащи чрез М.
Г. Н., ЕГН: **********, като техен законен представител, всички от
************************, чрез пълномощник адв. Л. М., са предявили против И. Б. А.,
ЕГН: **********, по настоящем в Затвора- **********, иск да бъде унищожен извършеният
от ответника отказ от наследство по частно гр. дело № 8886/ 2022 г. на ПРС, VII гр. с-в,
оставено от баща му Б.С. А., ЕГН: **********.
Ищците посочват, че ответникът бил признат за виновен по н. о. х. дело № 32/ 2018 г.
на ОС- Пловдив, за това, че на 30.03.2017 г. умишлено умъртвил Г.М.М.- бащата на
малолетните ищци, като убийството било извършено по особено мъчителен начин и с
особена жестокост. В полза на децата било присъдено парично обезщетение в размер на по
100 000 лева за всяко момиче. Въз основа на присъдата били издадени изпълнителни листове
от 23.09.2021 г. и по тях се образувало изпълнително дело № ****/****** г. на ЧСИ
************************, рег. № **********. В хода на изпълнението се установило, че
бащата на ответника бил починал и оставил на сина си в наследство по 1/6 идеална част от
два апартамента- имот с идентификатор ************************ и имот с
идентификатор ************************, както и по 1/6 ид. част от два леки автомобила:
„БМВ 381И“, рег. № ********** и „Мердецес 208Д Спринтер“, рег. № **********.
Междувременно обаче ответникът бил направил отказ от наследство по частно гр. дело №
1
8886/ 2022 г. на ПРС, VII гр. с-в. Твърди се, че по този начин длъжникът лишил кредиторите
си от възможността да съберат вземанията си по принудителен ред, а той не притежавал
друго имущество, от което те да могат да се удовлетворят. Претендират разноски. В съдебно
заседание чрез пълномощника поддържат иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен
отговор, в който се оспорва иска. Твърди, че интересите на кредитора не били накърнени с
направения отказ от наследство, като същият бил напълно законосъобразен и не страдал от
пороци. Освен това ищците не се явявали негови кредитори, поради което нямали и
правомощия спрямо него. Отказът от наследство бил направен, за да придобие жилището,
спрямо което било насочено принудителното изпълнение, статут на несеквестируемост.
Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
С изпълнителни листове от 23.09.2021 г., издадени по н. о. х. дело № 32/ 2018 г. по
описа на ПОС, ответникът е осъден да заплати на всяка от ищците сумите от по 100 000
лева- обезщетение за неимуществени вреди от извършено от ответника престъпление
(убийство по особено мъчителен начин и с особена жестокост) спрямо бащата на ищците,
ведно със законната лихва от деликта- 30.03.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.
Въз основа на изпълнителните листове на 06.10.2021 г. е образувано изпълнително
дело № ****/****** г. на ЧСИ ************************, рег. № **********. Копие от
изпълнителното дело е приложено по настоящото производство.
В хода на принудителното изпълнение се установява, че ответникът е придобил в
наследство от починалия си баща- Б.С. А., ЕГН: **********, по 1/6 идеална част от два
апартамента- имот с идентификатор ************************ и имот с идентификатор
************************, както и по 1/6 ид. част от два леки автомобила: „БМВ 381И“,
рег. № ********** и „Мердецес 208Д Спринтер“, рег. № **********. За имотите са
представени данъчни декларации, схеми от кадастъра и удостоверения за данъчни оценки, а
за автомобилите- свидетелства за регистрации и данъчни декларации. Не се установява по
изпълнителното дело ответникът да разполага с друго имущество.
Със заявление от 17.06.2022 г. ответникът е направил отказ от наследството на баща
си, починал на 10.11.2016 г., в която връзка с постановено определение № 6563/ 17.06.2022
г., по частно гр. дело № 8886/ 2022 г. на ПРС, VII гр. с-в. Делото също е приложено по
настоящото производство.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 56 от ЗН, кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството,
могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят
от имуществата на наследника, като искът може да се предяви в едногодишен срок от
узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него.
2
Доколкото отказът от наследство е направен на 17.06.2022 г., а искът е предявен само
няколко дни по- късно- на 28.06.2022 г., то същият се явява подаден в срок и като
процесуално допустим, следва да се разгледа по същество.
По естеството си това е конститутивен иск, съответстващ на потестативното право на
кредитора на наследника да иска унищожаване на извършен от него отказ от наследство в
своя полза, доколкото не може да се удовлетвори от имуществата на наследника. Макар че е
частен случай на общия иск по чл. 135 от ЗЗД, в случая субективният елемент- знание за
увреждането, не се изисква. Унищожаването на отказа е относително- само по отношение на
кредитора, който го е поискал и само, доколкото е необходимо за удовлетворяване на
визираното в иска вземане. Тъй като в интерес на длъжника е да установи, че кредиторът
може да се удовлетвори от имуществото му, в негова тежест е да докаже наличие на
имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора въпреки отказа. То следва да е
такова, че от него кредиторът да може да се удовлетвори.
Няма спор по обстоятелството, че ищците са кредитори на ответника, като с
изпълнителен лист в тяхна полза са присъдени парични суми въз основа на влязло в сила
съдебно решение. Качеството им на кредитор е възникнало преди вписване на отказа,
доколкото изпълнителните листове са издадени на 23.09.2021 г., а отказът е направен на
17.06.2022 г. Нещо повече, следва да се отбележи, че отказът е направен повече от пет
години и половина след смъртта на наследодателя и в момента, когато ответникът е получил
покана за принудително изпълнение върху имотите по изпълнителното дело, т.е. очевидна е
била целта на наследника да избегне изпълнение върху тези имоти, като се откаже от
наследството. Преди отказа ответникът е придобил в наследство от починалия си баща по
1/6 ид. части от два апартамента и два леки автомобила и е установено, че няма друго
имущество, като с отказа си той несъмнено намалява имуществото, от което ищците биха
могли да се удовлетворят. Съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на неговите кредитори. Длъжникът отговаря за всяко свое задължение с
всичките си секвестируеми имуществени права, които притежава към момента на
принудителното изпълнение, а не на възникване на задължението. Всяко едно намаляване
или обременяване на длъжниковото имущество застрашава удовлетворяването на
кредиторите и по тази причина законодателят установява редица институти за запазването
му. Кредиторът може да насочи изпълнението си и към права, придобити от длъжника след
възникването на задължението. Правото на наследяване е имуществено и се включва в
патримоиума на длъжника. При упражняването му неговия титуляр може да получи
оценими в пари блага, да придобие имуществени права, включени в състава на
наследствената маса. Упражнявайки правото си по начин, по който няма да придобие тези
имуществени права, наследникът лишава кредиторите си от възможността да се
удовлетворят от тях. С извършването на отказа отпада възможността за бъдещо увеличаване
на имуществото на наследника и именно в това се състои нарушаването на кредиторовите
интереси, а не в намаляване на имуществото. Отмяната на отказа от наследство е сериозна
намеса в правната сфера на наследника, но законодателят я предвижда за защита на интерес,
3
на който отдава превес- този на неговия кредитор, поради което незачитане волята на
наследника следва да се допуска само при необходимост, а именно- когато отказът пряко
препятства удовлетворяването на кредитора. Преценката за наличието или не на тази
предпоставка, налага съпоставяне между стойностите на собственото на длъжника-
наследник секвестируемо имущество и размера на неговата задлъжнялост, както и дали е
достатъчно за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника, които са предявили
вземанията си.
По делото ответникът не провежда никакво насрещно доказване, нито пък от
събраните данни се установява, че той каквото и да е друго имущество за удовлетворяване
на вземането на ищците, поради което предявеният иск следва да се уважи като основателен.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът дължи
разноски на ищците. Такива са направени, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, като
са налице и доказателства за действителното им заплащане: държавна такса в размер на 362
лева, такси за издаване на съдебни удостоверения и обезпечителна заповед- общо 45 лева и
адвокатско възнаграждение на пълномощника от 850 лева. Останалите претендирани
разноски не следва да се присъждат, защото една част от тях (за издаване на скици и
удостоверение за наследници) не са направени по делото, а във връзка с воденето на
процеса, а другата част (за налагането на възбрана и запор) са част изпълнителното дело и
следва да се претендират по него.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА по отношение (в полза) на И. Г. М., ЕГН: ********** и С. Г. М.,
ЕГН: **********, действащи чрез майка им- М. Г. Н., ЕГН: **********, като техен законен
представител, всички от ************************, извършения от И. Б. А., ЕГН:
**********, по настоящем в Затвора- **********, отказ от наследство, останало му от
покойния му баща Б.С. А., ЕГН: **********, починал на 10.11.2016 г., вписан в особената
книга на Районен съд- Пловдив под № 471/ 2022 г. въз основа на определение № 6563/
17.06.2022 г., постановено по частно гр. дело № 8886/ 2022 г. на ПРС, VII гр. с-в.
ОСЪЖДА И. Б. А., ЕГН: **********, по настоящем в Затвора- **********, да
заплати на И. Г. М., ЕГН: ********** и С. Г. М., ЕГН: **********, действащи чрез майка
им- М. Г. Н., ЕГН: **********, като техен законен представител, всички от
************************, направените по делото разноски, както следва: сумата от 362
(триста шестдесет и два) лева- държавна такса, сумата от общо 45 (четиридесет) лева- такси
за издаване на съдебни удостоверения и обезпечителна заповед, както и сумата от 850
(осемстотин и петдесет) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
5