№ 262
гр. Ловеч, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500129 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази:
Производство с правно основание чл.274,ал.1,вр.с чл.248 от ГПК.
Постъпила частна жалба № 735/15.02.2022 г. от Детска градина
„Детелина“- гр. ***** против определение №32/27.01.2022 година по гр.д.
№762/2021 г. на Тетевенски районен съд ,което моли да бъде отменено, като
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Посочва,
че съдът не е преценил размера на уважената част на иска и и броя на
обективно съединените искове и неправилно е определил дължимите
разноски между страните. Позовава се възражение за прекомерност на
възражението, което е направено в съдебно заседание и изтъква, че се следва
възнаграждение аз участие в процеса само на един адвокат. Обсъжда
липсата на произнасяне по същество от районния съд по отношение
адв.възнаграждение по чл. 38,ал.2 от ЗА, което счита,че е допустимо . Излага
мотиви, че ищецът не е бил материално затруднен, тъй като е заплатил
хонарар в размер на 1600 лева на втори адвокат и е налице злоупотреба с
право. Моли да бъде отменен атакувания съдебен акт и съдебно-деловодните
разноски за адв. защита да бъдат определени съобразно уважената част на
1
исковете..
Обжалваното определение №32/27.01.2022 година по гр.д. №762/2021
г. на Тетевенски районен съд е съобщено на жалбоподателя на 28.01.2022
година, а частната жалба е подадена на 11.02.2022 година,като е спазен
законоустановения едноседмичен срок по чл. 275 от ГПК.
По приложените в гр.д. 762/2021 г. на ТРС писмени доказателства,
становището на страните,преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност,
съдът приема следните фактически обстоятелства:
Постановено е съдебно решение №92/22.11.2021 г. по гр.д. №762/2021
г. на ТРС, с което е признато за незаконно уволнението на Г. ДР. М. по
заповед №213/05.07.2021 г. на Директора на ДГ“Детелина“и отменено като
незаконосъобразна заповедта, възстановена е на длъжност ,заемана преди
уволнението „помощник възпитател“ и е присъдено на основание чл. 225 от
КТ обезщетение в размер на сумата 424.27 лева за времето от 06.07.2021 г. до
08.11.2021 г., а искът до пълния претендиран размер на сумата 552.28 лева е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.Осъдена е ДГ“Детелина „-Тетевен
да заплати на Г. ДР. М. сумата 1600 лева адвокатско възнаграждение и сумата
650 лева-възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38а ,ал.1 ,т. 3 от ЗА
безплатна правна помощ.
С писмена молба №4633/08.12.2021 г. ДГ“Детелина“-Тетевен е
поискала изменение на съдебния акт в частта за присъденото адв.
възнаграждение, като е посочила, че не е съобразено, че се дължи такова само
за един адвокат и съразмерно на уважената част от исковете.В писмен отговор
№180/1301.2022 година Г.М. е заявила, че молбата по чл. 248 от ГПК е
недопустима, тъй като е подадена на 05.12.2021 г.-неработен ден съдебно –
деловодните разноски са определени правилно от съда.
По представените доказателства и процесуалните действия на страните
съдът приема,че жалбата е допустима и основателна, поради което, съдебното
определение следва да бъде отменено, а искането по чл. 248 от ГПК уважено.
Частната жалба по чл. 248 от ГПК е подадена от страна, която не е
претендирала разноски и не е било необходимо да представя списък в
производството. Това положение не лишава страната от право по реда на чл.
248 от ГПК да обжалва съдебния акт в частта за присъдените на другата
страна разноски. Жалбата е подадена по пощата в срока по чл. 248 от ГПК и
2
следва да бъде разгледана по същество. В съдебно заседание на 08.11.2021 г.
жалбоподателката е направила възражение за прекомерност на разноските.
Предвид явяването на П.Димкова,в качеството на директор на работодателя
без проц.представител-адвокат възражението по чл.78, ал.5 от ГПК макар и
непрецизно формулирано и юридически обосновано е ясно и направено в
законоустановения срок. Обсъдено по същество, съдът приема, че
възражението е основателно и предвид действителната правна и фактическа
сложността казуса , следва да бъде коригирана определената сума за
присъдени съдебно-деловодни разноски до размер на 853.24 лева.
В първоинстанционното производство ищцата Г. ДР. М. е била
представлявана от двама адвоката- адв. Н.Балканска и адв Р.Димитрова. Адв.
Н.Балканска е упълномощена по пълномощно от 06.10.2021 г. /л.115 по гр.д.
762/21 г. на ТРС/ при условията на чл. 38 , ал.1 , т.3 и ал. 2от ЗА безплатно,
като не е разграничено проц.представителство по отделните искове, а е
договорено по делото в първа инстанция . По пълномощно от 06.10.2021
г./л.116 оп гр.д. 762/21 г. на ТРС/ Г.М. е упълномощила адв. Росица
Димитрова също да я представлява по гр.д. 762/21 на ТРС по делото/без
посочване на конкретните искове/ в първа инстанция. В договора за правна
помощ и съдействие с адв. Димитрова е договорено и заплатено в брой при
сключване на договора възнаграждение в размер на сумата 1600 лева.
Настоящата инстанция намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се
дължи възнаграждение за проц.представителство на ищцата Г.М. за един
адвокат. Предвид на това страната може да ангажира адвокатска защита от
повече от един адвокат, но дължими и заплатени ще бъдат разноските само за
един от тях. Поради липсата на разграничение на проц.представителство
между двамата упълномощени адвоката за явяване по различни искове, съдът
приема, че се касае до представителна власт по всички искове от всеки един
от тях. Следователно заплащане на разноските, предвид уважената част на
исковете се дължи само на адв. Димитрова.
По отношение размера на дължимото адв. възнаграждение съдът
съобрази разпоредбата на чл. 7,ал.1,т.1 от Наредба №1/2004 г. за адв.
възнаграждения. В цитираната правна норма е предвидено, че по делата за
отмяна на уволнение и възстановяване на работа, възнаграждението е не по-
малко от минималната месечна работна заплата към момента на
3
упълномощаването . Към октомври 2021 г. минималната работна заплата е
възлизала на сумата 650 лева . Следователно по двата неоценяеми иска с
правно основание чл. 344,ал.1,т.1 и 2 от КТ се дължи възнаграждение в
размер на сумата 650 лева на Г.М.. В разпоредбата са посочени кумулативно
и двата неоценяеми искове при едно общо възнаграждение на
проц.представител. С исковата молба е бил предявен иск по чл. 344,ал.1,т.3 от
КТ във вр. с чл. 225 от КТ в размер на сумата 300 лева за шестмесечен
период, считано от уволнението. В съдебно заседание на 08.11.2021 г. с
протоколно определение на районния съд е допуснато изменение в размера на
иска по чл. 225,ал.1 от КТ, който да се счита предявен за сумата 552.28 лева-
обезщетение за 6-месечен период. В съдебното решение от 22.11.2021 г. искът
по чл. .225 от КТ е уважен до размер на сумата 424.27 лева и отхвърлен до
пълния претендиран размер на сумата 552.28 лева. При действие на чл.
7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004 г. съдът съобрази размера на исковата
претенция и правилото, че по облигационните искове до размер на 1000 лева
адв. възнаграждение е 300 лева. Предвид уважената част на иска 424.27 лева ,
от общо дължимите 300 лева платими на ищцата следва да бъдат 238.24 лева,
тъй като в останалия размер на сумата 552.28 лева искът е отхвърлен.
Предвид на изложеното, съобразно изхода от правния спор ответната страна
следва да заплати на ищцата сумата 853.24 лева съдебно-деловодни разноски
за първа инстанция по трите уважение иска по чл. 344,ал.1,т.1-3 от КТ.
Ловешки окръжен съд счита, че атакуваното съдебно определение
определение №32/27.01.2022 година по гр.д. №762/2021 г. на Тетевенски
районен съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено и
съдебно решение №92/22.11.2021 г. по гр.д. №762/2021 г. на ТРС, в частта за
разноските в първа инстанция бъде изменено чрез намаляването им до
размер на 853.24 лева.
При горните мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно,постановеното на основание чл.
248 от ГПК, определение №32/27.01.2022 година по гр.д. №762/2021 г. на
Тетевенски районен и вместо него постанови:
4
ИЗМЕНЯ съдебно решение №92/22.11.2021 г. по гр.д. №762/2021 г. на
ТРС, в частта за разноските като намалява определените съдебно-
деловодни разноски за първа инстанция в размер на сумата 1600 лева
възнаграждение за адв.Димитрова и възнаграждение в размер на 650 лева за
адв. Н.Балканска до размер на сумата 853.24 лева-възнаграждение за един
адвокат- адв. Димитрова .
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5