№ 1149
гр. Варна, 21.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500595 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Ч. А. М., ЕГН **********, вх.№
10417/09.02.2023г. по описа на ВРС подадена чрез процесуалния му представител срещу
определение № 1377/01.02.2023г. постановено по гр.д. № 15049/2022г. по описа на ВРС, 34-
ти състав, с което е допусната замяна на основание чл. 398, ал. 1 от ГПК, на
обезпечителната мярка възбрана, наложена с определение № 14280/21.12.2022г.,
постановено по гр.д. № 15049/2022г., по описа на ВРС, 34-ти състав върху апартамент № 89
с идентификатор 10135.4502.195, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.
306, вх. 7, ет. 3, със застроена площ от 40,71 кв.м., заедно с изба с площ от 2,10 кв.м., заедно
с 0,4826% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
държавна земя и дворно място, находящо се в с.о. Божурец, община Каварна, област
Добрич, с урегулирана повърхност от 685 кв.м., парцел XIX, кв. 83 по плана на с.о. Божурец
със запор върху вземането на Ч. А. М., ЕГН **********, по изпълнително дело №
20217190400672 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, до размера на обезпеченото вземане
от 8000 лева, а наложената възбрана е отменена, на основание чл. 398, ал. 3 ГПК.
В частната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост на определението за
замяна на обезпечителната мярка, поради липса на влязло в сила определение по допускане
на първоначалното обезпечение, както и за неправилност на същото. Посочва, че замяната
би била основателна само в случай, че вече наложената обезпечителна мярка не е
удовлетворила обезпечителната нужда на поискалото я лице или е налице несъответствие
между мярката и нуждата. Оспорват се твърденията на ищцата, че към момента, на сезиране
на съда с искането за допускане на обезпечение на иска й за издръжка спрямо ответника не е
1
знаела, че по отношение на единият от възбранените имоти е сключен договор за ипотека,
което обезсмисля обезпечението върху него –първо поради това, че ищцата е член на
семейството на ответника, както и поради това, че информацията касателно имотите е
публична в Службата по вписванията. Моли обжалваното определение да бъде отменено
като недопустимо и незаконосъобразно.
В предоставения срок по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна В. Ч. М., чрез
процесуалния си представител е изразила становище за неоснователност на жалбата, поради
което моли да бъде оставена без разглеждане. Посочва, че след допускане на първоначално
поисканата обезпечителна мярка установила, че единият от имотите е ипотекиран, а отделно
от това данъчната му оценка е съществено по-висока от цената на обезпечения иск, поради
което счита, че правилно съдът е допуснал замяна на мярката.
СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С молба от 20.12.2022г. ищцата В. Ч. М. е поискала допускане на обезпечение на
предявените от нея срещу Ч. А. М. искове с правно основание чл.144 и чл.149 от СК, като с
определение от 21.12.2022г. молбата е уважена и съдът е допуснал обезпечение чрез
налагане на обезпечителна мярка Възбрана на недвижими имоти собственост на ответника,
а именно апартамент № 89 с идентификатор 10135.4502.195, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. 306, вх. 7, ет. 3, със застроена площ от 40,71 кв.м., заедно с изба
с площ от 2,10 кв.м., заедно с 0,4826% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху държавна земя и дворно място, находящо се в с.о. Божурец, община
Каварна, област Добрич, с урегулирана повърхност от 685 кв.м., парцел XIX, кв. 83 по плана
на с.о. Божурец.
С молба от 09.01.2023г. ищцата е поискала от съда да допусне замяна на
обезпечението с налагане на обезпечителна мярка - Запор върху вземане на ответника по
изпълнително дело № 20217190400672 по описа на ЧСИ Станислава Янкова. В молбата е
изложено, че след допускане на първоначалната мярка – възбрана се установило, че по
отношение на апартамента в гр.Варна е учредена договорна ипотека, поради което същият
не може да послужи за удовлетворяване на обезпечителната нужда на ищцата.
С обжалваното определение № 1377/01.02.2023г. съдът е допуснал исканата замяна на
обезпечителната мярка като е наложил Запор на вземането на Ч. М. по изп.дело №
20217190400672 по описа на ЧСИ Станислава Янкова до размера на обезпеченото вземане
от 8000 лева на основание чл.398, ал.1 от ГПК и е отменил наложената възбрана върху
посочените по-горе два недвижими имота на основание чл.398, ал.3 от ГПК.
Съдът намира обжалваното определение за допустимо и правилно.
Съобразно разпоредбата на чл.398, ал.1 от ГПК, замяната на една обезпечителна
2
мярка с друга е допустима по искане на една от страните по делото, след уведомяване на
другата страна и вземане предвид на нейните възражения и когато чрез новата
обезпечителна мярка ще бъде обезпечен иска на ищеца по същия начин, по който той е
обезпечен чрез първоначално наложената обезпечителна мярка.
В случая молителят е обосновал искането си за замяна с факта, че един от имотите, по
отношение на които е наложена обезпечителната мярка възбрана е ипотекиран в полза на
кредитор, поради което в случай на насочване спрямо него на принудително изпълнение,
същият ще послужи за удовлетворяване вземането на ипотекания кредитор, което не
съответства на обезпечителния интерес на ищеца по настоящото дело. От друга страна,
налагането на запор върху парично вземане на ответника по изпълнително дело безспорно
би довело до по-бързо и сигурно удовлеворяване на вземането на ищцата, в случай на липса
на доброволно съдействие по заплащане на съдебно определена издръжка. Горното обуславя
интересът от искането за замяна на допуснатата обезпечителна мярка.
Обстоятелството дали съдебният акт, с който е допуснато обезпечение е влязъл в
законна сила е ирелевантно за провеждане на процедурата по замяна на обезпечителната
мярка, поради това, че при извод за неоснователност на молбата по чл.389 от ГПК, съдът
осъществяващ инстанционнен контрол ще отмени обезпечението независимо дали същото
се изразява в наложената първоначално или заменената обезпечителна мярка.
Възраженията на ответника срещу замяната са насочени главно в посока
неоснователност на иска за присъждане на издръжка, преценка за което се дължи от съда
разглеждащ спора по същество и е извън тази която е относима към обезпечаването му
/налагане, замяна на обезпечителни мерки/. Неоснователни са и възраженията обосновани с
твърдения, че с исканата замяна се цели осуетяване разпределението на суми по изп.дело№
20217190400672 по описа на ЧСИ Станислава Янкова в полза на ответника. Всеки запор на
парично вземане съдържа в себе си забрана за предаване на запорираната сума на
правоимащия, но последното не следва да се преценява като злоупотреба с право, а като
предвидена в закона възможност за удовлетворяване на кредитора, в чиято полза е допуснат
запора. В случая съдът преценява интереса на ищцата, получила обезпечение на иска си за
издръжка чрез запор на парично вземане на ответника като кореспондиращо напълно с
обезпечителния й интерес. Допуснатата замяна на обезпечителната мярка отчита й
интересите на ответника, доколкото успоредно с налагане на запора е отменена възбраната
наложена върху недвижимите му имоти, а отделно от това запорът е наложен само до
размера на обезпеченото вземане от 8000 лева.
За пълнота следва да се отбележи, че в хипотезите, в които наложената обезпечителна
мярка, незвисимо от вида й, се окаже твърде обременителна, съобразно интересите на
ответника, за него съществува сигурната възможност да се освободи от нея създавайки
гаранция за своя кредитор по реда на чл.398, ал.2 от ГПК.
В заключение съдът намира, че частната жалба e неоснователна, a обжалваното
определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
3
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1377/01.02.2023г. постановено по гр.д. №
15049/2022г. по описа на ВРС, 34-ти състав, с което е допусната замяна на основание чл.
398, ал. 1 от ГПК на обезпечителната мярка възбрана, наложена с определение №
14280/21.12.2022г., постановено по гр.д. № 15049/2022г., по описа на ВРС, 34-ти състав
върху апартамент № 89 с идентификатор 10135.4502.195, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. 306, вх. 7, ет. 3, със застроена площ от 40,71 кв.м., заедно с изба
с площ от 2,10 кв.м., заедно с 0,4826% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху държавна земя и дворно място, находящо се в с.о. Божурец, община
Каварна, област Добрич, с урегулирана повърхност от 685 кв.м., парцел XIX, кв. 83 по плана
на с.о. Божурец със запор върху вземането на Ч. А. М., ЕГН **********, по изпълнително
дело № 20217190400672 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, до размера на обезпеченото
вземане от 8000 лева, а наложената възбрана е отменена, на основание чл. 398, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4