№ 6650
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100113448 по описа за 2023 година
искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - А. Х. П., лично и като майка и законен представител на малолетната
си дъщеря - И. Л. П., в исковата си молба и уточнение на същата от 02.02.2024г., твърдят че
50
на 24.09.2019г., около 18:ч., на автомагистрала „Струма“, настъпило ПТП. Причина било
виновното поведение на Т. К. Д., който като водач на л.а. марка “БМВ“, модел „Х5“, рег. №
*******, управлявал със скорост около 160 км/ч, изгубил контрол и се блъснал в
престояващия в крайпътна отбивка л.а. марка „Ауди“, модел „A4“, рег. № *******,
управляван от Л.Р.П. - съпруг на първата ищца и баща на втората. Вследствие на настъпилия
удар Л.Р.П. починал на място.
За събитието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-
562/24.09.2019г. от Отдел „ПП“-СДВР и било образувано ДП № ЗМ 11332/2019г. по описа на
Сектор „РТП -„ОР“-СДВР, прокурорска преписка № 18351/2019г. по описа на СГП.
С Решение № 185 от 18.05 2023г., постановено по к.д. № 300/2023г. от ВКС, НК, 3-то
НО било оставено в сила решение № 6 от 10.01.2023г., постановено по ВНОХД №
20221000601071 от САС, НО, 1-ви н. с-в, с което била потвърдена Присъда № 260052 от
15.07.2022г., постановена по НОХД № 3489/2020г. от СГС, НО, 12 с-в, в която подсъдимият
50
Т. К. Д. бил признат за виновен в това, че на 24.09.2019г., около 18:ч., в гр. София, на
автомагистрала „Струма", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка ,,БМВ", модел „Х5“, рег. № *******, като се движел по автомагистрала „Струма с
посока на движение от гр. София към гр. Перник и в района на 1830 м. след началото на
магистралата, при движение в най-лявата пътна лента, нарушил правилата за движение,
1
регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при мокра пътна настилка, излизайки от ляв по
посоката му на движение завой, преминал през локва, което довело до моментна загуба на
управлението на автомобила, като при последващо завъртане на волана първоначално
надясно, а след това наляво, вкарал автомобила в траектория със завой на ляво, което довело
до изгубване на контрола над управлението на същия, отклонил се на дясно и последвало
ПТП със скорост от не по-малко от 108 км/ч със спрелия в дясно спрямо посоката му на
движение в началото на крайпътна отбивка (на около 1830 м. след началото на
магистралата), л.а. марка „Ауди“, модел „A4", с рег. № *******, и по непредпазлИ.ст
причинил смъртта на водача на същия лек автомобил.
Настъпилият инцидент се отразил изключително тежко на ищците - емоционално,
психически и морално.
Към момента на събитието И. Л. П. била едва на 2 години. Тя била лишена завинаги
от бащина грижа, обич и подкрепа.
Ищцата А. Х. П. била с постоянни депресивни мисли. И двете се нуждаели системно
от психологична помощ от психотератевт, каквато им била предоставяне в редовни
прегледи.
Според задължителните постановки на т. 8 от Постановление № 4/1968г. на Пленума
на ВС и раздел III на Постановление № 4/1961г. на Пленума на ВС, ищцата И. Л. П. била
активно легитимирана да претендира обезщетение за лишаването ù от издръжка след
смъртта на баща си, от която е получавала издръжка приживе.
Ответникът - „ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, бил застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на прекия
причинител на вредата.
С оглед изложеното, ищците молят да се осъди ответникът да им заплати:
- на А. Х. П. сумата от 250 000 лева, обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния съпруг Л.Р.П., ведно със законната
лихва, считано от 29.11.2023г. до окончателното плащане; сумата от 81 189,31 лева,
мораторна лихва, считано от 29.11.2020г. до 19.11.2023г.;
- на И. Л. П. сумата от 250 000 лева, обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния баща, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 29.11.2023г. до окончателното плащане; сумата от 81 189,31
лева, мораторна лихва, считано от 29.11.2020г. до 19.11.2023г.;
- на И. Л. П. сумата от 30 000 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди за
периода от 24.09.2019г. до 29.11.2023г., представляващи пропусната полза от дължима, но не
получена издръжка от своя баща, ведно със законната лихва;
- на И. Л. П. сумата от 1 747,52 лева, представляваща обезщетение за забава върху
сумата на обезщетението за имуществени вреди за периода от 22.06.2023г. до 29.11 2023г.
(датата на предявяване на исковете в съда);
- на И. Л. П. сумата от по 750,01 лева месечно (Определение от о.с.з. от 26.11.2024г.)
2
за периода от 29.11.2023г. (датата на завеждане на настоящия иск) до навършване на
пълнолетие, с падеж всяко 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва за забава от датата на падежа, до окончателното изплащане.
Претендират разноски.
Ответникът - ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, оспорва иска:
- имало съвина поради неправилно паркиране;
- имало и хипотеза на независимо съизвършителство от страна от страна на Агенция
„Пътна инфраструктура“ – пътният участък не бил поддържан адекватно;
- оспорва размера – претенцията била изключително завишена (коректният термин е
евентуално, а не алтернативно - Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.);
- оспорва по-конкретно, че 2 годишно дете може да реагира на смъртта на баща си по
начина, описан в исковата молба;
- оспорва имуществените вреди;
- прави довод за давност, навежда и други доводи.
Третото лице-помагач на ответника - ИА „Пътна Инфраструктура”, оспорва иска,
като недопустимо навежда доводи във връзка с приети по наказателното производство
експертни заключения; излагат се допълнителни доводи относно регрес на застрахователя,
какъвто не е предявен. Претендират се и разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че л.а. е застрахован при ответника. Съпругът на първата ищца и баща
на втората е починал, вследствие на ПТП – за това има и влязла в сила присъда за това: че на
24.09.2019 г., около 18. 50 часа, в гр. София, на автомагистрала "Струма", при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка "БМВ", модел "Х5" с рег. № *******, като се движел по автомагистрала "Струма"
с посока на движение от гр. София към гр. Перник и в района на 1830 м. след началото на магистралата, при
движение в най-лявата пътна лента, нарушил правилата за движение, регламентирани в: чл. 20., ал. 2 от ЗДвП
"Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с
атмосферните условия..... ", като при мокра пътна настилка, излизайки от ляв по посоката му на движение завой,
преминал през локва, което довело до моментна загуба на управлението на автомобила, като при последващо
завъртане на волана първоначално надясно, а след това наляво, вкарал автомобила в траектория със завой на
ляво, което довело до изгубване на контрола над управлението на същия, отклонил се на дясно и последвало ПТП
със скорост от не по-малко от 108 км/ч със спрелия в дясно спрямо посоката му на движение в началото на
крайпътна отбивка /на около 1830 м. след началото на магистралата/, лек автомобил марка "Ауди", модел "А4", с
рег. №*******и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на водача на същия лек автомобил, Л. Р. П. с ЕГН-
**********, поради което …
Бракът между първата ищца и починалият е бил сключен на 17.09.2016г.
(Удостоверение за сключен брак – л. 57).
3
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. М. и Я.. От показанията им се
установява, че:
-св. М.: познавала семейството, тъй като била приятелка на майката на починалия.
Първата ищца приела инцидента много тежко.
До ПТП-то работел г-н П. – имал гараж и боядисвал коли. Подсигурявал издръжката
на семейството си.
Втората ищца посещаваше детска градина, защото нямало възможност майка ù да я
гледа. Освен това детето посещавало или се занимавало с народни танци, йога, английски
език допълнително и приложни изкуства.
Ищците живеели заедно с родителите на Л.. Когато се случило събитието А. била по
майчинство. Свидетелят не знае дали първата ищца, преди раждането, е работила по трудов
договор.
Голяма част от показанията на свидетеля представляват споделени обстоятелства от
г-жа А. П., а това по правната си природа представлява недопустим косвен разпит на самата
страна.
-св. Я.: познавали се с починалия от детската градина. Той и първата ищца били
образцово, патриархално семейство. Той правел всичко за съпругата и детето си. Последните
посещавали психолог.
Преди катастрофата Л. работел в собствения си двор, пригодил си гараж, в който
боядисвал коли. Осигурявал целия доход на семейството си и поддръжката му. Преди
майчинството А. работела във фирмата на баща си.
Бил виждал приятеля си да плаща сметките на семейството си, когато ходили в
ресторанти, а и сметката за ток.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като все пак отчита, че вероятно
изложеното е в лека степен подсилено в полза на тезата на ищците (предвид приятелските
семейни отношения).
Депозирани са СТЕ и СМЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като
компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на първото в.л.-а в о.с.з. от 26.11.2024г.,
се установява, че:
50
1. СТЕ: Произшествието е настъпило около 18.ч. на 24.09.2019г., а огледът е
40
започнал в 22.ч., т.е. след близо четири часа в тъмната част на денонощието.
Ударът е настъпил в отбивката за бъдещата бензиностанция на „ОМВ“, между задна
дясна част на л.а. марка „Ауди “, и предна част на л.а. марка „БМВ“. Задната част на л.а.
5000
марка „Ауди“ е била на разстояние от 8,м.-9,м. в дясно от десния край на платното за
движение.
По делото няма данни отбивката да е била обозначена като място за паркиране. Към
момента тази отбивка е продължена до следващата бензиностанция.
4
Л.а. марка „Ауди“ е бил паркиран в отбивката, а вторият л.а., в следствие на
аквапланинг, се е отклонил в дясно и е навлязъл в отбивката.
Пътната настилка е била мокра. Видно от материалите по делото и данните от
новините преди събитието друг автомобил, движещ се по магистралата в посока гр. Перник,
достигайки до района на произшествието, също е се е отклонил в дясно в следствие на
аквапланинг и паднал в рова (самият участък от пътя е проблемен). Протоколът за оглед е
изготвен непрофесионално. Освен това не са изследвани гумите на л.а-и.
МВР има техническата възможност, при проблемен участък от пътя, да изследва
наклоните на платното и отводнителните системи – дали са изпълнени правилно, но това не
се прави. При извършване на огледа от страна на разследващите няма никакви данни същите
да са извършвали обследване на състоянието на отводнителните съоръжения. За да се
получат в един ден две произшествия със загуба на управление от страна на водачите в
следствие на аквапланинг най-вероятно отводнителните съоръжения в района не са
функционирали с целия си обем.
При наличие на воден слой в предния участък на гумата възниква хидродинамична
сила, която намалява контактната площ на гумата. Хидродинамичната сила се увеличава с
дебелината на водния слой. Намаляването на контактната площ води до намаляване на
коефициента на триене, а оттук и на коефициента на сцепление. От особено значение за
големината на хидродинамичната сила е наличието на канали в протектора или между
протектора и пътя за свободно изтласкване на водата. Силата е толкова по-малка, колкото
по-лесно водата може да се отдели от контактната зона. Рисунката (шарката) на протектора
трябва да осигурява изтичане на водата в страни, което отстранява образуването на воден
слой. Значително влияние върху коефициента на сцепление оказва износването на гумата
поради износване на сечението на каналите в протектора, с което се затруднява изтичането
на водата. Също така от значение са и състоянието на окачването на автомобила и
налягането в гумите.
При големи скорости на движение на мокър път от порядъка на над 80 - 90 - 100-110
км/ч, хидродинамичното налягане се разпространява върху цялата контактна повърхнина и
водната емулсия напълно отделя гумата от пътя. Възниква явлението аквапланинг, при което
гумата не може да се съпротивлява на никакви надлъжни и напречни сили и превозното
средство губи управляемост.
Може да се направи извод, че състоянието на пътния участък с недобре работещи
отводнителни съоръжения е в причинна връзка с настъпването на произшествията в този
ден.
2. ССчЕ: Размерът на необходимата месечна издръжка на едно лице на възраст от 2
до 18 годишна възраст за периода от 24.09.2019г. до навършване на пълнолетие през 2035г.,
като се отчетат следните неизчерпателно посочени разходи за храна, за облекло и обувки, за
битови разходи - ток, вода, отопление, за транспортна жилищно обзавеждане и поддържане
на дома, за здравеопазване, вкл. стоматологична помощ, за образование, за спорт, за
съобщения (телефон, телевизия, интернет) за транспортна свободно време и отдих, както и
5
за други непредвидени разходи, съгласно публикувани от НСИ данни на домакинство с едно
дете са в размер на 119 298,75 лева:
- 22 845,05 лева, представляващи обезщетение за издръжка на едно дете за периода
24.09.2019г. до 29.11.2023г. (датата на подаване на исковата молба); и
- 96 453,70 лева, представляващи необходима издръжка на едно дете до 18 годишна
възраст за периода от 12.2023г. до 17.05.2035г. (датата на навършване на пълнолетие) на И.
Л. П..
Мораторната лихва за забава за периода 22.06.2023г. (датата на предявяване на
доброволната претенция по реда на чл. 380 от КЗ) до 29.11.2023г (датата на предявяване на
исковете в съда) върху обезщетението за издръжка в размер на 22 845,05 лева на И. Л. П. за
периода 24.09.2019г. до 29.11.2023г. е в размер на 1 322,65 лева.
По делото няма приложени данни починалият да е получавал доходи.
Съобразена е на моменти и дефлация, с оглед данните на НСИ.
Според таблица 5, за 2025г. общата издръжка възлиза на 8 400 лева. За м. 12.2024г. тя
е 700 лева, както и за предходния месец. По-долу (в „от правна страна“) е взето отношение
към юридическата гледна точка по отношение на дефлация и инфлация.
3. СПЕ: Преди 5 години... И. щеше да направи две години. Веднага стартира делото. Още се бави.
Тъжно е, защото ако няма на кого да разчиташ. Разчитам на свекъра и свекървата. Това е повторен баща (става
въпрос за свекъра на първата ищца). С биологичния баща са разделени с майката, преди много години,
той е бил на 14-15 г. (съпругът на първата ищца).
И се наложи да работя. Започнах работа за 1500 лв. В една фирма за фотоволтаици. И на четвъртия-
петия месец ме уволниха, по взаимно съгласие, защото често съм липсвала, защото детето ми боледуваше. Бях
уведомила, че съм вдовица с дете. На интервю за работа ми казаха, че нямат проблем, мога да си работя от
вкъщи, но това не се случи. Започнах да работя в гаража на съпруга си, той беше автобояджия. Боядисваше коли.
Започнах аз да правя това. Боядисвах коли. За да мога да изкарам пари - изкарвах по около 1000 лв., с дете и
мене. Свекърва ми много ми помагаше, тя също правеше зимнини и ми даваше, след това вече реших, че мога да
пусна имейл пощи и св-та, на фирми за фотоволтаици, знам гръцки, да им помагам, предложиха ми работа,
добри условия. И за момента съм там. Вече 2 г.
Имаше психиатър, препоръчаха ми, известен, но първото ми виждане с него грам не се получи - каза ми
- ти ще го забравиш, ще дойде момент, че няма да се сещаш за него - и тогава сложих бариерата, че не е моя
човек. Искаха да ми дават много силни медикаменти, използвала съм, но на своя глава реших, че ще се справя
със ситуацията. Тя като беше малка - на 2 и нещо - и аз не мога да стана от дивана, защото прекалявах с
успокоителните, през нощите търсих свекърва ми и тя идваше вкъщи.
Трудно беше да се подготвя за тази среща. Говорех си - спокойно, ще се справиш, трябва да кажеш...
Една седмица ми отне. Разговарях с Х. - терапевтката ми - разбери, това са административни услуги, просто
трябва да минат. Защо така трябва да се случва. Защо е нужно да се бърка в раната, за да се установи някаква
компенсация. Изгубихме любовта на моя жИ.т и бащата на моето дете. … Не е честно да изисква съдът
становище от психолог - има ли щети - ами не, нямаме, какви щети, все тая. (саркастично).
От споделеното от майката, от предоставената от нея документация и от свидетелски
показания е видно, че двете са ползвали са психологична помощ и консултация през 2023 г.
По думи на майката (и според отразеното в експертното изследване на Л. Б.)
6
непосредствено след смъртта на съпруга й майката също била ползвала психологично
консултиране, насочено към справяне с травматичното състояние и получаване на насоки за
комуникация с детето относно събитието. Тя е ползвала психологични услуги и за себе си,
периодично през времето на скърбене.
А. П. е била в тежко депресивно състояние след инцидента, което се характеризирало
и с мисли за самоубийство (включително и убийство на детето). Тя е имала близка
емоционална връзка със своя съпруг и хармонични отношения. Загубата му трайно повлияла
емоционалното й състояние, което към момента е хронифицирано. Актуално А. П. също се
намира в тревожно-депресивно състояние. Травмата е повлияла и повлиява значително и
настоящия й жИ.т. На практика, към настоящия момент тя не продължава да живее в
настоящето, а остава блокирана в травматичните си преживявания в резултат на неговата
внезапна смърт и загуба.
Към момента на смъртта на бащата си И. П. поради невръстната си възраст не е
осъзнавала неговата липса. Несъмнено обаче И. е била повлияна негативно от депресивното
състояние на своята майка, която е полагала грижи за нея и продължава да го прави. И към
настоящия момент И. продължава да е свързана силно емоционално с майка си, да формира
черти на темперамента и характера си като срамежлИ.ст, социална дистанцираност,
предпазлИ.ст. От споделеното от майката става ясно, че И. актуално преживява загубата на
баща си поради порасналия си когнитивен капацитет и възможността да осъзнава тази
липса, съпоставяйки своето семейство и близки с опита на свои връстници.
И към момента А. А. е в депресивно състояние, което би следвало да е отшумяло, с
оглед изминалото време.
Детето преживява липсата, но няма когнитивен капацитет да прави сравнения.
В о.с.з. от 26.11.2024г. е представен въпросен списък (л. 223). Тоя е свързан с искане
за допълнителна експертиза, но и до този момент, не са изложени твърдения, които да се
установят (докажат), във връзка с доходите на семейството и в частност на починалия. Все
пак, според твърденията в на майката, но едва пред експерта по СПЕ, тя е не е получавала
доходи, тъй като не е ù се е налагало да работи до смъртта на съпруга ù (което, както се
оказва, не е точно така).
Относно доводите на третото лице-помагач: Съдът постановява решението по спора въз основа
на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се
позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело - Решение №
84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д.
№ 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о.
на ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Решение №
66 от 12.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК; Определение № 374 от
01.04.2010г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241 от 07.04.2011г. по т.д.
№ 840/2010г., I т.о. на ВКС и Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д. № 937/2009г., I т.о.
на ВКС. Цитираната практика е примерна, а не изчерпателна и се отнася до протоколи за
7
разпити на свидетели и експертизи.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Починалият по никакъв начин не е допринесъл за инцидента. Според диспозитива на
присъдата, той е паркирал в началото на крайпътната отбивка, което по разбиранията на
решаващия орган означава, че е паркирал изцяло в нея, в ней-близката по отношение на
посоката му на движение част. Самата присъда не обвързва гражданския съд в тази си част
(Решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: От граматическото и
логическо тълкуване на чл. 222 ГПК (отм.), чийто аналог е чл. 300 от действащия ГПК, се налага разбирането, че
по изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е
протИ.правно и дали деецът е виновен. Следователно присъдата на наказателния съд се ползва със сила на
пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 222 ГПК (отм.), респ. възпроизведени в чл. 300
ГПК, обстоятелства). Друго обаче не е установено от страна на ответника (чл. 154 от ГПК). Или
паркирано е било на място, което е нормално би могло да се използва за това (арг. и от
изображение на л. 214, т.е. празно място, идентично за момента с отбивки по магистрали за
временен отдих). Няма как да се изисква от водач да очаква, че при такова паркиране би
могло да последва проблем.
Съпругът на първата ищца е починал вследствие на ПТП, причинено виновно от
водача на втория л.а., несъобразил състоянието на пътното платно, като по тази причина е
последвал аквапланиг. Нищо друго релевантно не е установено по делото. Не могат да се
правят каквито и да са предположения – с оглед доводите за обратното на застрахователното
дружество.
I. неимуществени вреди:
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедлИ.ст – чл. 52 от ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедлИ.ст се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
I.1 първа ищца:
Бракът на г-жа А. П. с починалия, към момента на смъртта на последния, е
продължил около 3 години. Може да се предположи и предходна връзка около 2 години -
praesumptiones hominis (при установяване на обективната истина, съдът може да си служи и с човешки
презумпции - Решение № 400/13.04.55г., по гр.д. № 1962/55 г., на I г.о.).
8
Т.е. връзката е била трайна, а отношенията се били изключително добри (близки),
довели и до раждане на явно желано дете. В тази насока са и показанията на разпитаните
свидетели. Следва да се съобрази обаче, че ищцата е млада и е напълно възможно (което е и
желателно) да сключи нов брак или да бъде част от друга неформална (фактическа) връзка.
При абстрахиране от други обстоятелства обезщетението би следвало да възлиза на
180 000 лева, предвид и момента на настъпване на инцидента (покупателната стойност на
парите към датата на инцидента).
Парите имат и функционална стойност, която изразява покупателната им сила.
Инфлацията е причина стойността на парите постоянно да намалява. Стойността на парите
има ограничено правно значение, защото икономическата теория не предлага нито точни
средства за установяване на причините, нито приложими методи за измерване на нейното
изменение. Затова правото не познава правило за изменение на паричните задължения като
последица от изменение на стойността на парите.
Корекция е допустима, но вследствие на изменението на цените.
Във вътрешния граждански оборот в Р. България е установен така нареченият
принцип на номинализма (при действието на принципа на номинализма, …. С оглед развиващите се
инфлационни процеси и променящата се стойност на лева, трябва да се признае за валидна уговорката плащането
да стане в български лева, но в размер равен на стойността на определено количество чуждестранна валута по
курса в определен ден, т. е. паричното задължение е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо
опредЕ.та по вид и количество валута към този момент – мотиви към т. 4 от Тълкувателно решение №
2 от 1.12.1997г. на ВКС по т.д. 2/1997г., ОСГК, докладчик Никола Хитров).
Исторически номинализмът е възприет за първи път от френския законодател и
включен в чл. 1895 на ФГК, като впоследствие е признат в почти всички държави.
Номинализмът поставя риска от обезценяването на парите върху кредитора, а риска от
повишаването на тяхната стойност - върху длъжника.
Принципът на номинализма е легално установен (за разлика от валоризационната
теория). Плащанията задължително се приемат в пълната номинална стойностна паричните
единици - чл. 25, ал. 2 ЗБНБ.
Идеята е, че обезщетението следва да се определи, съобразно покупателната стойност
на парите към датата на ПТП. Или, инфлацията е съобразена като относителен критерий за
определяте на покупателната/обезщетителна стойност на националната валута към момента
на деликта (арг. и от чл. 162 от ГПК).
Според Решение № 3204 от 23.12.1974г. по гр.д. № 2222/1974г., I г.о. на ВС: при
определяне вредите от непозволено увреждане съдът е длъжен служебно във всички случаи и без възражение на
извършителя ма деянието да обсъди и приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Той е длъжен да събере
доказателства и изясни дали и пострадалият с поведението си е допринесъл за причинените му вреди и ако такъв
принос е налице, и без възражение на извършителя на деянието да намали размера на вредите, съответно на
приноса; Решение № 777 от 28.08.1985г. по гр.д. № 519/85г., IV г.о.: При непозволеното увреждане
законът предполага вината само на деликвента, но при наличието на някои обективно установени белези за
нарушени правила и от страна на пострадалия следва да се приеме съпричиняване за настъпилите вреди даже и
без да е правен довод.
9
Допълнителна практика в тази насока е цитирана и от проф. Голева („Съпричиняване
на вреди от пострадали при вреди от непозволено увреждане“, изд. 1989г., стр. 58).
Върховният съд служебно е приложил чл. 51, ал. 2 ЗЗД в Р. 3204/1974-I; Р. 233/1984-IV, Р.
314/1984-IV, Р. 612/1984-IV, Р. 618/1984-IV, Р. 908/1966-I, и Р. 12/1985-IV. Съдът е намалил
обезщетението, след като е установил въз основа на събраните по делото доказателства
съпричиняването от пострадалия без да изисква ответникът да прави за това изрично
възражение.
Това, което се установява по делото, може да се разгледа или като свръх емоционална
реакция на ищцата - (безвиновна) хипотеза на съпричиняване, или като същинско
съпричиняване, вследствие на непроведено адекватно лечение.
Юридически и двете са идентични като последица:
- така например в Р. 272/1984г., IV г.о, Върховният съд е приел 1/2 съпричиняване от
пострадалата поради това, че за вредния резултат е допринесъл нейният чувствителен към
работната среда организъм; в Р. 413/1983 – IV, съдът е намалил наполовина обезщетението
на пострадалия, тъй като смъртта му се е дължала не само на предизвиканото от лошите
условия на труд силикозно заболяване, но и от предшествуваната го бъбречна
недостатъчност; в Р. 81/1986 - IV Върховният съд е приложил чл. 51, ал. 2 ЗЗД при следната
фактическа обстановка: работник с болна ретина се е опитал да вдигне 54 kg тежък
акумулатор. В резултат на това ретината му се е отлепила. Ангажирана е гражданската
отговорност на съответното предприятие поради невзети мерки да се осигурят подемни
машини за този вид дейност.
- по-вероятно обаче е втората хипотеза. Г-жа А. П., не се е съобразила с мнението на
специалист, че действително следва да „забрави“, което по-скоро означава, да надживее
инцидента и продължи напред, а не да се самоизмъчва и да пази спомена, оставайки
безкрайно в депресивното си състояние; тя признава пред съдебния експерт, че не е вземала
адекватно и предписаните ù лекарства – чл. 175 от ГПК / признание за неизгоден за нея факт
(Решение № 17 от 6.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 3174/2014г., IV г.о., ГК: Когато за настъпилия
вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, независимо дали това поведение е правомерно
или протИ.правно, то има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Това поведение е вредно както за нея, така, с оглед и заключението
на в.л. по СПЕ, и по отношение на детето. Действително щастливият ù и подреден жИ.т се е
„срутил“ за миг, но това не означава, че не следва да положи усилия и да продължи, тъй
като, ако не го стори – това би било не само за нейна сметка, но, за съжаление, и на дъщеря
ù.
Самата експертиза може да бъде допусната служебно и/или и по искане на
ответника и това е сторено (така, т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на
ВКС; В случаите, в които експертизата се допуска служебно от съда, отново се определят разноски за
възнаграждение на вещото лице, което се възлагат на заинтересовата страна – Решение № 108 от
16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на ІV г.о на ВКС; т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от
4.01.2001г. на ОСГК ВКС по т.гр.д. № 1/2000г.; Решение № 20 от 09.03.2011г. по т.д. №
10
2010г., II т.о. на ВКС е прието, че въззивният съд законосъобразно е допуснал изслушването
на експертиза, с което не е нарушил забраната на чл. 266 ГПК, въпреки че такава не е
поискана от жалбоподателя, тъй като същата е била наложителна с оглед допуснатото от
първоинстанционния съд процесуално нарушение при приемане за разглеждане на
нередовна исковата молба; в този смисъл е и Решение № 118 от 30.05.2011г. по гр.д. №
467/2010г., І г.о. на ВКС; Решение № 108/16.05.2011г., по гр.д. № 1814/2009г., на IV г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Причината е че нито решаващият орган, нито ответникът, могат да са наясно с
вътрешния душевен свят на семейството на починалия. А, за да се определи стойността на
обезщетението, следва да се установи именно как се е отразила загубата на двете ищци (чл.
154 от ГПК). Ако тези факти не бъдат установени, не би се дължало обезщетение или ти би
било в различен размер.
Съотношението между вините може да се изрази в процент (р. 1931-57-ІV) или да се
спадне глобално опредЕ. сума от обезщетението (р. 1917-57-ІV) - спадат се 5000 лв. от
обезщетението заради вината на пострадалия (също Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. №
648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС). Свободата, която се дава на съда при претеглянето на вините,
е подчинена на единственото изискване намереното съотношение да бъде мотивирано (р.
1931-57-ІV).
Така, в случая дължимото обезщетение следва да се редуцира до 160 000 лева.
Мораторната лихва, изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на 51 961,16 лева
(Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК: ...Не следва делото да бъде
връщано на въззивния съд за определяне точния размер на претендираните мораторни лихви, начислени върху
главниците по трите процесни фактури, посредством изслушване на заключение на съдебно-счетоводна
експертиза по този въпрос, след като това е възможно да се извършва автоматично с помощта на т. нар. лихвен
калкулатор в интернет: (www. calkulator. bg)
I.2 втора ищца: детето, към момента на смъртта на баща си, най-вероятно е нямала
съзнание за случилото се. Съобразно довода на ответника, тя не е изпитала, а и досега,
същинска физическа или емоционална болка от загубата. Вярно е обаче, че е лишена от
биологичен родител и този факт е непоправим. Евентуална нова връзка на майка ù би могла
в някаква степен (без да е сигурно) да компенсира загубата на баща.
Обезщетението следва да се определи на 200 000 лева.
Лихвата, опредЕ. съобразно посоченото по-горе, възлиза на 64 951,44 лева.
Това че детето е относително наясно към момента със случилото се е следствие по-
скоро от поведението на първата ищца. Това не е съобразено като негативна емоция от съда,
при преценката на обезщетението.
II. След като се претендира загуба на издръжка, каквато реално е получавана, е било
необходимо да се посочат доходите на починалия (трудови или други) и да се ангажират
доказателства в тази насока. Нищо подобно не бе сторено.
От гледна точка на семейството, основно (но не само) приносът на първата ищца в
11
семейството се е изразявал в домакинство и отглеждането на детето до момента на смъртта
на съпруга ù.
Разходите на съпрузите за семейството, а това означава и за детето са общи (арг. от
чл. 32, ал. 2 от СК). Приносът може да е фактически, съобразно посоченото по-горе, или
финансов или в някаква комбинация от двете, която не е задължително да е идентична (т. 1-2
от въпросника). Отделно от това, въпрос 2 е правен (Р. № 3419 от 19.01.1979г. по гр.д. №
2478/1978г., І г.о. на ВС – вещо лице не може да установява характерна на правоотношението, доколкото е
правен въпрос).
Няма начин обективно да се установи размерът на възнаграждението на един
занаятчия, тъй като точно това представлява професията на „автобояджия“ или
„автомонтьор“, освен, ако не се представи начална база. Вероятно става въпрос за
граждански договори (за изработка), които като количество и стойност зависят от уменията
на починалия и от конюнктурата на пазара (т. 3 от въпросника). Т. 4 граничи с абсурд –
никой не би могъл да предвиди нивата на инфлация/дефлация до навършването на
пълнолетие на втората ищца, а още по-малко възможността на баща ù да работи (например,
ако пазарът се ориентира към електрически автомобили, а той е компетентен по отношение
на тези с традиционно горИ.). Важи и посоченото относно т. 1-2.
Или, предмет на установяване е не средностатитичиски доход, а конкретния такъв на
починалия. Може би е нужен и пример, който да доведе ситуацията до абсурд (deductio ad
absurdum), за да бъде по-лесно разбираема от ищцовата страна: лицензиран бояджия на
луксозен бранд получава повече (вероятно стотици пъти) от квартален майстор. Професията
обаче е една.
Т. 5 и т. 7. Вещото лице по ССчЕ е взело отношение към месечните разходи на детето,
но към момента. Няма начин, и съобразно посоченото по-горе, да се установи какъв би бил
размерът им до навършването на пълнолетие на втората ищца (изложеното важи на още по-
силно основание и по отношение на тире „непредвидени разходи“). Последното поставя под
въпрос доколко подобен иск е житейски удачен, то това е решение на самата страна.
Т. 6. Минималният размер на издръжката е нормативно определен (минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата –
чл. 142, ал. 2 от СК, във вр. с ПМС № 193/12.10.2023г. / актуалният размер например е 933
лева). В тази връзка и Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 3502/2018г.:
Недопустимо ВРС е допуснал ССЕ за извършване на прости аритметични сметки, за които не са нужни специални
знания и за даване на правни заключения – дължи ли се и на какво основание обезщетение по чл. 225 КТ,
съответно подлежи ли на връщане полученото обезщетение за неспазено месечно предизвестие. Последното е от
компетентността единствено на правораздавателния орган и това му е работата – да реши дали и на какво
основание се дължат претендираните суми. Нещо повече, насрещните страни изобщо не са имали спор относно
размера на последното получено брутно трудово възнагарждение от П., за получаваното от нея брутно трудово
възнаграждение по новото трудово правоотношение и неговия размер, както и, че е получила обезщетение по чл.
220, ал. 2 КТ и за неговия размер. Съдът е имал възможност да обяви горните обстоятелства и за ненуждаещи се
от доказване. Това обстоятелство е и ирелевантно, най-малкото се твърди, че починалият е
имал достатъчни доходи, даващи възможност на първата ищца да живее добре (т.е.
12
мимнимумът е неприложим).
Важи изложеното по-горе и относно стойността на парите – принципът на
номинализма. След като се желае сега да се определи загубената издръжка, то тя се определя
към този момент.
Съобразно изложеното, допълнителната ССчЕ не бе допусната.
Добре е да се посочи, че уволнение е само това прекратяване на трудово
правоотношение, което не става по инициатива на работника. Прекратяване на
правоотношението по взаимно съгласие е договор относно договор. Първата ищца не е била
длъжна да приема подобна оферта, ако въобще инициативата е била на работодателя.
Оставането без работа (или въобще непрестирането на труд по трудово
правоотношение или друго гражданско такова от което се получават доходи) е отрицателен
факт, който може и подлежи на доказване от страната, която има интерес да го стори – в
случая първата ищца (ТР № 6 от 15.07.2014г. по тълк.д. № 6/2013г., ОСГК на ВКС –
разгледана е както специалната хипотеза, така и общата, предвид предходното произнасяне
на ВКС по проблема - О.М. - ТР № 1 от 02.04.2014г. по тълк.д. № 1/2014г., ОСГТК на ВКС).
Това, което се установява е че ищцата е работила до излизането си в отпуск по бременност.
Не е установено, съобразно посоченото по-горе относно чутото от свидетеля от самата
страна, какво е било възнаграждението ù. Г-н А. П. също е работил, живеейки в жилището
на родителите си и боядисвайки коли в импровизиран в гараж на двора (доказателства за
нещо друго специфично не са ангажирани – чл. 154 от ГПК). Така, трудно може да се
предположи, че доходите му са били особено големи. Явно всички членове на семейството в
широк смисъл (бабата и съпругът ù) са подпомагали домакинството на първата ищца и
съпруга ù.
Самата г-жа А. П. е работоспособна и към момента също така престира труда си по
трудово правоотношение, съобразно признанията ù пред вещото лице (чл. 175 от ГПК).
Все пак, би могло все пак да се предположи, че общите семейни доходи, до смъртта
на г-н П. не са били минимални (най-малкото детето посещава множество извъндомашни
занимания – част от които вероятно платени).
От цялата, съобразна по делото доказателствена маса, може да се направи извод, че
доходите на г-н П. може би са надвишавали тези на съпругата му. По арг. от чл. 29, ал. 3 от
СК. В тази ситуация е приложимо правилото на чл. 162 от ГПК и то на границата на
допустимото от нормата. Причината е нетвърденето и недоказването на доходите на
семейството преди инцидента.
Съдът би могъл да определи съотношение в дължимата за детето издръжка от 2/1 в
полза на бащата. Последното би означавало, че ответникът дължи 2/3 от определените от
вещото лице по ССчЕ суми. Самите суми, предвид посоченото по-горе и изложеното от
експерта в о.с.з., всъщност са изчислени само на базата на статистически данни, което
отново означава приложение на нормата на чл. 162 от ГПК.
В исковата молба обаче изрично се сочи, че се претендира по ½ ид.ч. от
13
дължимата издръжка. Доводите, доколкото са сторени, за по-голям дял, са последващи, т.е. в
хипотеза на настъпила преклузия (Т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК
на ВКС; също: Р. 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС; също Р. № 76 от
10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 648/2010г.).
Така, дължимите суми са по ½ от тези, определени от в.л. (тъй като те са за цяла
издръжка):
- дължимо от ответника обезщетение за издръжка до 29.11.2023г.: 22 845,05 лева / 2 =
11 422,53 лева.
- лихва - 661,32 лева.
Давността по отношение на главницата, доколкото става въпрос за деликтно
правоотношение (застрахователят замества делинквента), а това означава, че щетата
възниква периодично (като ексцес), но не е периодично вземане (то предполага договорно
основание) е 5 години. Съответно доводът е неоснователен.
Претендираната лихва е съобразена с 3-годишния период на давността.
Няма установено от страна на ответника (чл. 154 от ГПК) получаване на
компенсаторен доход – наследствена пенсия.
Обезщетението, дължимо от ответника, считано от 29.11.2023г., възлиза на:
8 400 лева / 12 месеца = 700 лева / 2 = 350 лева.
За м. 11.2023г. се дължи сумата от 350 лева / 30 дена Х 2 = 23,33 лева; а за последния
месец – 304,84 лева.
по разноските:
1. на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената
част от исковете – 25 631,74 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Това всъщност е и минимумът по
наредбата, но в светлината и на европейската практика, имаща отношение към подзаконовия
нормативен акт.
На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете –
11 716,15 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК), като е съобразена сума за адвокатско възнаграждение,
предвид възражението за прекомерност, от 35 000 лева (т. 3 от ТР от 6.11.2013г., т.д. №
6/2012г.). Делото е със значителна правна и най-вече фактическа сложност.
По компенсация ответникът дължи - 13 915,59 лева (Определение № 798 от
24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС – такава е допустима и в хипотеза на
чл. 38 от ЗА, Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; и
Решение № 288 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 783/2011 г., IV г.о., ГК, докладчик
председателят Борислав Белазелков).
2. на основание чл. 77 от ГПК, ответникът дължи сумата от 21 841,65 лева, (21 182,53
лева + 50 лева /такса за сумата от 661,32 лева/ + 609,12 лева), държавна такса и
възнаграждения за вещи лица, съобразно уважената част от исковете.
3. на третото лице-помагач не се дължат разноски (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
14
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
“*******. Представлявано заедно от изпълнителните директори А. П.Л. и Р.К. Д., съд.адр.:
гр. София, бул. „*******, чрез адв. И. Д. Е., личен № **********, (ССЕВ на адв. Е.), да
заплати на А. Х. П., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на
малолетната си дъщеря И. Л. П., ЕГН **********, общ адр.: гр. София, ул. „*******,
съд.адр.: гр. София, бул. „*******, ет*******, чрез адв. Н. Д. (АД „Д.А И Д.", рег. в САК под
№ *******), следното:
- сумата от 160 000 (сто и шестдесет хиляди) лева на А. П., представляващи
застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 24.09.2019г. (във връзка със смъртта на
Л.Р.П. – делинквент Т. К. Д., управлявал л.а. ДК№ *******, чиято ГО е била застрахована от
ответника), ведно със законната лихва, считано от 29.11.2023г., до окончателното ù
изплащане (IBAN: ******* при „Интернешънъл Acer Банк" АД, с титуляр АД „Д.А И Д.),
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 250 000 (двеста и
петдесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 51 961,16 (петдесет и една хиляди деветстотин шестдесет и един лева и
шестнадесет стотинки) лева на А. П., мораторна лихва върху сумата от 160 000 лева за
периода от 29.11.2020г. до 19.11.2023г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 81 189,31 (осемдесет и една хиляди сто осемдесет и девет лева
и тридесет и една стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
- сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева на И. П., представляващи застрахователно
обезщетение във връзка с ПТП от 24.09.2019г. (във връзка със смъртта на Л.Р.П. –
делинквент Т. К. Д., управлявал л.а. ДК№ *******, чиято ГО е била застрахована от
ответника), ведно със законната лихва, считано от 29.11.2023г., до окончателното ù
изплащане (IBAN: ******* при „Интернешънъл Acer Банк" АД, с титуляр АД „Д.А И Д.),
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 250 000 (двеста и
петдесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 64 951,44 (шестдесет и четири хиляди деветстотин петдесет и един
лева и четиридесет и четири стотинки) лева на И. П., мораторна лихва върху сумата от
200 000 лева за периода от 29.11.2020г. до 19.11.2023г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
горницата до пълния предявен размер от 81 189,31 (осемдесет и една хиляди сто осемдесет
и девет лева и тридесет и една стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
“*******. Представлявано заедно от изпълнителните директори А. П.Л. и Р.К. Д., съд.адр.:
гр. София, бул. „*******, чрез адв. И. Д. Е., личен № **********, (ССЕВ на адв. Е.), да
заплати на И. Л. П., ЕГН **********, чийто законен представител е майка ù А. Х. П., ЕГН
**********, гр. София, ул. „*******, съд.адр.: гр. София, бул. „*******, ет*******, чрез
15
адв. Н. Д. (АД „Д.А И Д.", рег. в САК под № *******), следното:
- сумата от 11 422,53 (единадесет хиляди четиристотин двадесет и два лева и
петдесет и три стотинки) лева обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода
от 24.09.2019г. до 29.11.2023г., представляващи обезщетение пропусната полза, съизмеримо
с дължима издръжка от родител (баща), ведно със законната лихва, считано от 29.11.2023г.
до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 30 000 (тридесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 661,32 (шестстотин шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки)
лева, мораторна лихва върху сумата от 11 422,53 лева за периода от 22.06.2023г. до
29.11.2023г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от
1 747,52 (хиляда седемстотин четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки) лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 350 (триста и петдесет) лева, обезщетение съобразено със размера на
месечната издръжката, която би предоставял бащата ù, считано от 29.11.2023г. (за м.
11.2023г. – 23,33 лева; а за последния месец – 304,84 лева) до настъпване на пълнолетието ù,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 01 число на месеца, за
който се дължи, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен месечен
размер от 750,01 (седемстотин и петдесет лева и една стотинка) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА и чл. 78, ал. 3 от
ГПК, ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “*******. Представлявано заедно от изпълнителните директори
А. П.Л. и Р.К. Д., съд.адр.: гр. София, бул. „*******, чрез адв. И. Д. Е., личен № **********,
(ССЕВ на адв. Е.), да заплати на адв. Н. Д. (АД „Д.А И Д.", рег. в САК под № *******),
сумата от 13 915,59 (тринадесет хиляди деветстотин и петнадесет лева и петдесет и девет
стотинки) лева, адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете и
направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “*******. Представлявано
заедно от изпълнителните директори А. П.Л. и Р.К. Д., съд.адр.: гр. София, бул. „*******,
чрез адв. И. Д. Е., личен № **********, (ССЕВ на адв. Е.), да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 21 841,65 (двадесет и една хиляди осемстотин
четиридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) лева, дължима държавна такса и
възнаграждения за вещи лица, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника - ИА
„Пътна Инфраструктура”, Булстат № *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, e-mail: ****@***.** (ССЕВ).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
16
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17