Решение по дело №2159/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1530
Дата: 19 юли 2018 г.
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20171100902159
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 19.07.2018 г.

 

     В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в следния състав          

                                               

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2159 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по предявени от П. ЕООД, ЕИК *******, против ответника ДИРЕКЦИЯ У.НА С.И С.Д.” при МВР, БУЛСТАТ ******* – юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, искове с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. второ вр. с чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 81 492 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 402 лева – претърпени загуби за разходи по обслужване на банкова гаранция и банков акредитив и 81 090 лева – пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба, претърпени от ищеца поради забава от страна на ответника, довела до безполезност от изпълнението на Договор за възлагане на обществена поръчка с рег. № ОП-21-Д-72/28.11.2014 г., с предмет: Основен ремонт на производствено-складова база на сектор КСР в ЦСБ-МВР, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул.*******, развален по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (05.07.2017г.) до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че между него като изпълнител и ответника като възложител е сключен посочения по-горе договор, като по договора възложителят е длъжен да осигури достъп до обекта на персонала на изпълнителя при спазване на изискванията, установени за работа и достъп в обектите в системата на МВР. Ищецът твърди, че съгласно чл. 8, ал. 1 и 2 от договора ответникът възложител е длъжен да осигури всички съгласувания и разрешения, необходими за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, за което се съставя протокол образец 2 по Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Твърди, че съгласно чл. 8, ал. 3 от договора, денят на съставяне на протокол образец 2 се счита за начало на СМР и от него започват да текат предвидените в графика за строителство срокове. Твърди, че предпоставка за съставянето на протокол образец 2 е предоставянето на достъп на изпълнителя до обекта. Твърди, че в продължение на една година след подписването на договора възложителят не е отправил покана до изпълнителя за откриване на строителна площадка и подписване на протокол образец 2. Твърди, че поради това с писмо от 09.12.2015 г. е отправил запитване до ответника защо не се пристъпва към откриване на строителна площадка. Твърди, че в резултат на това ответникът му е указал да удължи срока на банковата гаранция за добро изпълнение, което било изпълнено от ищеца. Ищецът твърди, че на 21.06.2016 г. отново е отправил запитване до възложителя, а възложителят му е указал да представи списък на лицата, автомобилите и техниката, които ще участват в изпълнението на СМР. Твърди, че е предоставил списък с 21 лица и механизация, като възложителят е отказал достъп на 14 лица по списъка и е поискал допълнителен списък. Ищецът твърди, че на 12.10.2016 г. е изпратил втори списък с 47 лица, от които възложителят е одобрил 1 лице, а на останалите е отказал достъп. Твърди, че по този начин от общо 68 лица е осигурен достъп на 15 лица, които са крайно недостатъчни за извършване на предвидените СМР по договора, като възложителят не се бил произнесъл относно МПС и механизацията.

Ищецът твърди, че с писмо № УРИ578500/07.04.2017 г. ответникът изпратил на ищеца проект на допълнително споразумение, с което да се измени договора, като обемът на предвидените СМР и стойността им бъде намален с 50%. Твърди, че не е приел предложението и с покана от 28.04.2017 г. е поканил възложителя в 14-дневен срок да изпълни задълженията си по договора, като извърши необходимите действия за откриване на строителна площадка. Твърди, че с писмо № УРИ 578500-3224/17.05.2017 г. ответникът е поканил ищеца да присъства на откриването на строителна площадка и подписване на протокол образец 2, което ще се състои на 22.05.2017 г. В отговор ищцовото дружество изпратило уведомление, че е невъзможно да бъде открита строителна площадка на този етап, тъй като възложителят все още не е изпълнил задължението си да одобри списък на работниците, ръководителите и механизацията, които ще вземат участие в СМР, а осигуряването на достъп е предпоставка за откриване на площадката и подписване на протокол образец 2. Поради това бил изпратен и трети списък с лица за проверка, като до момента на подаване на исковата молба не е бил получен отговор от ответника.

Ищецът твърди, че след направен от ищцовото дружество сравнителен анализ между заложената в договора печалба при неговото сключване и разходите за труд и материали в строителството към момента, се установява, че ако изпълни договора към момента, не само, че няма да реализира печалба, а и ще понесе загуба в значителен размер – 118 689 лева без ДДС. Твърди, че липсата на печалба и реализирането на загуба в такъв голям размер, ако се изпълни договора към момента, обосновавал отпадането на интереса на изпълнителя по този договор, настъпило поради забава на възложителя да изпълни задълженията си по чл. 7 и чл. 8 от договора.

Ищецът твърди, че изпълнението на договора е станало безполезно, доколкото поради повишаването на възнаграждението за труд и цената на строителните материали през периода м.11.2014 г. до м.04.2017 г., то ако се изпълни договорът от ищеца, той би претърпял загуба в размер на 118 689 лева без ДДС. Ищецът твърди, че поради това с уведомление с вх. № УРИ 578500-3521/01.06.2017 г. до ответника, на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл.45 от ЗОП (отм.) и чл. 120 от ЗОП ищецът е развалил гореописания договор, тъй като поради забава на възложителя, продължила повече от две години и половина, изпълнението на договора е станало безполезно и икономически неизгодно за изпълнителя.

Ищецът твърди, че е имал разходи по договора в размер на 402 лева за обслужването на банковата гаранция и банковия акредитив, които представляват претърпяна от него загуба. Твърди, че заложената в договора печалба за изпълнителя е в размер на 81 090 лева, която е могъл да реализира, ако възложителят не бил изпаднал в забава и бил изпълнил своевременно задълженията си по договора, и която вреда представлява пропусната полза от ищеца. Ищецът твърди, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на договора от страна на ответника, както и че са били пердвидими към момента на сключване на договора.

Ответникът ДИРЕКЦИЯ У.НА С.И С.Д.” при МВР оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че е налице забава по договора от страна на ответника. Сочи, че доколкото не е бил длъжен да престира преди поканата, то възложителят не е изпаднал в забава по отношение на задължението да открие строителна площадка на обекта, както и да осигури достъп на персонала на изпълнителя до обекта. Сочи, че покана с такъв характер е получена от ответника едва на 28.04.2017 г., в която е даден 14-дневен срок за предприемане на действия по откриване на строителната площадка, поради което ищецът не бил упражнил надлежно правото да развали договора на посоченото от него основание.

Ответникът сочи, че на 22.05.2017 г., за когато е бил поканил ищеца изпълнител, е било насрочено откриването на строителната площадка на строежа, но нито ищецът, нито техническият ръководител са се явили като участници в строителния процес по смисъла на ЗУТ. Твърди, че е съставен констативен протокол за това. Сочи, че без да са представени списъци от страна на ищеца изпълнител за лица, на които да бъде осигурен достъп до обекта, не може възложителят да изпълни задължението си и да осигури достъп до обекта и съответно да открие строителна площадка. Сочи, че на 19.05.2017 г. е получил писмо от ищеца като изпълнител, че няма да изпраща представител за откриване на строителната площадка. Твърди, че на всички лица от третия списък е осигурен достъп с предизвестие № УРИ 5785500-3619/06.06.2017 г. до ищеца. Твърди, че през 2016 г. между двете страни са водени преговори, в резултат на които са подписани между страните два броя линейни графици за изпълнение на двата подетапа на СМР. Сочи, че договорката е била да се измени само вътрешната поредност на СМР, които са изначално предложени от изпълнителя, като не се засяга предмета и обема на обществената поръчка, въз основа на която е сключен процесният договор между страните. 

Ответникът твърди, че за обекта е издадено разрешение за строеж № 671/12.12.2016 г. за етапно изграждане. В тази връзка било подготвено писмено споразумение, изпратено на изпълнителя за съгласуване на 09.01.2017 г., което именно е отхвърлено с покана № УРИ 578500-2797/28.04.2017 г. Сочи, че ищецът е допринесъл съществено за твърдяната от него забава за откриване на строителната площадка, след като на 20.07.2016 г. е започнал преговори за изменение на договора, а на 28.04.2017 г. е прекратил преговорите чрез отхвърляне на споразумението. Оспорва твърдението на ищеца, че са налице вреди от неизпълнението на договора – претърпена загуба и пропусната полза. Ако съдът приеме, че е налице развалянето на договора, то поканата е отправена едва на 28.04.2017 г. и за период от един месец (м. 04.2017 г.) не би било налице увеличение на труда и строителните материали, което ищецът твърди. Сочи, че претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, а заложените в договора цени са твърди и не подлежат на промяна. Прави възражение по чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, че ищецът е имал възможност да ограничи твърдените от него вреди, то не го е сторил, а дори е допринесъл за тях, като не е положил грижата на добър търговец.

Ответникът оспорва размера на предявените искове. Сочи, че в офертата на ищеца изпълнител е заложена печалба по договора от 2% върху стойността на СМР и твърдената в исковата молба печалба от 12% остава недоказана.

При условията на евентуалност, ако предявеният иск бъде уважен от съда, ответникът прави възражение за прихващане за сумата от 24 326,75 лева, представляваща подлежащ на връщане аванс, преведен от ответника на ищцовото дружество по чл. 21, ал. 1 от договора съгласно фактура № **********/04.12.2014 г.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и изложените твърдения, както и оспорва възраженията на ответника.

С допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения и оспорва твърденията на ищеца.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото, че е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка с рег. № ОП-21-Д-72/28.11.2014 г. между ответника като възложител и ищеца като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема на свой риск да изпълни: Основен ремонт на производствено-складова база на сектор КСР в ЦСБ-МВР, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул.*******, съгласно количествата и видовете строителни и монтажни работи, посочени в количествено-стойностни сметки – Приложение № 1 към договора.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, възложителят е длъжен да осигури строителна площадка за извършване на строителството съгласно издаденото разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект, както и за изпълнение на възложените СМР възложителят е длъжен да осигури достъп до обекта на персонала на изпълнителя при спазване на изискванията, установени за работа и достъп до обектите в системата на МВР.

Съгласно чл. 8 от договора, възложителят е длъжен да осигури всички съгласувания и разрешения, необходими за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и да предаде строителната площадка във вид, който да не възпрепятства началото на строителството. За откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво се състав протокол образец 2 по Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като денят на съставяне на протокола се счита за начало на СМР и от него текат предвидените в графика за строителство срокове. Уговорено е, че предпоставка за съставянето на протокола е предоставянето на достъп на изпълнителя до обекта съгласно чл. 7, ал. 2 от договора.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от договора, изпълнителят е длъжен да завърши и предаде обекта в срок от 16 календарни месеца, считано от подписването на протоколя по чл. 8, ал. 2 от договора, т.е. от подписването на протокола за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво.

По делото е представено и прието като доказателсво и приложение № 1 към договора, както и ценова оферта на ищеца за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка. В точка 3 от ценовата оферта е посочена печалба – 2% върху стойността на СМР.

Представено е от ищеца и прието като доказателство по делото уведомление с вх. № УРИ 578500-3521/01.06.2017 г. по описа на ответника, с което ищецът уведомява ответника, че на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗОП (отм.) и чл. 120 от ЗОП, разваля договора, считано от датата на получаване на уведомлението, поради забава от страна на ответника възложител, продължила повече от две години, поради което изпълнението на договора е станало безполезно и икономически неизгодно за ищеца изпълнител. В уведомлението се посочва, че ако ищецът изпълни договора към този момент, то ще реализира загуба в размер на 118 689 лева без включен ДДС.

По делото са представени писма от ищеца до ответника с приложени списъци на работници и служители, които ще работят на обекта, с искане да бъдат одобрени и да им бъде осигурен достъп до обекта. Представена е кореспонденция между страните.

Представено е от ищеца писмо на ответника, с което е поискано да бъде удължена банковата гаранция.

Представена е Промяна № 01 от 29.06.2006 г. към банкова гаранция зя добро изпълнение референция № 48-6411 от 11.11.2014 г., издадена от Ю.Б. АД.

Представено е от ответника Разрешение за строеж № 671/12.12.2016 г. (етапно изграждане), издадено от Главен експерт арх. В. Гаджовски при МВР, Дирекция УССД, Инспекция за разрешение и узаконяване на строителството на специални обекти, за строеж: Обособяване на производствено-складова база и гараж на сектор КСР, Първи етап, местонахождение: гр. София, ул. *******, в района на ЦСБ – МВР.

Представено е от ответника Разрешение за строеж № 686/17.05.2017 г., издадено от Главен експерт арх. В. Гаджовски при МВР, Дирекция УССД, Инспекция за разрешение и узаконяване на строителството на специални обекти, за строеж: Обособяване на производствено-складова база и гараж на сектор СР - ДУССД, местонахождение: гр. София, ул. *******, в района на ЦСБ – МВР.

Представен е от ответника протокол от 22.05.2017 г. на комисия в посочен състав за откриване на строителна площадка във връзка с изпълнението на процесния договор. С протокола е констатирано, че поради неявяването на представител на фирмата изпълнител не се подписва и оформя протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка.

По делото е изслушано, оспорено от ищеца и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С.. Вещото лице дава заключение, че заложената от изпълнителя печалба при изпълнение на процесния договор е 81 090 лева.

Вещото лице дава заключение, че в резултат от извършения анализ и изчисление следва, че ако изпълнението на договора е започнало през 2015 г., то изпълнителят е щял да реализира печалба с изчислен размер 78 715,19 лева, т.е. в по малък размер, отколкото размера на заложената при сключване на договора печалба от 81 089,17 лева, или с 2,93% по-малка печалба. Ако изпълненито е започнало през 2016 г., то изпълнителят е щял да реализира печалба с изчислен размер 71 554,17 лева, т.е. с 11,76% по-малка печалба. Ако изпълненито е започнало през 2017 г., то изпълнителят е щял да реализира печалба с изчислен размер 45 254,57 лева, т.е. с 44,19% по-малка печалба.

Вещото лице дава заключение, че таксите за обслужване на банкова гаранция за добро изпълнение, платени от ищеца на Ю.Б. АД, са в общ размер на 364,10 лева. Вещото лице констатира, че по данни от разплащателна сметка на ищеца, на 10.05.2017 г. е платена сума в размер на 80 лева с основание рекламация по акредитив и сумата е удържана от сметка на ищеца в полза на ОББ АД.

Вещото лице дава заключение, че на 18.12.2014 г. ответникът е извършил плащане към ищеца в размер на 24 326,75 лева, като сумата е получена по сметка на ищеца и същата представлява аванс по сключения между страните договор за изпълнение на СМР. За платения аванс ищецът е издал фактура на обща стойност 24 326,75 лева (данъчна основа 20 272,29 лева и начислен ДДС по аванса 4 054,46 лева).

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С., съгласно което изчислената печалба, включена във възнаграждението по процесния договор към м.ноември 2014 г., при общ размер на разходи за труд от 218 198,33 лева, включващи всички допълнителни разходи нормативно определени (за работодател) и добавените от ищеца (16,13%), е в размер на 52 099,75 лева. Изчислената печалба, включена във възнаграждението по процесния договор към м.ноември 2014 г., при общ размер на разходи за труд от 189 198,62 лева, включващи разхода за основно трудово възнаграждение и добавените от ищеца (16,13%), без разходът за работодател, е в размер на 81 099,46 лева. Изчислената печалба включена във възнаграждението по процесния договор към м.ноември 2014 г., при общ размер на разходи за труд от 191919,38 лева, включващи разхода за основно трудово възнаграждение и разхода за осигурителни вноски за работодател, е в размер на 78 378,70 лева.

От разпита на свидетеля Б.Л.се установява, че работи в ответната дирекция на длъжност началник на капитално строителство и знае за процесния договор. Казва, че във връзка с  изпълнението на договора били проведени преговори през 2016 г. за разделяне на договора на два етапа, като се запази финансовата цялост на обществената поръчка. При преговорите бил участвал С.Н.като представител на ищцовото дружество, като не може да каже как се е легитимирал същия като представител на дружеството, а е бил представен на свидетеля от директора им. Казва, че от страна на П. ЕООД са предоставени графици, актуализирани за изпълнение на договора на две етапа, като било подготвено и допълнително споразумение от страна на възложителя, което обаче не било подписано от ищеца.Свидетелят казва, че ДУССД-МВР като възложител в началото на 2017 г. отправя покана към П. ЕООД за откриване на строителната площадка за цялостно изпълнение на договора.

От разпита на свидетелката Р.Д.се установява, че от 03.05.2016 г. до момента тя е служител на ДУССД при МВР на длъжност началник на сектор Строителство и ремонти. Свидетелката описва срещите, на които е присъствала с представителя на П. ЕООД в кабинета на директора на дирекцията. Казва, че предмет на срещата било да се постигне договорка процесния договор да бъде изпълнен на два етапа. Казва, че не знае кой е инициирал тези срещи.

От разпита на свидетелката М.С.се установява, че работи в ищцовото дружество като юрисконсулт от 2003 г. до момента. Казва, че знае за процесния договор. Казва, че не знае да са водени преговори от нея или от управителя на ищцовото дружество във връзка с изпълнението на договора. Казва, че след сключването на договора в рамките на около две години почти не са имали кореспонденция с ДУССД при МВР във връзка със стартиране на изпълнението на този договор, а ищцовото дружество е имало готовност във всеки един момент да започне изпълнението по договора. Казва, че две години след сключването на договора не са получили покана да бъде открита строителна площадка или за водене на някакви преговори. Казва, че само през 2017 г. от ДУССД при МВР им пуснали проект на споразумение, но нито тя, нито управителят на дружеството не е ходил в дирекцията за това изменение. Казва, че познава С. Н., но той никога не е работил във фирмата. Казва, че след поканата за изменението на договора не са изпращали за съгласуване с възложитела списъци на служители, които да изпълняват СМР на обекта. Казва, че преди това са изпращали два списъка, защото по първия списък малко брой служители на ищцовото дружество са били одобрени за достъп за работа на територията на обектите, като и на свидетелката не бил одобрен достъп до обекта. Казва, че по втория списък само един бил одобрен за достъп. Казва, че през 2016 г. са изпращали линейни графици, но не за изменение на договора за обществена поръчка, а защото от ответната страна са поискали допълнителен график, който да бъде по-пълен.

От разпита на свидетеля К.М.се установява, че работи в П. ЕООД като технически ръководител от 2011 г. до момента и казва, че му е известен процесният договор. Казва, че ищцовото дружество било подготвено за изпълнението на договора. Казва, че не знае за водени преговори за изменение на договора. Казва, че П. ЕООД не е поканено за откриване на строителна площадка и за започване на изпълнението на договора, макар да знае от управителя на дружеството, че са изпращани писма от името на П. ЕООД относно откриването на строителната площадка. Казва, че не знае по някакъв начин дружеството и по-скоро управителят Б. да е информиран относно броя на лицата, на които е осигурен достъп и да е запитван дали с тези лица ще може да осъществи предмета на поръчката. Казва, че знае, че има списък с лица, който била изпратен за утвърждаване за достъп до обекта, защото до обекта имало специален режим. Свидетелят казва, че е виждал само първия списък, в който фигурирал и той като технически ръководител, но бил информиран от управителя на ищцовото дружество, че му е отказан достъп като технически ръководител по неизвестни причини. Свидетелят посочва, че управителят на ищцовото дружество му казал, че са правени линейни графици и са представени на ДУССД при МВР, но той не ги е виждал.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. второ вр. с чл. 82 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

Неизпълнение на договорно задължение по причини, за които отговаря неизправната страна, поражда за изправната страна правата по чл. 79 от ЗЗД. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Освен с тези права, изправната страна по двустранен договор разполага и с потестативното право да развали договора по реда и при условията на чл. 87 от ЗЗД. В случай на разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението съгласно чл. 88, ал. 1, изр. второ от ЗЗД, като се обезщетява негативния интерес на кредитора. В съдебната практика се приема, че негативният интерес е съизмерим като разлика между по-голямата стойност, която има насрещната престация за кредитора в сравнение със собствената му престация и то след приспадане на собствената му престация.

Съгласно чл. 82 от ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Претърпените загуби се изразяват в намаляване на имуществото на увреденото лице чрез понасяне на разноски, погиване на вещи или намаляване на стойността им, др. Пропуснатите ползи се определят като неосъществено увеличаване на имуществото, което се основава на предполагаемото развитие, което работите на увреденото лице биха имали, ако договорното задължението би било изпълнено. За да е налице пропусната полза, трябва да е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото на увреденото лице.

За да е основателна заявената от ищеца претенция, следва кумулативно да са налице следните предпоставки от фактическия състав: 1. да има валидно уговорено договорно правоотношение, като ищецът е изправна страна по договора; 2. длъжникът да не е изпълнил свое задължение, произтичащо от това правоотношение, което да е породило правото на ищеца за едностранно разваляне на договора на соченото основание; 3. от това да са настъпили вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи), т.е. причинно-следствена връзка между вредите и неизпълнението; 4. пропуснатите ползи да са достатъчно определени и да е достатъчно сигурно тяхното получаване в патримониума на кредитора, като се установи фактическото положение, което би било налице, ако вредоносното действие не би било настъпило.

Не се спори по делото, че между ответника като възложител и ищеца като изпълнител е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка с рег. № ОП-21-Д-72/28.11.2014 г. за извършване на строително-монтажни работи на обект на възложителя.

По делото се установява, че ответникът е одобрил достъп до обекта съгласно чл.7, ал. 2 от процесния договор само на част от лицата по изпратените от ищеца списъци.

Не се спори между страните по делото, че за обекта не е съставен и подписан от страните протокол образец 2 за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво, за съставянето на който ищецът е бил поканен от ответника на 22.05.2017 г.

С уведомление с вх. № УРИ 578500-3521/01.06.2017 г., изпратено от ищеца до ответника, на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл.45 от ЗОП (отм.) и чл. 120 от ЗОП ищецът е развалил гореописания договор, като е посочил, че поради забава на възложителя, продължила повече от две години и половина, изпълнението на договора е станало безполезно и икономически неизгодно за ищеца изпълнител.

В случая съдът е сезиран от ищеца с претенция за обезвреда за вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи), настъпили от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на договорни задължения, довели според ищеца до упражняване на правото му за разваляне на договорната връзка. С оглед на това следва да се обсъди дали са налице предпоставките по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД за разваляне на договора от кредитора, без предоставяне на допълнителен подходящ срок за изпълнение, ако поради забава на длъжника изпълнението е станало безполезно.

В Решение № 82/31.07.2015 г. по т.д. № 1611/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О. е прието, че субективната представа на ищеца за безполезност на изпълнението не е достатъчна за разваляне на договора в хипотезата на чл. 87, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, а следва да се предпостави от конкретна, обективна причина за отпаднал интерес от същото, в качеството й на новонастъпил в периода на забавата на длъжника факт, изхождайки от целта на сключения договор и какъв материален интерес на кредитора той удовлетворява. Преценката за предпоставките на чл. 87, ал. 2, предл. второ от ЗЗД е всякога конкретна, но винаги предполага доказано отпаднал интерес от изпълнението за страната, която сочи развалянето на договорната връзка в тази хипотеза, в резултат на забавата от страна на длъжника.

Съдът намира, че в настоящото производство не се установява от ищеца, който носи доказателствената тежест за това, наличието на предпоставките за развалянето на договора на твърденото основание. Както е прието в цитираното по-горе решение на ВКС, безполезността следва да се обсъди като обективна причина за отпаднал интерес от изпълнението на договора, а не от гледна точка на субективната представа на ищеца за безполезност от изпълнението. В случая при нормалното развитие на договорната връзка с изпълнение на договора, за ищеца ще възникне правото да претендира договореното възнаграждение за извършените строително-монтажни работи, т.е. дължима парична престация. От правна гледна точка безполезност на паричната престация не би могла да настъпи, а това и противоречи на логиката на търговеца, какъвто е и ищеца, който цели да реализира на печалба от дейността си. Макар в случая ищецът да твърди икономическа неизгодност от договора с оглед посочените промени на труд и материали, това е икономически интерес. Същият не може да се приравни на правно защитим интерес и да обоснове развалянето на облигационната връзка между страните поради безполезност на изпълнението, породена от забавата на длъжника по престацията. Ако при изпълнението на договорените СМР, ищецът би получил по-малко от направените разноски и печалба, то в договора е предвидено, че в общата цена се включват и 10% непредвидени разходи (чл. 20, ал. 1, от договора), или респективно ищецът може да претендира възстановяване (обезвреда) на разликата между изразходваните средства за действително извършените СМР и договорената цена за СМР, или друго.

Не се установява да е налице също забава на ответника при изпълнение на договорните му задължения по чл. 7 и 8 от процесния договор, което да е породило потестативното право на ищеца да развали договора на соченото основание. В договора не е предвиден срок за изпълнение на задълженията по чл. 7 и 8 от същия, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. С писмо, връчено на ответника на 28.04.2017 г., ищецът го е поканил да предприеме действия за изпълнение на договора в 14-дневен срок от връчването на писмото. На 17.05.2017 г. ответникът е поканил ищеца да участва в качеството си на изпълнител на СМР на откриване на строителната площадка – ул. **** гр. София, на 22.05.2017 г. от 10 часа. С оглед на горното съдът приема, че не се установява да е налице забава на възложителя ответник при изпълнение на задълженията по чл. 7 и чл. 8 от договора.

По изложените съображения съдът намира, че процесният договор не е надлежно развален от страна на ищеца на соченото основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, че изпълнението е станало безполезно поради забавата на ответника.

Дори и да се приеме, че е налице разваляне на договора на соченото основание, съдът намира, че не се установяват от ищеца претърпените вреди.

В случая с предявената претенция за сумата от 81 090 лева ищецът се домогва да получи възнаграждение, сочено като вреди, без да е престирал от своя страна изпълнение на възложените СМР по процесния договор. Увеличаване на имуществото на ищеца би настъпило в хипотезата на пълно и точно изпълнение на процесния договор, като за да е налице пропусната полза, трябва да съществува предвидимост и сигурност за увеличаване на имуществото и тази сигурност да се основава на нормалното в оборота състояние. Тази възможност обаче не следва да се разглежда абстрактно, а следва да съществува достатъчна сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. След като страните са постигнали договорка в процесния договор за насрещните престации, то в рамките на неизпълненото правоотношение не може да се търсят пропуснати ползи в резултат на променените условия на пазара в периода на неизпълнение на договора.

Сочената от ищеца готовност да се извършат възложените СМР не се установява, предвид обстоятелството, че ищецът изпълнител не се е явил да подпише протокол образец 2 за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво, на 22.05.2017 г. - датата, за която е надлежно поканен. Не се твърди и да са реализирани каквито и да било строително-монтажни работи на обекта. Печалбата на търговеца е крайния резултат от дейността, която не следва да се разглежда абстрактно, а е свързана с количествената дейност на търговеца. Уговарянето в чл. 20, ал. 3 от договора, че общата цена включва и печалба на изпълнителя, не прави сигурно получаването на тази облага, тъй като печалба ще се дължи при пълно и точно изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора за строително-монтажни работи. В хода на процеса не се установява да са реализирани каквито и да било СМР на обекта от страна на ищеца изпълнител и след като печалбата е уговорена с оглед изпълнението на СМР, то такава не може да се дължи като обезвреда при пълна липса на изпълнение на СМР от ищеца.

По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че в случая липсват претърпените от ищеца вреди от неизпълнението, представляващи по смисъла на чл. 82 от ЗЗД пропуснати ползи”, изразяващи се в нереализирана печалба от страна на ищеца, поради виновното поведение (забава) от страна на ответника, довела до безполезност на изпълнението на договора.

Ищецът претендира също обезщетение за претърпени загуби в размер на 402 лева, съставляващи разходи по обслужване на банкова гаранция и банков акредитив. Не се установяват твърдените загуби да са настъпили в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, ако се приеме, че има такова. Ако договорните отношения между страните са намерили нормално развитие и договорът е бил изпълнен от двете страни, ищецът също би дължал такси за обслужване на банкова гаранция и банков акредитив. И при точно изпълнение, и при липса на изпълнение тези разходи на ищеца ще останат идентични и еднакво дължими от него. С оглед на това не може да се приеме, че твърдяната от ищеца загуба не би била налице, ако задължението по договора е изпълнено от ответника възложител. Загубата не е пряка и непосредствена последица от неизпълнение от ответника на негово задължение по договора и същата не подлежи на обезвреда от него.

По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. второ вр. с чл. 82 от е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

 

Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от датата на предявяване на исковата молба (05.07.2017 г.) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника в общ размер на 450 лева, от които 150 лева – депозит за вещо лице и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на ответника с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес по делото над 10 000 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против ДИРЕКЦИЯ У.НА С.И С.Д.” при МВР, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. София, ул. ********, искове с правно основание с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. второ вр. с чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 81 492 лева (осемдесет и една хиляди четиристотин деветдесет и два лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 402 лева – претърпени загуби за разходи по обслужване на банкова гаранция и банков акредитив и 81 090 лева – пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба, претърпени от ищеца поради забава от страна на ответника, довела до безполезност от изпълнението на сключения между страните Договор за възлагане на обществена поръчка с рег. № ОП-21-Д-72/28.11.2014 г., развален по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 05.07.2017 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ДИРЕКЦИЯ У.НА С.И С.Д.” при МВР, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. София, ул. ********, сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева)- разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :