№ 864
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:А. Н. А.
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от А. Н. А. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241100603865 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 275 от 29.05.2023 година, постановена по НОХД №
1694/2022 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС –
НО), 15-ти състав, е признал подсъдимия А. А. Ц. за виновен в това, че на
26.06.2019 година в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София, находяща се
на адрес: гр. София, ул. ****, пред системен оператор Л.С.Х., при условията
на посредствено извършителство – чрез В.С.Г., упълномощен с нотариално
заверено пълномощно рег. № 14569/26.06.2019 година на нотариус Д.А.,
съзнателно се ползвал от неистински официален документ – нотариална
заверка (удостоверяване на подписи) с рег. № 3529/04.02.2016 година,
положена на договор за продажба на моторно-превозно средство от дата
04.02.2016 година, на която е придаден вид, че е извършена от нотариус Е.З. с
рег. № 432 на Нотариалната камара, когато от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр.
чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.316 вр. чл.308
ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
1
влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда е признал подсъдимия А. А. Ц., за виновен в това,
че на 26.06.2019 година в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София,
находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, пред системен оператор Л.С.Х.,
при условията на посредствено извършителство – чрез В.С.Г., упълномощен с
нотариално заверено пълномощно рег. № 14569/26.06.2019 година на нотариус
Д.А., съзнателно се ползвал от неистински частен документ - договор за
продажба на моторно-превозно средство от дата 04.02.2016 година, на който е
придаден вид, че същият в графа „Продавач“ е подписан от А.А.А. с ЕГН
**********, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК , поради което и
на основание чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК вр. с чл.54 от НК го осъдил на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23 ал.1 от НК е наложил на подсъдимия най-тежкото от
така определените с присъдата наказания, а именно "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 ал.1 от НК
е отложил изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е
възложил в тежест на подсъдимия А. А. Ц. (с установена по делото
самоличност) да заплати направените по делото разноски в размер на 75,72
лева (седемдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки) за експертиза,
платими по сметка на СДВР, както и сумата от 5 (пет) лева, държавна такса за
издаване на изпълнителен лист по сметка на СРС.
Срещу така постановената първоинстанционна присъда е постъпила
въззивна жалба от защитника на подсъдимия А. Ц. – адвокат С. Ц. от САК, в
която са изложени доводи, че същата е незаконосъобразна, неправилна и
необоснована, тъй като не били положени всички необходими процесуални
действия за изясняване на делото от фактическа страна. Мотивира се с отказа
на съда да изслуша свидетел, чрез който би се изяснил въпроса за
съпричастността на свидетеля за фактическата деятелност, което от своя
страна рефлектира върху правната квалификация на деянието. Поддържа се,
че не е установено по безспорен начин, че подзащитният му е автор на
инкриминираните деяния, като не е налице обективната и субективната страна
на престъпленията. Желае се осъдителната присъда да бъде отменена и вместо
нея да бъде постановена оправдателна такава.
С въззивната жалба се прави искане за допускане, при условията на
довеждане, свидетел на обстоятелствата при предаване на документите по
регистрация на МПС на свидетеля Г. и свидетеля Д..
2
В разпоредително заседание на 09.07.2024 година въззивният съд, по
реда на чл.327 и следващите от НПК, прецени, че за изясняване на
обективната истина по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно
следствие и събирането на нови доказателства. Приема за неоснователно
искането на защитата за допускане на един свидетел, който не е
индивидуализиран и конкретизиран със съответните имена.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, упълномощеният
защитник на подсъдимия – адвокат Ц., желае от съдебния състав да уважи
въззивната жалба и да оправдае подзащитния му по повдигнатото обвинение.
Основен аргумент в тази насока, излага, че от субективна страна не са събрани
категорични доказателства по смисъла на чл. 303 ал. 2 от НПК, за
постановяване на осъдителна присъда. Излага подробни съждения и цитира
решение № 6296/2015 година по описа на СРС със същата фактическа
обстановка, като аргументира защо липсва субективния елемент. Моли съда
да постанови справедлива присъда.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът пледира,
че постановената присъда на първоинстанционния съд е правилна и
законосъобразна, а доводите изложени във въззивната жалба намира за
неоснователни. Счита че има събрани достатъчно доказателства, които
подкрепят обвинението, а именно разпитите на свидетелите, приобщените
документи, включително инкриминирания и заключението на назначената
комплекса графическа и техническа експертиза. Постановената присъда
намира за правилна и законосъобразна, счита, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения и моли да бъде оставена в сила като правилна и
законосъобразна.
В последната си дума, подсъдимият иска от съда да бъде справедлив към
него.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на доказателствата по
делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на
присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ
на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната
съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на
данните по фактическата обстановка, тъй като прочита на доказателствата си
изгради същата представа за нея, която е следната:
Подсъдимият А. А. Ц. е роден на **** година, в гр. Ботевград, българин,
с българско гражданство, със средно образование трудово ангажиран,
неженен, неосъждан, с адрес в гр. Ботевград, ул. „Хан Аспарух“ ****, ЕГН
**********.
Свидетелката А.А.А. била собственик на лек автомобил модел и марка
„Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № ****, с рама WDB2083451F109982. На
3
08.10.2014 година в заложна къща, находяща се в гр. Варна, свидетелката А.
направила бартер със собствения си лек автомобил и срещу доплащане
закупила друг автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, с
регистрационен № ****, като за прехвърляне собствеността на последния бил
съставен договор за покупко – продажба на моторното превозно средство. За
разменения лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № ****, не били
съставени документи, удостоверяващи промяната в собствеността му, както и
не била сменена регистрацията му.
През 2018 година подсъдимият А. А. Ц. закупил лекия автомобил марка
и модел „Мерцедес ЦЛК 200“, с регистрационен № **** от неустановено
лице, без да бъде съставен и подписан за целта договор за покупко – продажба
със собственика по документи на моторното превозно средство, а именно –
свидетелят А. А.. Лицето, от което бил закупена автомобилът, обещал на
подсъдимия съдействие за прехвърляне на собствеността на автомобила и
регистрацията му на името на подсъдимия, тъй като собственикът не бил в
България, но такова съдействие впоследствие не било оказано.
В разговор със свой познат подсъдимият Ц. и баща му свидетелят А. Ц.
М. разбрали, че срещу определено заплащане би могла да бъде променена
регистрацията на лекия автомобил, въпреки обстоятелството, че за същия не
бил надлежно сключен договор за покупко – продажба, като подсъдимият Ц.
взел решение да се възползва от тази възможност. За целта той заплатил
дължимата сума и предоставил документите, с които разполага –
свидетелство за регистрация на МПС част I и част II. Срещу заплатената сума
подсъдимият получил договор за покупко – продажба на моторно превозно
средство от 04.02.2016 година, на който бил придаден вид, че изхожда от
свидетеля А. А. А. – продавач на автомобила, както и че е нотариално заверен
от нотариус Е.З., регистрационен № 432 на Нотариалната камара, с район на
действие СРС, под регистрационен № 3529/04.02.2016 година, с поставен
подпис в поле нотариус и кръгъл печат с имената и номера на нотариуса.
Въпреки че подсъдимият Ц. не се бил срещал с посочения в договора като
продавач на МПС – свидетеля А., нито бил посетил нотариус Е.З.,
регистрационен № 432 на Нотариалната камара за оформяне на документите
за продажбата на автомобила, последният саморъчно поставил подписа си в
графа „Купувач“ на предоставения му договор.
На 26.06.2019 година подсъдимият Ц. се запознал със свидетеля В.С.Г.,
който се занимавал с внос на автомобили и регистрация на превозни средства
пред компетентните за това органи. Двамата се срещнали пред сградата на
ОДМВР – София, находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, където
подсъдимият му предоставил нужните документните за пререгистрация на
превозното средство лек автомобил марка и модел „Мерцедес ЦЛК 200“, с
рег. № **** – талон за регистрация част I и част II, както и договор за покупко
– продажба на моторното превозно средство от 04.02.2016 година.
Подсъдимият Ц. не споделил на свидетеля Г. за начина, по който се е сдобил с
нотариално заверения договор за покупко-продажба на МПС. Свидетелят Г. не
4
се усъмнил в автентичността му и приел да извърши процедурата по промяна
на собствеността на автомобила, тъй като вече имал опит и бил запознат с
процедурата за това. За целта подсъдимият Ц. разписал пълномощно, с което
упълномощил свидетеля В. Г. да го представлява пред органите на КАТ, ОПП
– СДВР, ОДМВР – София, със следните права – да регистрира и
пререгистрира всички автомобили, да спира и пуска от движение всички
автомобили, да сваля от отчет (бракува) всички автомобили, да получава
регистрационни номера, да получава регистрационни талони. Пълномощното
било предварително изготвено с напечатан текст по образец с данните на
свидетеля Г. и правомощията, с които е упълномощен, а ръкописно се
изписвали само имената на упълномощителя и имало оставено поле за подпис.
Пълномощното било изготвено по надлежния за това ред, а именно с
нотариална заверка на подписа на подсъдимия Ц., регистрирано под № 14569,
с нотариална заверка от 26.06.2019 година, извършена от Д. А., нотариус с
район РС – София, с регистрационен № 595 на Нотариалнат камара. На същия
ден – 26.06.2019 година, свидетелят Г. представил в сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – София, находящ се на адрес в гр. София, ул. ****, заявление за
промяна на собственост, което разписал в качеството си на пълномощник на
подсъдимия А. Ц., на основание нотариално заверено пълномощно
регистрационен № 14569/26.06.2019 година на нотариус Д.А., към което
приложил оригинал и копие от договор за покупко – продажба на МПС
модел/марка „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № ****, с рама
WDB2083451F109982 и свидетелство за регистрация част I и част II,
предварително предоставени му от подсъдимия. Самоличността на свидетеля
Г., както и идентичността между оригинала и копията на документните били
проверени от свидетеля Л. Х., заемаща длъжността „системен оператор“ в
ОДМВР – София, след което същата входирала заявлението за промяна на
регистрацията под № 191204014862. Регистрацията на превозното средство
била променена успешно, като за собственик на МПС „Мерцедес ЦЛК 200“, с
регистрационен № ****, с рама WDB2083451F109982 бил вписан
подсъдимият Ц., както и били поставени нови регистрационни табели с номер
****.
След време по случая била извършена проверка, по която работел
свидетелят В.Р.М., заемащ длъжността „инспектор“ в сектор „Икономическа
полиция“ при 01 РУ-СДВР, а впоследствие било образувано и досъдебно
производство № 15444/2019 година по описа 01 РУ – СДВР, пр. пр. №
45207/2019 година по описа на СРП.
В хода на разследването по досъдебното производство е назначена и
изготвена комплексна графическа и техническа експертиза, от заключението
на която се установява, че в представеното копие на договор за покупко-
продажба на МПС лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с регистрационен №
****, със страни: А.А.А. (продавач) и А. А. Ц. (купувач), с регистрационен №
3529/04.02.2016 година на нотариус № 432 – Е.З., подписът в графа
„Продавач“ е копие на подпис, който не е положен от А. А. А., А. А. Ц., А. Ц.
5
М., В.С.Г., а подписът в графа „купувач“ е копие от подпис, който е положен
от подсъдимия А. Ц.. Видно от заключението е също така, че подписът за
„Нотариус“ е копие от подпис, който не е положен от нотариус Е.З., А.А.А., А.
А. Ц., А. Ц. М., В.С. Г., а отпечатъкът от кръгъл печат е копие на отпечатък,
който не е положен с кръглия печат на нотариус Е.З.. Вещото лице е
обследвало и представеното за изследване пълномощно с Упълномощител А.
А. Ц. и упълномощен В.С.Г. с регистрационен № 14569/26.06.2019 година на
нотариус Д.А., за което е установено, че подписът в поле „Упълномощител“ е
копие на подпис, положен от подсъдимия А. А. Ц.. Вещото лице е обследвало
и представеното за изследване заявление ************** за промяна на
регистрация на МПС лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с регистрационен
№ **** със заявител В.С.Г., за което е установено, че в графа „подпис на
заявителя“ е положен подпис от В.С. Г..
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на свидетелите В.Р.М. (л.40-41 от съдебното
производство и л.176-177 от досъдебното производство, приобщени в цялост
на основание чл.281 ал. 4 вр. ал.1 т.2 предл. 2 от НПК); А.А.А. (л.41-42 от
съдебното производство); Л.С.Х. (л.42-43 от съдебното производство и л.87 от
досъдебното производство, приобщени в цялост на основание чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 предл. 2 от НПК); В.С.Г. (л. 44-45 от съдебното производство и л.175
от досъдебното производство, приобщени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2
предл.2 от НПК); Л.П. Д. (л.82 от съдебното производство); А. Ц. М. (л.82-83
от съдебното производство) – частично; обяснения на подсъдимия А. А. Ц.
(л.85-86 от съдебното производство) – частично; писмени доказателства и
доказателствени средства: свидетелство за съдимост; медицинска
документация; договор за покупко-продажба на моторно превозно средство
(л.56 от досъдебното производство); протокол за снемане на сравнителни
материали и образци (л.57; 66; 74; 78-80; 83 от досъдебното производство);
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство (л.84 от
досъдебното производство); писмо с вх. № 22500-12990/16.08.2019 година,
ведно с приложения – общ регистър, образци на щемпел, печат и подпис (л.45-
51 от досъдебното производство); справка по история на ПС (л.102-106 от
досъдебното производство); заявление за промяна на регистрация
************** (л.107 от досъдебното производство); договор за продажба на
моторно превозно средство (л.108 от досъдебното производство);
пълномощно (л.109 от досъдебното производство); талон за регистрация част I
и II (л.110-110а от досъдебното производство); справка от ОДВР – Варна,
сектор „Български документи за самоличност“ (л.111-127 от досъдебното
производство); справка ОДМВР – София, сектор „Български документи за
самоличност“ (л.128-140 от досъдебното производство); заключение на
изготвената комплексна графическа и техническа експертиза (л.92-95 от
досъдебното производство), както и останалите писмени доказателства,
приобщени към делото по съответния надлежен за това ред по НПК.
6
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане
на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената
присъда първият съд, по ясен и убедителен начин, е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен
състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата
инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян
в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(вж. решение № 181/2012 година на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на
ВКС, III н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение №
371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.).
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав
намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията, изложени във
въззивната жалба и в съдебното заседание, както и в съответствие със
законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че между събраните
доказателствени материали липсва противоречие и те в съвкупност по
категоричен начин изясняват фактическата обстановка и установяват основни
факти от предмета на доказване. След самостоятелен анализ на
доказателствата въззивният съдебен състав също ги намира за еднопосочни,
вътрешно непротиворечиви и взаимоподкрепящи се.
Правилно, при формиране на изводите си по фактите относно реда, по
който се регистрират превозни средства и документите, които са необходими
за това, съдът се е доверил на показанията на свидетелката Л. Х.. Същите са
напълно непротиворечиви и кореспондиращи на приложените писмени
доказателства. От писмените доказателства се разкрива и фактът, че
заявлението за регистрация е подадено от упълномощено лице – свидетеля
В.С.Г.. При извършеното предявяване на заявлението за промяна на
регистрацията на процесното МПС свидетелят Х. потвърждава пред съда, че
7
има положен неин подпис в графа „проверил документите“ и убедително
заявява, че преди приема им е констатирала съответствието между
представените документи в оригинал и тяхното копие, както и е проверила
самоличността на лицето, което ги представя – в случая пълномощник. Така
споделеното от свидетеля открива потвърждение и в приобщеното към
материалите по делото пълномощно, видно от което е, че документите в
ОДМВР-София са входирани не от подсъдимия, а от упълномощено от него
лице – свидетеля Г. Свидетелката Х. депозира обективно, безпристрастно и
добросъвестно показания, които няма пречка да бъдат изцяло кредитирани с
доверие и правилно са поставени от първия съд в основата на изводите му по
фактите, по отношение на реда по който се регистрират превозни средства и
документите, които са необходими за това. Въз основа на показанията на тази
свидетелка и отразеното в писмените доказателствени средства,
безпротиворечиво се установява датата и мястото на извършване на
инкриминираното деяние, подадените от посредствения извършител Г.
(упълномощен от подсъдимия А. А. Ц.) документи, необходими за промяна на
регистрацията на превозно средство с рег. № ****.
Изложеното в пълна степен е относимо и към показанията на
свидетелката А.А.А., чиито показания съдът постави в основата на изводите
си по фактите относно притежавания от нея лек автомобил модел и марка
„Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № **** и начина, по който се е разпоредила с
него. Правилно първостепенният съд е приел за достоверни показанията на
свидетеля А.А.А., тъй като тя е предоставила логични и хронологично
последователни обяснения относно автомобила „Мерцедес ЦЛК 200“, рег. №
****, и начина, по който се е разпоредила с него. Свидетелката А. споделя, че
е направила бартер на автомобила в заложна къща срещу друг автомобил.
Свидетелката е категорична, че не познава подсъдимия, не е подписвала
договор с него и не е посещавала нотариус в София. Това съответства на
заключението на графическата и техническа експертиза, според което
подписът в графа „Продавач“ на представения договор за покупко-продажба от
04.02.2016 година не е положен от А.. Съдът е взел предвид и справката от
нотариус Е.З., която доказва, че в регистъра на кантората за 2016 година
липсва вписан договор с посочените в документа данни, като номерацията за
съответния ден не включва номера, посочен в процесния договор
(3529/04.02.2016 година), като това допълнително потвърждава, че
нотариалната заверка не е автентична.
Показанията на свидетеля Г. са кредитирани от въззивния съд, тъй като
същите са логични, последователни и подкрепени от други доказателства по
делото. Той дава ясни сведения за процедурата, която следва при регистрация
на МПС, включително разказва, че е регистрирал автомобила, за който
подсъдимия му е дал всички документи в деня на регистрацията, което се
подкрепя от експертното заключение и показанията на другите свидетели.
Свидетелят Г. споделя, че не е забелязал нередност в предоставените му от
подсъдимия Ц. документи, което от своя страна е обяснимо, доколкото
8
договорът е съставен привидно в изискуемата от закона писмена форма с
нотариална заверка и единствено от външните му характеристики не би могло
да се обоснове заключение, че същият е неистински такъв.
Заключението, което съдът кредитира, категорично доказва, че
документът е неистински, тъй като не съдържа волеизявления на посочените
лица. Подписът в графа „продавач“ не е положен от свидетеля А. А..
Сравнителният анализ показва, че този подпис не е положен и от подсъдимия
Ц., нито от свидетелите Г. и М.. Относно подписа в графа „купувач“,
експертизата заключва, че той е положен от подсъдимия Ц.. Освен това,
експертът установява, че подписът в графа „нотариус“ не е положен от
нотариус Е.З., а отпечатъкът от кръглия печат не е от печата на този нотариус.
Тези констатации кореспондират с другите доказателства, включително
свидетелските показания. Заключението подчертава, че процесният договор не
е съставен от подсъдимия Ц.. Негов подпис фигурира само в графа „купувач“,
но няма други индивидуализиращи белези, които да свързват подсъдимия със
съставянето на документа.
Експертизата също така изследва пълномощното и заявлението за
промяна на регистрацията на МПС. Установено е, че подписите върху тези
документи са положени съответно от подсъдимия Ц. и свидетеля Г.. Това
потвърждава, че документите са били представени пред съответните органи от
упълномощено лице.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на СРС, че
свидетелските показания на А. М., бащата на подсъдимия, не съдържат
информация, която да промени установените факти по делото. Свидетелят
заявява, че автомобилът е закупен от познат на подсъдимия чрез бартер, като
са имали уговорка да бъде издирен действителният собственик, за да бъде
регистриран автомобила, което в последствие не се е случило. Свидетелят М.
признава, че не е сключен нотариално заверен договор за покупко-продажба,
както и че подсъдимият Ц. не е ходил до нотариус преди КАТ за придобиване
на автомобила. Свидетелят разказва, че предоставените документи за
автомобила са били предадени на свидетеля Г., който е извършил
регистрацията. Въпреки че не предоставя конкретни детайли за времето,
лицата или обстоятелствата на сделката, неговите показания са в съответствие
с останалите доказателства по делото. Въпреки роднинската връзка с
подсъдимия и естественото желание като родител да го защити, М. не отрича,
че договорът е бил получен без участието на реалния собственик и нотариус,
но въпреки това е използван за регистрация на автомобила.
Въззивният съд, също както и първоинстанционният, намира, че
показанията на свидетеля Любомир Д. не допринасят за изясняване на факти и
обстоятелства, относими към предмета на доказване в настоящото
производство, поради което и не ползва показанията му при формиране на
изводите си по фактите.
СГС, в този си състав, изцяло споделя и доводите на първия съд да
9
приеме за достоверни част от обясненията на подсъдимия Ц., свързани с
обстоятелствата около покупката на автомобила. Подсъдимият признава, че не
се е виждал със свидетелката А. А. и не е посещавал нотариус, за да
прехвърля колата, както и, че името Е.З., не му говори нищо. Той е предал
документите за регистрация на свидетеля Г., който е подал необходимите
заявления за промяна на регистрацията в ОДМВР – София. Тези твърдения са
подкрепени от останалите доказателства по делото и съответстват на
обективно установените факти. Правилно съдът е отхвърлил като
недостоверни други части от обясненията на подсъдимия, които изглеждат
като защитна версия.
Съдът кредитира писмените доказателства и доказателствени средства,
приети по делото, като ги намира за единни, последователни и взаимно
подкрепящи се.
Така събраната доказателствена съвкупност - обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите и заключението на изготвената
комплексна графическа и техническа експертиза, според настоящия съдебен
състав, обосновават единствено възможния извод, че на процесната по делото
дата именно подсъдимия А. А. Ц. предоставил нужните документни за
пререгистрация на превозното средство лек автомобил марка и модел
„Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № **** – талон за регистрация част I и част II,
както и договор за покупко – продажба на моторното превозно средство от
04.02.2016 година на свидетеля В.С.Г., който от своя страна се е явил в
сградата на ОДМВР – София, находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, на
което по същото време била на работа свидетелката Л. Х. и подал заявление за
промяна на собственост, което разписал в качеството си на пълномощник на
подсъдимия А. Ц., на основание нотариално заверено пълномощно
регистрационен № 14569/26.06.2019 година на нотариус Д.А., към което
приложил оригинал и копие от договор за покупко – продажба на МПС
модел/марка „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № ****, с рама
WDB2083451F109982 и свидетелство за регистрация част I и част II,
предварително предоставени му от подсъдимия. Категорично установено, при
това, е авторството на подсъдимия по отношение на ползването на процесния
неистински договор за покупко - продажба моторното превозно средство от
04.02.2016 година пред свидетелката Л. Х., чрез посредствения извършител В.
Г., които не е имал представа за неистинския документ.
Неоснователно е възражението на защитата във въззивната жалба за
липса на субективния елемент от страна на подсъдимия, като настоящата
инстанция намира, че събраните в хода на съдебното производство пред
първата инстанция доказателствени източници подкрепят по несъмнен начин
и извода, формиран от районния съд, че подсъдимия А. Ц. е съзнавал
неистинския характер на ползвания от него документ - копие на договор за
покупко- продажба на МПС лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с
регистрационен № ****, със страни: А.А.А. (продавач) и А. А. Ц. (купувач), с
регистрационен № 3529/04.02.2016 година на нотариус № 432 – Е.З., на който
10
е придаден вид, че е подписът в графа „Продавач“ е положен от А.А.А., също
така, че подписът за „Нотариус“ е положен от нотариус Е.З., а отпечатъкът от
кръгъл печат е на отпечатък, който е положен с кръглия печат на нотариус
Е.З.. Подсъдимият добре е съзнавал неистинността на предоставения му
договор за покупко-продажба, именно по съображения, че е бил наясно, че не
се е явявал пред нотариус за сключването му, тъй като неустановено по делото
лице, му е казало, че може да оправи всичко без да се занимава. Подсъдимият
добре е съзнавал, също така, че ползва документа, тъй като собственоръчно го
е предал на свидетеля Г., упълномощено лице от него за да регистрира
автомобила в КАТ. Същият е разбирал, че чрез свидетеля Г. пред длъжностно
лице представя неистински договор за покупко-продажба, на които е бил
придаден вид, че е подписан от продавача А. и заверен нотариално с подписа и
печата на нотариус Е.З..
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
събрана в нужния обем и категоричност доказателствена съвкупност, която
позволява на съда да формира еднозначни изводи по фактите, и изцяло
споделя направеният в мотивите към присъдата анализ на наличните
доказателствени материали.
Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната
фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички
възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по
делото свидетели, при условията на чл.12 ал.1 чл.18 и чл.19 от НПК, а именно
при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност
(последния нерядко посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6 § 3 б. "Д" от
КЗПЧОС и като право на "ефективно участие" и "равенство на оръжията" -
Garcia Alva v Germany, Станфорд срещу Обединеното кралство и др.), като,
съобразно разпоредбата на чл.283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал
и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени
доказателствени средства, писмени доказателства и веществено такова.
Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита на
подсъдимият Ц. не е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното
съдебно производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон,
гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на защита от страна
на подсъдимия - редовно връчване на обвинителния акт, гарантиране на
участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя
доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от
възможността съдебното производство да се развие по реда на някоя от
диференцираните процедури по глави ХХVII и ХХIХ, да се ползва от
адвокатска помощ, каквато е ангажирал, както и възможност да се изказва
последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и
интереси, от които възможности подсъдимото лице се е възползвало.
При така установените фактически положения, настоящият съдебен
състав намира, че поведението на подсъдимия А. А. Ц. изпълва всички
11
обективни и субективни признаци на престъпния състав по чл.316 вр. чл.308
ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК.
Инкриминираният документ, стоящ в основата на двете документни
престъпления е копие на договор за покупко - продажба на МПС лек
автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с регистрационен № ****, със страни:
А.А.А. (продавач) и А. А. Ц. (купувач), с регистрационен № 3529/04.02.2016
година на нотариус № 432 – Е.З., като в документа подписа за продавач не е
положен от вписаната в него А. А., а подписът за нотариус не е положен от
вписаната в него нотариус Е.З., както и отпечатъкът от кръглия печат не е от
печата на този нотариус.
В едната си част този документ е частен, а в друга официален, поради
което подсъдимият е осъществил две престъпления в реална съвкупност. В
случая е налице комплекс от документи на една и съща материална основа:
частен документ, съставен от частни лица и официален документ -
нотариалната заверка, съставена от съответното длъжностно лице в кръга на
службата му. Издаденият документ е неистински и в двете му части -
свидетелката А. А. не го е подписвала като продавач, а нотариус Е.З. не е
извършвал нотариалното удостоверяване. Подсъдимият А. Ц. не е участвал в
противозаконното съставяне на нередовния документ и в двете му части, а го е
ползвал, като без значение за съставомерността на неговите деяния е кой е
съставил документа.
От обективна страна деецът е ползвал престъпно и посредствено
създадения неистински документ, на 26.06.2019 година, подсъдимият е
употребил този документ, като го е предоставил на упълномощено от него
лице - на свидетеля В. Г., за да го използва за регистрацията на автомобила
пред КАТ.
От субективна страна деянията са извършени виновно при форма на
вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал употребата на документа, при
която деецът е предвиждал общественоопасния характер на деянията,
предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им.
Въззивният съд споделя, изводите на първоинстанционния съд, че се
доказа по категоричен начин, че подсъдимият Ц. не е действал като
непосредствен извършител, като формата на изпълнителното деяние
„ползване“ на неистинския официален документ е реализирана от подсъдимия
Ц. в хипотезата на „посредствено извършителство“. Подсъдимият Ц. е
мотивирал съзнателно свидетеля В.С.Г. да представи съставения неистински
официален документ пред ОДМВР – София, без същият да знае за пороците на
документа и по този начин е осъществено изпълнителното деяние на
престъплението, изразило се в „ползване“. От показанията на свидетеля Г.,
както и от обясненията на подсъдимия се установи, че чрез осигуряването на
финансов стимул свидетелят Г. е бил мотивиран от подсъдимия да представи
пред ОДМВР-София, процесния документ. Подсъдимият Ц. е упражнил
своето въздействие върху свидетеля Г. и въз основа на това свидетелят Г. е
12
взел решение да осъществи изпълнителното деяние на престъплението, а
именно да използва документа за реализиране на преследваната от
подсъдимия цел. От съществено значение се явява фактът, че свидетелят Г. не
е действал виновно, същият не е съзнавал нанесената в документа подправка,
доколкото той визуално е в състояние да заблуди, че изготвената нотариална
заверка е автентична. Не би могло да се обоснове и че е бил длъжен да
проверява за истинността й, доколкото същият е бил упълномощен
единствено да представи документните пред съответната институция,
установимо и от съдържанието на наличното по делото пълномощно. В
конкретния случай свидетелят Г. се явява само преносител на документа.
Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на решаващия
първостепенен съд по отношение на отчетените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства. Правилно първият съд е преценил, че като такива
следва да се отчитат чистото му съдебно минало, доброто процесуално
поведение в хода на производството, както и младата му възраст, която е била
предпоставка за по-лесното формиране на решение да осъществи престъпното
деяние. Правилно е отчел и значителния период от време, който е изминал от
реализиране на престъплението. Тези обстоятелства действително сочат на
невисоката степен на обществена опасност на подсъдимото лице.
Така определеното наказание въззивната инстанция преценява като
справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяния и
дееца, отговарящо в най-пълна степен на изискванията на наказателната
репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, както
и притежаващо потенциала за изпълнение на визираните в чл.36 от НК цели
на генералната и на специална превенция. Същевременно, определянето му в
рамките, посочени в закона, не се явява несъразмерно тежко и се явява
достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и
оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите
членове на обществото.
По отношение на присъдата в частта , в която подсъдимото лице е
осъдено да заплати направените по делото разноски, то същата е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена. С оглед изхода на делото,
правилно подсъдимият е осъден, на основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплати
сторените в хода на досъдебното производство разноски, в размер на 75,72
(седемдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки) лева, в полза на СДВР.
Същите са вярно изчислени по размер. Правилно СРС е осъдил подсъдимия Ц.
да заплати, на основание чл.190 ал.2 от НПК, сумата от 5 лева съдът осъди
подсъдимия А. А. Ц. да заплати и сумата от 5 (пет) лева, платима по сметка на
СРС, за служебно издаване на един брой изпълнителен лист
При извършената, на основание чл.314 ал.1 от НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна,
поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
13
потвърдена, а въззивната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 275 от 29.05.2023 година,
постановена по НОХД № 1694/2022 година, Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 15-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14