РЕШЕНИЕ
№ 6530
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110102093 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *****,
представлявано от А А - Изпълнителен директор срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, с която се иска да бъде прието за установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1212.51 лв., от които 977.06 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.
01.2019 г. - м.04.2020 г. и 184.70 лв. - законна лихва за забава от 03.03.2019 г. до 30.09.2021
г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.2019г-02.2020г. в общ размер на
50.75 лв., от които 42.28 лв. - главница и 8.47 лв, - лихва 03.03.2019г.-30.09.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 58189/2021 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС8, аб.№ *****, ГО: ****.
Ищецът твърди, че между ФИРМА ЕООД и “ФИРМА” ЕАД е подписан договор за
продажба на топлинна енергия, в изпълнение на задължение съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди. № 45543/***** и №42251/367278 и №
36925/*****.
Сочи се, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския
бюджет и по силата на нормативните актове, ответникът е потребител на ТЕ, в качеството
на собственик на топлоснабдения имот, и за него важи действащото за този период
законодателство в областта на енергетиката.
Поддържа се, че в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
1
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “ФИРМА” ЕАД и
се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/ към Министерски
съвет /КЕВР към настоящия момент/. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от “ФИРМА” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на КЕВР, както и ОУ
одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на
решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по
който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФИРМА ” ООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал отговор на исковата молба, с който исковете
се оспорват като недопустими, доколкото има разлика в периода между заповедта за
изпълнение и исковата претенция, а евентуално като неоснователни и недоказани. Оспорва
се наличието на облигационна връзка между страните. Твърди се, че приложените договори
за продажба на топлинна енергия са нищожни, като противоречащи на чл. 61, ал. 2 от ОУ на
ищцовото дружество.
Претендират се разноски.
По допустимостта: Съдът счита, че след обездвижването на исковата молба и
направеното ищеца уточнение процесните искове са допустими. Ищецът претендира
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.
01.2019 г. - м.04.2020 г., който период не съвпада с периода, предмет на ч гр.д. №48458/2020
г.- по-кратък е. С оглед диспозитивното начало ищецът може да претендира и по-малко от
предмета на заповедта по чл. 410 ГПК и това не обуславя недопустимост на производството.
Не се касае за липса на идентичност, а за претецния само за част от цялото. Искът е
докладван по този начин с доклада по чл. 140 ГПК, приет за окончателен без възражение.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 12.10.2021 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ******, за сумите:
главница от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 977,06 BGN /деветстотин седемдесет и
седем лева и 06 стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със
законна лихва от 11.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 03.03.2019г.
до 30.09.2021 г. в размер на 184,70 BGN /сто осемдесет и четири лева и 70 стотинки/,
главница от 01.01.2019г. до 29.02.2020 г. в размер на 42,28 BGN /четиридесет и два лева и
28 стотинки/- цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със законна лихва
от 11.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 03.03.2019г. до 30.09.2021 г.
в размер на 8,47 BGN /осем лева и 47 стотинки/-суми за доставена топлинна енергия през
периода 01.2019г. до 04.2020г., който период включва дължимата сума за действително
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб.***** /
2
инсталация ******.
С разпореждане от 15.10.2021 г. по ч. гр. д. № 58189/2021 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
На 16.01.2018 г. между страните по делото е сключен договор № 36925/***** за
покупко-продажба на топлинна енергия за имот в гр. София, ул. № , вх. , магазин , аб. №
*****, код на платеца . По силата на договора ищецът, в качеството му на продавач, се е
задължил да продава на ответника, в качеството му на купувач, топлинна енергия с
топлоносител гореща вода. Купувачът се е задължил да заплаща топлинната енергия по
цена, определена по предвидения в ЗЕ ред. Срокът на договора е от 01.01.2018 г. до
01.01.2019 г.
Между страните по делото е сключен и договор № 42251/***** за покупко-продажба
на топлинна енергия за имот в гр. София, ул. № , вх. , , аб. № *****, код на платеца 1067408.
По силата на договора ищецът, в качеството му на продавач, се е задължил да продава на
ответника, в качеството му на купувач, топлинна енергия с топлоносител гореща вода.
Купувачът се е задължил да заплаща топлинната енергия по цена, определена по
предвидения в ЗЕ ред. Срокът на договора е от 01.04.2019 г. до 30.09.2019 г.
Между страните по делото е сключен и договор № 45543/***** от 19.12.2019г. за
покупко-продажба на топлинна енергия за имот в гр. , ул. № , вх. , магазин аб. № *****, код
на платеца . По силата на договора ищецът, в качеството му на продавач, се е задължил да
продава на ответника, в качеството му на купувач, топлинна енергия с топлоносител гореща
вода. Купувачът се е задължил да заплаща топлинната енергия по цена, определена по
предвидения в ЗЕ ред. Срокът на договора е от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г.
Представени са три заявления с дати 16.01.2018 г. 19.12.2019 г. и 01.04.2019 г.,
подписани от представител на ответното дружество за сключване на договор съгласно ОУ за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители за топлоснабдяван имот
на адрес: гр. София, ул. № , , магазин , аб. № *****, код на платец .
Представени са и три декларации от М А Х , в качеството си на собственик на
топлоснабдяван имот на адрес: гр. , ул. № , вх. , , с които същият дава съгласие
„ФИРМА“ ЕООД да е купувач за топлинна енергия съответно за периодите от 01.01.2018 г.,
от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. и от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г.
Представен е договор от 18.12.2017 г., сключен между М А Х като наемодател и
„ФИРМА“ ЕООД като наемател, съгласно който наемодателят отдава на наемателя магазин
№ , находящ се в гр. , ул. № , вх. с площ от 60 кв.м. за цена от 550 лева на месец.
Договорът е сключен за срок от една година. Съгласно чл. 10, ал. 2 наемателят е длъжен да
заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на имота(такси за
електроенергия, топлоенергия, вода и др.). Съгласно ал. 3 наемателят е длъжен да изравни
сметките за топлоенергия като заплати на наемодателя разликата при изравняване на
сметките от „Топлофикация- София“ ако има такава разлика. С анекс от 01.01.2019 г. срокът
на договора за наем е удължен до 30.09.2019 г., с анекс от 01.10.2019 г., срокът на договора
за наем е удължен до 30.09.2020 г. и с анекс от 01.10.2020 г. срокът на договора за наем е
удължен до 30.09.2021 г.
По делото са ангажирани Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, приети с решение по протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на
3
директорите на ищцовото дружество, на основание чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ и одобрени с
Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл.21, т.4 ЗЕ. В чл.25, ал.3 от тях
е предвидено, че отчитането на продадените количества топлинна енергия се извършва от
продавача ежемесечно. В чл.39, ал.2 е регламентирано задължението на продавача в срок до
5-то число на текущия месец да издаде фактура на купувача за количествата енергия: аванс
за текущия месец в размер на 50 % от потребеното през предходни месец и изравнителна
сума за разликата между начислената топлинна енергия и действително потребената през
предходния месец. В чл.40 е предвидено задължението на купувача да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура, като купувачът
има право да предявява възражение за начислената сума за топлинна енергия в 15 - дневен
срок след срока за плащане.
Видно от представения протокол от проведеното на 23.00.2000 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. № , вх. , етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „ “ , което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между „“ и етажната собственост с адрес: гр. , ул. , по силата на
който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране
и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на
насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че Абонатната
станция топлозахранва три входа - А, Б и В. Общия топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 00.0 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ.През процесния период в топлоснабдения имот е имало 5 броя
радиатори с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/
капилярен тип- RMK, действащи на принципа на изпарението. Работна ампула монтирана на
уреда се подменя всяка година при отчета на показанията. Тогава се сменя работната ампула
с нова, като старата се запечатва и остава на разпределителя за контрол и сравнение. За
процесния период е осигурен достъп за отчет на 17.05.2019г. и 04.06.2020г., като отчетите с
подпис на потребител са представени на вещото лице. През процесния период ТЕ за
отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба
№16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура 102куб.м., съгл. акт за
разпределение на кубатурата представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за
отопление на общи части. В процесния имот има монтирани два броя водомери за топла
вода с дистанционен отчет. Водомерите са отчетени на 17.05.2019г. и 04.06.2020г., като
отчетите с подпис на потребител са представени на в.л. и същите стойности са нанесени в
изравнителните сметки. През процесния период във фактурите изготвени от ..-”ЕАД няма
начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че за
процесния период изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата
Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020. Вещото
лице е установило, че топломер с фабр.№е бил с изтекъл срок на годност след м.09.2019г.,
но няма данни да е установено, че същият мери с грешка. Вещото лице е изчислило, че
дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за отопление на сградна инсталация и
имот е 958.26 лева.
4
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно
счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания от страна от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на
топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица
на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала след 17.07.2012 г., определя като
„небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди.
Между страните в производството е налице сключен писмен договор, в съответствие с
изискването на чл.149, т.3 ЗЕ, който е ангажиран като доказателство, но само за периода от
месец април 2019 г. до месец април 2020 г. За периода от месец януари до месец март вкл.
2019 г. не се установява страните да са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди. Ирелевантно е дали наемодателят е собственик на имота,
доколкото наемът на чужда вещ е действителна облигационна сделка и не препятства
наемателя да ползва имота, а законодателната идея е реалния ползвател на услугата за
топлоснабдяване да заплати цената на същата.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. между главните страни е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за стопански
нужди относно процесния имот, а цената на доставената топлинна енергия е в размер на
751.66 лева.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава върху уважения размер длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода
01.06.2019 г. до 30.09.2021 г. в размер на 109.76 лева, изчислен от вещото лице по
счетоводната експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.). и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФИРМА“ ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
5
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.Ищецът се
легитимира като субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази
сума в полза на „ФИРМА” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание. Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за
дялово разпределение е правилно определена, и за периода 01.04.2019 г. -30.04.2020 г. е на
обща стойност 33.22 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 8.47 лева- лихва за периода 03.03.2019 г.-
30.09.2021 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 561.15 лв., от общо дължим размер от 625 лева/ в т.ч. държавна такса-25 лева, депозити за
вещи лица-500 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/.
На основание ответника 78, ал. 3 ответника също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 131.08 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -55.34 лева от пълен размер от 75
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление: АДРЕС, дължи на „- ” ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК 751.66 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 04.2019 г. -
м.04.2020 г. и 109.76 лв. - законна лихва за забава от 01.06.2019 г. до 30.09.2021 г. , както и
сума за дялово разпределение за периода 04.2019г-02.2020г. в размер на 33.22 лв., ведно със
законната лихва върху главниците от 11.10.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 58189/2021 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата
над присъдения размер от 751.66 лева до пълния претендиран размер от 977.06 лева и за
периода от месец януари 2019 г. до месец март 2019 г., иска за мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за сумата над присъдения размер от 109.76 лева до пълния претендиран
размер от 184.70 лева, както и за периода от 03.03.2019 г. до 01.06.2019 г., иска за
главницата за дялово разпределение над уважения размер от 33.22 лева до пълния
претендиран размер от 42.28 лева, както и за периода от месец януари до месец март 2019 г.
и иска за сумата от 8.47 лева – лихва върху цената за дялово разпределение за периода от
03.03.2019г. до 30.09.2021г.,както и претенцията за законна лихва върху неоснователния
размер на главниците.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ******, да заплати на „- ” ЕАД, ЕИК
***** съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 58189/2021 г. на СРС в
размер на 55.34 лв., както и за настоящото производство, в размер на 561.15 лв.
ОСЪЖДА „- ” ЕАД, ЕИК *****, да заплати на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ******
съдебно-деловодни разноски в размер на 131.08 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФИРМА“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7