Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 05.03.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 11622 по
описа за 2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Със съдебно
решение № 406279 от 14.05.2018г., постановено по гр.д. № 68517/2014г. на Софийския
районен съд (СРС), І ГО, 30 състав, е отхвърлен предявеният от В.А.В. срещу „Ч.Е.Б.”
АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
сумата от 163.30 лв., начислена служебно по констативен протокол по партида с
кл. № 300104653987, аб. № ********** за периода от 27.02.2014г. до 27.05.2014г.
на адрес гр. Перник, ул. „******. С решението си съдът е отхвърлил и искането
за заплащане на разноски.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна
жалба от ищеца В.А.В., чрез надлежно упълномощен представител. Жалбоподателят
поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на
материалния закон, процесуалните правила и необоснованост на формираните правни
изводи. Сочи, че съдът е приложил неправилно практиката на ВКС, доколкото е
приел за неотносимо към спора реалното потребление на електрическа енергия.
Поддържа, че с обжалваното решение, съдът е обусловил единствено с установяване
състоянието на констативния протокол и корекция на сметки. Твърди, че
прилагането на ПИКЕЕ, 2013г. изолирано от договора с крайния клиент (потребител
на ел. енергия), е недопустимо, доколкото в чл. 1 от ПИКЕЕ, 2013г. определя
конкретен предмет на регулация.
В жалбата се
твърди още, че корекцията на ПИКЕЕ, 2013г. не може да бъде приложена на лице,
което не е клиент на дружеството – краен снабдител, само защото е съставен
протокол по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ, 2013г., но без да се държи сметка за
реалните възможности на този обект на потребление. Навежда доводи, че съдът
неправилно не е упражнил инцидентен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК. В
тази връзка сочи, че формално чл. 48-51 от ПИКЕЕ, 2013г. все още не са отменени
от ВАС с окончателен съден акт, но тричленен състав го е сторил. В жалбата се
твърди също, че неправилно съдът не е съобразил обстоятелството, че не е предвиден
ред за уведомяване на клиента по смисъла на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ОУ на
ответника. Такъв ред бил предвиден в ПИКЕЕ, но той бил извън законовата
делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Поради това не се било породило и
правото на ответника да коригира сметките на клиентите за минал период. Не били
налице основания за ангажиране на обективната отговорност на ищеца, тъй като в
ЗЕ такава не била предвидена, а уредената с ПИКЕЕ била извън законовата
делегация. СРС не взел предвид и че при съставяне на процесния констативен
протокол не била спазена императивната разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ,
2013г. за задължително присъствие на представител на полицията, като неправилно
е приел, че констативния протокол по чл. 47 от ПИКЕЕ е съставен от по установения
ред. Поради това моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него
постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Въззиваемата
страна „Ч.Е.Б.” АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно.
Прави се искане при постановяване на решението да се съобрази чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ, с което е предвидено, че ПИКЕЕ е органът, който определя методика за
извършване на корекция на сметки в полза на крайния снабдител. Счита, че с това
изменение законодателят е дал автентично тълкуване на волята си относно
съдържанието и законовата делегация на регламентираната от ПИКЕЕ материя. Цитира
многобройна съдебна практика и претендира обжалваното решение да бъде потвърдено.
С писмена
молба от 20.02.2019г. въззивникът В.А.В., чрез представителя си по пълномощие, поддържа
въззивната жалба, претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Не
сочи доказателства. Прави възражение за прекомерност по разноските на
въззиваемата страна, като счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да е
100 лв. В открито съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована в открито съдебно заседание, чрез представителя си по
пълномощие, поддържа отговора на въззивната жалба и пледира за оставяне в сила
на първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски във въззивното
производство по представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивника.
Софийски
градски съд, като въззивна инстанция в настоящия състав, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана и с правен интерес от обжалването
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно правомощие има да
провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването
и прилагането на закона с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
І. По валидността на обжалваното решение.
Обжалваното решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимостта на обжалваното
решение.
Решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковете, а съдът се е произнесъл именно по установителния иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с които е бил сезиран, поради което няма произнасяне
в повече от поисканото.
ІІІ. По съществото на спора съдът
приема следното:
Въззивната жалба е основателна.
Предявен е за разглеждане отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че при действащата уредба на чл. 48, ал. 1, т.
1, б. „а“ и б. „б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), в сила към датата на проверката – 27.05.2014г., реалната
предпоставка за начисляване на допълнително количество електрическа енергия,
която следва да се заплати е, средството за търговско измерване да измерва с
грешка извън допустимата, а в случая тази грешка е усреднена на минус 66,04%. Приел
е, че неотчетеното количество електрическа енергия, преминала през СТИ е изчислена
по чл. 48, ал.1, т.1, б. „а“ от ПИКЕЕ, която е по-благоприятна за потребителя
на електрическата енергия. Позовал се е на заключението на вещото лице, че
общото количество електроенергия неотчетено от СТИ – 948 kWh е преизчислено
правилно съгласно чл. 48, ал.1, т.1, б. „а“ от ПИКЕЕ, а при корекцията на
сметката, изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените цени
на електрическата енергия за процесния период. В този смисъл е формирал и
извод, че начислената сума от 163.30 лв. е дължима от ищеца. Изложил е и
съображения, че дължимостта на сумата не е погасена по давност, тъй като тя не
представлява периодично вземане, а на осн. чл. 110 от ЗЗД се погасяват всички
вземания с изтичане на петгодишна давност, за които законът не предвижда друг
срок. Приел е, че петгодишният срок, считано от 02.12.2014г. не е изтекъл. По
изложените съображения е отхвърлил предявения иск.
Доколкото извънсъдебната претенция на
ответника се основава на възникнало в негова полза потестативно право за
едностранно извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия
от ищеца, съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно
възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест, при отрицателен установителен иск, ответното
дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за
извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено
преизчисляването на сумите.
Ищецът следва да докаже възраженията
си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Между страните не се спори, че ищецът
е потребител (краен клиент) на електрическа енергия на адрес: гр. Перник, ул. „******,
клиентски номер ********** през исковия период, както и че през същия период
между страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на
електрическа енергия (арг. чл.92 от ЗЕ), а ищецът е купувач на такава. В този
смисъл последният е носител на права и задължения по Закона за енергетиката (ЗЕ)
и е обвързан от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД (одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ –
059/07.11.2007г.) по арг. от чл. 298 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 120,
ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със
средства за търговско измерване (СТИ) - собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента.
Ищецът твърди, че не дължи сумата от 163.30
лв., начислена служебно по констативен протокол от 27.05.2014г. по партида с
кл. № 300104653987, аб. № ********** за периода от 27.02.2014г. до 27.05.2014г.
на адрес: гр. Перник, ул. „******, представляваща коригирана цена на ел.
енергия за посочения обект и период. Проверката на средството за търговско
измерване и корекцията на сметката са извършени при действието на ПИКЕЕ -
приети с решение на ДКВЕР от 14.10.2013г., обнародвани в ДВ, бр.
98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г.
С констативен протокол № 1010394/27.05.2014г.
служители на „ЧЕЗ Р.Б.” АД, в присъствието на двама свидетели, са извършили
проверка на средството за търговско измерване на обект, находящ се в гр. Перник,
ул. „******, абонатен № **********, с титуляр на партида (потребител) - В.А.В.
(лист 27-29 от делото на СРС). При проверката било констатирано, че липсва пломбата
на щита на ел. таблото; холограмните стикери на пломбите на големия капак на електромера
били нарушени, както и бела нарушена пломбата на капачката на клемния блок на
електромера. В резултат на това се стигало до неточно измерване на
консумираната ел. енергия. Предвид установеното несъответствие служителите
демонтирали електромера и го заменили с нов.
Въз основа на този протокол било
изготвено предложение за корекция на сметка, която да се изчисли за период от
90 дни преди проверката на ищеца – конкретно за периода от 27.02.2014г. до 27.05.2014г.
(лист 30 от делото на СРС). От представената по делото фактура № **********/20.11.2014г.
е видно, че ответното дружество е начислило на титуляра на клиентски номер 300104653987
сума за плащане в размер на 163.30 лева за процесния обект с основание „сума по
констативен протокол“ (лист 8 от делото на СРС).
Според заключението на приетата в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно дадено, се установява, че отбелязаните в констативния
протокол № 1010394/27.05.2014г. нарушения създават условия за нерегламентиран
достъп до СТИ, който е осъществен. Експертът приема в заключението си, че е осъществено
неправомерно въздействие до защитената вътрешност на СТИ, а общото количество
електроенергия неотчетена от СТИ е 948 киловатчаса и за периода от 90 дни назад
правилно е изчислена съгласно чл. 48, ал.1, т.1, б. „а“ от ПИКЕЕ.
Доколкото ответното дружество
основава извънсъдебната претенция за процесната сума от 163.30 лева на
извършена едностранна корекция на количеството потребена от ищеца енергия за
минал период – от 27.02.2014г. до 27.05.2014г., основният правопораждащ
вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на
ответника потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване
съществуването на законово основание за доставчика на елекрическа енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт
на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Преобладаващата съдебна практика,
която настоящият съдебен състав възприема, обективирана в решение №
111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г., ВКС, I ТО, решение № 173 от
16.12.2015г. на ВКС по т.д. № 3262/2014г., II ТО и решение № 203/15.01.2016г.
по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, I ТО, приема, че с изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54
от 17.07.2012 год., в сила от 17.07.2012 год., е създадена нова т. 6 на чл. 98а,
ал. 2 от ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа
енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В тази
норма е предвидено създаването на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. С изменението на закона
се въвежда нова уредба на обществените отношения, като законодателно е
предвидено правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извършва
корекция на сметките на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, но предвид въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, корекцията следва да се извърши само при предвиден
в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената
корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
В изпълнение на разпоредба на чл. 83,
ал. 1, т. 6 (изм. с ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г.), вр. с ал.
2, изр. 2 от ЗЕ, ДКЕВР е приела ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год., в
раздел ІХ (чл. 47 – 51) от които са регламентирани случаите и начините за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи, т.е. регламентирани са т. нар. „корекции на сметки на
потребителите“ в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Тези правила влизат в сила на 16.11.2013 год., т.е. били
са действащи към момента на извършване на проверката на процесното средство за
търговско измерване и извършването на корекцията на сметка на ищеца (към 27.05.2014г.).
Ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест да установи елементите на фактическия състав на
претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката
на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства за
установяване факта на възникването му. При прилагане на неблагоприятните
последици от процесуалното бездействие на страната се налага извод, че не е
изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
тъй като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от
ЗЕ: да издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите преди
това такива, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова
разпоредба, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. В обществено
известните Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.”
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007г. и изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/26.04.2010г. на ДКЕВР, не се съдържа клауза, с която да се
урежда ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на
корекция на сметка. В чл. 17, ал. 2 и 18 от тези Общи условия е установено само
задължение на продавача за уведомяване на потребителя за корекцията на сметки
при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия,
респ. при грешки при отчитане, но не е регламентиран редът за това. Нито са
релевирани твърдения, нито са ангажирани данни за изменението на действащите
общи условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки (като в тази
връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите,
предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на
електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ), поради което и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест се налага извод, че ответникът не е изпълнил
законоустановеното си задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, респ., че не е
осъществен фактическия състав, пораждащ правото му да коригира сметката на
клиент при неточно отчитане на потребената електрическа енергия и само на това
основание релевираната отрицателна установителна претенция по чл. 124, ал. 1 от ГПК е изцяло основателна.
В този смисъл се налага извод, че за
ищеца не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период, което прави предявения отрицателен установителен иск
изцяло основателен.
С оглед изложеното обжалваното
решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него да се
постанови друго, с което предявеният иск да се уважи.
По разноските съдът приема следното:
При този изход на спора и предвид
изричното искане, в полза на въззивника следва да се присъдят направените във
въззивното производство разноски. Поради дължимост на разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се обсъди своевременно направеното искане по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, като въззивният съд приема следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК
предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012
год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
По делото е ангажиран договор за
правна защита и съдействие от 19.02.2019г. (лист 55 от делото), в който е
уговорен адвокатски хонорар от 300 лв., която сума е заплатена изцяло от
възложителя. Материалният интерес в конкретния случай възлиза на 163.30 лева.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията изм. и доп., бр. 28 от
28.03.2014 г.), при интерес до 1 000 лв. минималното възнаграждение е 300 лв. Следва,
че заплатеният от въззивника адвокатския хонорар е в минимален размер, поради
което не може да се формира извод, че претендираното възнаграждение е
прекомерно. Ето защо в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложени
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски за въззивното производство в общ
размер на 325 лева, от които 25 лева за държавна такса и 300 лева
възнаграждение за един адвокат, в който размер разноските се претендира
съгласно списъка по чл. 80 от ГПК (лист 56 от делото).
Ищецът има право на разноски и за
производството пред СРС, които следва да се присъдят. Техният размер възлиза на
сумата от общо 350 лева, от които 50 лева за заплатена държавна такса и 300
лева възнаграждение за адвокатска защита и съдействие.
С оглед цената на иска и предвид
нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ІІ-А
въззивен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 406279 от 14.05.2018г., постановено по гр.д. № 68517/2014г. на Софийския районен съд, І ГО, 30 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:*** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 163.30 (сто шестдесет и три лева и 30 ст.) лева, представляваща коригирана цена на електрическа енергия, начислена служебно по констативен протокол № 1010394/27.05.2014г. за обект на адрес гр. Перник, ул. „******, клиентски номер 300104653987 и абонатен номер ********** за периода от 27.02.2014г. до 27.05.2014г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 350 (триста и петдесет) лева – съдебни разноски по гр.д. № 68517/2014г. на Софийския районен съд, І ГО, 30 състав, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК – да заплати сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева – съдебни разноски по въззивно гр. дело № 11622/2018г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.