Р Е
Ш Е Н
И Е №191/23.4.2020 г.
гр. ЯМБОЛ.23.04.2020..г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .............. гражданска колегия в публично
заседание на ........20.02.2020г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА.
при секретаря .......................С.М.…........................……...........и
в присъствието на
прокурора.................................................................................като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.……….…...гр.дело N .1824... по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното........................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, с която желае да се признае за установено, че по отношение на
длъжника Д.Д.Т., че имат вземане в размер на: 3055.43 лв., представляваща
главница по кредита, 2470.57 лв., представляваща възнаградителна лихва по
договора, 264.16 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.05.2018
до 11.03.2019, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Молят за присъждане на направените в хода на заповедното и в настоящото
производство разноски.
Ищецът твърди, че с
Договор за потребителски заем с номер *** от 20.11.2017, БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е
отпуснало паричен кредит в размер на 3000.00
и закупуването на застраховка от 806.40 лв., кжято сума е изплатена от
тях.
Въз основа на чл.З от
същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 48 месечни вноски-
всяка по 137.36 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите 45.81 % и
годишния лихвен процент 36.03 % , посочени в параметрите по договора.
Длъжникът Д.Д.Т. е
преустановил плащането на вноските по кредит номер *** на 05.04.2018, като към
тази дата били погасени 3 месечни вноски. Сочи, че на основание чл.5 от договора
вземането накредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечни /а вноска. Поради това ищецът е изпратил покана за
доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го
е поканил да го погаси съобразно чл.10 от договора.
При условие на
евентуалност предявяват осъдителен иск. Считат, че същия осъдителен иск има характер
на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис
от същия на ответната страна. С оглед забавата на ответника се претендира и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 264.16 лв. за
периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 05.05.2018 до 11.03.2019.
Т.к. ответникът не е изплатил изцяло
задълженията си по договора ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред Районен съд - гр. Я.. По гражданско дело № ***/2019
г., но т.к. длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, ищецът е
предявявя настоящият иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначеният от съда особен представител на ответника, с който желае да се отхвърлят
предявените искове, като се приеме, че ответникът не дължи претендираните с
исковата молба суми. Не оспорва отпускането на паричен креди на ответника в
размер на 3000лв. по посочения договор за потребителски заем, който е обезпечен
със закупуване на застраховка от 806.40лв.
От името на
доверителя си заявява, че документите са били предварително изготвени от страна
на банката и са му предоставени само за подпис. Не е обяснено какви рискове
покрива застраховката, наименувана „Защита на плащанията”, поради което същият
не следва да бъде осъждан, тъй като тази застраховка гарантира заплащане на
суми по кредита, в случай на неизпълнение от негова страна.
Тъй като договорът е
сключен при предварително изготвени документи от страна на ищеца, ответникът е
останал с представа, че в случай на забава по плащанията /такова задължение
възниква за третото лице, още повече, че същият е изплатил застрахователна
премия посочена по-горе.Твърди, че доверителят му е останал без работа трайно, продължил
повече от тридесет дни, който факт е станал известен на ищеца и същият е можел
да активира клаузата да иска плащане от третото лице застраховател.
Оспорва клаузата
относно размера на възнаградителната лихва, като нищожна - противоречаща на
добрите нрави .
Особения представител
изтъква съображения, че не е налице пълна предсрочна изискуемост, тъй като на
ответникът не е връчвана покана да доброволно плащане. Твърди, че при
настъпване на предсрочна изискуемост се дължи остатъкът от главницата и лихва
за забава, която е различна от посочената в исковата молба. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Счита, че в претендираната сума ищецът е
включил и всички допълнителни акцесорни задължения представляващи такси по
усвояване на кредита ,такси по кредитен ангажимент и комисионни по обслужване
на кредита и др., които допълнително са оскъпили размера на дълга,без да се
дължат такива.
Позовава се на чл.
10а от ЗПК, като кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Съгласно ал.З кредиторът не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 21 от ЗПК,
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Всяка клауза в договор за
потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за
кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал.4 ЗПК, е нищожна.
В тази връзка не
ставало ясно по какъв начин ищецът е определил ,че ответникът дължи
възнаградителна лихва в проценти и в размер на 2470,57 лева и как е формирана
същата.Размерът на законната лихва е неправилно изчислен и не е такъв какъвто е
размера посочен в исковата молба .
Прави възражения за
неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, респ. тяхната
нищожност по смисъла чл. 26 ал.1 пр.З вр. ал.4 от ЗЗД , с които размерът на
кредита се е оскъпил.
Според него, договорът
е сключен на основата на недобросъвестността при неспазване на добрите
търговски практики .
Моли съда да приеме, че
клаузите по Договор за потребителски заем с номер *** от 20.11.2017касаещи
формирането на ГРП /възнаградителна лихва,фиксирана преференциална надбавка
,променлив лихвен процент,промени на същите/ и разноските по обслужването на
кредитния договор са нищожни и противоречат на императивни правила ,същите са
сключени при едностранно установяване на неравноправни клаузи неравновесие
между правата и задълженията на банката и кредитополучателя и не отговарят на
изискването за добросъвестност, поради което съобразно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, води
до нищожност , а съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП , чл. 26 ал.1 пр.З вр. ал.4 от ЗЗД,посочените по-горе клаузи не се индивидуално уговорени, тъй като са
предварително изготвени от банката,като моли съдът да прогласи тяхната
нищожност с постановяване на съдебния акт по делото. В хода на производството
възражениета се поддържат.
След преценка на
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното:
Видно от представения
договор за потребителски паричен кредит от 20.11.2017г. ищецът е предоставил на
ответника потребителски кредит в размер на 3000лв., като е уговорено кредитът
да бъде изплатен на 48 бр. месечни вноски, всяка в размер на 137.36лв.,
съгласно погасителен план, догоорен лихвен процент в размер на 36.03%, а ГПР е
45.81%. Представено е заверено копие от Сертификат № *** за ответника е
сключена застраховака по пакет „Стандарт“ и „Комбинирана защита“, с премия в
размер на общо 806.40лв. Посочена е такса ангажимент в размер на 105лв., като
общата стойност на плащанията
6 593.28лв.
Ищецът е представил
още излечение от погасителния план на длъжника, като доказателство за размера
на претендираните суми, и покана до ответника за доброволно изпълнение от
12.09.2018г.
Видно от приложеното
ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2019г. в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., с която длъжникът Д.Д.Т.
е осъден да заплати на ищеца сумата от
3055,43 лв. – главниица, представляваща задължение по Договор за потребителски
заем с номер ***, сключен на 20.11.2017г., сумата от 2470,57лв. –
възнаградителна лихва за периода от 05.04.2018г. до 06.12.2021г., сумата 264,16лв. – мораторна лихва за периода от 05.052018г. до 11.03.2019г., заедно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 22.03.2019г.
до изплащане на вземането, както и сумата 115.80лв. – държавна такса и 50.00лв.
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена лично на длъжника на
09.04.2019г., като последният е депозирал възражение срещу нея на 17.04.2019г.
С разпореждане №***/17.04.2019г. съда е указал на заявителя да предяви
установителния си иск, като ищецът е сторил това на 23.05.2019г. в
законоустановения едномесечен срок от уведомяване.
По молба на ищеца по
делото бе назначена и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Според
даденото заключение по процесния договор за кредит е усвоена сума в размер на
3000лв., като с част от нея е рефинансиран друг кредит. По договора за кредит е
постъпило едно плащане в размер на 412.98лв. , като са погасени вноски 1,2 и 3
от погасителния план, от които: главница-45.37лв.,възнаградителна лихва –
316.31лв., застрахователна премия – 50.40лв. На осн.чл.5 от договора, поради
неплащане на 2 месечни погасителни вноски
кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 22.03.2019г. размерът на неплатените
задължения по Договор за кредит ***г. е общо 5526.00лв., както следва: главница
– 3055.43лв., в т.ч.:главница – 2954.63лв., застрахователна премия – 100.80лв.,
възнаградителна лихва за периода 05.04.2018г. – 05.12.2021г.- 2470.57лв.
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по
реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.79 от ЗЗД,
чл.240 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД, чл.86,ал.1 ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени
искове по чл.240 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Искът по чл.422 ГПК представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със
заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. С оглед характера
на този иск в тежест на ищеца е да установи основанието и размера на вземането,
за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът намира иска за допустим с оглед предявяването на иска в
законоустановения едномесечен срок.
От
представените по делото доказателства безспороно се установи наличието на
облигационна връзка между страните породено от сключен договор
за потребителски паричен кредит, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
представило на Д.Д.Т. потребителски паричен кредит в размер на 3000лв., при 48
бр. месечни вноски, всяка в размер на 137.36лв. Не се
спори, че ответникът е получил предоставената сума с подписване на договора,
както и че същият е преустановил плащането на вноските по него съгл.
погасителния план. Според чл.5 от договора вземането по него става изискуемо в
пълен размер , ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска. Видно от доказатествата
и ССчЕ, че ответникът е престанал да изпълнява задълженията си по договора за
паричен кредит от 05.04.2018г. и с неплащането на вноската на 05.05.2018г. кредитът е станал предсрочно изискуем съгл.
договореното в него, това е обективният елемент на предсрочаната изискуемост на
договора.
Въпреки клаузата на чл.5, ал.2 от договора, „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
ЕАД-гр. София е изпратило на ответника съобщение за настъпилата предсрочна
изискуемост и покана за доброволно издължаване на общо дължимата сума от
5636,78 лв., която не е получена от ответника, т.к. липсват доказателства за
този факт, поради което съдът приема, че
кредитополучателят не е узнал за настъпването на предсрочната
изискуемост.
Действително в чл.5 от договора за кредит е посочено,че предсрочната
изискуемост на задължението в целия му размер настъпва при просрочване на две и повече вноски,считано от
падежната дата на втората непогасена вноска. По делото е спорен въпроса дали
вземането по договора е изискуемо и по точно настъпила ли е предсрочната
изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение,респ.дължи ли се претендираната сума. В тази връзка за
разрешаването на този спорен въпрос следва да бъде съобразено приетото в т.18
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,че в хипотезата на предявен иск по
чл.422 ГПК за вземане,произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,че
целия кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски
или при други обстоятелства,кредитора може да събере вземането си без да
уведоми длъжника,вземането става изискуемо с неплащането или настъпване на
обстоятелства,след като банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем,като е обявила същата на длъжника.Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60,ал.2 Закона за кредитните институции,правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение,като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Съобразно даденото тълкувание в
посоченото тълкувателно решение съдът приема, че предсрочната изискуемост на
кредита не е настъпила към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. В
тази връзка самото заявление по чл.410 ГПК,така и връчването на препис от
исковата молба,не представляват уведомление до длъжника,че кредита е станал
предсрочно изискуем.Без съмнение ищцовото дружество не е банка,процесния
договор не е договор за банков кредит,като вземането на длъжника не произтича
от договор за банков кредит. Съгласно разпоредбите на ЗЗД страните имат право
свободно да уговарят клаузи,но същите не следва да противоречат на императивни
законови разпоредби. Законът не позволява да се договаря свободно настъпване на
предсрочна изискуемост. Нормата на чл.71 ЗЗД е императивна и защитава
интересите на длъжника,който би се поставил в неблагоприятна позиция при
предсрочна изискуемост на задължението в пълен размер. В тази връзка
страните,не могат за заобикалят правилото на чл.71 ЗДД и да уговарят предсрочна
изискуемост да настъпва при условия,различни от изброените в чл.71 ЗЗД.След
като законът е позволил при договор за банков кредит да се уговаря предсрочна
изискуемост,това налага извода, че при всички останали договори това не е
допустимо, защото се нарушава правилото на чл.71 ЗДД, която норма е императивна
и е в интерес на длъжника. Ето защо искът по чл.422 ГПК следва да се отхвърли
като неоснователен.
ПО ЕВЕНТУАЛНИЯТ ИСК:
При извършената
служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор
и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи от особения
представител назначен на ответника съдът констатира следното:
При сключване на договора
е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител.
Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита
и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не
отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
На първо място не е
спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта
при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния случай
след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне на
договора е използван шрифт с размер 11, а приложеният по договора
Сертификат е с шрифт още по-малък.
Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за сключването
на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
се отнася до всички елемента на договора. В случая сертификатът е подписан от
кредитора и ответника и в него се съдържат уговорки относно посочената в
договора за кредит и дължима от ответницата застрахователна премия, поради
което настоящият съдебен състав намира, че същият съставлява елемент от
договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените законови
изисквания.
На
следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10,
ал.1 ЗПК.
Както бе посочено, в
договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено информация
относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на
оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1,
т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който
погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит № *** г. между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и Д.Д.Т. е недействителен, тъй като
не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
Последиците от
обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай чистата стойност на заетата сума по
смисъла на посочената законова разпоредба е в размер на 2135,78 лева,, т.к. от
отпуснатия кредит от 3000 - сумата 759,00 лв. е преведена за
рефинансиране на договор ***на
ответника и 105лв. – такса ангажимент, които не са преведени на ответника.
При констатираната недействителност на договора тази такса се явява недължима
по смисъла на чл.23 ЗПК, поради което размерът на същата не следва да бъде
включван в дължимата от ответника чиста стойност на кредита.
В чистата стойност на
кредита не следва да бъде включвана и посочената в договора застрахователна
премия. Това е така, тъй като с договора на ответника не е
предоставен кредит за покупка на застраховка "Защита на
плащанията", а е поето задължение за заплащане на застрахователна премия в
общ размер от 806,40 лева, която според посоченото в договора е разделена на
равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска. Според настоящият
състав по делото не е доказано сключването на застрахователен договор в
съответствие с изискванията на КЗ – писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт.
В случая към договора
за кредит е приложен единствено сертификат № ***, в който е
отразено, че застрахователите "***, ***" и "***" срещу
заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат Д.Д.Т.
съгласно Общи условия на застраховка "Защита на плащанията по кредитни карти".
Този сертификат не представлява застрахователна полица, нито може да бъде
разглеждан като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен
договор, тъй като не е подписан от представител на посочените застрахователи
"***" и "***", а носи само подписите на ответника и на
представител на кредитора по договора за потребителски кредит. При тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал сключването
на застрахователен договор, по силата на който ответника да дължи месечни
вноски за застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез
кредитора по договора за потребителски кредит. При това положение не може да се
приеме, че е налице и основание за включване на преведената от ищеца сума от
100,80 лв. в главницата по кредита.
При тези съображения,
настоящият съдебен състав приема, че в подлежащата на връщане по силата на
чл.23 ЗПК чиста стойност на кредита се включва единствено сумата 2135,78 лева.,
от която следва да се приспадне направеното от ответника плащане на сумата от
412,08лв. Следователно ответникът дължи на ищеца сумата от 1723,70 лв.
При този изход на
делото ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по настоящото
дело съразмерно на уважената част от исковете от 61,10 лв.
Воден от
гореизложеното, ЯРС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от БНП Париба Пърсънъл Фойненс С.А.,Париж, рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к. 1766, ж.к.”Младост
ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН **********
*** да заплати на от БНП Париба Пърсънъл Фойненс С.А.,Париж, рег.№ ***, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България
на осн.чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от
1723,70 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски заем
с номер ***, сключен на 20.11.2017г., като отхвърля искът за разликата от
1723,70лв. до 3055,43лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от БНП Париба Пърсънъл Фойненс С.А.,Париж, рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: искове по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД против Д.Д.Т. за заплащане на сумата от 2470,57лв. – възнаградителна лихва
за периода от 05.04.2018г. до 06.12.2021г. и за заплащане на сумата 264,16лв. – мораторна лихва за периода от 05.052018г. до 11.03.2019г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Д.Т. да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Фойненс С.А.,Париж, рег.№ ***, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България направените по делото разноски в размер на
61,10 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: