Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
31.01.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното
заседание на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: СнежинаЧолакова
Бистра Бойн
при секретаря В.Русева
и с участие на прокурор Р.Рачев
от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа
докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова КАНД №294 по описа
за 2021г. на Административен
съд - Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Национална агенция по приходите,
чрез процесуален представител
Ц.С.– старши юрисконсулт
при ТД на НАП – Варна/ИРМ-Шумен, срещу Решение № 211 от 26.10.2021г.,
постановено по АНД № 20213630201043/2021г. по описа на
Районен съд - гр. Шумен. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно
постановление №579282-F606066/26.05.2021г. на Началника на отдел
"Оперативни дейности", гр.Варна при ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр.
с чл.185, ал.1 от ЗДДС на "А.М."ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Д.Д.М., е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на
чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен
магазин (за краткост Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г.).
В жалбата
се навеждат твърдения за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалния закон
по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като касационните основания се свеждат
до неправилната преценка на районния съд за маловажност на санкционираното неизпълнение на
административно задължение. Счита се, че фактът на
извършване на същото и неговия
автор са установени по
безсъмнен начин, като деянието не се отличава с по-ниска обществена опасност от
обичайните нарушения от същия вид, поради което, като е наложил имуществена
санкция в минималния размер, предвиден в санкционната
разпоредба, наказващият орган е спазил изискванията на чл.27 от ЗАНН и е
постановил законосъобразно наказателно постановление. Въз
основа на изложените аргументи
се отправя искане за отмяна
на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на
спора, потвърждаващо отмененото от районния съд наказателно постановление. В
съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно и своевременно призован, не изпраща
представител.
Ответникът "А.М." ЕООД, редовно
и своевременно призован, не изпраща представител, респ. не взема становище досежно
допустимостта и основателността на касационната жалба.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна, като съображенията
в тази насока са следните:
Предмет на касационно
оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно
постановление №579282-F606066/26.05.2021г. на Началника
на отдел "Оперативни дейности",
гр.Варна при ЦУ на НАП, с което
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр.с чл.185, ал.1 от ЗДДС на "А.М."ЕООД с ЕИК
*********, е наложена имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.26, ал.1, т.2
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2021г. била извършена
проверка от служители на ЦУ на НАП в търговски обект – Дюнер кебап
"М.", находящ се в гр.Шумен, бул.Велики Преслав № 22, павилион 82, стопанисван от "А.М."ЕООД. При проверката било констатирано, че
в обекта има инсталирано фискално устройство
DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT756838, ФП № 02756838, с потвърждение
№ 4087309/18.03.2019г. от НАП за установена дистанционна връзка. По време на проверката била отпечатана фискална
бележка № 0010299/14.03.2021г. и изведен междинен дневен отчет №
0010300/14.03.2021г., от които било
установено, че посоченият адрес на Дюнер кебап "М." е гр.Шумен,
бул.Велики Преслав № 82, като същият не кореспондира с фактическия адрес на
търговския обект, отразен в Разрешение №
9262/06.01.2020г., нито с адреса, посочен в договор за наем №
25-03-380/16.10.2017г., сключен с Община Шумен, в който е описан павилион № 82
от утвърдена схема на Община Шумен за поставяне на временни обекти. Резултатите
от проверката били подробно обективирани в Протокол
за извършена проверка серия АА № 0433451 от 14.03.2021 г. Въз основа на същите на
17.03.2021г. Сали Реджеб Сали – инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съставил
Акт за установяване на административно нарушение № F606066, за извършено от дружеството
нарушение на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., изразяващо се
в некоректно посочване на адреса на търговския обект. Актът бил съставен в
присъствието на представителя на дружеството, след което му бил надлежно
предявен и връчен. Последният го подписал с възражения, че павилионът не е стационарен
обект и като такъв няма адрес, а само номер от схема на Община Шумен, който е
посочен във ФУ. Впоследствие в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения.
Наказващият орган приел направеното в АУАН възражение за неоснователно, поради
което и въз основа на събраните в хода на проверката доказателства, издал процесното наказателно постановление, с което на
дружеството – ответник в касационното производство, била наложена имуществена санкция
на основание чл. 185, ал. 2, във вр.с
чл.185, ал.1 от ЗДДС, в размер на 500 лева.
При така изяснените обстоятелства
и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел, че санкционираният субект е осъществил приложения от
наказващия орган административнонаказателен
състав, доколкото е налице неточно описание на адреса, на който
се намира търговският обект. Счел е обаче, че санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид
обстоятелството, че конкретното
нарушение е от такова естество, че не застрашава правата на потребителите, нито създава условия за неточно отчитане на приходи. Приел е, че като не е приложил цитираната
норма, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон, водещо до незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени с наказателното постановление и ангажирани
в хода на съдебното производство, което
е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено
от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени
от районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства.
При реализираната
проверка за съответствие на решението
с материалния закон, съобразно
възведеното касационно
основание, настоящият състав
намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка
по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление.
На първо
място, обосновано въззивната инстанция е приела, че санкционираното деяние
съставлява неизпълнение на административно
задължение по чл.185, ал.2, във
вр.с ал.1 от ЗДДС, регламентиращ
отговорност за лице, което,
извън случаите по чл.185,
ал.1 от ЗДДС, извърши или допусне
извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или на
нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до неотразяване
на приходи. По делото няма
спор, че наказаното търговско
дружество, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., има
задължение да издава фискални бележки, съдържащи регламентираните в чл.26,
ал.1 от с.н. реквизити, в т.ч. адрес на стационарния обект (чл.26, ал.1, т.2 от с.н.).
Спорът се свежда до това дали действително е осъществено вмененото на дружеството нарушение, доколкото
се касае за нестационарен обект, който няма
адрес, а само номер според схемата
на Община Шумен и този номер е отразен
във фискалната бележка. В тази връзка обосновано районният съд е отхвърлил тезата за несъставомерност на санкционираното неизпълнение, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че обектът се намира на адрес, различен от посочения
във фискалната бележка, в противоречие с изискванията
на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
(доколкото адресът на търговския обект е гр.Шумен, бул.Велики Преслав № 22, а във фискалната бележка фигурира адрес гр.Шумен, бул.Велики Преслав № 82). Дори и да се приеме, че обектът
не е стационарен, това
обстоятелство не променя
факта на извършване на вмененото
на «Ауто М.»ЕООД нарушение, доколкото
цитираната подзаконова
нормативна разпоредба съдържа
изрично изискване в случаите, когато не се касае за стационарен обект, във фискалната бележка да се включва израза "без стационарен обект".
Това в случая не е изпълнено,
с оглед на което предходната инстанция е направила правилен извод, че с неточното отразяване на адреса на
търговския обект санкционираният нарушител е
осъществил приложения от наказващия орган административнонаказателен състав.
В същото
време касационната
инстанция напълно споделя и
съображенията на решаващия съд за наличие на предпоставките
за преценка на конкретния случай
като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
във връзка с чл. 93, т.9 от НК, приложим съгласно чл.11 ЗАНН.
Прилагайки точно правната
норма, съдът е преценил визираните в нея примерно изброени обстоятелства, тъй като към
датата на постановяване на съдебния акт легалната дефиниция
на „маловажен
случай“, регламентирана в § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, все още не е била част от действащото
законодателство. Съответно
на установените факти по делото, е извел извод, че с оглед
обстоятелството, че от деянието
не са настъпили никакви неблагоприятни последици, няма как да настъпят такива и не е налице пълно неизпълнение
на вмененото задължение, а
само неточно такова, конкретното нарушение разкрива белезите на “маловажен
случай”, с оглед на което наложената имуществена санкция, дори и в минималния предвиден в санкционната разпоредба размер,
се явява несъразмерно тежка спрямо обществената
опасност на нарушението и неговия автор.
Касационният довод за неправилно приложение на материалната
норма на чл. 28 от ЗАНН, не издържа критиката на установените факти по делото и закона. Случаят е
“маловажен”, независимо че е засегнал сферата от обществените
отношения, регулирани с данъчните
закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния бюджет, тъй като поведението на данъчния субект и съгласно зададените предпоставки в чл.93, т.9 от НК, очевидно разкрива по-ниска
обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Прилагането
на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН изисква
преценка и отчитане на особеностите на всяко административно нарушение, свързано с конкретно деяние и субект
на разпореденото административно задължение,
определящи и тежестта на нарушението, при съобразяване спецификата на конкретния казус. Настоящият състав споделя извода
на въззивния съд, че конкретното деяние се отличава с
по-малка тежест от обичайните за този вид, по съображенията, подробно посочени
във въззивното решение. С оглед на това намира, че като
е приел, че санкционираната
деятелност съставлява
маловажен случай, Шуменският районен
съд не е допуснал твърдяното от касационния жалбоподател нарушение на материалния
закон.
Горното мотивира
настоящия състав да приеме,
че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата
пороци на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния
закон.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението -
за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 211/26.10.2021г., постановено
по АНД № 20213630201043/2021 г. по описа на Шуменски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 31.01.2022г.