Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 7
Добрич, 21.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич,
в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, І едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
при
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно
дело № 716/ 2018 год.
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба вх. № 2012/ 03.12.2018 г. на М.И.Х.
– ****, ЕГН **********, с постоянен адрес:***, подадена чрез адв. К.П., ДАК,
срещу Отказ на Кмета на с. Къпиново за издаване на удостоверение за наследници.
Жалбоподателката настоява да бъде
отменен отказът на Кмета на с. Къпиново, общ. Генерал Тошево, като преписката бъде
върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото Заявление №
8 от 29.05.2018 г. Претендира съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката
не се явява, представлява се от адв. П., който поддържа жалбата.
Ответникът – Кмет на с. Къпиново, общ. Генерал Тошево,
редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, не се представлява.
Оспорва жалбата. Твърди, че няма никакви данни за съпруга на жалбоподателката,
поради което няма как да издаде удостоверение за наследници.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Със Заявление вх. № 8/ 29.05.2018 г. (л. 6) до Кмета
на с. Къпиново М.И.Х. - **** е поискала издаване на удостоверение за наследници
на британския гражданин ********, неин съпруг, роден на *** г. във
Великобритания, починал на 08.01.2015 г. в гр. Варна, за което е издаден акт за
смърт № 0048 от 08.01.2015 г. (л. 13).
Жалбоподателката не е получила отговор на подаденото
Заявление и чрез пълномощника си адв. П. изпраща Напомнително за искането си до
ответника. (л. 9)
В отговор на полученото писмо – напомнително Кметът на
с. Къпиново уведомява адв. П., че е отговорил писмено на доверителката му и
прилага копие на отговора си. (л. 10 – 11)
С Определение от 03.12.2018 г. съдът е задължил
ответника д представи доказателства за произнасянето си по Заявлението и
доказателства за връчването на акта по произнасянето. С вх. № 3074/ 14.12.2018
г. ответникът е представил единствено и само копие от писмо от 03.07.2018 г. до
жалбоподателката.
Като доказателство по делото е прието Удостоверение за
сключен граждански брак № **********, издадено от длъжностно лице по
гражданското състояние при Община Генерал Тошево, между ******** и М.И.Х. от
16.04.2014 г. (л. 12)
С рег. № 357000 – 4973/ 18.05.2018 г. на Областна дирекция
на МВР Добрич е издадено Удостоверение от Група „Миграция“ – ОДМВР – Добрич, с
което е удостоверено, че ******** е имал разрешен статут на продължително
пребиваване от 10.10.2008 г. до 09.10.2013 г. – гр. Бургас и от 10.02.2014 г.
до 10.2.2019 г. – гр. Добрич. Същият е с присвоен ЛНЧ – ********** и заявен
адрес: ***, както и издаден български документ Удостоверение за продължително
пребиваване № 19/ 10.02.2014 г. (л. 14)
С оглед установените факти и обстоятелства се налагат
следните правни изводи:
Съгласно нормата на § 8 от ПЗР на АПК уредените в Кодекса
производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното
обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на
административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им,
освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая административният
орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга - издаване
на удостоверение за наследници, която има само удостоверяващо действие за факти
с правно значение, а именно - посочване на наследниците на покойния ********.
Следователно процесният отказ за издаване на исканото удостоверение
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. По делото липсват доказателства как и кога е уведомена заявителката за
постановения отказ. В този смисъл жалбата се явява допустима, като подадена от
името на лицето, заявило съответната услуга.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Според чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението, удостоверение за наследници се издава само за лица, които към
датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за
които има съставен акт за смърт. В случая няма спор, че за лицето има издаден
акт за смърт.
От значение за преценка дали е била налице първата
предпоставка е анализът на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. „а“ от Закона
за гражданската регистрация, съгласно който в регистрите на актовете за
гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за всички лица, които
към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата,
които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се
намират на територията на Република България, като в регистъра на населението
се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или
постоянно пребиваване в Република България. Видно от неоспореното Удостоверение
на Група „Миграция“ при ОДМВР – Добрич, анализирано във връзка с чл. 23, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), макар и същото
да е издадено за „продължително“ пребиваване, то с оглед посочения в
Удостоверението срок съответства на изискванията за „дългосрочно“ пребиваване
по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. В тази връзка следва да се има
предвид, че към момента на издаване на българския документ на починалото лице –
Удостоверение за продължително пребиваване № 19/ 10.02.2014 г., лицето е било
гражданин на Европейския съюз, като за него е била приложима нормата на чл. 7
от Закона за влизането, пребиваването и напускането на република България на
гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на
техните семейства (ЗВПНРБГЕСБГЧТС), съгласно която гражданин на Европейския съюз може да
пребивава в Република България продължително или постоянно, за което му
се издава удостоверение от дирекция "Миграция" - МВР, Столичната
дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР, или
оправомощени от директорите длъжностни лица, като продължителното пребиваване е
за срок до пет години.
Тълкуването на цитираните норми налага да се приеме,
че в случая са били налице и двете предпоставки за издаване на исканото
удостоверение за наследници. За починалия **** е съставен Акт за смърт № 0048/
08.01.2015 г. от гр. Варна, район Одесос (л. 13) и същият е подлежал на
вписване в регистрите за гражданско състояние като дългосрочно пребиваващ, като
заявеният му пред ОДМВР – Добрич адрес е именно в с. Къпиново. (л. 14) Имал е
разрешен статут за пребиваване на два пъти по пет години.
В случая се касае за взаимоотношения с международен
елемент, за които е приложим Кодексът за международно частно право (КМЧП). Съгласно
чл. 89, ал. 1 от КМЧП наследяването на движими вещи се урежда от правото на
държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента
на неговата смърт. Приложимото право към наследяването урежда кръга и реда на
наследниците съгласно чл. 91, т. 2 от КМЧП. С нормата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП е
указано, че под „обичайно местопребиваване“ на физическо лице се разбира
мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат
от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива
връзки. В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства, **** е
имал обичайно местопребиваване в Р България, като през 2014 г. е сключил
граждански брак с жалбоподателката пред длъжностно лице на Община Генерал
Тошево и е живял със същата на заявения пред ОДМВР – Добрич адрес в с.
Къпиново. В жалбата е посочено, че двамата са живели в къща, закупена от сина
на починалия, в която семейството е придобило много движими вещи, обусловили
необходимостта от издаване на удостоверение за наследници. Същевременно е
посочено в жалбата, че къщата е собственост на сина на починалия. В този
смисъл, предвид установеното обичайно местопребиваване на ******** към момента
на смъртта му на територията на Р България, при уреждането на наследствените
правоотношения от настъпилата му смърт следва да се приложат разпоредбите на
българското право въз основа на чл. 89, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 91, т. 2 от
КМЧП.
С оглед горното, настоящият състав счита, че
постановеният отказ е издаден при съществено нарушение изискванията на чл. 35
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който предписва индивидуалният
административен акт да бъде издаден, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. Административният орган не е изискал от заявителката да представи
допълнителни доказателства, ако е счел, че наличните не са достатъчни за
произнасянето му. Не е изискал доказателства от ОДМВР – Добрич за лицето –
чужденец и заявения от него адрес на пребиваване. Не е извършил справка относно
собствеността на имота, в който лицето е пребивавало в с. Къпиново. Подходил е
формално и е издал своя акт в противоречие, както с материалния закон, така и
при съществени процесуални нарушения. С оглед на това отказът следва да бъде
отменен и преписката да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за спора и
при анализ на приложимите материални норми.
При този изход на делото и своевременно направеното
искане от страна на пълномощника на жалбоподателката за присъждане на разноски,
съдът намира, че на същата следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 410 лв.
общо, за извършването на които са налице доказателства по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК
Административен съд - Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 2012/ 03.12.2018 г. на М.И.Х. – ****,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, подадена чрез адв. К.П., ДАК, Отказ на
Кмета на с. Къпиново за издаване на удостоверение за наследници на ********,
роден на *** г. във Великобритания, починал на 08.01.2015 г. в гр. Варна.
ВРЪЩА преписката по Заявление вх. № 8/ 29.05.2018 г. на
М.И.Х. ***, с което е поискано издаване
на удостоверение за наследници на британския гражданин ********, роден на ***
г. във Великобритания, починал на 08.01.2015 г. в гр. Варна, за което е издаден
акт за смърт № 0048 от 08.01.2015 г., за ново произнасяне.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок на произнасяне от
получаване на преписката.
ОСЪЖДА Кметство с. Къпиново, общ. Генерал Тошево, да
заплати на М.И.Х. – ****, ЕГН **********, с постоянен адрес:***, съдебно –
деловодни разноски по делото в размер на 410 лв. /четиристотин и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд -
Добрич в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: