Р Е Ш Е Н И Е№280/23.4.2019г.
23.04.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, ХVІ – ти състав
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ СТОЯНОВ Г.
при участието на секретаря Ив.Г.
като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев.
гражданско дело № 4510 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Лайт Кредит Консулт“ЕООД , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника К.Г.Т. ***, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че на 20.04.2015 год. бил сключен договор за заем № ***,при общи условия на договор за паричен заем предоставян от Лайт Кредит ООД между ищеца в качеството му заемодател и К.Г.Т.- в качеството му на заемател за сумата от 700,00 лв.,която сума била предадена от ищеца на ответника. Предоставения заем бил за срок от 10 месеца,като погасяването следвало да стане на 10 равни месечни вноски,всяка една от които на стойност 83,46 лв.,платими с падеж на 10 число всеки месец. Първата погасителна вноска следвало да бъде платена на 20.05.2015 г. и краен срок на погасяване на последната вноска на 20.02.2016 г. Общата сума подлежаща на връщане била в размер на 834,60 лв. Като обезпечение на вземането по договора за заем бил сключен договор за гаранция от 20.04.2015 г. между ищцовото дружество в качеството му на гарант,“Лайт Кредит“ ООД като заемодател и ответника като заемател. Съгласно договора заемателя дължал на гаранта възнаграждение в размер на 10 месечни премии,всяка от които била на стойност 56,02 лв.,което пък възнаграждение било обезпечено с издадена в полза на гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение. Към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда ответника заплатил само първите вноски по договора за заем и премията за гаранция. С уведомление от 14.02.2018 г. до ищеца „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД заемодателя „Лайт Кредит“ ООД на основание чл.5 от договора за гаранция активирал същата,като претендирал плащане на задълженията на ответника към него в размер на 751,14 лв. Било извършено плащане от ищеца по договор за гаранция с банков превод на сумата от 751,14 лв. на 15.02.2018 г. Отделно от това ответника им дължал и сумата от 503,66 лв.,представляваща неплатено възнаграждение по договор за гаранция,изразяващо се в девет ежемесечни премии,всяка една от които на стойност от 56,02 лв.,за което била издадена и запис на заповед от 20.04.2015 г. с падеж 20.02.2016 г. Сумата от 751,14 лв. претендирали на основание плащане,извършено от ищцовото дружество по активирана гаранция/чл.6 от тристранен договор за гаранция от 20.04.2015 г.,приложен по делото/.Тази сума представлявала задължението на ответника към трето за процеса лице „Лайт Кредит“ ООД,което лице било предоставило заем на ответника и същия не бил го върнал. Сумата от 503,66 лв. се претендирала на основание неплатено възнаграждение по договор за гаранция,обезпечено със запис на заповед.Предвид плащането което било направено към заемателя и задължението на ответника към ищцовото дружество по договор за гаранция от 12.11.2015 г.,общата претенция възлизала на сумата от 1254,80 лв. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
Отговор на исковата молба е депозиран от особения представител на ответника.Счита се предявения иск за допустим и така както бил предявен се явявал основателен. С исковата молба били представени писмени доказателства,като предвид,че особения представител нямал връзка с ответника,нямало основание да се съмнява в тяхната истинност. С оглед изложените по горе съображения особения представител не бил в състояние да ангажира и представи писмени и гласни доказателства,като щяла да се ползва от тези представени с исковата молба,като по отношение на тяхното събиране и кредитиране като годни доказателства и след изслушване на експертиза,ще изложи нейното становище по основателността на предявения иск срещу нейния доверител.
В съдебно заседание ищцовото дружество – редовно призовано, се представлява от пълномощник адвокат,който пледира за уважаване на предявените искове и присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът редовно призован чрез назначения му особен представител не се явява и не се представлява .
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано в съда на 10.08.2018 г. от заявител „Лайт Кредит Консулт” ООД и длъжник К.Г.Т. ***, за сумата от 1254,80 лв.,представляваща заем по договор № *** г. договор за гаранция от 20.04.2015 г. и запис на заповед от 20.04.2015 г.,ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението 10.08.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми,както и разноски по делото-държавна такса в размер на 25,10 лв. и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът е уважил това искане като е издал заповед № *** г. за претендираните със заявлението суми.
Предвид , че ответника е бил уведомена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 20.04.2018 г. ответникът е сключил договор за паричен заем № *** с „Лайт Кредит” ООД, съобразно който последните са му предоставили заемна сума в размер на 700,00 лв., а ответникът е поел задължението да върне същия в размер на 834,60 лв. , ведно с договорната лихва на 10 месечни вноски, всяка от които по 83,46 лв., с падеж на първата вноска 20.05.2015 г. и на последната 20.02.2016 г.
Като обезпечение на вземането по договора за заем бил сключен договор от 20.04.2015 г. между „Лайт Кредит“ ООД в качеството му на заемодател,“Лайт Кредит Консулт“ ООД в качеството му на гарант и К.Г.Т. в качеството му на заемател с оглед на това,че с договор от 20.04.2015 г. заемодателя се е задължил да предоставите на заемателя паричен заем,като заемодателя е поискал от гаранта да гарантира техните задължения към заемодателя,произтичащи от договора за заем,с който договор гарантът бил запознат и разполагал със заверено копие.Гарантът е приел да гарантира задължение на заемателя към заемодателя срещу заплащане от страна на заемателя възнаграждение в размер на 10 месечни премии,всяка от които на стойност 56,02 лв.,което пък възнаграждение било обезпечено с издадена в полза на гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение.От представената по делото Запис на заповед от 20.04.2015 г. се установява,че К.Г.Т. ***,в качеството си на издател,с настоящия запис на заповед неотменимо и безусловно се задължил да плати на „Лайт Кредит Консулт“ ООД сумата от 560,20 лв.,без протест и без претенции за разноски на падежа 20.02.2016 г.
От представеното по делото заявление от 14.02.2018 г. относно активиране на гаранция по чл.5 от тристранен договор за гаранция от 20.04.2015 г. ищеца бил уведомен ,че заемателя по договор за паричен заем № *** г. К.Г.Т. не изпълнявал задълженията си по същия,като към 14.02.2018 г. дължимата сума към „Лайт Кредит“ ООД била в размер на 751,14 лв. На основание ч.6 от договора за гаранция,посочен по-горе,следвало да поемат отговорността по гаранцията,като преведат дължимата сума по тяхна сметка,в качеството на бенефицер по договора за гаранция.
С банков превод от 15.02.2018 г. ищеца привел по банковата сметка на „Лайт Кредит“ сумата от 751,14 лв.,като основание е посочено гаранция по договор ***.
С оглед на това ищеца претендира,че ответника му дължи сумата от 751,14 лв. на основание извършено плащане по активираната гаранция,което било задължението на ответника към третото в процеса лице,което предоставило на същия заем и не го е върнал.Отделно от това ответника дължал на ищеца сумата от 503,66 лв.-неплатено възнаграждение по договор за гаранция-9 ежемесечни премии,всяка едно от които на стойност 56,02 лв.,за което ответника е издал запис на заповед от 20.04.2015 г. с падеж 20.02.2016 г.
По искане на ищеца, на основание чл.195 от ГПК съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, която в табличен вид в констативната част на експертизата подробно е посочила начислените задължения по предоставения паричен заем по договора за заем и по договора за гаранция на ответника и направените погашения, от които е видно, че същите не са погасени в пълен размер. Видно е, че с направените погасителни вноски, общо в размер на 140,00 лв.,като са погасени по договора за паричен заем в размер на 83,46 лв. на 01.06.2015 г.,от които лихва в размер на 23,33 лв. и главница в размер на 60,13 лв. и по договор за гаранция в размер на 56,54 лв. на 01.06.2015 г. Съгласно заключението, към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-10.08.2018 г.,остатъка от неплатеното задължение било в размер на общо 1254,80 лв.,от които по договор за паричен заем № *** г. в размер на 751,14 лв. и по договора за гаранция от 20.04.2015 г. в размер на 503,66 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Лайт Кредит Консулт ” ЕООД/ правоприемник на „Лайт Кредит Консулт”ЕООД при направена справка в ТР/, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед № *** г, издадена по ч.гр.д.№*** г.по описа на ЯРС.
По делото са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на договор от 20.04.2015 г.,сключен между „Лайт Кредит“ ООД в качеството му на заемодател,“Лайт Кредит Консулт“ ООД в качеството му на гарант и К.Г.Т. в качеството му на заемател и ищеца като титуляр на вземането се явява материално - правно легитимиран да претендира заплащането му.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че по силата на посочения по горе договор от 20.04.2015 г. между страните са възникнали облигационни правоотношения, които валидно обвързват страните. Съдът приема за доказан факта, че ищеца в качеството си на гарант е изпълнил задължението си по посочения договор,като е платил на заемодателят по договора за паричен заем № *** г. сумата от 751,14 лв.,която се дължала от ответника,за което е представено доказателство платежно нареждане от 15.02.2018 г. В т.6 от договора е посочено ,че в случай на активиране на гаранцията,гарантът има право да извърши частични плащания по и/или да погаси изцяло заема по всяко време преди крайния му срок за погасяване,без в тези случаи да дължи удръжки или такси.В случай,че гарантът извърши каквито и да е плащане по гаранцията,същия имал право да встъпи в правата на заемодателя спрямо заемателя в съответствие с договора за заем,в т.ч. спрямо обезпеченията по него и да предприеме всички предвидени в закона мерки за събиране на вземанията си от заемателя,в т.ч. да се удовлетвори чрез насочване на принудително изпълнение върху имуществото на заемателя.В т.3.1 от договора е предвиден,че за предоставената гаранция заемателя дължи на гарант възнаграждение,както следвало : 10 ежемесечни премии в размер на 56,02 лв.,като месечните премии по гаранцията се дължали и се заплащали заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема. Също така в т.3.2 от договора било предвидено,че платените премии по преходните точки били окончателни и не подлежали на връщане,независимо дали гаранцията бъде или не бъде ефектирана,както и независимо дали са усвоени всички средства по заема и независимо от възможността срокът и/или размерът на заема да бъдат променени,в т.ч. чрез предплащане,реструктуриране и други промени към договора за заем.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 11.07.2017 г. От изслушаната СИЕ се установява, че с направените погасителни вноски, общо в размер на 140,00 лв.,като са погасени по договора за паричен заем в размер на 83,46 лв. на 01.06.2015 г.,от които лихва в размер на 23,33 лв. и главница в размер на 60,13 лв. и по договор за гаранция в размер на 56,54 лв. на 01.06.2015 г. Съгласно заключението, към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-10.08.2018 г.,остатъка от неплатеното задължение било в размер на общо 1254,80 лв.,от които по договор за паричен заем № *** г. в размер на 751,14 лв. и по договора за гаранция от 20.04.2015 г. в размер на 503,66 лв.
Към датата на сключването на договора за гаранция 20.04.2015 г. следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд (решение № 4/2009 г. по търг. дело № 395/2008 г., решение № 1270/2009 г. по гр. дело № 5093/2007 г., определение № 877 по търг. дело № 662/2012 г. и др.). Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Според практиката на Върховния касационен съд преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
В случая по процесния договор за паричен заем № *** г. на ответника е предоставена в заем сума от 700,00 лв., при уговорен фиксиран ГЛП в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 48,00%,като срока за заема е в размер на 10 месечни вноски,с размер на 83,46 лв. на месечната погасителна вноска,като общия размер на всички плащания била в размер на 834,60 лв. При сключването на договора за гаранция от 20.04.2015 г.,който е със същата дата на която е сключен договора за паричен заем,следва също да се има предвид, че съгласно съдържанието на договора и по точно разпоредбата по т.6 от договора е посочено ,че в случай на активиране на гаранцията,гарантът има право да извърши частични плащания по и/или да погаси изцяло заема по всяко време преди крайния му срок за погасяване,без в тези случаи да дължи удръжки или такси.В случай,че гарантът извърши каквито и да е плащане по гаранцията,същия имал право да встъпи в правата на заемодателя спрямо заемателя в съответствие с договора за заем,в т.ч. спрямо обезпеченията по него и да предприеме всички предвидени в закона мерки за събиране на вземанията си от заемателя,в т.ч. да се удовлетвори чрез насочване на принудително изпълнение върху имуществото на заемателя. От представеното по делото заявление от 14.02.2018 г. относно активиране на гаранция по чл.5 от тристранен договор за гаранция от 20.04.2015 г. ищеца бил уведомен ,че заемателя по договор за паричен заем № *** г. К.Г.Т. не изпълнявал задълженията си по същия,като към 14.02.2018 г. дължимата сума към „Лайт Кредит“ ООД била в размер на 751,14 лв. На основание ч.6 от договора за гаранция,посочен по-горе,следвало да поемат отговорността по гаранцията,като преведат дължимата сума по тяхна сметка,в качеството на бенефицер по договора за гаранция.
С банков превод от 15.02.2018 г. ищеца привел по банковата сметка на „Лайт Кредит“ сумата от 751,14 лв.,като основание е посочено гаранция по договор ***.С оглед на това настоящия съдебен състав приема,че ответника дължи на ищеца посочената сума и иска в тази насока следва да бъде уважен.
Относно претендираната сума в размер на 503,66 лв. на основание неплатено възнаграждение по договор за гаранция,обезпечено със запис на заповед съдът счита,че същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съдът счита,че клаузата в т.3.2 е сключена по по предложение, направено от заемодателя и гаранта и при действието на приложение към договора, също предложено от заемодателя и гаранта, като по делото не са представени доказателства, че на заемателя е дадена възможност да влияе върху съдържанието им.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че горепосочените уговорки не са индивидуално уговорени – изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя и гаранта е формално, заемателят като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съдът намира също, че въпросните клаузи са сключени в условията на неравнопоставеност. С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че сумата не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника.Отделно от това съдът счита,че процесния запис на заповед ,издаден на 20.04.2015 г.,формално отговаря на изискванията относно формата,установени в разпоредбата на чл.535 ТЗ.Записът на заповед е ценна книга,материализираща права и доказателство за вземането,но същия не е предявен за плащане. Също така същия следва да се прецени и от гледна точка на обуславящото правоотношение по повод договора за гарант,като трябва да се изследва и дали това вземане,инкорпорирано в менителничния ефект е действително съществуващо и дали съществува вземането по каузалната сделка. В случая не се установява съществуването на парично вземане на ищеца против ответника за сумата от 503,66 лв.,поради това искът в тази насока се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на това основателен се явява иска за главница в размер на 751,14 лв. за извършено плащане от страна на ищеца по активираната гаранция, който следва да се уважи,а останалите искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски в исковото производство в общ размер на 522.74лв, както следва: 74.90 лв. – заплатена държавна такса, 317.84 лв. – депозит за особен представител и 130.00 лв. – депозит за вещо лице,като не са представени доказателства за платен адвокатски хонорар.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 312.92 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 194.61 лв,
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на К.Г.Т., ЕГН: **********, с пост.адрес: ***, че същия дължи на „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ” ЕООД/ ПРАВОПРИЕМНИК НА„ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ” ООД /, ЕИК: ***, гр.Пловдив,ул.“Полет“ № 1,ет.2 представлявано от А.Д.А.-управител следните суми: 751.14 лв.- главница,представляваща извършено плащане по активирана гаранция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 10.08.2018 г. до изплащане на вземането – предмет на Заповед №*** г , издадена по ч.гр.д.№*** г.по описа на ЯРС,като иска за главница над сумата от 751.14 лв. до пълния предявен размер от 1254.80 лв., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К.Г.Т., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ” ЕООД/ ПРАВОПРИЕМНИК НА„ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ” ООД / , ЕИК: ***разноски по настоящото производство в общ размер на 312.92 лв., както и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 194.61 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№*** г. по описа на ЯРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: