№ 11287
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110148061 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от **** АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Н.А. И П.В.Д. –
изпълнителни директори, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.А.К., против
*** ЕИК ****, с адрес: ****, представлявана от Й.А.Ф., с която е предявен по реда на чл.
422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 268,59 лв. (двеста
шестдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 23.07.2020 г.,
около 13,30 часа, в гр. София, ж.к. Люлин, по ул. „118“ до бл.004, при което лек автомобил
марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № ****, застрахован при ищеца по застрахователна
полица № 93002010046797, попаднал в необезопасена неравност (шахта) на пътното платно,
ведно със законната лихва подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 14.06.2021 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 21.06.2021 г. по ч.гр. дело № 20211110133799/2021 г.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 23.07.2020 г. ПТП е изплатил по
застраховка “Каско”, по банков пъти, на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 258,59 лв. на 28.08.2020 г. както му се дължат и 10
лева ликвидационни разноски. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на
автомобила в необозначена неравност на пътното платно - шахта. Сочи, че отговорност за
вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Претендира разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
С исковата молба процесуалният представител на **** АД ангажира писмени и
гласни доказателства и моли за допускането и назначаването на съдебна автотехническа
1
експертиза.
В съдебно заседание от 18.11.2021 г. ищецът, чрез своя пълномощник, поддържа
предявения иск и направените доказателствени искания.
В съдебно заседание от 03.02.2022 г. ищецът ангажира допълнителни писмени
доказателства, във връзка с дадените от съда указания.
Ответникът *** оспорва предявения иск. Оспорва, че договорът е влязъл в сила.
Оспорва, че е налице покрит риск и че към правоотношението са приложими представените
общи условия. Оспорва механизма на ПТП и настъпилите вреди. Оспорва вредите да са
настъпили в резултат на необезопасена шахта пътното платно. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС. Твърди, че гумите са
амортизирани и износени. Освен това твърди, че на страната не е изпратена покана. Оспорва
датата на констативния протокол за ПТП като твърди, че същата е поправена. Твърди, че не
носи отговорност за състоянието на ВиК съоръженията, от които част е шахтата, в която
увреденият автомобил е попаднал.
С отговора, пълномощникът на *** представя писмени доказателства и моли да
бъде допусната съдебно-графологична експертиза.
В съдебно заседание от 18.11.2021 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа направените възражения и доказателствени искания. Оттегля
искането за съдебно-графологична експертиза.
С определение № 6365 от 12.10.2021 г. като трето лице – помагач на ответника е
конституиран „С.В.“ АД, ЕИК ****, със седалище**** III **** Не е допуснат за съвместно
разглеждане в настоящето производство предявения при условията на евентуалност обратен
иск от *** против третото лице – помагач за заплащане на сумите, за които *** ще бъде
осъдена да заплати на ищеца по главните искове. Искането за привличане на подпомагаща
страна пълномощникът на *** мотивира с наличието на договорна обвързаност между *** и
„С.В.“ АД (договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги на територията на *** от 23.12.1999 г.), по силата на която е делегирано на
дружеството (и съответно вменено на неговите служители) задължението за да поддържане
на водоснабдителната мрежа, заедно с всички прилежащи съоръжения, в това число и
дъждоприемни шахти. Това задължение е вменено на дружеството и съгласно чл. 42, ал. 1, т.
2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги и съгласно
чл. 198 от Закона за водите. Капаците на шахтите са задължителна част от канализационната
система и се явява собственост на „С.В.“ АД.
Третото лице – помагач на ответника „С.В.“ АД депозира становище, оспорва
главния иск, който счита за недоказан и неоснователен. Сочи, че дъждоприемните шахти не
са част от водоснабдителната и канализационната мрежа. Представя писмени доказателства.
В съдебно заседание третото лице – помагач не изпраща законен или договорен
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
2
фактическа страна следното:
На 01.06.2020 г. между ищцовото дружество и Р.С. е сключен договор за
застраховка „Каско на МПС“ под формата на застрахователна полица № 93002010046797.
Предмет на договора за застраховка е лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег. №
****. В раздела „Основни покрития“ от застрахователния договор е отразено „Клауза 1“, а в
раздела „Допълнителни покрития“ липсват отбелязвания. Срокът на действие на
застрахователния договор е от 01.06.2020 г. до 31.05.2021 г. Уговореното заплащане на
застрахователната премия е на четири вноски с падежи съответно на 01.06.2020 г.,
01.09.2020 г., 01.12.2020 г. и 01.03.2021 г. От представените и приети като доказателства по
делото сметки за платени вноски по застраховката, към 23.07.2020 г. е платена
застрахователна премия в размер на 1129,40 лв. т.е. първата вноска (л. 229 и 230).
На 24.07.2020 г. А. С. С. (допуснат и разпитан в качеството на свидетел по делото)
депозира заявление пред **** АД за изплащане на застрахователно обезщетение. В същото
е посочено, че по време на движение лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег. №
**** попада в дупка при срязан асфалт, вследствие на което е причинена щета, изразяваща
се в увреждания на предна дясна гума и на още две от гумите. Въз основа на заявлението
пред застрахователя е образувана щета № 0000-1201-20-802172. С доклада по същата е
прието, че стойността на причинените вреди е в размер на 258,59 лв. Не е спорно по делото,
че сумата в размер на 258,59 лв. е платена от ищеца на застрахования на 28.08.2020 г. с
банков превод (л. 15 по делото).
Като писмено доказателство по делото е приет протокол за ПТП № 1753821,
подписан от А. С. и И.И.. Според съдържанието на протокола, на 23.07.2020 г., ок. 13:30
часа в гр. София, ж.к. Люлин, А. С., като водач на лек автомобил марка „Порше“, модел
„Кайен“ с рег. № ****, е претърпял пътно-транспортно произшествие поради преминаване
през необезопасена шахта без капак, вследствие на което са причинени щети на една гума с
джанта.
В качеството на свидетел по делото в съдебно заседание, проведено на 18.11.2021 г.,
е разпитан А. С. С., без дела и родство със страните. При разпита си свидетелят,
потвърждава, че е управлявал лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, но не може да
си спомни и кога и дали е претърпял ПТП с него.
В съдебно заседание, проведено на 18.11.2021 г. е изслушано и прието, без да е
оспорено от страните, заключението на съдебната автотехническа експертиза. Според
писмения доклад на експерта е възможно нанесените щети на предната дясна гума на
процесния автомобил да са бъдат получени вследствие на реализираното ПТП от 23.07.2020
г. Експертизата дава заключение, че стойността на щетата, определена по средни пазарни
цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 310,15 лв.
На въпроси на съда и на процесуалните представители на страните, вещото лице
потвърждава, че mредвид схемата на ПТП 90 градусов завой, не може скоростта да бъде
превишена над допустимите по закон граници. Сочи, че няма съществена разлика в
уврежданията по автомобила и механизма на ПТП ако автомобилът преминава през дупка
или през шахта, като е възможно същите увреди да се получат и при други механизми,
например при преминаване през пресечена местност, камъни, качване и слизане от бордюр.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният от ****
3
АД против *** по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1
КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД за неооснователен, предвид следните съображения:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за
неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане, съгласно
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Безспорно се установи по делото, че между ищцовото дружество и собственика на
увредения автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег. № **** - Р.С. е била налице
договорна обвързаност към датата на твърдяното пътно – транспортно произшествие –
23.07.2020 г., основана на договор за застраховка „Каско“, чийто срок на действие е в
периода от 01.06.2020 г. до 31.05.2021 г. По делото е приет като писмено доказателство
писмен договор под формата на застрахователна полица, удостоверяващ наличието на
горепосоченото облигационно правоотношение. Съдът счита за неоснователни доводите
наведени в отговора на *** че застрахователният договор е бил прекратен поради неплащане
на вноските от застрахователната премия. От писмените доказателства, съдържащи се в
четирите сметки за платени вноски по застраховката се установява, че застрахованият
собственик на моторното превозно средство е заплатил първата вноска от застрахователната
премия, а падежът на другите три не е настъпил към датата 23.07.2020 г. Съгласно чл. 351,
ал. 3 КЗ, при разсрочено плащане на премията застрахователното покритие започва след
заплащането на първата вноска по дължимата премия по договора. Вън от горното, дори при
неплащането на вноска от застрахователна премия, дължима при разсрочено плащане,
застрахователят има правата по чл. 369 КЗ и може да изплати обезщетение на правоимащия
при настъпване на застрахователно събитие съобразно уговорените в застрахователния
договор покрития. Ето защо, съдът приема, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ищеца и Р.С. е имало валидно застрахователно
правоотношение.
Независимо от заплащането на застрахователното обезщетение, съдът намира, че за
ищцовото дружество не е възникнало правото да встъпи в правата на удовлетворения
кредитор – застрахованото пострадало лице срещу причинителя на вредата.
Съдът счита, че исковата претенция остана недоказана досежно механизма на
настъпване на пътно – транспортното произшествие и досежно причинната връзка между
вредите и действията на лице, за което *** носи отговорност, т.е. не е установено вредите да
са именно от необезопасена и несигнализирана неравност върху общински път.
Действително, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП,
поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални познания, които съдът не притежава (вж. решение № 15 от 25.07.2014 г.
4
на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК).
В конкретния случай, протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице, което не
е възприело непосредствено механизма на произшествието. По делото не са налице
доказателства, които обосновават извод, че вредите по застрахованото МПС са причинени
именно при посочения от ищеца механизъм. От една страна е налице противоречие между
отразените в протокола за ПТП и в заявлението за изплащане на застрахователно
обезщетение данни за механизма на произшествието, както и за конкретните причинени на
застрахованото имущество щети. В представената и приета по делото сравнителна
експертиза по щетата (л. 13), не са признати уврежданията на две от трите гуми, описани в
заявлението. От друга страна, от показанията на свидетеля А. С. също не може да се направи
извод, че е налице съприкосновение на между управлявания от него процесен автомобил и
необезопасена неравност на пътя (шахта или дупка), тъй като свидетелят няма категорични
спомени за които и да е от обстоятелствата, свързани с твърдяното ПТП. Също така, в
приетото по делото заключение по съдебната автотехническа експертиза, което е
компетентно изготвено и неоспорено от страните, не се установява по категоричен начин, че
вредите по застрахования автомобил са причинени от попадането му в неравност на пътя.
Следва да се има предвид и отговорът на вещото лице, даден в проведеното съдебно
заседание по делото на 18.11.2021 г., според който са уврежданията по автомобила е
възможно да бъдат получени при най-различни механизми. Гореизложеното обуславя
извода на съда за липса на доказаност по безспорен начин, че именно неравност на
общински път, за поддръжката на който носи отговорност ответната *** е причината за
повредите по застрахованото моторно превозно средство. Същото обуславя правната
констатация за отсъствието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника
по реда на чл. 410 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД.
Предвид горното, решаващият съд намира, че ищецът не проведе пълно и главно
доказване на обстоятелството, че именно ответникът е отговорен за причинените
имуществени вреди на застрахованото лице, както и наличието на предпоставките за
заплащане на застрахователното обезщетение на собственика на застрахованото МПС, което
има като последица недоказване на надлежната суброгация на ищцовото дружество в
правата на застрахования срещу делинквента.
Недоказаността на причиняването на вредата от ответника и отсъствието на
предпоставките за надлежна суброгация на ищеца в правата на удовлетворения собственик
на застрахования автомобил чрез плащане на застрахователно обезщетение, обуславя извод
за неоснователност на предявеният иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на спора на ищеца не следва да му бъдат присъждани разноски. На основание чл.
78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК ответникът има право на направените от него разноски в случая
юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав определя в размер на 100 лв, (сто
лева) с оглед разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от **** АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от С.Н.А. И П.В.Д. – изпълнителни директори, срещу *** ЕИК ****, с
5
адрес: ****, представлявана от Й.А.Ф., установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1
КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
268,59 лв. (двеста шестдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
23.07.2020 г., около 13,30 часа, в гр. София, ж.к. Люлин, по ул. „118“ до бл.004, при което
лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № ****, застрахован при ищеца по
застрахователна полица № 93002010046797, попаднал в необезопасена неравност (шахта) на
пътното платно, ведно със законната лихва подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
14.06.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.06.2021 г. по ч.гр. дело № 20211110133799/2021 г.
ОСЪЖДА **** АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.Н.А. И П.В.Д. – изпълнителни директори, да заплати на *** ЕИК ****,
с адрес: ****, представлявана от Й.А.Ф., на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал 8 ГПК сумата
от 100 лв. (сто лева), представляваща сторените разноски в исковото производство пред
СРС.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ответника
„С.В.“ АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните и на третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6