Решение по дело №279/2018 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 43

гр. Самоков, 14.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав: 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ        

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 279 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

“Ч.Е.Б.” АД, гр. С е предявило срещу С.Я.Ж., с постоянен и настоящ адрес ***, искове за установяване съществуването на свои вземания срещу ответника за сумата 4273,50 лв., представляваща дължима и неплатена цена на електрическа енергия, доставена от ищеца до електроснабден имот на ответника, на адрес гр. Самоков, ул. „З.” № 17, с ИТН 3..........., за периода от 22.06.2016 г. до 05.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2017 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 1510/2017 г. на РС – Самоков до окончателното й изплащане, както и за сумата 282,85 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата, дължимо в размер на законната лихва върху нея за период с начални моменти от 23.08.2016 г. до 22.07.2017 г. и общ краен момент 02.11.2017 г. Ищецът претендира и присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответникът се намирали в облигационни отношения, регулирани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, които съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички негови абонати. Сочи се, че ищецът е титуляр на лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция и че електроснабденият имот на ответника попада в териториалния обхват на лицензията съгласно приложение 1 към нея. До този имот в периода от 22.06.2016 г. до 05.07.2017 г. ищецът доставил на ответника, в качеството му на потребител, електрическа енергия, за което издал описаните в исковата молба и приложени към нея отделни фактури на обща стойност 4273,50 лв. В посочените във фактурите срокове ответникът не платил сумите по тях и изпаднал в забава, за която дължал на ищеца обезщетение в размер 282,85 лв., представляващо сбор от законната лихва върху всяка главница от падежа й до посочения в исковата молба краен момент на претенцията за обезщетение – 02.11.2017 г.

За тези свои вземания ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1510/2017 г. по описа на РС – Самоков. Съдът издал заповед за изпълнение, която била връчена на ответника – длъжник в заповедното производство при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя – настоящ ищец са дадени указания за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Тези обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес от предявяване на установителни искове с предмет – заявените в заповедното производство вземания.

В срока по чл. 131 от ГПК адв. Е.А., назначена за особен представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, е представила отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете по основание и размер и е заявила становище за тяхната неоснователност. Твърди се в отговора на исковата молба, че ответникът не е бил собственик на имота, до който е доставяна електрическа енергия и не е бил обвързан от облигационно отношение с ищеца, тъй като не е имал качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди и на него не е доставена електрическа енергия в процесния период. Изтъква се в тази връзка, че от представените доказателства не се установява ответникът да е носител на право на собственост или на друго вещно право върху електроснабдения имот, което съгласно Закона за енергетиката и другите относими нормативни актове в тази област да обоснове у ответника качеството потребител на електрическа енергия, задължен за заплащане на цената на използваната електрическа енергия, доставена до този имот. Също в тази връзка се посочва и че от доказателствата по делото не се установява осъществяването на предвидената в чл. 4, ал. 3 от Общите условия на ищцовото дружество възможност потребител на електрическа енергия за битови нужди да бъде и друго лице в случай, че собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота е представил пред доставчика изрично писмено съгласие за това. Изложено е твърдение, че при тези обстоятелства исковите суми по фактурите неправилно са начислени за заплащане от ответника, независимо дали той е изпълнил задължението си да уведоми ищеца за промяна в собствеността на имота или за други релевантни за доставката на електрическа енергия обстоятелства.

В писмена молба, постъпила по делото на 08.01.2019 г. адв. Р.Д. – пълномощник на ищеца, заявява, че исковете са основателни и моли същите да бъдат изцяло уважени.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява пред съда от назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Е. А., която заявява, че поддържа становището по исковете, изразено с отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими с оглед установените от приложеното ч. гр. д. № 1510/2017 г. на РС – Самоков обстоятелства, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е приложена като връчена на длъжника - настоящ ответник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (в редакцията на тази разпоредба обн. ДВ, бр. 86/2017 г., действаща към датата на осъществяване на основанието за съответните указания до заявителя, а и към датата на предявяване на иска и на приключване на устните състезания) на заявителя - настоящ ищец е указана възможността да предяви установителни искове за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен.

Исковете са неоснователни.

Съгласно чл. 13, т. 1 от представените Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, които според твърденията на ищеца регулират отношенията му с ответника за доставка на електрическа енергия в процесния период, задължението за заплащане на цената на използваната в обекта електрическа енергия е за потребителя.

Не е спорно по делото, че в процесния период недвижимият имот, находящ се на адрес гр. Самоков, ул. „З.”  № 17, е представлявал обект за доставка на електрическа енергия за битови нужди.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от цитираните по-горе Общи условия /ОУ/ „Потребител на електрическа енергия за битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Тази клауза от ОУ, тълкувана систематически при съпоставката й с чл. 4, ал. 3 от ОУ, обосновава извод, че съдържанието на използваното в нея понятие „ползвател” се свежда до лице – титуляр на вещно право на ползване по отношение на имота.

В самата клауза на чл. 4, ал. 3 от ОУ пък е установена възможност по съгласие на собственика или титуляря на вещно право на ползване, дадено в определена форма, за определен срок правата и задълженията на потребител да се упражняват от друго лице при солидарната му отговорност със собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за изпълнение на задълженията към продавача.

От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е бил в процесния период собственик, съсобственик или титуляр на вещно право на ползване върху имот на ул. „З.” № 17 в гр. Самоков или лице по чл. 4, ал. 3 от ОУ, което да отговаря солидарно с тях за заплащане на цената на доставена до имота електрическа енергия.

На 26.03.2010 г. е прекъснато електрозахранването на обект – къща, находяща се на адрес гр. Самоков, ул. „З.” № 77 чрез демонтаж на средство за търговско измерване на абонатен номер **********. Това обстоятелство е отразено в констативен протокол от 14.10.2014 г., съставен от служители на „Ч.Р.Б.” АД по повод подадено от ответника на 08.10.2014 г. заявление с вх. № 1201618... до посоченото дружество за възстановяване на електрозахранването на този обект. На 16.10.2014 г. ответникът е подал друго заявление – до „Ч.Е.Б.” АД – с вх. № 12016260.. за продажба на електрическа енергия за битови нужди за обект, представляващ къща, находяща се на адрес гр. Самоков, ул. „З.” № 17. В това заявление е посочено, че основанието за ползване на електрическа енергия в електроснабдения имот е собственост върху имота на основание „договор за размяна на недвижим имот от 10.11.1991 г.”. Такъв договор не е представен по делото, а и в т. 5 от писмо до съда № CD-DOC-443811/19.04.2019 г. „Ч.Р.Б.” АД е заявило, че не разполага с препис от него.

Съвкупността от тези обстоятелства не позволява еднозначен извод, че през м. октомври 2014 г. по заявление на ответника е възстановено електроснабдяването до същия имот, до който то е било прекъснато на 26.03.2010 г. (поради несъвпадане на адресите на двата имота), в която хипотеза евентуално би могло да се приеме, че то е осъществено по реда на чл. 46 от ОУ без от потребителя да се изисква при възстановяването да представя доказателства за това му качество по смисъла на чл. 4, ал. 2 и 3 от ОУ и че той е легитимиран като такъв още от преди влизане в сила на ОУ през 2007 г.

От съдържанието на събраните писмени доказателства може да се направи само вероятностно предположение, че след прекъсване на електроснабдяването до имот на ул. „З.” № 77 в гр. Самоков на 26.03.2010 г. ответникът е установил фактическа власт върху имот на ул. „З.” № 17 на неустановено правно основание и през м. октомври 2014 г. е поискал своеобразно „прехвърляне” на доставката на електроенергия от имота с прекъснато електроснабдяване до този имот. Такова едно предположение произтича от съдържанието на заявлението на ответника от 16.10.2014 г., в което е посочено, че се подава от нов клиент за възстановяване на партида № 3........... с място на продажба на електрическата енергия – къща на адрес гр. Самоков, ул. „З.” № 17, на каквато партида не се установява ответникът да е бил титуляр преди подаване на заявлението. Предположението в тази насока обаче е без правно значение, тъй като възможност за установяване на облигационни отношения между ищеца и ответника чрез подобно „прехвърляне” на партида за доставка на електрическа енергия от един обект на друг не е предвидена в ОУ, а и ищецът не се позовава в исковата молба на такова обстоятелство, за да бъде то по-подробно изследвано в рамките на предмета на доказване в настоящото производство.

Съществено е, че не се установява към датата на подаване на заявлението на ответника от 16.10.2014 г. и след това до края на процесния период същият да имал качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на чл. 4, ал. 2 и 3 от ОУ. Формата и съдържанието на договора за размяна на недвижим имот от 10.11.1991 г. остават неустановени по делото, още повече – при положение, че в заявлението на ответника е извършено зачертаване на съществуващия в бланката текст „нотариален акт” като документ, удостоверяващ правото на собственост на ответника.

Нещо повече, от приетото като доказателство и неоспорено от ищеца писмо изх. № 2600-210/25.02.2019 г. от Кмета на Община Самоков се установява, че за недвижим имот, находящ се в гр. Самоков, ул. „З.” № 17 не е подавана декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Като се вземе предвид обстоятелството, че съгласно ЗМДТ данъчнозадължено лице за данъка върху недвижим имот е неговият собственик, респ. титуляря на вещно право на ползване върху него, съдържанието на това писмо не може да представлява дори индиция в процесния период ответникът да е имал такива вещни права върху имота.

По изложените съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява при условията на главно и пълно доказване – а това е в тежест на ищеца, както му е указано с доклада по делото – в процесния период от 22.06.2016 г. до 05.07.2017 г. ответникът да е имал качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди за процесния имот, което да обоснове негово задължение за заплащане на използваната електрическа енергия, доставена до имота в този период.

Ето защо исковете следва да се отхвърлят изцяло.

При този изход на делото на ищеца не се присъждат разноски нито за настоящото, нито за заповедното производство.

Претенцията на особения представител на ответника за присъждане на разноски на основание чл. 38 от ЗА е неоснователна, защото разноските за неговото възнаграждение са поети от ищеца преди назначаването му за особен представител на ответника.  

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

 ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Ц.ш.” № 159, бл. Б.м., Бизнес център, срещу С.Я.Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на свои вземания срещу него за сумата 4273,50 лв., претендирана като неплатена цена на електрическа енергия, доставена от „Ч.Е.Б.” АД до електроснабден имот на С.Я.Ж., на адрес ***, с ИТН ............, за периода от 22.06.2016 г. до 05.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2017 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 1510/2017 г. на РС – Самоков до окончателното й изплащане, както и за сумата 282,85 лв., претендирана като обезщетение за забавено изпълнение на главницата, дължимо в размер на законната лихва върху нея за период с начални моменти от 23.08.2016 г. до 22.07.2017 г. и общ краен момент 02.11.2017 г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: