О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
...........
град Шумен,
04.01.2021г.
Административен
съд – град Шумен, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Кремена
Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
като разгледа
докладваното от административен
съдия Х.Димитрова ЧКАД № 452 по описа
за 2020г. на Административен
съд - Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.229 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по частна
жалба, депозирана от Д.Х.М.,
Е.З.Ч., Х.С.Т. и Д.С.Т., чрез адв.З.Д.от ШАК, против
Определение № 260923, постановено в закрито съдебно заседание на 13.11.2020г. по гр.д.
№ 1205/2020г. по описа на Районен
съд – Шумен. С обжалвания акт ШРС е оставил без
разглеждане жалбата на настоящите касатори срещу
мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие – Шумен да се произнесе по
заявление вх.№ РД 12-05-64/18.03.2020г.
В частната жалба се твърди, че
определението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради което се
отправя искане за неговата отмяна.
Жалбоподателите сочат, че
единственият компетентен орган да разгледа и постанови решение по искането им, обективирано в депозираната от тях молба,
е Общински съвет – Шумен, като на Общинска служба „Земеделие“ е възложена само
помощната функция да изготви и представи
пред него мотивирано предложение по искането за
обезщетение. В случая ОСЗ е изготвила Искане изх.№ РД-12-04-24/04.10.2019г.,
съставляващо по същество мотивирано предложение за уважаване на молбата на
заявителите за обезщетяване с равностойна по площ земя, като е изпратила същото
до ОбС – Шумен за разглеждане и решаване. Вместо да
внесе това предложение в ОбС – Шумен за решаването
му, кметът на община Шумен с писмо изх.№ 24-00-1086/20.12.2019г., е разгледал и
отхвърлил изпратеното му предложение за обезщетяване на правоимащите
лица, без да има компетентност за това. Според изложеното в частната жалба,
районният съд не е видял и прогласил нищожността на постановения от кмета на
община Шумен административен акт.
Отделно от изложеното,
жалбоподателите твърдят, че
незаконосъобразно районният съд е приел, че към
момента на подаване на заявлението
от 18.03.2020г. пред същия орган е било налице висящо друго административно
производство със същия предмет и същите страни, образувано по молба вх. № РД
12-05-66/18.07.2019г. В тази насока сочат, че не е налице идентичност в
предмета на двете молби, тъй като с молбата от 18.07.2019г. заявителите
претендират обезщетение за възстановени им в реални граници поземлени имоти с
идентификатори № 83510.651.159; № 83510.651.161 и № 83510.651.168, докато с
молба вх.№ РД 12-05-64/18.03.2020г. се претендира обезщетение за пет имота –
освен за горепосочените и за имоти с идентификатори № 83510.651.160 и №
83510.651.497. Наред с това,
доколкото единственият
компетентен орган да се произнесе по депозираните молби за обезщетяване е ОбС – Шумен, а видно от представените по делото
доказателства, нито една от молбите не е постъпила при него, от което следва,
че по молбите не са образувани административни производства. С оглед изложеното
решаващият извод на районния съд се явявал
необоснован.
Въз основа на изложените в частната жалба аргументи е отправено искане до касационната инстанция за отмяна
на прекратителното определение и връщане
на делото за продължаване
на съдопроизводствените действия. Направено
е и искане за присъждане на
деловодни разноски.
Шуменският административен
съд като съобрази събраните по делото доказателства, намира настоящата частна жалба за надлежно и своевременно подадена
(доколкото прекратителното
определение е съобщено на процесуалния
представител на жалбоподателите
на 02.12.2020г., а частната жалба
срещу него е подадена на
04.12.2020г.) и в този смисъл
същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество
частната жалба се приема за
неоснователна по следните съображения:
Съдебното производство пред Районен съд - гр.Шумен
е образувано въз основа на жалба, подадена от Д.Х.М., Е.З.Ч.,
Х.С.Т. и Д.С.Т., срещу мълчалив
отказ на Общинска служба по земеделие
- гр.Шумен по молба вх.№ РД 12-05-64/18.03.2020г. Жалбоподателите посочили, че във връзка с
незавършена процедура по възстановяване и обезщетяване съгласно решение №10А от
10.09.1992г. на Поземлена комисия – Шумен, на основание чл.10б, ал.1 от Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), във връзка с
чл.45ж, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ, с молба вх.№ РД 12-05-64/18.03.2020г. поискали от Общинска поземлена комисия –
Шумен да бъдат обезщетени с равностойна по площ земя от общинския поземлен
фонд. Тъй като към момента на подаване на жалбата, адресирана до Районен съд –
Шумен (29.06.2020г.) не получили отговор по така подадената молба, сезираният
административен орган формирал мълчалив отказ, който според заявителите се
явявал незаконосъобразен, поради което подали жалба до Районен съд – Шумен с искане за неговата отмяна.
С Определение № 260923 от 13.11.2020г.
по гр.д. № 1205/2020г., Шуменският
районен съд оставил без разглеждане жалбата на настоящите касатори срещу мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие – Шумен
да се произнесе по заявление вх.
№ РД 12-05-64/18.03.2020г. и прекратил производството
по делото. Съдът е посочил, че съобразно чл.27,
ал.2, т.2 от АПК, за да е допустимо образуването на
административно производство, то следва да липсва висящо производство пред същия орган, със същия предмет и с участието на същите страни. В случая към момента на подаване на Заявлението от 18.03.2020г. пред административния
орган е било налице висящо друго административно производство със
същия предмет и със същите страни, а именно това образувано по молба вх. № РД
12-05-66/18.07.2019г. Според съда,
предвид наличието на висящо административно производство, подадената молба от 18.03.2020г. е недопустима, което
обуслява извод за липса мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол.
Шуменският административен
съд намира, че прекратителното определение е правилно,
при следните корегиращи мотиви:
От представените
по делото доказателства е
видно, че с молба вх.№ РД 12-05-64/18.03.2020г.,
поставила начало на административното производство, жалбоподателите сезирали Общинска служба по земеделие –
Шумен с искане да бъдат обезщетени с равностойна по площ земя от общинския
поземлен фонд, във връзка с незавършена процедура по
възстановяване и обезщетяване
съгласно решение №10А от 10.09.1992г. на Поземлена комисия – Шумен.
Според разпоредбата
на §27, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010г.) неприключилите
производства по обезщетяване със земеделски земи от
общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие
с §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския
поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на
земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по
земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в
съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни
решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците,
чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно
чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано
искане до кмета на общината в случаите
по §27, ал.2, т.1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с
признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ на общинската
служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от
общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и
кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в
общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на
искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Решението
се връчва по реда на АПК на лицето по чл.45д, ал.2 и служебно - на общинската служба
по земеделие.
Цитираните разпоредби
сочат, че за издаване на решение за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи правоимащите лица подават искане до ОСЗ, която се произнася с решение за възстановяване
правото на собственост след
установяване границите на имотите и предоставянето им от ОбС съгласно чл.45д, ал.1, ал.2 и
ал.5 от ППЗСПЗЗ. Редът за установяване
границите на имотите се извършва от ОСЗ по правилата на
чл.45е от ППЗСПЗЗ, а редът за предоставяне
на имотите от ОбС е предмет
на регламентация в нормите на чл.45ж от ППЗСПЗЗ. Последният включва представяне от ОСЗ до кмета на общината на мотивирано искане, придружено със скица-проект за имота, което се разглежда от ОбС, който орган постановява решение
за предоставяне на имотите
в изпълнение на задължението
по §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. След влизане в сила
на решението на ОбС компетентната ОСЗ постановява
решение за възстановяване правото
на собственост, придружено със скица за имотите.
Приложимата нормативна регламентация
указва, че предложението на
ОСЗ е част от производството по издаване
на крайния акт – решение на Общинския
съвет. Този извод произтича и от разпоредбата на
чл.45ж, ал.2, изр.второ от ППЗСПЗЗ, която определя подлежащия на връчване акт, а
именно – решението на ОбС. Аналогични на изложените аргументи досежно компетентния орган са и доводите
на частните жалбоподатели. Съгласно чл.21, ал.5 от АПК не са
индивидуални административни
актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или
общи административни актове
или са част от производствата
по издаване на нормативни актове. Обстоятелството, че ОбС е единственият компетентен
орган да постанови решение за предоставяне на имотите, налага извод, че мотивираното искане, което Общинската служба по земеделие следва да изготви и внесе пред кмета на общината, не съставлява индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол.
В случая доколкото
се претендира незаконосъобразност
на мълчалив отказ е необходимо да отбележи
и следното:
Съгласно чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив
отказ. Видно от правната норма, мълчаливият
отказ за издаване на административен
акт се основава на кумулативното
действие на една фикция и на една
презумпция. Чрез фикцията непроизнасянето
на органа в законово определения срок се счита за изразено становище, а презумпцията е, че това становище
е отрицателно. За да е налице
мълчалив отказ, трябва да са налице още
две предпоставки: сезираният
орган да е компетентен да се произнесе по искането и това произнасяне само по себе си да носи белезите
на административен акт. Само компетентният
орган може валидно да формира
становище по искането, с което
е сезиран и с оглед на това би могло да се счита, че непроизнасянето в законовия срок
е формирало мълчалив отказ.
Ако органът не е
компетентен, за него не е налице задължение
за произнасяне и следователно
фингираният състав не би могъл да се осъществи. Що се отнася до другата предпоставка – произнасянето да представлява административен акт, същото се посочва изрично в ал.2 на чл.58
от АПК, според която когато производството е образувано в един орган и той следва
да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив
отказ възниква независимо дали издаващият
акта орган е бил сезиран с предложение. В приложното поле на чл.58 от АПК могат
да попаднат всички
категории административни актове,
посочени в разпоредбите на
чл.21, ал.1 – 4 от АПК, когато компетентният
орган, в чиито правомощия влиза издаването на акт с
определено съдържание, не се произнася
до подадено до него искане.
В случая Общинската служба по земеделие
не е компетентен да издаде крайния
акт – решение за предоставяне на имотите,
поради което същата не формира мълчалив отказ по подадената пред
нея молба.
Правото на жалба
възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, по аргумент от разпоредбата
на чл.159, т.1 от АПК е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване. Мотивираното искане, което следва
да представи ОСЗ пред кмета
на общината, не носи белезите
на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол.
Правомощието на ОСЗ да разгледа заявлението и да изготви мотивирано искане до кмета на общината в случаите по §27, ал.2
от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ по същество представлява
фактическо действие на компетентния
орган, което той е длъжен
да извърши по силата пряко на правната норма при настъпване на визирания в нея юридически факт. Самото фактическо действие/бездействие обективира
изявлението на органа - друго
изявление не е необходимо. Защитата
срещу неоснователните
бездействия от страна на административен орган е уредена в глава ХV, раздел II от АПК, респективно оспорването подлежи на разглеждане
в производството по чл.256 от АПК, в рамките на което съответният компетентен съд е овластен да провери фактите и законосъобразността на твърдяното фактическо бездействие
на административния орган - в случая - налице ли са били нормативните предпоставки за изготвяне на мотивирано искане до кмета на общината като част от специалната процедура, регламентирана
в разпоредбите на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, във вр. с чл.45д – чл.45ж от
ППЗСПЗЗ. Следва да се има предвид също, че оспорването на фактическо
бездействие не е ограничено със срок, поради което няма
пречка жалбоподателите да го оспорят по реда на чл.256 от АПК в отделно производство.
В случая районният
съд е сезиран с оспорване на мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие и дължи произнасяне само по така заявения предмет, тъй като е обвързан
с очертания в жалбата предмет на оспорване.
Предприетия от жалбоподателите
път за защита е недопустим, поради
липса на годен за оспорване
акт.
По изложените
съображения съдът приема,
че подадената жалба против мълчалив отказ на Общинска служба
по земеделие – Шумен да се произнесе
по заявление вх.№ РД 12-05-64/18.03.2020г. е
недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване, поради което правилно
и законосъобразно с определение № 260923/30.11.2020г.
по гр.д. № 1205/2020г. Шуменският
районен съд е оставил същата без разглеждане и е
прекратил образуваното съдебно
производство.
Предвид изхода
на спора претенцията на частните
жалбоподатели за присъждане
на сторените разноски се явява
неоснователна.
Водим от горното
Шуменският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 260923/30.11.2020г., постановено по гр.дело № 1205/2020г.
по описа на Районен съд - гр. Шумен.
Разноски не се присъждат.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.......................... ЧЛЕНОВЕ:
1............................
2...........................