РЕШЕНИЕ
№ 10207
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110132080 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД от „Софийска вода” АД срещу В. Т. А., за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 459,11 лева – главница, представляваща
стойност на доставена и потребена вода за периода 02.11.2018г. до 13.11.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението /30.12.2021г./ до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 13,76 лв. за периода от 17.03.2019г. до 14.12.2019г.,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 74363/2021г. по описа на
СРС, 175 състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения за наличие на облигационно отношение,
възникнало с ответника, въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Излагат се
твърдения за недопустимост на иска, тъй като в заповедта за изпълнение, както и в исковата
молба, не бил посочен законният представител на ответницата, за която се твърди, че е
поставена под пълно запрещение. Исковете се оспорват и като неоснователни. Сочи се, че
липсват доказателства за реално доставено, ползвано и отчетено количество питейна и
отпадъчна вода. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
1
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Относно възраженията на ответника, касаещи допустимостта на настоящото
производство, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по
граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Законът не поставя
ограничение за физическите лица в зависимост от тяхната възраст и здравословно състояние.
За защита на интересите на лицата, които са поставени под пълно запрещение законодателят
е предвидил същите да се представляват от техните законни представители /така чл. 28, ал. 4
ГПК/. За ищеца, респ. заявителя в производството по чл. 410 ГПК, липсва задължение за
посочване на законен представител на недееспособно лице, доколкото обстоятелството, че
длъжникът, респ. ответникът, е поставен под ограничено или пълно запрещение може да не
му е известно към момента на образуване на производството.
В настоящия случай В. Т. А. е била надлежно представлявана, както в заповедното, така
и в исковото производство от нейния законен представител- определеният й от органа по
настойничество и попечителство при СО настойник- Радина Веселинова Петкова. С оглед
на гореизложеното предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на В и К услуги между страните през исковия
период и за процесния имот, количеството на реално доставените от него по договора В и К
услуги за процесния период и тяхната стойност; а също така изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си за погасяване на процесните
вземания чрез плащане.
Относно наличието на облигационно правоотношение, съдът намира следното.
Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги, а според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Тоест
страни по неформалния договор за доставка на В и К услуги при общи условия са конкретно
така посочените лица – собственици, вещни ползватели или суперфициарни собственици на
присъединените обекти в сградата. В настоящия случай между страните не е спорно
обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, което се потвърждава и от
приетата справка чрез отдалечен достъп до данни за физическо лице от Агенция по
вписванията. Предвид гореизложеното, съдът приема за доказано наличието на
облигационно правоотношение между страните за процесния имот и период.
Между страните също така няма спор, че процесният имот е бил водоснабден за
процесния период, която обстоятелство се установява и от приетата съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като пълно и компетентно
изготвена. Експертът е уточнил, че процесният имот с административен адрес- гр. София,
2
ж.к. Младост 2, бл. 224, вх. 15, ет. 2, ап. 43 е водоснабден и „Софийска вода“ АД е доставяла
ВиК услуги по него, като общото количество на доставена вода през исковия период по
отчети е 76,37 куб.м., от които 44 куб.м. в имота и 32,37 куб.м. общи нужди.
Спорът между страните първоначално се е концентрирал върху размера на
задълженията, но с оглед извършеното от ответника в хода на процеса плащане на
06.03.2023г. ответникът е признал размерът и дължимостта на процесните суми. За
извършеното плащане са представени доказателства с молба от 07.03.2023г., а именно
платежно нареждане от 06.03.2023г., като същото е отразено и в двете експертни
заключения. В тази връзка следва да се посочи, че платеното от ответницата съответства на
установения от вещите лица размер на нейните задължения с минимална разлика от 0,13
лева, която следва да бъде приспадната от законната лихва
Поради плащане в хода на процеса на претендираните суми в исковото производство
предявените от „Софийска вода“ АД искове следва да бъде отхвърлени.
След така внесената сума в размер на 473 лева остава непогасено задължението за
заплащане на законна лихва върху главницата за доставени ВиК услуги в размер на 459,11
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/30.12.2021г./ до датата на окончателното плащане /06.03.2023г./. Съдът определи размера на
законната лихва върху главниците за този период по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на
лихвен калкулатор, на 55,10 лева. От тази сума следва да бъде приспадната надплатената от
ответницата част в размер на 0,13 лева, с оглед на което размерът на дължимата лихва е
54,97 лева.
По отношение на разноските:
Доколкото ответникът е платил процесните суми в хода на производството същият е
станал повод за завеждане на исковото и заповедното производство и следва да понесе
разноските за тях. Извършеното плащане на процесните суми е след като съдът е допуснал
исканите от ищеца експертизи и след като вещите лица са започнали работа по тяхното
изготвяне, като експертизите са допуснати именно във връзка с възраженията, наведени в
отговора на исковата молба. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 75
лева, разноски сторени в заповедното производство, както и сумата от общо 675 лева /75
лева държавна такса, 500 лева експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП/, разноски в исковото
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„М “, бл. , вх. , ет. , ап. , представлявана от законния й представител Р В П, ЕГН **********,
дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София,
3
Бизнес Център Интерпед Цар Борис, бул. „Цар Б III“ №, ет. и , сумата от 54,97 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за цена на доставени ВиК услуги, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 30.12.2021г.- до
датата на окончателното плащане на дължимата главница- 06.03.2023г., която лихва се
включва в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 74363/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените от „Софийска
вода“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център Интерпед
Цар Б, бул. „Цар Б “ №, ет. и , срещу В. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „М “, бл.
224, вх. , ет. , ап. представлявана от законния й представител Р В П, ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че В. Т. А. дължи на „Софийска вода“ АД
следните суми: сумата от 459,11 лева, представляваща цена на доставени ВиК услуги за
периода от 02.11.2018г. до 13.11.2019г. в следния имот- гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл.
224, вх. 15, ет. 2, ап. 43, както и мораторна лихва в размер на 13,76 лева за периода от
17.03.2019г. до 14.12.2019г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 74363/2021г. по описа на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА В. Т. А., представлявана от законния й представител Радина Веселинова
Петкова да заплати на „Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
сумата от 75 лева, представляваща сторените разноски в заповедното производство и сумата
от 675 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4