Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1151 18.03.2014 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ваня Койчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 18277 по описа на съда за 2009 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по иск за делба във фазата по
извършването.
С постановеното по делото Решение № 2166 от 23.05.2013
г., е допусната делба на следните недвижими имоти:
1. самостоятелен обект в жилищна сграда с
идентификатор № *****.***.*** с площ от 78.49 кв.м, ведно с избено помещение №
73, с площ от 8.27 кв.м, ведно с 0.9053% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, с
предназначение - жилище, апартамент №
19, находящ се в гр. П., ул. „П.” № *, ет. * със съседи: самостоятелни обекти в
сградата с идентификатори: на същия етаж ****.***.***.*.**, ****.***.***.*.*.**,
под обекта ****.***.***.*.**, над обекта ****.***.***.*.**;
МЕЖДУ: Д.И.С., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П.,
бул. „Ш. с.” № *** И Р.Г.Д., с ЕГН **********,***
ПРИ КВОТИ: ¾ (три четвърти) идеални части за Д.И.С., с ЕГН ********** И ¼ ( една
четвърт) за Р.Г.Д., с ЕГН **********;
2. земеделски земи:
а/ нива с идентификатор № 78171.10.8, с площ от
8 305 кв.м с трайно предназначение на територията земеделска земя и начин
на трайно ползване – нива с граници ПИ с идентификатори № *****.**.**, ******.**.*,
*****.*.*, *****.**.*, находяща се в землището на с. Ц., общ. С., обл. П.;
б/ нива
с идентификатор № ******.**.*, с площ 3 307 кв.м с трайно предназначение
земеделска земя и начин на ползване нива с граници ПИ с идентификатори *****.**.**,
*****.**.*, *****.****, *****.**.*, находяща се в землището на с. Ц., общ. С.,
обл. П.;
в/ нива
с идентификатор № ******.**.**, с площ 2 207кв.м. с трайно предназначение
на територията на земеделска земя и начин на трайно ползване – нива с граници
ПИ с идентификатори № *****.**.***, *****.**.**, *****.**.**, *****.**.**,
находяща се в землището на с. Ц., общ. С., обл. П.;
МЕЖДУ: Д.И.С., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.
П., бул. „Ш. с.” № *** И Р.Г.Д., с ЕГН **********,***;
ПРИ КВОТИ: ½ (една втора) идеална част за Д.И.С., с ЕГН **********
И ½ (една втора) идеална част за Р.Г.Д., с ЕГН **********;
В първото по делото с.з от ІІ-ра фаза са приети
претенции по сметките от Д.И.С. против Р.Г.Д. с правна квалификация чл.30, ал.3
ЗС за осъждането да му заплати сумата от 6216 лв. представляваща разноски по
поддържането и ремонта на следния недвижим имот: самостоятелен обект в жилищна
сграда с идентификатор № *****.***.*** с площ от 78.49 кв.м, ведно с избено
помещение № 73, с площ от 8.27 кв.м, ведно с 0.9053% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, с предназначение - жилище, апартамент № 19, находящ се в гр.
П., ул. „П.” № *, ет. * със съседи: самостоятелни обекти в сградата с
идентификатори: на същия етаж ****.***.***.*.**, ****.***.***.*.*.**, под
обекта ****.***.***.*.**, над обекта ****.***.***.*.**, изразяващи се в
следното: 700 лв. за облицовка на антре с ламперия орех, извършено през 2011
г.; 2600 лв. за климатик Самсунг, монтиран през 2011 г. и 50 лв. за монтаж; 100
лв. за тапети дуплекс на кухня и хол и баня поставени през 2012 г.; 90 лв. за
моноблок монтиран през 2011 г.; 400 лв. за кухненски шкаф от ПДФ плоскости с
три плъзгащи се врати под мивката и две стенни кухненски шкафа монтирани през
2011 г.;180 лв. за остъкляване на хол – метална конструкция поставена през 2011
г.; 300 лв. за входна врата монтирана през 2011 г.; 896 лв. за платени данъци и
такса смет на жилището за периода от 2000 г. до 2013 г. по 64 лв. годишно; 1200
лв. платена електроенергия за 01,01,2000 г. – 31,10,2013 г. и 340 лв. за
платена вода за периода от 01,01,2012 г. до 31,10,2013 г. Другият съделител Р.Г.Д.
е предявил против Д.И.С. претенция по сметки с правна квалификация по чл.
31,ал. 2 ЗС за осъждането да му заплати сумата от 5200 лв. за периода от
17,06,2009 г. до 07,11,2013 г., представляващи обезщетение за лишаването му от
възможността да ползва процесния апартамент, по 100 лв. на месец. Освен това Р.Д. иска и осъждане на Д.И.С. да заплати и
следните суми: 176,43 лв. , платени по изпълнително дело № Ю-5063/2008 г. по
описа на ДСИ при ПРС и 1202,62 лв. платени по изп. дело № 142/2008 г. по описа
на ЧСИ Д.. И двете изпълнителни дела били образувани от взискателя ЕВН България
Топлофикация ЕАД за неизплатена топлинна енергия, доставена до процесния
апартамент.
І. Поделяемост и пазарна оценка.
По делото е назначена СТЕ за пазарна стойност на
допуснатите до делба недвижими имоти, изготвена от ВЛ Р.. Съгласно заключението
на СТЕ, което съдът възприема като обективно, компетентно и пълно се
установява, че справедливата пазарна
стойност на процесния апартамент е 37 800 , а стойността на нивите е както
следва: нива с идентификатор № 78171.10.8, с площ от 8 305 кв.м с трайно
предназначение на територията земеделска земя и начин на трайно ползване – нива
с граници ПИ с идентификатори № *****.**.**, ******.**.*, *****.*.*, *****.**.*,
находяща се в землището на с. Ц., общ. С., обл. П. – 2700 лв., нива с
идентификатор № ******.**.*, с площ 3 307 кв.м с трайно предназначение
земеделска земя и начин на ползване нива с граници ПИ с идентификатори *****.**.**,
*****.**.*, *****.****, *****.**.*, находяща се в землището на с. Ц., общ. С.,
обл. П. – 1500 лв., нива с идентификатор № ******.**.**, с площ 2 207кв.м.
с трайно предназначение на територията на земеделска земя и начин на трайно
ползване – нива с граници ПИ с идентификатори № *****.**.***, *****.**.**, *****.**.**,
*****.**.**, находяща се в землището на с. Ц., общ. С., обл. П. – 980 лв.
ІІ. По начина на извършване на делбата
Основен принцип при извършване на делбата е всеки
съделител да получи имот от съсобствеността, при съобразяване на правата му в
нея, като при наличие на равенство в квотите и в стойностите на имотите или
дяловете, които образуват, те се разпределят чрез теглене на жребие.
В настоящия случай, квотите на Д.И.С. и Р.Г.Д. при
делба на процесния апартамент не са равни ¾ идеални части за Д.И.С. И ¼ за Р.Г.Д.. Квотите на съделителите по
отношение на трите процесни нива са равни.
Съдът намира,
че по отношение на допусните до делба недвижими имоти тегленето на жребие се явява невъзможно
предвид разликата в квотите, стойностна
разлика между имотите и направеното от една от страните искане за възлагане
на процесния апартамент по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК. Поради това, съдът намира, че на първо място следва да се
произнесе по въпроса за възлагане на процесния апартамент.
Не е спорно
обстоятелството, че процесния имот- :
самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор № *****.***.*** с площ от
78.49 кв.м, ведно с избено помещение № 73, с площ от 8.27 кв.м, ведно с 0.9053%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното
дворно място, с предназначение - жилище,
апартамент № 19, находящ се в гр. П., ул. „П.” № *, ет. * със съседи:
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж ****.***.***.*.**,
****.***.***.*.*.**, под обекта ****.***.***.*.**, над обекта ****.***.***.*.** е
придобит на 04.10.1991г. от Г. Р. Д. и съпругата му Т. Г. Д. по силата на
договор за продажба на държавен имот от военножилищния фонд по реда на
Наредбата за държавните имоти. След смъртта на съпругата 21.05.1996г.
наследници по закон остават преживелият съпруг Г. Р. Д. с ¾ ид.части и
ответника Р. Г. Д. ¼ ид.част, тъй като имотът е придобит през време на
брака. Г. Р. Д. съставя саморъчно завещание на 21.12.2007 г.,
в което отразява волята си за след смъртта като завещава цялото си движимо и
недвижимо имущество в полза на Д.И.С.. От приетата по делото
декларация изходяща от Д.С. се
установява, че към датата на откриване на наследството последната е живяла в
процесния апартамент. Този факт не се оспорва и от другата страна по делото Р.Д..
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище - може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като
дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари, т. е.
установени са изисквания, както по отношение на обекта (неподеляемо жилище,
съсобствеността върху което е възникнала от наследяване), така и по отношение
на претендиращия възлагане съделител (лице, което е придобило правото на
собственост върху идеална част от имота по наследство, живяло е в имота към
момента на откриване на наследството и няма друго жилище). За да се извърши по
този ред делба на неподеляем жилищен имот, следователно, е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: съсобствеността върху този имот
да произтича от наследяване, предявилият претенцията съделител да е живял в
имота към момента на откриване на наследството и да няма друго жилище.
По делото, безспорно се установява, че съделителя се легитимира като съсобственик на процесния
имот на основание наследство по завещание, с което е изпълнено първото изискване
на закона - съсобствеността върху този
имот да произтича от наследяване.
От приетата по делото декларация от съделителката С.
се установява и втората предпоставка на закона предявилият претенцията
съделител да е живял в имота към момента на откриване на наследството. Този
факт не се и оспорва от другата страна. Ако чл. 349 , ал. 2 ГПК да не дава
легална дефиниция досежно законовото условие "наследникът да е живял с
наследодателя", то съдебната практика приема, че визираното понятие следва
да се свърже с данни за трайно съжителство в едно домакинство, което
кореспондира и с установеното по настоящия казус. Поради това съдът намира, че Д.С.
е живяла в процесното жилище към момента на смъртта на наследодателя - Г. Р. Д.,
който е завещал своето имущество на С..
Основното законово изискване е делбеният недвижим имот
да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да
е служил за жилище на наследодателите и по своето предназначение да служи за задоволяване
на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. 30 ДР ЗУТ
(обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.), както и от същия да не могат да се обособят
самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ за
всеки един от съделителите. Допуснатия до делба имот е жилищна сграда-
апартамент и съделителите не са
ангажирали доказателства, че е налице одобрен инвестиционен проект по реда на
чл. 203 ЗУТ, установяващ разделянето на
процесния имот на отделни дялове според броя на съделителите. От тук се
прави извода, че са изпълнени и тези предпоставки за възлагане на имота по
отношение на съделителката С..
По отношение на съделителя с възлагателна претенция
законът поставя и едно отрицателното условие същият да не притежава друго
жилище. Това условие също е налице видно от приложената по делото декларация/
л. 325/, Д.С. не притежава друго жилище.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са
налице кумулативните предпоставки визирани в чл. 349, ал. 2 ГПК, спрямо едниния
съделител - Д.С., поради което процесния
имот следва да и се възложи в дял на нея.
Когато неподеляемото жилище се постави в дял на един
сънаследник, уравняването на дяловете на останалите сънаследници следва да
стане с друг имот или с пари. В разглеждания случай, тъй като няма достатъчно
имоти, уравняването следва да стане с имоти и пари.
Ето защо съдът намира, че в разглеждания казус е
неудачно да се тегли жребий по отношение на допуснатите до делба ниви, тъй като
същите следва да се използва за уравняване на дела на другия съделител.
Поради това делбата на трите ниви следва да се извърши
чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК.
В самостоятелен дял на Д.И.С. ще се
разпредели самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор № *****.***.***
с площ от 78.49 кв.м, ведно с избено помещение № 73, с площ от 8.27 кв.м, ведно
с 0.9053% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавното дворно място, с предназначение
- жилище, апартамент № 19, находящ се в гр. П., ул. „П.” № *, ет. * със
съседи: самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж ****.***.***.*.**,
****.***.***.*.*.**, под обекта ****.***.***.*.**, над обекта ****.***.***.*.**
на стойност 37 800 лв.
В дял на Р.Г.Д. ще се разпределят- а/ нива с
идентификатор № 78171.10.8, с площ от 8 305 кв.м с трайно предназначение
на територията земеделска земя и начин на трайно ползване – нива с граници ПИ с
идентификатори № *****.**.**, ******.**.*, *****.*.*, *****.**.*, находяща се в
землището на с. Ц., общ. С., обл. П.; б/ нива с идентификатор № ******.**.*, с
площ 3 307 кв.м с трайно предназначение земеделска земя и начин на
ползване нива с граници ПИ с идентификатори *****.**.**, *****.**.*, *****.****,
*****.**.*, находяща се в землището на с. Ц., общ. С., обл. П.; в/ нива с
идентификатор № ******.**.**, с площ 2 207кв.м. с трайно предназначение на
територията на земеделска земя и начин на трайно ползване – нива с граници ПИ с
идентификатори № *****.**.***, *****.**.**, *****.**.**, *****.**.**, находяща
се в землището на с. Ц., общ. С., обл. П.,
на обща стойност от 5 180 лв.
За уравнение на дела на Р.Г.Д., Д.И.С. следва
да бъде осъдена да му заплати 6860 лв., ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на решението за извършване на делбата до окончателното
изплащане. Последната ще следва да бъде осъдена да заплати на община Пловдив сумата
от 236,25 лева, представляваща местен данък върху придобитата част от
поставените й в дял недвижими имоти, над стойността на дела й.
При този вариант всеки съделител получава реален дял
от делбените имоти, като цяло съобразен както с квотата му от съсобствеността,
но и с обективни критерии, за които има данни по делото, а именно – възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и уравняване с имоти и пари дела на другия съделител.
ІІІ. Държавни такси
Страните следва да бъдат осъдени да заплатят ДТ в размер
на 4% върху стойността на дяловете си от съсобствеността по сметка на ВСС,
както следва: Д.И.С. – 1237,60 лв. и Р.Г.Д. – 481,60 лв., но тъй като последният е внесъл 250 лв. ДТ по сметка на
съда, то дължимата от него ДТ ще е 231,60 лв.
По претенцията заявена от Д.И.С. против Р.Г.Д. с
правна квалификация чл.30, ал.3 ЗС за осъждането да му заплати сумата от 6216
лв. представляваща разноски по поддържането и ремонта на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор № *****.***.*** с площ от
78.49 кв.м, ведно с избено помещение № 73, с площ от 8.27 кв.м, ведно с 0.9053%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавното дворно място, с предназначение
- жилище, апартамент № 19, находящ се в гр. П., ул. „П.” № *, ет. * със
съседи: самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж ****.***.***.*.**,
****.***.***.*.*.**, под обекта ****.***.***.*.**, над обекта ****.***.***.*.**,
изразяващи се в следното: 700 лв. за облицовка на антре с ламперия орех,
извършено през 2011 г.; 2600 лв. за климатик Самсунг, монтиран през 2011 г. и
50 лв. за монтаж; 100 лв. за тапети дуплекс на кухня и хол и баня поставени
през 2012 г.; 90 лв. за моноблок монтиран през 2011 г.; 400 лв. за кухненски
шкаф от ПДФ плоскости с три плъзгащи се врати под мивката и две стенни
кухненски шкафа монтирани през 2011 г.;180 лв. за остъкляване на хол – метална
конструкция поставена през 2011 г.; 300 лв. за входна врата монтирана през 2011
г.; 896 лв. за платени данъци и такса смет на жилището за периода от 2000 г. до
2013 г. по 64 лв. годишно; 1200 лв. платена електроенергия за 01,01,2000 г. –
31,10,2013 г. и 340 лв. за платена вода за периода от 01,01,2012 г. до
31,10,2013 г., съдът я намира изцяло за неоснователна.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС предвижда, че всеки съсобственик участвува в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Тя е и законов източник на облигация, обосновим със забраната за
неоснователно обогатяване - общ принцип за обективното ни гражданско материално
право. Законодателят провежда забраната последователно, в т. ч. и чрез
вземането по чл. 30, ал. 3 ЗС.
Правопораждащият общ факт, който следва да води до неоснователно разместване на
благата в имуществото на съсобствениците, е да са извършени разноски за общата
вещ, над дела на съсобственика. Платеното да е за запазването или за ползването
на общата вещ според предназначението й (необходими разноски), или да я
подобрява, без промяна на предназначението или лукс (полезни разноски). Само
тези плащания, които надхвърлят дела в съсобствеността, пораждат за извършилия
ги съсобственик вземане по чл. 30, ал.
3 ЗС срещу останалите съсобственици според тяхното участие в съсобствеността.
За да бъде уважена така заявената претенция е необходимо извършените подобрения
да са осъществени със съгласието на другия съсобственик – Р.Д., както твърди
ищцата С.. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. В настоящия казус ищцата не ангажира доказателства, от които да се
установи, че претендираните от нея подобрения са извършени със съгласието на другия съделител. Нещо
повече от приетото по делото заключението на съдебно- счетоводната експертиза,
което съдът кредитира изцяло като пълно и обективно, се установява, че Р.Д. е
изплатил всички дължими от него данъци и такси отнасящи се за процесния
апартамент. Д. има отделна партида , по която се е издължил. Освен това от
събраните по делото доказателства се установява, че ищцата Д.С. е ползвала
процесния апартамент поради това и задължението за заплащане консумираната от
нея ел. енергия и вода лежи върху нея.
По отношение на претенциите заявени от Р.Г.Д., Съдът намира, следното.
Досежно претенцията с правна квалификация по че по
чл.31, ал.2 ЗС е частично основателна, като съображенията за това са следните:
Обезщетение за
ползите се дължи и заплаща, когато съсобственикът е лишен от възможността да ползува общата вещ съобразно обема на
правата си. Ако не са създадени пречки за това, обезщетение не се дължи,
независимо че съсобственикът реално не е ползвал вещта, а другият я е ползвал.
В тежест на ищеца по претенцията е да докаже този изгоден за него положителен
факт. Обратно, за ответника по претенцията е достатъчно да твърди отрицателния
факт, че не е възпрепятствал ищеца да ползва вещта. От приетите по делото
писмени доказателства –нотариални покана /л.331/ се установява, че Р.Д. е
поискал от Д.С. в случай, че в три дневен срок от получаване на поканата не и осигури ползване на процесния апартамент
да и заплаща парично обезщетение от 300
лв. Поканата е получена от С. на 16,06,2009 г. Наличието на отправена от ищцата до ответника
нотариална покана съгласно изискването на чл. 31, ал. 2 от ЗС е с оглед
на правото на съсобственика да получи обезщетение за фактическото лишаване от
ползването на имота, независимо дали това е станало против волята му, или с
него съгласие - то се дължи от момента
на поканата. Ползващият съсобственик може да отхвърли претенцията на
съсобственика за заплащане на обезщетение при положение, че откаже да ползва
целия съсобствен имот и това стане достояние на другия съсобственик, но по
делото няма данни това да е сторено от С.. При тези обстоятелства, следва да се
приеме, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на имота от ответника на ищеца. Периодът
на дължимия наем следва да се определи както следва от 20,06,2009 г., тъй като
с поканата е даден тридневен срок за изпълнение
до 07,11,2013 г.- съдебното заседание, в което е приета претенцията. Между страните не се спори, че размера на
средно пазарния наем съответстващ на дела на съделителя е 100 лв. Поради това размерът
на дължимия наем за процесния апартамент е 4056,66 лв./ дължим за 40 месеца и
17 дни по 100 лв. месечно/ за периода от 20,06,2009 г. до 07,11,2013 г., като
над този размер до пълния претендиран от 5200 лв.,исковата претенция следва да
се отхвърли, както и следва да се отхвърли за периода от 17.06.2009 г. до
19,06,2009 г. включително.
Досежно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност, съдът го намира за неоснователно, поради следните
съображения. Погасителната давност за претенцията заявена по реда на чл. 31,
ал. 2 ЗС започва да тече от връчването на покана, когато възниква и вземането за
обезщетение. Задължението за заплащане на такова обезщетение не е периодично,
независимо , че размерът на обезщетение се определя на базата на пазарния наем
за ползване на вещта. Отношенията между съсобствениците не се уреждат с договор за наем и поради това
законът не предвижда такава периодичност. Поради това давността е общата 5
годишна по чл. 110 ЗЗД, а не три както твърди процесуалният представител на
ответника. От датата на връчване на поканата - 16,06,2009 г. до 07,11,2013 г. очевидно не са минали пет
години.
По иска с
правна квалификация по чл. 59 ЗЗД, с които се иска С. да бъде осъдена да
заплати на Д. сумата от 176,43 лв. , платени по изпълнително дело № Ю-5063/2008
г. по описа на ДСИ при ПРС и 1202,62 лв. платени по изп. дело № 142/2008 г. по
описа на ЧСИ Д., съдът я намира за частично основателен.
В разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е установено задължение
за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да върне
онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването. Задължението по чл.59
от ЗЗД произтича от един от основните принципи на гражданското право – за
недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като правото на
обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за негова
сметка без основание, е субсидиарно и възниква само тогава, когато няма друг
иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59, ал.2 от ЗЗД. Фактическият
състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в
хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните кумулативни елементи : 1/
Обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2/ Обедняване на
едно лице, свързано с обогатяването на друго лице; 3/ Липса на основание за
обогатяването. Релевантно за отговорността по чл.59 от ЗЗД е само това
обогатяване, което е свързано с обедняването на другиго, което предпоставя
наличие на връзка между обогатяването и обедняването. Отговорността за
неоснователно обогатяване, т. е. възстановяването на неоправданото разместване
на блага между правната сфера на обеднелия и на обогатилия се, се реализира
чрез заплащане на парична сума, която по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗЗД се
определя чрез съпоставяне на две стойности – тази на обогатяването и тази на
обедняването, като обогатилият се дължи връщане на по-малката между двете
стойности.
Безспорно от приетите по делото писмени доказателства
– ПДИ и платежни нареждания/л.332- 337/ се установява, че и двете изпълнителни
дела са образувани по искане на ЕВН България Топлофикация ЕАД поради
неизплатена топлинна енергия доставена до процесния апартамент. От
представените вноски бележки се установява, че на 10,11,2010 г. Г. Д. е
изплатил сумата от 176,43 лв. по изпълнително дело № Ю-5063/2008 г. по описа на
ДСИ при ПРС, а на 15,01,2013 г. – 1202,62 лв. по изп. дело № 142/2008 г. по
описа на ЧСИ Д.. Според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се
доставя топлинната енергия. Тъй като Г. Д. е съсобственик на ¼ от
процесния имот, той съответно дължи и ¼ от стойността на неплатената
топлинна енергия или по изпълнително дело № Ю-5063/2008 г. по описа на ДСИ при
ПРС – 44,08 лв. , а по изп. дело № 142/2008 г. по описа на ЧСИ Д. – 300,65 лв. Всичко
което е заплатено над тази сума е довело до неоснователно обогатяване на
ответницата С.. Поради това съдът намира, че последната се е обогатила със
следните суми без да е налице правно основание за това: по изпълнително дело №
Ю-5063/2008 г. по описа на ДСИ при ПРС – 132,25 лв. , а по изп. дело № 142/2008
г. по описа на ЧСИ Д. – 900,96 лв.
Именно в този размер следва да се уважи и претенцията по чл. 59 ЗЗД,
като за разликата над уважения размер до пълно претендирания следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото Д.С. следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВСС държавна такса върху отхвърлената част от претенцията й по
сметки, както и върху уважената част от претенцията на Р.Д. или общо 452,27 лв. Р.Д. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС държавна такса върху отхвърлената
част от претенцията му по сметки – 59,53 лв.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ХVІІІ гр.състав:
Р Е
Ш И
РАЗПРЕДЕЛЯ в самостоятелен дял на Д.И.С., с ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. П., бул. „Ш. с.” № ***
, следният недвижим имот:
самостоятелен обект в жилищна сграда с
идентификатор № *****.***.*** с площ от 78.49 кв.м, ведно с избено помещение №
73, с площ от 8.27 кв.м, ведно с 0.9053% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, с
предназначение - жилище, апартамент №
19, находящ се в гр. П., ул. „П.” № *, ет. * със съседи: самостоятелни обекти в
сградата с идентификатори: на същия етаж ****.***.***.*.**, ****.***.***.*.*.**,
под обекта ****.***.***.*.**, над обекта ****.***.***.*.**.
ОСЪЖДА Д.И.С., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П.,
бул. „Ш. с.” № *** , да заплати на община
Пловдив местен данък в размер на от 236,25 лева върху придобитата част от
разпределения й недвижим имот.
ОСЪЖДА Д.И.С., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П.,
бул. „Ш. с.” № ***, да заплати
на Р.Г.Д., с ЕГН **********,***, за
уравнение на дела му, сумата от 6860 лв., ведно със законната лихва върху
същата от датата на влизане в сила на решението за извършване на делбата до
окончателното изплащане.
РАЗПРЕДЕЛЯ в самостоятелен дял на Р.Г.Д., с ЕГН **********,***, следните недвижими имоти:
а/ нива с идентификатор № 78171.10.8, с площ от
8 305 кв.м с трайно предназначение на територията земеделска земя и начин
на трайно ползване – нива с граници ПИ с идентификатори № *****.**.**, ******.**.*,
*****.*.*, *****.**.*, находяща се в землището на с. Ц., общ. С., обл. П.;
б/ нива
с идентификатор № ******.**.*, с площ 3 307 кв.м с трайно предназначение
земеделска земя и начин на ползване нива с граници ПИ с идентификатори *****.**.**,
*****.**.*, *****.****, *****.**.*, находяща се в землището на с. Ц., общ. С.,
обл. П.;
в/ нива
с идентификатор № ******.**.**, с площ 2 207кв.м. с трайно предназначение
на територията на земеделска земя и начин на трайно ползване – нива с граници
ПИ с идентификатори № *****.**.***, *****.**.**, *****.**.**, *****.**.**,
находяща се в землището на с. Ц., общ. С., обл. П.;
ОСЪЖДА Д.И.С., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.
П., бул. „Ш. с.” № *** , да заплати на Р.Г.Д., с ЕГН **********,*** сумата от 4056,66 лв., представляваща частта от
ползване, от което е лишен съобразно дела му - 1/4 ид. част от недвижимия имот
представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор № *****.***.***
с площ от 78.49 кв.м, ведно с избено помещение № 73, с площ от 8.27 кв.м, ведно
с 0.9053% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавното дворно място, с предназначение
- жилище, апартамент № 19, находящ се в гр. П., ул. „П.” № *, ет. * със
съседи: самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж ****.***.***.*.**,
****.***.***.*.*.**, под обекта ****.***.***.*.**, над обекта ****.***.***.*.**,
за периода от 20,06,2009 г. до 07,11,2013 г., като ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ иск за
разликата над уважения размер до пълно претендирания от 5200 лв., както и за
периода от 17.06.2009 г. до 19,06,2009 г. включително.
ОСЪЖДА Д.И.С., с ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. П., бул. „Ш. с.” № *** , да заплати на Р.Г.Д., с ЕГН **********,***
сумата от 132,25 лв., изплатена по
изпълнително дело № Ю-5063/2008 г. по описа на ДСИ при ПРС, като за разликата
над уважения до пълно претендирания размер от 176,43 лв. отхвърля предявения
иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.И.С., с ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. П., бул. „Ш. с.” № *** , да заплати на Р.Г.Д., с ЕГН **********,***
сумата от 900,96 лева, изплатена по
изпълнително дело № 142/2008 г. по описа на ЧСИ Д., като за разликата над
уважения до пълно претендирания размер от 1202,62 лв. отхвърля предявения иск
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Д.И.С., с ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. П., бул. „Ш. с.” № *** против Р.Г.Д., с ЕГН **********,***,
претенция по чл. 346 ГПК за сумата от 6216 лв. представляваща разноски по
поддържането и ремонта на следния недвижим имот: самостоятелен обект в жилищна
сграда с идентификатор № *****.***.*** с площ от 78.49 кв.м, ведно с избено
помещение № 73, с площ от 8.27 кв.м, ведно с 0.9053% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, с
предназначение - жилище, апартамент №
19, находящ се в гр. П., ул. „П.” № *, ет. * със съседи: самостоятелни обекти в
сградата с идентификатори: на същия етаж ****.***.***.*.**, ****.***.***.*.*.**,
под обекта ****.***.***.*.**, над обекта ****.***.***.*.**, изразяващи се в
следното: 700 лв. за облицовка на антре с ламперия орех, извършено през 2011
г.; 2600 лв. за климатик Самсунг, монтиран през 2011 г. и 50 лв. за монтаж; 100
лв. за тапети дуплекс на кухня и хол и баня поставени през 2012 г.; 90 лв. за
моноблок монтиран през 2011 г.; 400 лв. за кухненски шкаф от ПДФ плоскости с
три плъзгащи се врати под мивката и две стенни кухненски шкафа монтирани през
2011 г.;180 лв. за остъкляване на хол – метална конструкция поставена през 2011
г.; 300 лв. за входна врата монтирана през 2011 г.; 896 лв. за платени данъци и
такса смет на жилището за периода от 2000 г. до 2013 г. по 64 лв. годишно; 1200
лв. платена електроенергия за 01,01,2000 г. – 31,10,2013 г. и 340 лв. за
платена вода за периода от 01,01,2012 г. до 31,10,2013 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.И.С., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.
П., бул. „Ш. с.” № *** да заплати по сметка
на ВСС, сумата от 1689, 87 лева
представляващи държавна такса.
ОСЪЖДА Р.Г.Д., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка
на ВСС, сумата от 291,13 лева представляващи държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Николай Стоянов/
Вярно
с оригинала.
ВК