Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас, № 532 / 14 април 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети април, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Г.С., като разгледа докладваното
от съдия Александрова адм.д. № 766 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.111 от ЗИНЗС.
Жалбоподателят
А.В.М., ЕГН ********** с адрес Затворническо общежитие „Д.“, е оспорил заповед
№ 239 от 08.04.2020г. на началника на Затвора Бургас, с която на основание
чл.100, ал.2, т.7 във връзка с чл.101, т.7 и чл.102, ал.2 предложение първо от ЗИНЗС, му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за
срок от 14 (четиринадесет) денонощия”.
Жалбоподателят
счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, а определеният размер на
наказанието – прекомерен. Иска обжалваната заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован се явява в зала в Затвора Бургас и присъства в с.з.
посредством видеоконферетна връзка осъществена по Skype. Твърди, че не е извършил
нарушението, за което му е наложена наказание, изброява поименно лицата, за
които в жалбата твърди, че са го „натопили“ и са казали пред ръководството за
обидни думи, които жалбоподателят твърди, че не е изричал. Не сочи
доказателства. Иска обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът по жалбата - началника на
Затвора Бургас Бр.М., редовно призован се явява лично в съдебна зала. Оспорва
жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.
Факти.
На 27.03.2020г. инспектор В. К. – ИСДВР
на Първа затворническа група в ЗО „Д.“ към Затвора Бургас, е депозирала
докладна записка с рег.№ 710 от същата дата до главен инспектор Я.Ж.– началник
сектор ЗО „Д.“. В докладната записка е посочено, че на 26.03.2020г.
жалбоподателят А.М. след като минал разпределение, за да му бъде наложено
дисциплинарно наказание поради извършено нарушение, изразяващо се в
нерегламентиран контакт с лишени от свобода от друга група, се върнал в
коридора и на висок глас започнал да отправя обидни реплики спрямо инспектор К.
пред други лишени от свобода от същата група. Според докладната записка М. е
казал „Спермоядка. Доша да си търси мъж в затвора. За нищо не става.”. От
докладната записка се установява, че постовият надзирател не е чул тези реплики,
след което инспектор К. и инспектор Христо Кондов прегледали видеозаписа, в
който се виждало, че А.М. след прибирането си от разпределение, застанал до
решетката и започнал да ръкомаха и да обяснява нещо пред още няколко лишени от
свобода. От описаното в докладната записка става ясно, че е записано видео, но
няма звукозапис. Инспектор К. след като се запознала с видеозаписа, извикала
няколко от лишените от свобода, които се виждали на записа, за да разбере дали
действително са изречени такива реплики. Според докладната записка всички
лишени от свобода потвърдили „непристойното поведение и обидното отношение”
спрямо нея на лишения от свобода А.М.. Към докладната записка са приложени
саморъчни обяснения от М.А.Б., Е.Х.Ч., А. А.И. и С.А.С..
В обясненията си М. Б. е заявил, че
след като А.М. се върнал от разпределение започнал да обижда госпожата, като я
нарекъл спермоядка, дошла да си търси мъж в затвора.
Е. Ч. е заявил, че на 26.03.2020г.
около 11:00 часа чул А.М. да обижда госпожа К. и да говори глупости срещу нея,
че била спермоядка.
А. А.И. в обясненията си заявил, че на
26.03.2020г. около 09:00 часа имали разпределение с А.М. и той нарекъл
госпожата с обидни думи, че дошла в затвора да си намери мъж.
Лишеният от свобода С.А.С.е заявил, че
след разпределението около 11 часа на решетката А., по прякор „Муфтера” казал,
че отрядната била спермоядка, че навънка нямало мъже и за това идвала в затвора
да си търси някой мъж, както и че като излезе, щял да я посети.
В хода на производството са събрани
обяснения и от жалбоподателя А.М., според които на 26.03.2020г. се прибрал от
разпределение в коридора и лишените от свобода, които го мразели, отишли да
забъркат интрига, че бил „нареждал“ госпожа К.. Твърди, че това са
затворнически интриги. Според обяснението М. не е „нареждал“ отрядната, тъй
като тя много му помогнала - като го докарали, тъй като никой отряд не го
искал, а тя го приела и му обърнала внимание. М. твърди, че не би обидил
човека, който му помага и така добре си върши работата като госпожа К..
Докладната записка, изготвена от
инспектор К. ведно с цитираните по-горе обяснения, взети от лишени от свобода,
са изпратени до гл.инспектор Я.Ж.– началник сектор ЗО „Д.“, който на
27.03.2020г. разпоредил да инспектор М. да извърши проверка и да докладва.
На 31.03.2020г. инспектор М.М.
изготвила и депозирала докладна записка до началника на Затвора Бургас относно
резултатите от извършената проверка. В докладната записка било възприето, че на
26.03.2020г. жалбоподателят А.М. след като минал разпределение за налагане на
друго дисциплинарно наказание за извършено нарушение, се върнал при лишените от
свобода в Първа група и на висок глас отправил обидни реплики спрямо инспектор К.
пред други лишени от свобода, като я нарекъл „Спермоядка. Дошла да си търси мъж
в затвора. За нищо не става”.
Според докладната записка лишен от
свобода, чието име не е посочено, е докладвал за тези обстоятелства на
инспектор К.. Описани са твърденията на последната за изгледания видеозапис и
за констатациите от него, след което е посочено, че са проведени разговори със
свидетелите, които са се виждали на видеозаписа. Според докладната записка
свидетелите изказали възмущение от поведението на М..
Твърди
се още, че в хода на проверката инспектор М. повела разговор с жалбоподателя А.М.
в присъствието на мл.инспектор Любослав Стоянов – надзирател. По време на
разговора М. не признал непристойното си поведение и отправените обидни думи
спрямо инспектор К.. Заявил, че бил натопен от други лишени от свобода, защото
го мразят и му завиждат. В докладната записка се твърди, че са налице четирима
независими един от друг лишени от свобода свидетели на отправените обиди и
закани, че „ще я посети като излезе“. След което е посочено, че М. е наказан
със заповед № 113/26.03.2020 г. с писмено предупреждение за това, че осъществил
нерегламентиран контакт с лишен от свобода от друга група. Накрая в докладната
записка е направено предложение на М. да бъде наложено дисциплинарно наказание
на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС – „изолиране в наказателна килия за срок от
14 денонощия“, за това, че отправил обидни реплики и закани спрямо служебно
лице – инспектор СДВР на Първа затворническа група.
По делото е представен протокол (бланка)
за изслушване на лишен от свобода, в който е записано, че на 08.04.2020г.
началникът на затвора на основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС изслушал л.с. А.В.М.
във връзка с дисциплинарно нарушение, извършено от него в Затвора Бургас на
26.03.2020г. Това е пълният текст на протокола. В него не се съдържат никакви
данни за същината на изслушването.
На същата дата 08.04.2020г. началникът
на затвора издал обжалваната заповед, с която наложил на жалбоподателя
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“
на основание чл.100, ал.2, т.7 във вр. чл.101, т.7 и чл.102, ал.2 предложение
първо от ЗИНЗС. В мотивите на заповедта са изложени обстоятелствата, съдържащи
се в докладната записка на инспектор М.М., като при описание на конкретните
обидни реплики, е записано, че те са „Спермоядка. Дошла да си търси мъж в
затвора. За нищо не става.”, а в заключителната част към тази реплика е добавен
и изразът „Ще я посети като излезе”.
В с.з. е разпитана свидетелката В. К..
В показанията ти тя посочи, че лишеният от свобода М.А.Б. й сигнализирал за
обидните реплики на жалбоподателя „Спермоядка. Дошла да си търси мъж в
затвора.”. След което тя инициирала преглед на видеозаписа, установила
описаното в докладната записка и събрала обяснения от лицата, които се виждали
на записа наред с жалбоподателя М.. При разпита свидетелката пресъздаде
съдържанието на всички обяснения, но по делото се намират като доказателства
самите обяснения, които съдът е описал по горе.
Няма доказателства кога заповедта е
връчена на жалбоподателя. На втората й страница се съдържа текст „Запознах се
със заповедта“ и нечетлив подпис, за който няма спор, че е на жалбоподателя. Но
не се съдържа дата на връчването.
Правни изводи.
Жалбата е допустима. Подадена е от
адресат на оспорената заповед на следващият ден след издаването й.
Обжалваната заповед е издадена в
писмена форма съобразно изискванията на закона, от компетентен орган – чл.104,
ал.1 от ЗИНЗС – началника на затвора. Заповедта съдържа мотиви – фактически и
правни основания за издаването й.
Със заповедта е наложено наказание на
основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС – изолиране в наказателна килия за срок до 14
денонощия. В процесния случай наказанието е наложено в максимален размер – 14
денонощия. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в закана за физическа саморазправа със
служител – чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. Според тази разпоредба за дисциплинарно
нарушение се смята физическа саморазправа с лишени от свобода или служители,
както и закана за такива.
В процесния случай от събраните
доказателства в хода на самото дисциплинарно производство не се установява
наличието на закана спрямо служител на затвора. Всички представени
доказателства сочат, че жалбоподателят М. е изрекъл сексистки обидни реплики
спрямо инспектор В. К. изразяващи се в думите „Спермоядка. Дошла да си търси
мъж в затвора.”. Тези реплики без съмнение са обидни, но в тях не се съдържа
закана.
В докладната записка от 31.03.2020г.
инспектор М. твърди, че са налице показанията на четирима независими един от
друг лишени от свобода свидетели за отправени обиди и закани, че ще я посети
като излезе. Това твърдение е необосновано. Съдът, по-горе при описание на
фактите, изцяло цитира представените в преписката обяснения от лишените от
свобода М. Б., Е.Ч., А. И.и С.С.. Изразът „щял като излезе да отиде да я
посети” се съдържа само в обясненията на С. С.. Във всички други обяснения се
съдържа информация, че М. нарекъл инспектор К. „Спермоядка. Дошла да си търси
мъж в затвора.”. Следва да се отбележи, че никое от обясненията не съдържа
данни за израза, сочен в мотивите на заповедта „за нищо не става”. Т.е., от
събраните доказателства в хода на дисциплинарното производство е установено
единствено, че жалбоподателят е оправил обидни реплики със сексистко съдържание
чрез думите „Спермоядка. Дошла да си търси мъж в затвора.”. Останалите
твърдения, съдържащи се в мотивната част на заповедта относно други изказани
реплики, съдът приема за необосновани, тъй като не са доказани.
След като в случая от събраните
доказателства не се установява да е изпълнен фактическия състав на
дисциплинарното нарушение, регламентирано в чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС – няма
данни за физическа саморазправа, нито с лишени от свобода, нито със служители,
не са събрани доказателства за отправени закани спрямо служители и/или лишени
от свобода, обжалваната заповед като материало-незаконосъобразна следва да бъде
отменена.
Според чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение
е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода,
с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява
физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
Репликите,
които е доказано, че са отправени по адрес на инспектор К. „Спермоядка. Дошла
да си търси мъж в затвора.”, действително са обидни реплики и са абсолютно
недопустими не само за лишените от свобода, но и за всеки друг субект на
правото. ЗИНЗС обаче не предвижда за такива реплики да бъде налагано едно от
най-тежките дисциплинарни наказания „изолиране в наказателна килия за срок до
14 денонощия“, регламентирано в чл.101 от ЗИНЗС и то в максимален размер.
Следва да се отбележи, че тъй като не
се установяват факти за извършени нарушения не само по т.7, но и по т.4, т.6 и
т.8 от ал.2 на чл.100 от ЗИНЗС, то в процесния случай налагането на наказание
„изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“, предвидено по чл.101,
т.7 от ЗИНЗС, е незаконосъобразно въобще за конкретно доказаното деяние.
От легалната дефиниция на дисциплинарно нарушение
визирана в чл.100, ал.1 от ЗИНЗС се установява, че обидно
отношение към служители представлява дисциплинарно
нарушение, за което обаче следва да се наложи друго по вид
наказание различно от „изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“,
доколкото нарушението изразяващо се в обидно отношение към служителите не
изпълва състава на дисциплинарно нарушение по чл.100, т.4, т.6, т.7 и т.8 от ЗИНЗС, за които единствено може да се налага наказание визирано в чл.101, т.7
от ЗИНЗС, нито нарушението е системно (няма данни за друго такова извършено
нарушение) – чл.102, ал.2 от ЗИНЗС.
Съображенията изложени от ответника в
с.з., които целят да обосноват налагането на наказанието по чл.101, т.7 от ЗИНЗС, а именно, че жалбоподателят не се е поправил след като малко преди да
извърши поцесното нарушение му било наложено наказание за друго нарушение, не
могат да обосноват налагането на това по вид наказание в конкретния случай.
Както беше посочено жалбоподателят не е извършвал системно нарушения като
обсъжданото по това дело – липсват твърдения и доказателства в тази насока, а
доказаните факти сочат, че извършеното нарушение не е сред визираните в чл.100,
т.4, т.6, т.7 и т.8 от ЗИНЗС.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, според което конкретни изброени в изявлението му в с.з. лишени
от свобода изложили пред ръководството твърдения за изказани от него обидни
реплики само за да го злепоставят, без той обективно да е изричал такива
реплики. По делото е установено, че органът в хода на дисциплинарното
производство не е събрал обяснения от лицата, за които жалбоподателят подозира,
че са го злоумишлено са го компрометирали, като са твърдели, че е извършил
нарушение, каквото той твърди, че не е. Събраните обяснения са от лица, които
действително са станали свидетели на случката впоследствие наблюдавана на
видеозапис и са описали какво са чули да изрича жалбоподателят.
По изложените съображения съдът на
основание чл.111, ал.6, т.3 от ЗИНЗС следва да отмени заповедта и да върне
преписката на органа, издал заповедта, който да се произнесе отново при
спазване на задължителните указания относно прилагането на закона – да определи
друго по вид наказание, което съответства на характера и тежестта на
извършеното нарушение, като се съобрази само с доказаните факти и разпоредбите
на ЗИНЗС цитирани по-горе, които не предвиждат за нарушение, изразяващо се в
обидно отношение към служителите, което не е системно да се налага наказание „изолиране
в наказателна килия за срок до 14 денонощия“.
За образуване на съдебното производство
жалбоподателят дължи заплащане на д.т. в размер на 10 лева, която не е събрана
първоначално поради естеството на производството – незабавно. За това той
следва да бъде осъден да я внесе по сметка на съда.
Мотивиран
от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд - Бургас
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед № 239 от 08.04.2020г. на началника на Затвора Бургас, с която на
основание чл.100, ал.2, т.7 във връзка с чл.101, т.7 и чл.102, ал.2 предложение
първо от ЗИНЗС, на А.В.М. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия”.
ВРЪЩА
преписката на началника на Затвора Бургас за ново произнасяне съобразно
задължителните указания относно тълкуването и прилагането на закона, съдържащи
се в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА
А.В.М., ЕГН ********** с адрес ЗО„Д.“ да заплати по сметка на Административен
съд Бургас държавна такса в размер на 10 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: