О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1 7 3
4
гр. Пловдив, 30.10.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ
като разгледа
докладваното от съдията ЧНД № 3629 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба на В.К.Щ. в качеството ѝ на пострадал
срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.05.2019
г. по досъдебно производство № 99/2015 г. на сектор „Икономическа полиция“ към
ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 495/2015 г. по описа на същата прокуратура на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
С жалбата се прави искане
за отмяна на прокурорското постановление. Излагат се съображения за
незаконосъобразност поради необоснованост, тъй като са изведени неправилни
правни изводи за липсата на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209,
ал. 2 вр. 1 от НК. Твърди се да е осъществен състава на престъплението измама,
доколкото още към момента на покупко-продажбата на процесния недвижим имот обвиняемият
не е разполагал с финансови средства да покрива задълженията си, а оттам и не е
имал намерение да изпълни поетите с договора задължения, като елемент от
състава на престъплението, доколкото е премълчал определено обстоятелство.
Обсъждат се детайлно действията на обвиняемия. В тази връзка се атакуват
изводите на прокурора, че обвиняемият е направил всичко възможно да покрие
задълженията си по банкови кредити. Отбелязва се, че съществуването на ипотека
върху имота, предмет на продажба, не е споменавано на пострадалата Щ. и съпруга
ѝ и не е стигнало до тяхното знание и се прави връзка с осъществената по
време на изпълнителното производство кореспонденция на адреса на възходящ на
съпругата на обвиняемия Т., с която пострадалите нямат нищо общо. Изтъкват се
последващите действия на обвиняемия по обещание за прехвърляне на имот, който
отново е обременен с ипотека, като такива с които се цели да се поддържа
заблуждение. Аргумент в полза на защитаваната теза се черпи и от непогасяването
на учредената ипотека, въпреки получаването на покупната цена.
След като обсъди доводите
в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:
Жалбата е допустима. С нея
се атакува постановление за прекратяване на наказателното производство,
подлежащо на съдебен контрол, от процесуално легитимирано лице, имащо право на обжалване,
и е подадена в законоустановения 7-дневен срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Досъдебното производство
е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В хода на производството е привлечен като обвиняем Д.Г.Т. за това, че в
периода 01.07.2008 г. до неустановена дата в края на януари 2009 г. в гр.
Пловдив с цел да набави за управляваното от него дружество „***“ ЕООД имотна
облага е използвал неосведомеността на В.К.Щ. относно обстоятелството, че
недвижим имот, представляващ магазин за промишлени стоки № 11, находящ се в гр.
******, обременен с ипотека в полза на „БАКБ“ АД и с това на 30.08.2017 г. е
причинил на В.К.Щ. имотна вреда в големи размери – 63 664,58 лв.,
представляващи левовата равностойност на 32 565 евро – престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Обвиняемият Д.Т. бил ***
и *** на дружествата „***“ ЕООД, „Евростой-2000“ ЕООД и „Евридика 2000“ АД.
Дейността, която предимно осъществявал с първите две дружества, била строителна.
За да финансира осъществяването на строителни обекти, обвиняемият сключвал
договори за банков кредит с различни банки, които обезпечавал с различно
имущество на дружествата му.
През 2008 г. обвиняемият
чрез дружеството си „***“ ЕООД изграждал жилищна сграда в поземлен имот с
идентификатор № *******, намираш се в *******. Сградата била собственост на
същото дружество. За да обезпечи и преуреди отношенията си по отпуснат на
другото дружество на обвиняемия, „Евростой-2000“ ЕООД, от „Българо-американска
кредитна банка“ АД /„БАКБ“ АД/ банков кредит на стойност от 940 912 евро
по договор от 31.07.2006 г., Т. като *** на „***“ ЕООД предоставил допълнително
обезпечение и учредил първа по ред договорна ипотека върху правото на строеж на
недвижими имоти в обсъжданата сграда. Взаимоотношенията между дружествата на Т.
и банката кредитор били преуредени чрез анекс № 2 от 15.04.2008 г. на
обсъждания договор.
С нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 80, том 2, рег. № 3706, дело **** г. по описа
на нотариус Б.Т., ***, вписан в Службата по вписванията с вх. № 1761/23.04.2008
г., акт № ***, том I, дело № 1096/2008 г. „***“ ЕООД като ипотекарен длъжник, чрез Т. в
качеството му на *** и ***, учредило в полза кредитора „БАКБ“ АД договорна
ипотека върху правото на строеж за обекти в сградата, находяща се в ПИ № *******
в *******. Договорна ипотека включвала и правото на строеж върху всички
самостоятелни обекти в сградата, включително и магазин № ** на първи етаж, с
площ 28,39 кв.м с идентификатор *******.***.
От дълги години
семейството на обвиняемия Т. и той самия се познавали с пострадалата В.Щ. и
съпруга ѝ В.Щ., тъй като живеели в началото на познанството си в един
блок. Познанството им прераснало в близко приятелство, като Д.Т. и съпругата му
Д.Т. кумували на сватбата на дъщерята на Щ. – Т.Ш..
След сватбата на дъщеря
им Щ. решили да инвестират семейните спестявания в недвижим имот, който да
подарят на дъщеря си и от който тя да получава приход. Тъй като знаели, че
обвиняемият развивал с някои от дружествата си строителство, решили да се
обърнат към семейство Т. с молба да им намерят новопостроен магазин. През юни
2008 г. В.Щ. и съпругът ѝ споделили намеренията си да вложат около
30 000 евро в недвижим имот на Д.Т. и обвиняемия Д.Т.. Последните двама
предложили на Щ. и съпруга ѝ строената от дружеството на Т. „***“ ЕООД
сграда в *******, както и непродаденият все още към онзи момент магазин № ** на
първия етаж с идентификатор *******.***. В.Щ. и В.Щ. харесали магазина.
Обвиняемият им предложил цена за кв.м от 1000 евро, като площта на магазина бил
от 28 кв.м плюс 4 кв.м общи части. Окончателната цена бил в размер на 32 хил.
евро. Тъй като Щ. и Т. били в близки семейни и приятелски връзки, така и не
обсъдили нищо друго освен продажната цена, а предметът на преговорите им,
магазинът, не бил проверяван и проучван, включително и в службата по вписвания
в гр. А..
В.Щ. и В.Щ. се съгласили
с предложената им цена, като на 01.07.2008 г. сключили договор за строителство
(л. 145 и сл., т. I от ДП) с дружеството на обвиняемия „***“ ЕООД, което осъществявало на
практика строежа на цялата сграда. Договорът бил подписан от В.Щ. като купувач
и П.К., като упълномощен представител на дружеството продавач. Цената била
определена на 32 320 евро, която следвала да се плати на три вноски –
първата от 13 100 евро при подписване на договора, втората от 15 000
евро при бетониране на етажна плоча на кота 3,2 м, а третата от 4220 евро при
издаване на Акт обр. 14.
Съобразно уговореното В.Щ.
още същия ден на подписването на договора изтеглил от личната си банкова сметка
в „Първа инвестиционна банка“ АД от клона в Търговски център „Гранд“ в гр.
Пловдив сумата на първата вноска, 13 100 евро, тъй като това били спестените
от неговия труд и отредени семейни средства за инвестиране. Предал ги на
съпругата си В.Щ., която в присъствието на Т.Ш. (дъщеря на Щ.) и П.К. ги
предала на ръка на Д.Т.. За предаването не бил съставен никакъв документ. От
своя страна Т. предала сумата на съпруга са Д.Т., като те двамата заедно с В.Щ.
и В.Щ. отишли същия ден в кантора на нотариус Б.Т. в гр. А. за изповядване на
сделката. Бил съставен нотариален акт от 01.07.2008 г., с който „***“ ЕООД като
продавач чрез *** си Д.Т. прехвърлило собствеността върху магазина на В.Щ. като
купувач за цената от 9700 лв., която е заявена като получена изцяло към подписването
на акта и били потвърдени останалите уговорки за етапното плащане. Пред
нотариуса не е отправяно искане за проверка за наличие на тежести върху имота,
нито продавачът е представил удостоверение за такива.
За покриване на
следващата уговорена вноска пострадалата Щ. получила заем от „Райфайзенбанк“ АД
на 23.07.2008 г. на стойността от 15 000 евро или равностойността им в
лева – 29 326,25 лв., който още в банковия салон предала на Д.Т. на ръка,
отново в присъствието на дъщеря си – Ш., и П.К.. За предаването отново не била
издаден разписка или друг писмен документ, но сумата била вписана в договора за
строителство от К..
Третата вноска от 4220
евро Щ. предала на Т. на неустановена дата през декември 2008 г.,
непосредствено преди коледните празници. Предаването се извършило на адреса на Щ.
***. Присъствали още П.К. и Т.Ш.. Процедира по обичайния си начин досега, като
не съставили документ за предаването на сумата на ръка, а същата била вписана в
договора за строителство от К.. Разбрали се ключа от магазина да бъде предаден
в края на януари 2009 г. Тъй като П.К. установила, че трябва да бъдат заплатени
още 245 евро, Д.Т. се обадила на В.Щ. и ѝ съобщила това. През януари 2009
г. пострадалата заплатила и последната сума от цялата цена.
След завършването на
строителството, включително и магазина,
през пролетта на 2009 г. В.Щ. получила ключа за него от П.К.. Новите
вече собственици започнали довършителни работи по него предвид пълноценното му
използване, включително и даването по наем, което се случило по-късно.
На 28.11.2012г., по молба
на „БАКБ“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.10.2012 г. от
Районен съд гр. А. по ЧГД № 1955/2012 г., било образувано изпълнително дело №
20128190402508 при ЧСИ Л. М., peг. № ***. Изпълнителното дело имало за предмет
паричното вземане от гореспоменатия договор за банков кредит от 31.07.2006 г. с
анекси към него, като страни по него били „БАКБ“ АД в качеството на взискател и
длъжници – „***“ ЕООД, „Евридика 2000“ АД, „***“ ЕООД, „Евротур-2000“ АД, Д.Г.Т.
и Д. И. Т.. Предвид вписаната върху магазин № **, находящ се на първи етаж на ***
в гр. А. и по молба на взискателя била вписана възбрана върху него. По
изпълнителното дело била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена
лично от длъжниците, в това число Д.Т., в която се съдържало и уведомление за
насрочен за 20.12.2012 г. опис на магазина.
На посочената дата на
описа на имота се явила Д.Т.. Тя съобщила, че магазинът е продаден на трето
лице, а именно пострадалата В.Щ.. Поради тази причина описът не се състоял и
бил отсрочен за 08.01.2013 г. В.Щ. до този момент не бил известна по делото и
не притежавала никакво качество, поради което и не била уведомена за описа. В
протокола за опис Д.Т. посочила като адрес за връзка с Щ. ***. На този адрес
обаче не пребивавал никой от семейството на Щ., а той всъщност бил на майката
на Т..
За насрочения нов опис на
недвижимия имот ЧСИ изпратила уведомление до В.Щ. на посочения от Д.Т. адрес. Пострадалата
не била намерена и уведомлението било връчено по реда на чл. 47 от ГПК. Съседката
Ц.С., живуща на същия адрес видяла пред жилището си съобщението до В.Щ..
Познавала я и знаела, че живее другаде, поради което се обадила на посочения в
съобщението телефонен номер. Свързала се с помощник ЧСИ Г.К. и го уведомила, че
няма как да открият Щ. на този адрес, защото тя никога не е живяла на него.
Казала му също, че тя от известно време живее в гр. П. и работи в ***, където
може да бъде намерена.
На 21.12.2012 г. В.Щ.
получила обаждане по телефона от ПЧСИ Г.К., който я уведомил, че магазинът й на
*** в гр. А. е бил ипотекиран още при покупката в полза на „БАКБ“ АД. Това я
изненадало и тя му отвърнала, че едва сега разбирала за съществуването на
ипотека. По-късно същия ден се срещнала с К., който й връчил съобщение за
наложена възбрана върху магазина. Веднага след това отишла с дъщеря си на среща
с обвиняемия, който пред тях признал за ипотеката и обещал да я обезщети с
апартамент в гр. А..
Относно проведения и
отложен опис на магазин № ** Д.Т. разговаряла със служител в „БАКБ“ АД – свидетелката
Е. Т., като Т. е заявила, в качеството си на длъжник по кредита, че желае да
бъде определена цена за спиране на изпълнението върху магазина, собственост на В.Щ.,
и апартамент № 3, собственост на Ф.Д., в същата сграда. От своя страна Е. Т.
провела електронна кореспонденция с колеги в банката и по-конкретно със С. Д. /л.
92-93, том VIII/ за уреждане на начин за погасяване на задълженията им и
заличаване на вписаните ипотеки.
Опитите за уреждане на
тези въпроси продължили и от страна на обвиняемия, който с молба от 07.01.2013
г. до "БАКБ" АД /л. 90, том VIII / направил постъпки за заличаване на
ипотеките върху имотите на В.Щ. и Ф.Д.. Поискал предоговаряне на кредита. В
отговор банката завила, че преговори за разсрочване и преструктуриране на
кредита могат да се водят само след като бъдат заплатени 30% от дълга по
договора от 31.07.2006г. /л. 91, том VIII/ или бъдат заплатени изцяло сумите
по оценката на имотите, като било изтъкнато, че многократно са водени разговори
на тази тема и това е единственият начин за разрешаване на ситуацията.
На следващия ден бил
извършен опис на магазин № ** на *** в гр. А., на който В.Щ. присъствала.
Последвало неколкократно изнасяне на имота на публична продан. При публична
продан- втора след нова оценка, проведена в периода от 27.06.2017г. до
27.07.2017г. постъпило едно наддавателно предложение от А. В. В. от гр. А. и
същият бил обявен за купувач. С постановление на ПЧСИ А. П., влязло в сила на
30.08.2017 г., магазин № ** бил възложен на купувача В., с което била
финализирана и публичната продан.
По делото е изготвена
съдебносчетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че
управляваните от обвиняемия Т. дружества - „Еврострой 2000“ ЕООД и „***“ ЕООД
не са разполагали с достатъчно средства за ритмично /плащане в съответните
срокове/ обслужване на кредитите към "БАКБ" АД, както и за покриване
на задължения към други кредитори в периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г.
Изготвена е и оценъчна
експертиза на процесния магазин, съгласно която пазарната му стойност към месец
юли 2008 г., датата на продажбата, е била 57 000 лева.
Приетата фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите В.Щ. (л. 45 и сл., т. I), В.Щ. (л. 48 и сл., т. I), Т.Ш. (л. 62 и сл., т. I), П.К. (л. 68 и сл., т. I), Г.К. (л. 73, т. I), Б.Т. (л. 74., т. I), Ф.Д. (л. 75, т. I), Ц.С. (л. 81, т. I), А.К. (л. 83 и сл.., т. I), И.К. (л. 93 и сл., т. I), Г.К. (л. 96, т. I), Й.С. (л. 98 и сл., т. I), Т.Р. (л. 100, т. I), А.К. (л. 106, , т. I), Е.Я. (л. 108, т. I), частично от показанията на Д.Т.
(л. 77 и сл., т. I), справка от синдика за задъженията на „***“ ЕООД (л. 85 и сл., т. I), договор за строителство на жилищна
сграда (л. 145 и сл., т. I), нотариален акт за продажба (л. 148 и сл., т. I), писмо от „БАКБ“ АД ведно с
приложени към него писмена молба от Д.Т. до банката, отговор на банката и
кореспонденция по електронна поща (л. 87 и сл., т. VIII), както и останалите събрани писмени
доказателства, назначената съдебносчетоводна експертиза и съдебнооценителска
експертиза.
Съдът напълно споделя
фактическите изводи на държавното обвинение, които намира за установени въз
основа на събрания доказателствен материал и след задълбочен и последователен
анализ. Следва само да се внесат следните корекции. Съдът намира, че
показанията на В.Щ., В.Щ., Т.Ш. и П.К. последователно сочат, че първоначалните
преговори са били между В. и В. Щ. и Д. и Д. Т., а на всяко предаване на
парични суми са присъствали Т.Ш. и П.К.. Показанията на последната макар и
противоречиви и непоследователни в различните протоколи за разпит, съдът оцени
като достоверни именно в частта, с която тя категорично посочва, че договорът
за строителство е подписан от нея и тя именно е попълнила съдържанието му, че е
виждала да са давани суми на Д.Т. за процесния магазин, както и че Ш. е била
непрестанно с майка си Щ.. В този смисъл съдът приема, че К. е участвала
активно не в само едно от дружествата на обвиняемия, както твърди тя, а е имала
съществена роля поне и в обсъжданите събития, и затова показанията ѝ
могат да бъдат прецени като достоверни и обективни само в частта, която се
потвърждава и от останалите свидетелски показания.
Показанията на останалите
свидетели съдът намира за обективни, добросъвестно дадени, последователни и
непротиворечащи си. По-голямата част от свидетелите са незаинтересовани и нямат
конкретна връзка със спора. С критичност следва да бъдат преценени показанията
на Д.Т. поради повдигнатото към съпруга ѝ обвинение. Затова вяра следва
да се даде само на показанията ѝ, който се потвърждават от другите данни
по делото, а това са за взаимоотношенията между Щ. и тях, стойността на
магазина, подписаните договори и етапните плащания, обещанието, че Щ. ще бъде
обезщетена от Т. чрез друг имот. Не могат обаче да бъдат оценени положително
фактите, изложени от нея в разпита ѝ от 17.11.2015 г., за това Щ. да е
знаела предварително за учредената върху магазина ипотека, тъй като същото се
явява и защитна версия по повдигнатото срещу съпруга ѝ обвинение, а и тя
е заинтересована от изхода на делото.
Правилно прокурорът е
оценил доказателствата и е изложил задълбочен анализ на всяко едно от тях и
най-вече на свидетелските показания. Освен това представителят на държавното
обвинение е събрал допълнителни доказателства и е изпълнил указанията на съда,
съдържащи се в Определение от 21.07.2017
г. по ВЧНД № 1395/2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. В този смисъл са
събрани доказателства за дейностите на дружествата на обвиняемия, извършена е
икономическа експертиза за задълженията им, техния размер, възможността за
ритмичното им погасяване, наличието на отпуснати кредити на дружествата, какви
разпоредителни действия са извършвани със самостоятелни обекти в сградата,
находяща се в ПИ № ******* в *******, в която е и процесният магазин, както и
как се е стигнало до заявяването на недействителен адрес на пострадалата Щ.
пред ЧСИ.
От така очертаната
фактическа страна районният съд намира, че изводите на прокурора за липса на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за обосновани,
а постановлението му законосъобразно.
Съгласно чл. 243 от НПК
прокурорът може да прекрати на наказателното производство на основанията по чл.
24, ал. 1 от НПК, както и когато прецени, че обвинението не е доказано.
Прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК - когато
деянието не съставлява престъпление, предполага липсата на съставомерност от
обективна и/или субективна страна на деянието, за което е образувано
досъдебното производство, така и липсата на обществена опасност на деянието
като признак на престъплението и на вината у извършителя. За да достигне до
този извод, представителят на държавното обвинение, а и съдът при проверката за
законосъобразност на прокурорския акт, следва да извърши анализ и преценка на
всички събрани по делото данни и доказателства. Като въз основа на тях да
изгради своите правни и фактически изводи. При противоречия на
доказателствените материали следва да изложи съображения защо едни се приемат,
а други се отхвърлят. При неизяснена и противоречива фактическа обстановка - да
събере допълнително доказателства. Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК органите на
наказателния процес вземат решенията си само след като е извършено обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Това е и предпоставката
за законосъобразно прекратяване на наказателното производство при
несъставомерност на деянието.
Естеството на съдебния
контрол в досъдебната фаза не позволява на съда да допълва и/или подменя
суверенната преценка на прокурора, в случай че същата е изведена обосновано на
базата на събрания доказателствен материал. В разглеждания случай тази преценка
е формирана в резултат на пълно тълкуване на доказателствения масив и неговата достатъчност.
Правилно се посочва в
постановлението и жалбата, че основният състав на престъплението, за което се
води наказателно производство, а именно по чл. 209, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, във
формата на използване на неосведомеността на друго лице е осъществен и когато
субектът има съзнание за вече формираната неправилна представа /у пострадалия/, с която /субектът на престъплението/ се
солидаризира, без да я утвърждава, като този акт от своя страна предполага
обективиране на някакво съгласие с невярната представа. Неосведомеността може
да се отнася до всички обстоятелства, свързани с основанието или условията, при
които се осъществява имущественото разпореждане. В този смисъл посочената в
постановлението и жалбата правна теория. Такова обстоятелство представлява и наличието
на обремененост на предмета на сделката с някаква тежест, в случая вписана
ипотека в полза на трето лице. Затова и неосведомеността може да се отнася
именно до съществуването на ипотеката и ипотечното право на третото лице. Не
може обаче да бъде споделено съждението на прокурора, че липсва поведение от
страна на обвиняемия за обективизиране на солидаризирането с неосведомеността
на пострадалата относно съществуващата вписана в регистрите ипотека на магазина.
Солидаризирането се характеризира именно с липсата на активно действие от
страна на обвиняемия относно не/съществуването на определен факт, иначе би
следвала да е осъществена хипотезата на поддържане на заблуждение и съвсем друг
състав на престъплението измама. Поведението на Т. се характеризира именно с
липса на активност, вербална и невербална, но явно е съдържало съгласие с
утвърдената невярна представа и незаинтересованост у пострадалата и съпруга
ѝ относно несъществуването на тежест върху процесния магазин. Знанието за
формираната невярна представа у В.Щ. и В.Щ. и съгласието на обвиняемия с нея се
установява от показанията на пострадалата, съпруга ѝ и дъщеря им, в които
всички споделят, че обвиняемият е признал, че е знаел за съществуването на
ипотека и за формираната неправилна представа у пострадалата и веднага е
предложил заместваща вещ – друг недвижим имот. В този смисъл следва да се
разбира и поведението на Д.Т., която е посочила неверен адрес на В.Щ. пред
кантора на ЧСИ по образуваното изпълнително дело, по което са предприети
действия по индивидуално изпълнение срещу ипотекирания магазин. Тоест че преди ПЧСИ
К. да съобщи на Щ. за съществуващата ипотека и предприетото изпълнение по нея, Д.Т.
е осъществила акт, целящ такава информация да не достига до тях.
Основният спор е за субективната
страна на осъществяването на престъплението „измама“ и по-конкретно за
изначалното намерение обвиняемият да причини вреда другиму, на пострадалата,
като се облагодетелства за нейна сметка.
Безспорно е в съдебната практика,
че сключването на договор поначало би могло да бъде използвано с измамлива цел,
като извършените от дееца действия във всички случаи трябва да са конкретни и
да предхождат извършеното от пострадалия имуществено разпореждане, а липсата на
намерение деецът реално да се задължи по сключения договор, трябва да е
обективирана от неговите действия, извършени единствено с цел да набави за себе
си имотна облага. Това намерение може да има различно проявление, включително и
липса на обективна възможност деецът да изпълни обещаното. Така решение № 102/06.06.2017 г. по
н.д. № 367/2017 г., I НО на ВКС. Липсата или наличието на възможност за изпълнение е именно
такова обективно обстоятелство, което освен че е установимо, сочи и на
действителното намерение на дееца. За да бъдат действията съставомерни следва
да бъде установено, че към момента на сключване на договора един от
съконтрахентите е съзнавал, че няма да го изпълни и го сключва именно с цел да
възбуди у другата страна заблуждение, или както е в случая да използва
неосведомеността за не/съществуването на невярно обстоятелство и по този начин
да ѝ причини имотна вреда. Тази хипотеза е налице когато сключващият
договора няма обективна възможност да го изпълни или да е установено, че макар
и да и имал възможност за това, към този момент е бил взел решение да не го
изпълнява. Именно това намерение, което следва да съществува преди и по време
на сключване на договора е и критерия, които отграничава гражданскоправната
измама от класическото престъпление (в този смисъл са и Решение № 25/15.06.2016
г. по КНД №1602/2015 г. на ВКС, III н.о. и посочената в него съдебна практика). Само и
единствено в тези случаи е възможно и допустимо да бъде носена наказателна
отговорност. В случаите когато договорът не е бил изпълнен по каквато и да е
друга причина, но не и в резултат на изначална невъзможност или липса на
намерение за това, следва извод, че престъплението не е осъществено от
субективна страна.
По настоящото дело се
установи по несъмнен и категоричен начин, че към момента на сключване на
договора дружествата на обвиняемия Т. „***“ ЕООД и „***“ ЕООД са осъществявали
строителна дейност, но от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. не са разполагали с
достатъчно средства за своевременното обслужване на кредитите си към „БАКБ“ АД,
както и за покриване на задълженията към други кредитори.
Същевременно не могат да
бъдат подминати и последващите действия на дееца, които също биха били индиция
за не/съществуването на намерение да се изпълни поетото задължение. В този
смисъл решение № 408/16.12.2014 г. по н.д. № 1112/2014 г. на ВКС, I н.о. Нормалните гражданскоправни
отношения следват друга житейска логика - изпадналия в забава контрахент да
стане активната страна в контактите и да предложи чрез удължаване на срока на
изпълнение на договора или да възстанови получената сума, а не да се укрива и
избягва разговори, да намира все нов и нов претекст за неизпълнението си.
Именно такива обективни обстоятелства по последващо положително поведение на
обвиняемия са били предмет на обсъждане от прокурора. Следователно релевантно е
и последващото поведение, което може да бъде доказателствен факт за
съществуването или липсата на това изначално намерение. Така Решение №
63/11.05.2015 година, трето наказателно отделение, н. дело № 34/2015 година на
ВКС и Решение № 176/11 май 2015 г. по н. д. № 267/2015 г. на ВКС, III н.о.
Установява се от
доказателствата по делото, че в същата сграда са били ипотекирани и други
самостоятелни обекти в полза на „БАКБ“ АД. С тях обвиняемият Т. също се е
разпоредил, като предварително е уведомил всеки един от приобретателите за
съществуваща ипотека върху придобиваните от тях обекти. След тяхно съгласие и
съгласие на банката кредитор е извършена продажба, а вписаните върху обектите
ипотеки са заличени. В този смисъл показанията на Г.К., Й.С., Т.Р. и представеното от нея
копие на съгласие за заличаване на ипотека, А.К., Е.Я.. Отделно от това
обвиняемият е проявил активност за заличаване на ипотеките върху единствено
останалите още два обекта от жилищната сграда, обременени с тежест, а именно
магазинът на Щ. и апартамент на свидетеля Ф.Д.. В молба до „БАКБ“ АД от
07.01.2013 г. (л. 90, т. VIII) обвиняемият изрично е отправил запитване за
условията на кредитора му по премахването на ипотеките върху именно тези два
обекта, която без ясни аргументи е била отхвърлена и не е направена
контра-оферта. Единственият изход от ситуацията банката е поставила с участие в
наддаването или пълното заплащане на цената на имотите. От същата молба става
ясно, че са водени преговори „многократно в устен порядък“ именно за
освобождаването на тези имоти от ипотека и покриване на задълженията към
банката. За такива преговори сочи и водената от служителите на „БАКБ“ АД
кореспонденция, която съдържа индиция са опити да бъде уреден въпроса и с
банката и с приобретателите на ипотекираното имущество. Следва да се има
предвид, както вече се спомена, че обвиняемият е признал пред Щ., а и пред Д.,
че действително е прехвърлил обременен с тежест имот. Въпреки това той е обещал
и на двама им, че ще бъдат обезщетени с друга вещ. За такова обещание
свидетелства и Ш. относно магазина закупен от майка ѝ, като дори
споменава, че е участвала в прехвърлителна сделка с цел обезщетението ѝ,
чийто предмет също бил обезпечен с ипотека имот и в последствие обект на
изпълнително дело.
Действително, както се
посочва в жалбата, финансовото състояние преди и към момента на имущественото
разпореждане и сключване на договора за строителство е важно с оглед преценката
за липса на намерение за изпълнение, а в случая за прехвърляне на чист от
тежести обект. Категорично установено е финансовото състояние като лошо и пълна
липса на възможност за покриване на задълженията си към кредитори. Установява
се още, че дружествата на Т. са имали и задължения към държавата, които не са с
никак малка стойност /близо 700 000 лв./ и то датиращи още към 2010 г.
Въпреки това обаче цялостното поведение на обвиняемия е подчинено на съвсем
различна логика от предлаганата от повереника на пострадалата. Последващото му
поведение е изцяло съобразено с изпълнение на освобождаването от тежест на
прехвърлените имоти и поетото от него обещание пред Щ. и Д. за това. Признак за
такова вътрешно усещане и намерение за изпълнение на всяка договорка са
осъществяваните всяка последваща сделка само с изричното съгласие на
купувачите. За да освободи от ипотека и процесния имот е бил в многократен
контакт с кредитора си и се е опитвал да намери разрешение на ситуацията.
Именно плод на това търсене е и опитът да се прехвърли друг имот на дъщерята на
Щ., за да могат да бъдат обезщетени с оглед принудителната продажба на
притежавания от тях магазин. Такова впрочем е поведението и на Д.Т., която също
се е стремяла да осъществи поставената цел за заличаване на ипотеката.
Преценени в тяхната съвкупност съдът намира, че лошото финансово състояние на
дружествата на обвиняемия не обективират намерението му да не изпълни поетите
задължения, включително и прехвърлянето на право на собственост върху конкретен
имот чист от тежести. Такова обаче е трайното му поведение и опити за
заличаването на процесната ипотека. Като е приел същото и го е мотивирал
обстойно, прокурорът е стигнал до правилния извод за съществуването на
намерение у Т. да заличи съществуващата върху магазин № ** ипотека в полза на
кредитора „БАКБ“ АД. Липсата на възможност за ритмично погасяване на
задълженията на управляваните дружества не може да бъде отправна точка за
преценка на търсеното намерение, а следва да се прецени с оглед на цялостното
поведение на обвиняемия, което според настоящият съд е такова, че въпреки
лошото финансово състояние той е продължил да се разпорежда с ипотекирани
обекти, като е премахвал тежестите върху всеки един от тях. Тоест поведението му
е било добросъвестно и цел да изпълни договорените задължение.
Възраженията в жалбата по
обсъждания въпрос съдът намира за неоснователни. Без да се повтарят вече
изложените съображения следва да се допълни, че обсъждането само на приетата
експертиза и документите за движението по сметките на дружествата на обвиняемия,
не би могло да достигне до обективната истина, а само до едностранчиво
разрешаване на проблемите на делото. Конкретното проявление на намерението на
обвиняемия не може да се извлича от действителната възможност за погасяване на
една трета от дължимия му кредит, както се посочва в жалбата (който кредит няма
пряка връзка с предмета на доказване в наказателното производство), а в
цялостното му поведение в създалата се ситуация. Не може да бъде прието и
възражението за начина на разплащане между Т. и Щ. и аргументите, че чрез
получаването на пари „на ръка“ се цели избягване погасяването на задължения.
Към момента на сключване на договора и изготвянето на нотариалния акт за Т. и дружествата
му не са събрани доказателства да е съществувал влязъл в сила акт за събиране
на вземанията на негов кредитор, поради което и изложеният аргумент е
несъстоятелен. Установените вземания на „БАКБ“ АД са едва от 2012 г.
Следва да се сподели и
принципното виждане на държавното обвинение за липсата на причинна връзка на
поведението на обвиняемия с настъпилия вредоносен резултат. С Решение № 59 от
23.ХII.1975 г. по н. д. № 54/75 г., ОСНК на ВС е имало възможност да посочи
кога е налице прекъсване на причинната връзка. Така съдът е преценил, че причинната
връзка не се прекъсва, когато новата причина, макар и да е поставена от друг
деец, е в пряка зависимост от първата причина. Поставени на плоскостта на
настоящия случай това би следвало да значи, че изнасянето на публична продан по
молба на кредитора „БАКБ“ АД и осъществяването ѝ следва да е в пряка
зависимост от прехвърлянето от страна на дружество на Т. на обременен с ипотека
в полза на кредитора имот, за да няма прекъсване на причинната връзка. Тоест
прехвърлянето да води до осъществена публична продан. Това обаче няма как да е
в пряк причинно-следствен резултат, доколкото осъществената публична продан е
опосреден резултат на прехвърлянето. Действително, ако не беше прехвърлен на Щ.
имотът, тя нямаше да претърпи вреди. Но същите тези вреди зависят от
предприетите действия на трето лице, банката, и на осъществяването на публична
функция от съдебен изпълнител. Затова и следва да се приеме, че е прекъсната
причинната връзка между действията на обвиняемия и настъпилия вредоносен
резултат в патрумониума на пострадалата.
Неоснователно е
възражението на пострадалата за наличието на причинна връзка, доколкото
пристъпването към принудително изпълнение се дължало на бездействието на
обвиняемия Т.. Изложената в жалбата теза не просто не опровергава приетото от
съда становище, но и го потвърждава, тъй като обосновава необходимостта от
допълнителен факт за принудителното изпълнение, а именно бездействието на
длъжника Т..
В цялост изложените от
прокурора правни аргументи се обуславят от приетата фактическа обстановка и се
установяват по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото,
кореспондират с тях и това води до обоснованост на прокурорския акт. В хода на
разследването са положени достатъчно усилия от страна на разследващите органи
по установяване на всички обстоятелства, имащи отношение към обективната страна
на престъплението.
При така изложените
съображения съдът намира, че тъй като по делото е проведено обективно,
всестранно и пълно разследване и е извършен обоснован правен анализ на всички
данни от обективна страна на престъплението, изводът на прокурора за
несъставомерност на деянието като основание за прекратяване на наказателното
производство е обоснован и правилен. Поради това и обжалваното постановление следва
да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание
чл. 243, ал. 6 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор от Районна прокуратура Пловдив за
прекратяване на наказателното производство от 30.05.2019 г. по досъдебно
производство № 99/2015 г. по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОД на
МВР Пловдив, пр.пр. 495/2015 г. по описа на същата прокуратура, на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Определението може да се
обжалва или протестира в 7-дневен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И. Й.