Р Е Ш Е Н И Е
№ 1880
гр. Пловдив, 31 октомври
2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на деветнадесети
октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,
при
секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Калоян Димитров, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2368
по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.4, във връзка с ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Н.М.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, представляван от адвокат Й.Я.- пълномощник, обжалва
Решение №1401 от 11.08.2023г. по Н.А.Х. дело №20235330203589 (3589) по описа на
Районен съд- Пловдив за 2023г., Х-ти наказателен състав, с което е потвърден
електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, Серия К №6425085, издаден от
Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с който на жалбоподателя М. е
наложена глоба в размер на 100,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение
по същество, с което да се отмени изцяло процесният ЕФ, както и присъждане на
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен
списък с разноските.
Ответникът в
производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание.
Чрез Районен съд- Пловдив е представено становище (отговор) по касационната
жалба от юрисконсулт Г. Б.- пълномощник, за неоснователност на касационната
жалба. При евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско
възнаграждение на жалбоподателя да бъдат намалени до минималното възнаграждение
по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Калоян Димитров, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 02.10.2022г., около 12:42ч., в гр. Пловдив,
на ул. “Васил Левски“ до №121, е прието за установено, че в посока юг се движи
моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “РЕНО МЕГАН“, с
Рег.№***, със скорост от 64 км./ч. (всъщност с 67 км./ч., от която е приспаднат
толеранс от 3 км./ч.), при въведено ограничение на скоростта за движение в
населеното място от 50,00 км./ч. с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението и
скоростта на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС), представляващо преносима (мобилна) система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип “ARH CAM S1“ №120сса8, като за
целта е изготвено статично изображение (снимка). Прието е за установено, че
автомобилът с Рег.№***, е регистриран като собственост на касатора М.. Установеното
движение на посочения автомобил със скорост от 64 км./ч. се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Прието е за
установено също така, че нарушението е извършено в условията на повторност, в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ, Серия К №3168773 (01.02.2022г.),
поради което и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка
с ал.1, т.2 от ЗДвП се издава процесният ЕФ.
Според разпоредбите на
чл.189, ал.4, пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
Процесният ЕФ е издаден
в съответствие с изискванията за форма на фиша, предвид наличието на всички
изискуеми от закона реквизити.
По делото не са
ангажирани доказателства жалбоподателят М. да е упражнил правото си да декларира
писмено, че установеното на 02.10.2022г. движение на собствения му автомобил с
превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е направено при управление
на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Следователно,
установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш от собственика, то именно собственикът на МПС-то се смята за
извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.
Нужно е да се посочи, че
съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В тази връзка,
липсва законово изискване статичното изображение във вид на снимков материал,
заснето от АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, да позволява индивидуализиране
(идентифициране) на водача.
На следващо място, видно
от приетото по преписката (по делото) заверено копие на Протокол за използване
на Автоматизирано техническо средство или система с Рег.№1030р-19787 от
04.10.2022г., представляващ Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба
№8121з-532/12.05.2015г.), съставен по повод осъществен контрол на правилата за
движение по пътищата на 02.10.2022г., в периода 09:00ч. – 18:00ч., в гр.
Пловдив, ул. “Васил Левски“ №121, посоката на движение на контролираните МПС е
“от север към юг“, а посоката за задействане е “П“ (П- приближаващ).
Пак според посочения
протокол, в рамките на периода 09:00ч. – 18:00ч. на 02.10.2022г. са установени
общо 161 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на М. нарушение
(12:42:48ч.) попада в периода на работа на процесната преносима (мобилна)
система за контрол. Вярно е, че в протокола не са отбелязани номер на първото и
последното статично изображение, както и че служителите, съставил и приел
протокола, не са вписали в същия трите си имена, но тези обстоятелства, макар и
да представляват нарушения на процесуалните правила, не са от категорията на
съществените нарушения и не предпоставят извод за незаконосъобразност на
процесния ЕФ.
По преписката (по
делото) е налично заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване с №17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по
метрология (БИМ), според което удостоверение преносима (мобилна) система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип
“ARH CAM S1“, с производител ARH ZRT (ARH INC.) HUNGARY, 1123 BUDAPEST,
ALKOTAS UTCA №41,
е вписана в
Регистъра за одобрените типове средства за измерване под №5126, с валидност до
07.09.2027г.
По преписката (по
делото) е налично и заверено копие на Протокол от проверка №114-СГ-ИСИС от 14.09.2022г.,
издаден от БИМ (Отдел “Изпитване на средства за измерване и софтуер“ (О“ИСИС“)
в Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди“ (ГД“МИУ“)), удостоверяващ обстоятелството,
че процесната АТСС, тип “ARH CAM S1“, с фабричен №120ССА8, е преминала успешно
проверка за съответствие с одобрения тип и грешките не превишават максимално
допустимите грешки за този тип средство за измерване. Следователно, процесната
АТСС е годно средство за измерване за период от една година, считано от 14.09.2022г.
По преписката (по
делото) е налично и фотографско заснемане на мястото, на което е разположена
процесната АТСС, съгласно изискването на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.
Предвид гореизложеното,
процесният ЕФ е правилен и законосъобразен и като го потвърждава, районният съд
постановява правилно решение. Освен това, решението на районния съд е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Що се отнася до
възражението на касатора, че не е доказана компетентността на служителите, съставили
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с
Рег.№1030р-19787 от 04.10.2022г., предвид липсата по делото на доказателства,
че същите са преминали обучение за работа с АТСС, съгласно изискването на
чл.15, ал.1, т.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., то същото е неоснователно.
От една страна,
непълнотата на доказателства не е касационно основание по смисъла на чл.348,
ал.1 от НПК, а от друга страна, по настоящето дело е прието заверено копие на
протокол за извършено обучение Рег.№1030р-7631 от 20.04.2022г. (лист 21),
удостоверяващ обстоятелството, че Румен Красимиров Станилов, съставител на протокол
с Рег.№1030р-19787 от 04.10.2022г., е преминал на 14.04.2022г. теоретично и
практическо обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта
(СПУКС) модел ARH CAM S1 с фабричен №120ССА8.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ОД на МВР- Пловдив следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1401
от 11.08.2023г. по Н.А.Х. дело №20235330203589 (3589) по описа на Районен съд-
Пловдив за 2023г., Х-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, Серия К №6425085, издаден от Областна дирекция на МВР- Пловдив,
с който на Н.М.М., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100,00 лева.
ОСЪЖДА Н.М.М., ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………