РЕШЕНИЕ

Номер    1213                              30.07.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

На двадесет и седми май                           двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    823 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е наказателно постановление № 19-0438-000382/28.10.2019г. на ** ІІІ РУ - гр.Пловдив, с което на Н.Ж.Н., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лева за нарушение по чл.183, ал.4, т.6, вр с чл.104а от ЗДвП.

 

          Жалбоподателят Н. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание.

 

          Въззиваемата страна –ІІІ РУ - гр.Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но в писмено становище предлага да се потвърди процесното НП. Прави се искане в случай, че то бъде отменено, а другата страна ползва адвокат, да се намали възнаграждението като прекомерно.

          Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 23.10.2019г. около 10.45ч жалбоподателя Н. *** лек автомобил марка “Мерцедес” с рег. № **. Движейки се по бул.”България” в същия град преминал през кръговото кръстовище с бул.“Цар Борис ІІІ Обединител“. В този момент жалбоподателя ползвал телефон без устройство „свободни ръце“, което обстоятелство било възприето от свид.М.М. – **при ІІІ РУ Пловдив. Ето защо последния спрял жалбоподателя и за горното съставил срещу него АУАН бланков № 785633, серия Д. Въз основа на този акт било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля М.С.М.,  разпитан в хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства, представени по делото – АУАН, оправомощителна заповед, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Не бяха представени никакви други доказателства, които да опровергаят горепосочените такива. Действително свидетелят М. не можа да си спомни подробности по случая, но категорично поддържа акта си като твърди, че щом го е съставил, е възприел отразените в него факти. Законодателят по силата на чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В процесния казус констативния акт е редовно съставен, а отразеното в него не бе опровергано. Ето защо не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че поради факта, че автомобила управляван от него е снабден със система за разговор, към която телефона се включва автоматично, той не бил го ползвал. Не може да се приеме с доверие и твърдението на жалб.Н., че полицейския служител въобще нямало как да види какво държи в ръката си, за да го спре. Свид.М. най-добре може да каже какво е възприел и какво не, а той поддържа акта си. Не се събраха доказателства, които обективно да сочат невъзможност свидетеля да възприеме ползването на телефона от страна на жалбоподателя.

          При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставител и наказващия орган са ангажирали отговорността на жалб.Н. по чл.144, ал.а от ЗДвП, съгласно който на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Редно е да се посочи, че закона в тази си редакция забранява всякакво ползване на телефона, а не само провеждането на разговор.

На следващо място закона в чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е предвидил санкция, а именно Глоба в размер на 50 лева за горното нарушение. Законодателя е приел фиксиран размер на глобата, с което санкцията е абсолютно определена и не е оставил възможност за преценка нито от наказващия орган, нито от съда. В този смисъл правилно е приложен закона от административнонаказващия орган и в неговата санкционна част.

При извършената служебна проверка не се откриха съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0438-000382/28.10.2019г. на ** ІІІ РУ - гр.Пловдив, с което на Н.Ж.Н., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лева за нарушение по чл.183, ал.4, т.6, вр с чл.104а от ЗДвП.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.